№ 90
гр. Благоевград, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20221200900081 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.
М. И., ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител
М. Г. И., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й., със съдебен адрес гр. София, бул.
„***“ № 85, ет. 2, ап. 6, срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Триадица“, ул. „***“ № 5, представлявано от К.Р., Н.Ч., И.Г. и П.Ш..
В исковата молба се твърди, че на 10.10.2021 г., около 15:20 часа, по път
III-198 до гр. Петрич е настъпил пътен инцидент, при който А.Т.
управлявайки лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № Е *** MB и
движейки се с несъобразена скорост, при силен дъжд, губи контрол над
автомобила си, вследствие на което същият излиза в ляво от пътното платно и
се преобръща по таван в крайпътната канавка. Вследствие на настъпилия
инцидент тежко е пострадал ищецът Г. М. И., който се е возил в лекия
автомобил, на предна седалка до шофьора с правилно поставен
обезопасителен колан.
Твърди се, че за пътния инцидент бил съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 314р-18354/11.10.2021 г., по описа на РУ гр.
Петрич и е било образувано ДП 314-3M-381/2021 г., по описа на РУ гр.
1
Петрич.
Твърди се още, че вследствие на удара Г. М. И. бил откаран по
спешност в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Петрич. При прегледа в
болничното заведение, лекарите установили, че вследствие на инцидента
същият е получил травматични увреждания, а именно Мозъчно сътресение
придружено с гадене, повръщане и световъртеж; Контузия на главата с рани и
кървене; Фрактура в областта на Л1 прешлен; Фрактура на 6-то и 7-мо ребро
вдясно. След като бил изписан от болничното заведение, ищецът продължил
лечението си в домашни условия.
Сочи се, че след претърпения инцидент, пострадалият бил изцяло
лишен от възможност да се придвижва сам и да стои в изправено състояние,
като в първия месец след инцидента изпитвал постоянно главоболие,
придружено с отпадналост и световъртеж.
Навежда се, че поради получената фрактура в областта на Л1 прешлен
пострадалото дете изпитвало изключително силна болка в кръста за период от
6 месеца. Основен симптом била силна болка, която започвала от кръста и се
разпространява по седалищната област, задната половина на бедрото,
прасците, стигаща до пръстите на краката. Болката била постоянна, като се
засилвала при опити от страна на ищеца за приклякване и навеждане,
движение и физическо натоварване. От друга страна поради получените
фрактури в областта на ребрата, пострадалият изпитвал постоянни болки при
дишане за период от два месеца, които персистирали и към настоящия
момент. Твърди се, че към настоящия момент практически движенията в
гръбначния стълб на ищеца са силно ограничени като лекарите забранявали
да натоварва кръста си.
В исковата молба се сочи още, че за битовите и ежедневните нужди на
пострадалия ищец и към настоящия момент се грижат близките му, които му
помагат да се облича, обува, понякога да се изправя от седнало или легнало
положение, като към настоящия момент, поради изключително тежката
травма в областта на кръста, пострадалият изпитва постоянни болки по
целият гръбначен стълб, придружени с твърдост в мускулите около
прешлените. Сочи се също, че към момента докторите са категорични, че
клиничното му състояние няма да се подобри съществено, като единствената
Н. е да не доведе до влошаване. Всичко това създавало за него чувство за
2
несигурност и безизходица.
Твърди се, че към момента ищецът страда от персистиращи, страхови
преживявания, които с времето се засилват. Поради това обстоятелство
пострадалото дете отказва да пътува извън града, изпитва постоянен страх
когато се налага да ползва автомобилен транспорт, да се придвижва по
оживени улици и кръстовища. Към днешна дата близките на пострадалото
дете наблюдават поведенческа и емоционална промяна, проявяваща се след
процесния пътен инцидент. За период от половин година пострадалото дете
страдало от нарушения на съня, тревожност, плачело на сън.
Твърди се също в исковата молба, че виновният за настъпилото ПТП
водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие
на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“,
сключена със ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, със застрахователна полица № BG/03/1210O2321917, валидна до
16.11.2021 г.
Сочи се, че с молба с вх. № 3984/03.12.2021 г. ищецът е завел претенция
срещу ответното дружество, с която е поискал да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Въпреки представените документи от страна на ищеца и обстоятелството, че
предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по
заведената претенция изтекъл на 03.03.2022 г. и към настоящия момент,
ответното дружество не е заплатило застрахователно обезщетение на
пострадалия ищец.
По изложените в исковата молба съображения се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ********* да заплати на ищеца Г. М. И., действащ
чрез своя родител и законен представител М. Г. И. застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 10.10.2021 г., в размер на 70 000 лева, ведно със законната
лихва за забава върху претенцията за неимуществени вреди за периода от
датата на завеждането на доброволната покана – 03.12.2021 г., до
окончателното заплащане на сумата.
Ответникът, в депозираният отговор на исковата молба по реда на чл.
367 от ГПК, оспорва предявения иск както по основание, така и по размер.
3
Ответникът оспорва заявените в исковата молба неимуществени вреди по вид,
характер, интензитет и продължителност на лечението и възстановителния
период, както и претенцията за законна лихва. Прави и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан, ведно с произтичащите от това последици, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В депозираната допълнителна искова молба се поддържа подадената
искова молба с аргументи, изложени в нея, като се оспорват възраженията,
направени в отговора на исковата молба.
Ответникът не е депозирал допълнителен отговор на исковата молба.
В хода на производството са приобщени писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на автотехническа, съдебно –
медицинска и психологическа експертизи.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди
доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приетия като доказателство по делото Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 314р-18354/11.10.2021 г., съставен от дежурен полицай
при РУ – Петрич, е видно, че на 10.10.2021 г., около 15:20 ч., на път III-198,
км. 73+000, в района на фирма „Стримона“ е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № Е *** МВ, собственост
на А.К.Т. и управлявано от последната. От отразеното в констативния
протокол се установява, че водачът на лекия автомобил по време на пътно-
транспортното произшествие е имала валидно СУМПС, при тестване с Дрегер
не е отчетено наличие на алкохол в кръвта, както и че за процесното МПС е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, полица № BG/03/121002321917, валидна до
16.11.2021 г. Установява се също от констативния протокол, че на мястото на
пътно-транспортното произшествие органите на РУ – Петрич са установили
самоличността на пострадалите лица – ищецът М. Г. И. и В.К.Т.. Установява
се още от описаните обстоятелства, при които е настъпило ПТП, че лекият
автомобил се е движил с несъобразена скорост, в резултат на което водачът е
изгубил контрол над управлението и е излязъл от ляво извън пътното платно
4
и се е преобърнал.
От приложената като доказателство по делото молба до ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с вх. № 3994/03.12.2021 г. се
установява, че от страна на пострадалия е предявена претенция за
обезщетение за неимуществени вреди пред ответното застрахователно
дружество. В кориците на делото липсват доказателства за определяне и
изплащане на обезщетение, както и за постановен отказ за това.
Като свидетел по делото е разпитана Н. И.а – майка на ищеца. Същата в
показанията си пред съда сочи, че не е присъствала на инцидента, синът й е
пътувал до гр. Петрич със съседско момиче и неговата майка. За настъпилото
ПТП разбрала от съпругът й. Ищецът бил настанен в спешно отделение на
болницата в гр. Петрич, бил в шок и целия в кръв, с много рани на главата, на
крака, на ръката. Треперел и бил неспокоен. В хирургично отделение на
болничното заведение останали три дни, като ищецът бил със два счупени
прешлена, сътресение и разкъсване на ухото, което било шито. Сочи още, че
ищецът вкъщи бил на легло около месец и повече, не ходел на училище, не
могъл да посещава и онлайн уроците, поради забрана да гледа телевизия или
да чете. Около месец и половена след инцидента съдействала на сина за
обслужването, който ходел до тоалетна с нейна помощ, поради болки на гърба
и трудно дишане, като се завърти. Свидетеля И.а сочи също, че ищецът е
посещавал невролог заради нараняванията на главата, около месец приемал
лекарства. Пълното му възстановяване отнело година, а заради нараняванията
на ребрата, не участвал във физически занятия и периодично се оплаквал от
болка в гърба.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от
вещо лице със специалност „Технология и организация на автомобилния
транспорт“ се установява, че на 10.10.2021 година водачът Антоанета Т. е
управлявала лек автомобил лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег.
№ Е *** MB по път № III-198 в посока от село Първомай към град Петрич в
светлата част от денонощието в дневно време в участък от пътя с пряка
видимост по мокра асфалтова настилка при наличието на валеж от дъжд и лек
насрещен наклон в посоката към град Петрич. Пострадалия ищец, на 13
години, се е возил на предната дясна седалка до водача. Водачът Т. е
управлявала със скорост от около 82,5 км/ч и вследствие от загубата на
5
сцепление на гумите от задния мост и предварително отклонените предни
гуми чрез волана за запазване на траекторията па автомобила в ляв завой е
довело до неконтролирано странично занасяне, при което автомобилът се е
насочил към насрещната лента и първият разделителителен „остров“ в
банкета пред паркинга на фирма „Стримон“. Последвал силен удар на
бронята със скорост от около 75,2 км/ч в бетонните бордюри. Вследствие от
този удар пострадалият ищец бил насочен в посока напред и наляво, като
гръдният му силно се ударя отляво в десният лакът на водачката, от което
настъпват фрактурите на 6-то и 7-мо ребра отляво и се травмират колената в
различна степен и на двата крака от контакт с долната част от арматурното
табло и елеметите от тапицерията за барчето по средата под арматурното
табло. При настъпилото странично превъртане на автомобила и страничното
му падане върху дясната страна и тавана, и последващо плъзгане по
настилката, тялото на ищеца неконтролирано се е удряло във вътрешните
повърности от купето до крайното установяване на автомобила и оставане за
кратко неподвижно върху тапицерията на тавана. При тези контакти са били
травмирани лявата част от главата, лявото ухо и е настъпила фрактурана на
изръстъка на поясния прешлен. След като автомобила се е установил
неподвижно, ищецът е излязъл от лекия автомобил през отвора на счупено
стъкло към предната дясна врата. След анализ на доказателствата по делото
вещото лице е установило, че лекият автомобил не е оборудван със специално
столче, което се използва при пътуването на деца под 12 години и с ръст под
150 сантиметра, в съответствие с чл. 137, ал. 1 от ЗДвП.
От изготвената и приетата по делото съдебно-медицинска експертиза от
вещо лице съдебен лекар се установява, че травматичните увреждания в
областта на главата, гръден кош, гръбначен стълб и дясно коляно, са
получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на
удари, огъване и усукване от или върху твърди тъпи предмети. Същите добре
отговарят да са получени по начин и време, на процесното ПТП, като пътник
в лек автомобил, седящ на предна дясна седалка до водача, с последващо
изпадане на тялото от превозното средство. Между ПТП, претърпяната
автомобилна травма и получените травматични увреждания е налице пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка. Установява се, че непълните
счупвания на две ребра в дясно и счупването на левия страничен израстък от
първи поясен прешлен не довеждат до трайни и значителни ограничения в
6
движението на снагата. Съчетани с мекотъканните увреждания на главата, по
ушната мида и по коляното по своя медико-биологичен критерий
представляват временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
Затрудненията в движението на снагата са за период около 3-4 седмици.
Умерено силните болки и страдания намаляват за около един месец.
Установява се, че работната диагнова „мозъчно сътресение“ не означава, че
пострадалият е претърпял разстройство на здравето с временна опасност за
живота. Болничното лечения при тази диагноза е с оглед намаляване на
оплакванията и избягване на евентуални усложнения. Установява се, също,
че в конкретния случай се касае за лекостепенно мозъчно сътресение при
млад индивид, с продължителност оплакванията и симптоматиката от около 1
до 3 месеца, като за товзи период пострадлиат може да има и несилни болки в
областта на пояса и гръдния кош, от счупванията, обикновено проявяващи се
при по-значително натоварване и промяна (влошаване) на времето.
Уставявасе от СМЕ, че пострадалият е бил без поставена система за
обезопасяване – предпазен колан, столче, което се потвърждава, от вида и
разположението на установените травматични увреждания и начина на
получаването им при и след напускане на автомобилната кабина.
От извършената и приета по делото съдебно-психологична експертиза
се установява, че процесното ПТП се е отразило на ищеца Г. И. с
емоционална напрегнатост, лесна възбудимост, очакване за нещо
неопределено. В резултат на пътния инцидент е получил емоционална
тревожност, възникнала в ситуация на опасност, породена от страха от ПТП и
затрудненото му ежедневно функциониране в следствие травмите които е
получил, като периода за възстановяване е бил около месец, месец и
половина, като в последствие са останали болките който са го връщали към
инцидента и страха при пътуване с кола, от евентуален друг такъв.
Съдът изцяло кредитира обсъдените три експертизи, тъй като ги намира
за компетентни и в унисон с останалия доказателствен материал,
включително и със свитетелските показания на майката на ицеца.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи: Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума
7
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да
иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право
следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а
именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„Гражданска отговорност“ и изтичане на срока за окончателно произнасяне
от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3
месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя на 03.12.2021 г. и предвиденият
тримесечен срок е изтекъл на 03.03.2022, поради което настоящият съдебен
състав намира, че предявените искове са допустими.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска „Гражданска отговорност“, сключен между делинквента и
ответното дружество, противоправно деяние на делинквента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска „Гражданска отговорност“ с делинквента. Вината като субективен
елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е
установена с оглед изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, респ.
констатациите в протокола за ПТП.
Получените травматични увреждания от Г. И. са в причинно-следствена
връзка с претърпяното ПТП. Следователно отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание
чл. 432 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
8
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция –
виновно противоправно поведение на водача на застрахованото МПС,
вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл. 52
от ЗЗД и критериите, за определянето му по справедливост, следва да отчита
както общо-икономическата и социална рамка на равнището на живот към
датата на ПТП – 10.10.2021 г. Моралните вреди са индивидуално определими
и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за
преодоляването им. Не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония
със справедливостта, определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалият Г.
И., на 13 години към датата на инцидента, е получил травматични увреждания
в областта на главата, гръден кош, гръбначен стълб и дясно коляно;
затруднения в движението на снагата за период около 3-4 седмици;
лекостепенно мозъчно сътресение с продължителност оплакванията и
симптоматиката от около 1 до 3 месеца и с несилни болки в областта на пояса
и гръдния кош, обикновено проявяващи се при по-значително натоварване и
промяна (влошаване) на времето. Пострадалият резултат на пътния инцидент
е получил емоционална тревожност, възникнала в ситуация на опасност,
породена от страха от ПТП и затрудненото му ежедневно функциониране в
следствие травмите които е получил. В период около месец и половина след
инцидента е с емоционална напрегнатост, лесна възбудимост, очакване за
нещо неопределено. Останали болките който са го връщали към инцидента и
страха при пътуване с кола, от евентуален друг такъв.
При определяне на обезщетението следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
обществено-икономически условия на живот към момента на увреждането –
2021 г. и създаденият от съдебната практика ориентир. Съдът следва да
съобрази и лимитът на отговорност по чл. 492 от КЗ, който към датата на
процесното ПТП е в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт, както и размера на минималната
9
работна заплата, която съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. за 25021 е в размер
на 650 лева.
Настоящият съдебен състав приема, че паричният еквивалент на
понесените от ищеца доказани неимуществени вреди, търпени в установения
по делото период във връзка с получените телесни повреди, възлиза на сумата
от 30 000 лева, като искът за неимуществени вреди се явява основателен за
тази сума, а за разликата до 70 000 лева подлежи на отхвърляне.
По отношение на възражението за наличието на съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносният резултат поради това, че последният не е
бил в детско столче с поставени обезопасителни колани, съдът намира за
неоснователно.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предполага
доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на
категорични доказателства за причинно-следствена връзка между
поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и
се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост
по чл. 52 ЗЗД (в този смисъл Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. №
596/2012 г.). Наред с това следва да се посочи и обстоятелството, че
пострадалият ищец към датата на процесното ПТП е на 13-годишна възраст и
не попада след лицата, за които е задължително ползването на детско столче с
поставени обезопасителни колани.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл. 429, ал. 3
КЗ, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2 на чл. 429
КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2
10
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая ищецът
е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на 03.12.2021 г., поради което
и съдът счита, че върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от
03.12.2021 г.. до окончателното плащане. В този смисъл възражението на
ответника за недължимост на лихва за забава е неоснователно.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е направено
искане, съгласно приложен списък, за присъждане на разноски в размер на
17 268 лв., от които 15 000 лв. за адвокатско възнаграждение, 1000 лв. за
държавна такса и 1268 лв. за внесени депозити за съдебни експертизи. На
ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, съобразно уважената
част от иска, в размер на 7 400,57 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и в съответствие с направеното
искане, на ответника се дължат разноски по делото за процесуално
представителство от юрисконсулт, което съдът определя в размер на 200 лв. и
за внесените депозити за съдебни експертизи, които са в размер на 520 лв.,
или общо 720 лв. Поради това ответника следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 411,43 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград държавна такса за
разглеждане на делото съобразно уважената част от иска след приспадане на
заплатената държавна такса от ищеца, който е бил частично освободен от
задължението за внасяне на държавна такса при образуване на делото.
Държавната такса, съобразно уважената част на иска, по арг. от чл.1
ТДТССГПК, е в размер на 1 200 лв. Ето защо, след приспадане на заплатените
от ищеца 1 000 лв., ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Окръжен съд – Благоевград разликата от 200 лв.
С оглед горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“,
11
ул. „***“ № 5, представлявано от К.Р., Н.Ч., И.Г. и П.Ш., да заплати на Г. М.
И., ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител М.
Г. И., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й., със съдебен адрес гр. София, бул.
„***“ № 85, ет. 2, ап. 6, сумата в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат
на ПТП от 10.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
уведомяването на застрахователя от увреденото лице до окончателното
заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 30 000 лв. до пълния
предявен от ищеца размер от 70 000 лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“,
ул. „***“ № 5, представлявано от К.Р., Н.Ч., И.Г. и П.Ш., да заплати на Г. М.
И., ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител М.
Г. И., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й., със съдебен адрес гр. София, бул.
„***“ № 85, ет. 2, ап. 6, сумата в размер на 7 400,57 лв. (седем хиляди и
четиристотин лева и 57 ст.), представляващи направените по делото разноски,
съобразно представения списък.
ОСЪЖДА Г. М. И., ЕГН **********, действащ чрез своя родител и
законен представител М. Г. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
бул. „***“ № 85, ет. 2, ап. 6, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Триадица“, ул. „***“ № 5, представлявано от К.Р., Н.Ч.,
И.Г. и П.Ш., сумата от 411,43 лв. (четиристотин и единадесет лв. и 43 ст.),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и за съдебни
експертизи.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“,
ул. „***“ № 5, представлявано от К.Р., Н.Ч., И.Г. и П.Ш., да заплати по сметка
на Окръжен съд – Благоевград, държавна такса за разглеждане на иска
съобразно уважената част, в размер на 200 лв. (двеста лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд – София.
12
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13