Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.04.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и шести
октомври през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ МАРИНОВА
ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 10533 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение № 72817 от 15.04.2020 г. СРС, 74 с-в, по гр.д.№
15781/2019 г. е признал за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че М.Х.М. дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ, чл.98а, ал.1
ЗЕ сумата от 117,39 лв., съставляваща цена на доставена електрическа енергия за
периода от 31.03.2017 г. до 27.07.2018 г. до следния обект: ап.14, находящ се в
гр.София, ул. „********ет.3, кл.№ ******** със законната лихва от 10.09.2018 г.
до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния му
предявен размер от 234,78 лв., както и 7,44 лв.-лихва за забава, начислена за
периода 30.05.2017 г.-29.08.2018 г., като е отхвърлил иска за разликата до
пълния му предявен размер от 14,88 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.09.2018 г. по ч.гр.д.№
59344/2018 г. на СРС, 74 с-в.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Ч.Е.Б.“ АД /сега „Е.П.“ ЕАД/ в частта,
с която са отхвърлени предявените от него искове срещу М.Х.М..Жалбоподателят
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е
собственик на ½ от процесния обект.Позовава се на чл.49, ал.1 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД.Твърди,
че съгласно чл.4, ал.2 от ОУ ответникът е потребител на електрическа енергия за
битови нужди и титуляр на партидата, по която е заведен съответния обект и за
него е възникнало задължението за заплащане на стойността на потребената
електрическа енергия.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
уважи предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- М.Х.М. чрез назначения му
особен представител оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд правилно
е приел, че следва да отговаря за
половината от консумираната в имота електрическа енергия.Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Ч.Е.Б.“ АД /сега „Е.П.“ ЕАД/ твърди,
че ответникът М.Х.М. е потребител на електрическа енергия за периода 31.03.2017
г.-27.07.2018 г. за имот, находящ се в гр.София, ул. „********ет.3, ап.14.Съгласно
чл.19, ал.8 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Ч.Е.Б.“ АД вземанията за посочения период са станали изискуеми, но плащане
от страна на ответника не е осъществено, поради което ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по ч.гр.д.№ 59344/2018 г.
СРС, 74 с-в, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Моли съда признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сума в размер на 234,78 лв.-главница
за потребена и незаплатена електрическа
енергия за периода 31.03.2017 г.-27.07.2018 г. със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, 14,88 лв.-мораторна лихва за
периода 30.05.2017 г.-29.08.2018 г.
С отговора на исковата молба ответникът чрез назначения му особен
представител е оспорил исковете с твърдения, че не е в договорно правоотношение
с ищеца, тъй като не е собственик на процесния имот
Със заявление вх.№ 3071617/10.09.2018 г. „Ч.Е.Б.“
АД е
поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу М.Х.М. за процесните суми.На
17.09.2018 г. СРС, 74 с-в, по ч.гр.д.№ 59344/18 г. е издал заповед за
изпълнение за процесните суми по чл.410 ГПК.Длъжникът е уведомен за заповедта
по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Ищецът е получил съобщение за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си на 18.02.2019 г.Исковата молба е
подадена на 18.03.2019 г. /в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
По делото са представени заявления от
25.11.2011 г. и от 30.04.2014 г. от М.Х.М. до ищцовото дружество с искане за
отсрочване/разсрочване на плащането на дължимите суми за консумирана електрическа енергия за процесния
апартамент на обща стойност съответно от 1 513,33 лв. и от 795,65 лв.
Представени са и фактури за начислени суми за
процесния имот с посочен потребител М.М. с клиентски № 310195845683 за периода
31.03.2017 г.-27.07.2018 г.
Видно от представената справка от партидата
на М.М. с нотариален акт, вписан с вх.№ 12330/06.04.2009 г. е вписан договор за
дарение на ½ ид.част от процесния имот в полза на М.С.С..
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В частта,
с която са уважени исковете, решението е влязло в сила поради необжалването му.
Съдът намира, че
е налице правен интерес от предявяване на установителните искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се
явяват допустими, тъй като ответникът е уведомен за издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Първоинстанционният
съд е приел, че в представените заявления за разсрочено плащане се съдържа
признание на задължения ответникът е потребител на електрическа енергия за
битови нужди за процесния имот, но с оглед данните за прехвърляне на ½
ид.част от имота същият следва да отговаря за половината от претендираните
суми.
Съгласно &2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.В чл. 98а, ал.1 ЗЕ е предвидено, че крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия.В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния
краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия.Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия
специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в
допълнителни писмени споразумения /чл.98а, ал.5 ЗЕ/.
Според чл.4, ал.2
от Общите условия /ОУ/ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице-собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не е установено
по безспорен начин, че ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период.Това обстоятелство е оспорено с
отговора на исковата молба и ищецът е следвало да го установи при условията на
пълно и главно доказване.За установяването му по делото е приета само справка
от Агенция по вписванията, в която е отразено, че на 06.04.2009 г. е вписано
извършено прехвърляне /дарение/ на ½ от процесния имот от ответника на трето
лице.Справката от Агенция по вписванията не е документ за собственост, липсват и данни
дали ответникът е притежавал целия имот или само прехвърлената идеална
част.Представените заявления до ищцовото дружество за разсрочване на плащания
предхождат процесния период и не могат да се ценят като признание, че ищецът е
собственик на целия имот през исковия период, а в частта, с която исковете са
уважени за ½ от претендираните суми първоинстанционното решение е влязло
в сила.
Поради изложените
съображения искът за установяване дължимостта на сумите, предмет на въззивното
производство, се явява неоснователен и първоинстанционното решение следва да се
потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на
спора разноски на въззивника не следва да се присъждат.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 72817 от 15.04.2020 г. на СРС, 74
с-в, по гр.д.№ 15781/2019 г. в частта, с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че М.Х.М. с ЕГН ********** дължи на „Ч.Е.Б.“ АД /сега „Е.П.“ ЕАД/ с
ЕИК*******цена за доставена електрическа енергия за периода от 31.03.2017 г. до
27.07.2018 г. до следния обект: ап.14, находящ се в гр.София, ул. „********ет.3,
кл.№ ******** за разликата над 117,39 лв. до пълния предявен размер от 234,78
лв., както и на основание чл.86 ЗЗД за лихва за забава, начислена за периода от
30.05.2017 г. до 29.08.2018 г. за сумата над 7,44 лв. до пълния предявен размер
от 14,88 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 17.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 59344/2018 г. по описа на
СРС, 74 с-в.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.