О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 704
гр. Пловдив, 10.12.2019 г.
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ЧНД №597/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.243 ал.8 НПК.
Постъпил е протест от Окръжна прокуратура- гр.*против определение № 660/25.10.2019г., постановено по ЧНД №383/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора, с което е било отменено постановление от 09.09.2019г. на Окръжна прокуратура- гр.*за прекратяване на наказателното производство по ДП № 206/2010г. по описа на ОД на МВР- *, образувано против К.А.А.за престъпление по чл.220 ал.1 НК. В протеста са изложени конкретни съображения за неправилността и незаконосъобразността на определението, поради което се претендира отмяната му и потвърждаване на постановлението.
Пловдивският апелативен съд намира протеста за процесуално допустим, а разгледан по същество за основателен.
На първо място, не могат да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния съд, че прокурорът отново не бил изпълнил задължителните указания на въззивната инстанция, дадени в определение №271/05.05.2017г. по ВЧНД №214/2017г. и особено в определение №52/22.01.2018г. по ВЧНД №5/2018г. за извършване на допълнителни действия по разследването, както и за излагане на обективен и пълноценен анализ на събраните по делото доказателствени източници. Поредното, трето по ред, прекратително постановление на Окръжна прокуратура гр.*, апелативният съд намира за обосновано не само заради обема на изложението, но и предвид на надлежния, обстоен и правилен анализ и оценка на доказателствата относно релевантните факти и произхождащите от тях правни изводи за липса на престъпен състав по чл.220 ал.1 от НК. След повторното връщане на делото за доразследване от 2018г., в изпълнение на предписанията на ПАС, са били извършени допълнителни процесуално-следствени действия за пълното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна- разпити на нови свидетели, очна ставка между св.К.А. и св.В.П., както и назначаване и извършване на две експертизи- съдебно-финансова и съдебно-електротехническа. По този начин делото е било изцяло осветлено от фактическа страна, а в прокурорското постановление са получили обоснован и надлежен отговор всички въпроси свързани с обективната и субективна съставомерност на деянието по чл.220 ал.1 от НК. Основната теза, по която са разсъждавали разследващите, а и съдебните състави през годините, е била дали сключената сделка на 08.05.2009 г. между св.К.А.като управител на „*“ ЕООД- * и св.З.Д.като управител на „*“ЕООД- *за ремонт на покривните конструкции на сградите, плюс изграждане на фотоволтаична система за добив на екологично чиста енергия върху тях, е била икономически неизгодна за дружеството с оглед на заложените количествено-стойностни параметри, цената на договора и финансовите ресурси и на двете страни по неговото изпълнение, респ. имал ли е съзнание управителят на „*“ ЕООД, че сключва договор, който ще ощети предприятието. В тази насока не е необходимо отново да се преповтаря вече установената по делото фактология, подробно и обективно изложена в постановлението на прокурора,като въззивната инстанция не приема за правилни констатациите на окръжния съд, че било налице само изброяване на доказателствата и на доказателствените средства, което замествало дължимия от прокурора доказателствен анализ. Както се посочи, в постановлението достатъчно обосновано и пълно, при това с оглед на действителното им съдържание и смисъл, са обсъдени всички факти и обстоятелства, които са относими към съставомерността на деянието, и то към момента на неговото извършване-08.05.2009г. Всъщност, доста преди да бъдат събрани и проверени новите доказателства и средствата за тяхното установяване, включително разпит на още свидетели, очна ставка, назначаване на две нови експертизи, окръжната инстанция е считала делото за изяснено, а изводите на представителя на държавното обвинение за правилни и обосновани. По делото вече са събрани всички необходими, относими и възможни доказателства и доказателствени средства, което позволява да се даде правилен и законосъобразен отговор на въпроса дали има извършено престъпление при сключване на инкриминираната сделка. Така, в постановлението е обсъдено с необходимия акцент заключението на съдебно-финансовата експертиза/изготвена по указания на ПАС/, според което към момента на сключване на сделката, дружеството е разполагало със собствени средства за плащане по договора/както е и било/, извън направените и сигурни бъдещи разходи, т.е. финансовото му състояние е било стабилно за да посреща такъв тип разноски. За установяване целесъобразността и рентабилността от изграждане на *към инкриминирания период пък, адекватно в хода на новото разследване по делото е била назначена и съдебно-електротехническа експертиза. Същата заключава, че към м.май 2009г. е било икономически изгодно да се проектира и изгражда * върху покривното пространство, тъй като нормативната и ценова база през този период е била благоприятна за ефективното и рентабилно функциониране на подобни системи с оглед възвръщаемост на инвестицията и бъдещи печалби за предприятието. Електротехническата експертиза е извършила прогнозен анализ за очакваните резултати ако дружеството произвежда и продава зелена енергия и той е за печалби от порядъка на 120 000-130 000 годишно, а възвръщаемостта на инвестицията е определена между 6-7 години. Пак от експертна гледна точка, няма причини да не се кредитира и заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещо лице-архитект относно стойността на договора от 50 000лв. без ДДС, според което макар и висока, услугата по договора е със стойност, доближаваща се до пазарните цени през процесния период, които са на свободно договаряне и варират в големи граници. От друга страна, действително по това време е имало засилен интерес за проучването и внедряването именно на такива енергийно независими източници и висока цена на произвежданата от тях електрическа енергия, тази очаквана рентабилност е посочена и в заключението на повторната съдебно-техническа експертиза.
В прекратителното постановление са обсъдени не само обстоятелствата от значение за обективната съставомерност на деянието, но и тези, които касаят умисъла на дееца. Впрочем, приетите от прокурора фактически положения, подкрепени и от обективните експертни изводи, не дават основание да се счита, че при сключване на договора св.К.А.е имал умисъл да ощети дружеството, т.е. изобщо да не сключва сделката или да я сключи при по-изгодни финансови условия. Не случайно прокурорът е наблегнал, че такова съзнание деецът следва да има именно към момента на сключване на сделката, а възможното неизпълнение на клаузите по договора е последващ момент, вероятност, която може да се дължи на най-различни причини. Коментирано е и неизпълнението от страна на А. на т.нар.“защитна клауза“ в санкционната част на договора и причините поради които не го бил прекратил. Впрочем, в това отношение е налице бездействие от страна на св.К.А., което обаче ако е с престъпен характер сочи на друго престъпление, а именно по чл.219 ал.1 от НК. По отношение на това престъпление е законосъобразно съждението на прокурора, както и изложените в протеста съображения/ за разлика от разбирането на първоинстанционния съд/ за изтекла погасителна давност по чл.80 ал.1 т.3 от НК. Става въпрос именно за този относителен давностен срок, тъй като наказателното преследване е било образувано за друго престъпление, а именно по чл.220 ал.1 от НК, и той е десет години от извършване на деянието, т.е. началото на давността е от 08.05.2009г. Неправилно е възприетото в протестираното определение обратно становище, при това с позоваване на ТР №96/01.11.1961 г. на ОСНК, според което давността се прекъсва с привличане на лицето в качеството на обвиняем или с възбуждане на наказателно преследване срещу конкретно лице за конкретно деяние, под което се разбира конкретно престъпление, именно защото давностните срокове са в зависимост от максималния размер на предвиденото от закона наказание. Следователно, в случая не става въпрос за спиране или прекъсване на давността, за да е меродавен срокът на т.нар.“абсолютна“ давност по чл.81 ал.3 от НК, а за престъплението по чл.220 ал.1 НК/ ако производството не бе прекратено/ давността за наказателно преследване ще изтече на 14.12.2020 г., тъй като досъдебното производство за това престъпление е образувано на 14.12.2010г. Ако К.А.бъде привлечен като обвиняем, това процесуално-следствено действие ще прекъсне обикновената десетгодишна давност и за това престъпление, ерго ще се прилага голямата давност по чл.81 ал.3 от НК. Така или иначе, до това положение няма да се стигне, тъй като постановлението на Окръжна прокуратура гр.* предвид на изложените съображения се явява обосновано и законосъобразно, правилно е прието наличието на основанието на чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК за прекратяване на наказателното производство по делото, поради което следва да се потвърди и ПАС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 660/25.10.2019г., постановено по ЧНД №383/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора като ПОТВЪРЖДАВА постановление от 09.09.2019г. на Окръжна прокуратура- гр.*за прекратяване на наказателното производство по ДП № 206/2010г. по описа на ОД на МВР- *, образувано против К.А.А.за престъпление по чл.220 ал.1 НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.