РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

10.11.2020

Град

Мездра

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 16.07.2020 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Секретар

Валя Пенова

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

1351

по описа за

2019

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

И.П.Х., ЕГН ********** ***, е предявила иск против Министерство на правосъдието, ЕИК ********* със седалище гр. С., 1040, ул. „Славянска“ № 1, в качество му на работодател на Държавен съдебен изпълнител С.А. ***, за сумата от 446.60 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 104/2015 г. на СИС при Врачански районен съд, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

На основание чл. 219 ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана С.А.А. – ДСИ при ВрРС.

В писмения си отговор ответника оспорва иска изцяло.

Третото лице помагач също оспорва иска изцяло. Твърди, че сумата е заплатена доброволно.

 Правната квалификация на претендираните права е чл. 441 ГПК вр. с чл. 49 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е заверено копие от изпълнително дело №104/2015 год. на СИС при ВрРС.

В исковата молба се твърди, а и от приложеното изпълнително дело се установява, че същото е образувано на 10.03.2015 г. по молба на взискателя В и К ООД гр. Враца срещу Х.П. Х.. По делото е приложен изпълнителен лист от 18.09.2014 г. издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3720/2014 г. по описа на ВрРС за сумата от 169.05 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението -21.08.2014 г. до окончателното изплащане, 28.82 лв. лихва за периода от 31.01.2011 г. до 23.05.2014 г. и 25.00 лв. разноски. До длъжника е изпратено уведомление за образуваното изпълнително дело връчено му лично на 12.03.2015 г. с копие от изпълнителен лист и разпореждане за издаване на изпълнителен лист. С молбата си взискателя е поискал проучване имуществото на длъжника и справка в ТД на НАП за трудови договори. С постановление на ДСИ от 27.03.2015 г. като взискател поделото е присъединена държавата завземане срещу длъжника Х. в размер на 31.92 лв. С молба входирана по делото на 03.04.2015 г. взискателя е поискал да бъде изискана справка за длъжника от НОИ, от която да е видно дали лицето Х. получава пенсия и какъв е нейния размер. На 16.04.2015 по изпълнителното дело е входирана справка от НОИ за размера на получаваната от Х. пенсия – 131.33 лв. С молба входирана по изпълнително дело на 20.03.2018 г. взискателя е поискал да се направи справка за банкова сметка ***. На 21.05.2018 г. взискателя е поискал да се направи запор на банковите сметки на длъжника до размера на задължението по делото. На 23.05.2018 г. ДСИ е наложил запор върху банкова сметка ***. На 29.05.2018 г. длъжника Х. е уведомен за наложен запор. На 06.06.2018 г. от „ЦКБ“ АД по изпълнителното дело е получено уведомление че лицето Х. има открита сметка в банката, която е без авоар, но същата е блокирана до пълния размер на дължимата сума посочена в запорното съобщение – 429.65 лв. На 23.04.2019 г. взискателя с молба е поискал да бъде конституирана като длъжник по изпълнителното дело И.П.Х. в качеството и на наследник на Х.П. Х. починал на 14.09.2018 г. видно от приложеното удостоверение за наследници. С постановление от 24.04.20189 г. ДСИ при Врачански районен съд е конституирала като длъжник наследника на Х.П. Х. – И.П.Х.. Изискана е справка относно банкови сметки на И.Х. и с молба от 16.05.2019 г. взискателя е поискал налагане на запор върху банковата сметка на Х. в Банка ДСК ЕАД. С разпореждане от 17.05.2019 г. ДСИ при Врачански районен съд С.А. е наложила запор върху банковата сметка на Х. в Банка ДСК ЕАД. На 30.05.2019 г. Х. е получила лично съобщението, че е конституирана като длъжник, както и че и е наложен запор. На 03.06.2019 г. третото задължено лице Банка ДСК ЕАД е представила по изпълнителното дело писмо, в което сочи, че по блокираната сметка на Х. постъпват социални помощи и пенсия под установения размер на МРЗ, и по отношение на които суми запорното съобщение не поражда действие. Посочено е още, че по същата сметка има предходно наложен запор от 22.05.2019 г. по друго изпълнително дело. В изпълнителното дело се съдържа и извлечение от сметка, от която е видно, че на 31.05.2019 г. по сметка на Врачански районен съд е постъпила сума от 441.18 лв. Съдебния изпълнител е извършил разпределение на сумите и с молба от 10.06.2019 г. взискателя е поискал прекратяване на изпълнителното дело.

С оглед твърдението на ответника, че ищцата доброволно е наредила сумата от 441.18 лв., съдът е задължил на основание чл. 192 ГПК трето неучастващо по делото лице – Банка ДСК ЕАД да представи препис от платежно нареждане от 30.05.2019 г. с което И.П.Х. е наредила сума в размер на 441.18 лв. да бъде преведа от банковата и сметка в Банка ДСК по сметка на РС Враца в изпълнение на задължението по приложеното изпълнително дело. На лист 38 от делото се съдържа писмо от Банка – ДСК ЕАД с приложена към него операционна бележка за плащане към бюджета за сумата от 441.18 лв. В писмото е посочено, че банката е наредила операцията по превода служебно в качеството и на трето задължено лице и същата операция не е наредена от титуляра на сметката И.Х..

С оглед установеното по-горе, следва да се приеме, че правната квалификация на иска е по чл. 441 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД, тъй като държавното съдебното изпълнение не е в системата на изпълнителната власт, а на съдебната, но не е правозащитен орган, независимо, че дейността му е по-скоро административна, а и законодателят с нормата на чл. 441 от ГПК е приел, че държавният съдебен изпълнител отговаря за вредите, причинени на длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, и следва да се приеме, че това е правната квалификация на предявения иск. По тези съображения, съпоставени с разпоредбата на чл. 265 ЗСВ, за съда се налага и извод, че надлежен ответник по този иск е именно Министерството на правосъдието на Република България. Искът е допустим.

За да бъде основателен настоящия иск ищецът е длъжен да докаже наличието на незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на ответника, имуществени вреди за ищеца, включително техния размер, причинна връзка между принудителното изпълнение и вредите.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.

В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от  предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение, и др.

От изложеното по-горе следва да се приеме, че в двегодишен период след образуване на изпълнителното дело – от 10.03.2015 г. до 10.03.2017 год. по делото не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността.

С оглед горното, съдът намира, че изпълнително дело № 104/2015 год. на СИС при ВрРС е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, поради перемирането му на 10.03.2017 год.

          Предвид гореизложените съображения от Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГТК прекратяването на посоченото изпълнително дело е извършено по силата на закона, без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител.

            По горните съображения съдът намира, че към 17.05.2019 г., когато ДСИ при Врачански районен съд С.А. е наложила запор върху банковата сметка на Х. в Банка ДСК ЕАД, в резултат на което Банка ДСК ЕАД е превела служебно в качеството и на трето задължено лице по сметка на Врачански районен съд сумата от 441.18 лв., която е разпределена по изпълнителното дело, същата е извършила незаконосоъобразно изпълнително действие, доколкото е липсвало валидно изпълнително производство.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че са налице всички елементи за отговорността на ответника, поради което и искът следва да бъде уважен като основателен и доказан до размер от 441.18 лв.

На ищцата се следват и направените деловодни разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, ЕИК *********, със седалище гр. С., 1040, ул. „Славянска“ № 1, да заплати на И.П.Х., ЕГН ********** ***, в качество му на работодател на Държавен съдебен изпълнител С.А. ***, за сумата от 441.18 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 104/2015 г. на СИС при Врачански районен съд, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 04.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 50 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за сумата над 441.18 лв. до пълния предявен размер от 446.60 лв., като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника Министерство на правосъдието, ЕИК ********* – С.А.А. Държавен съдебен изпълнител при РС Враца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                           Районен съдия: