Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 11.04.2018 г.
Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 7 март 2018 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ
ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 6218 по описа за 2017 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД
.
Ищецът С.Г.З., Ж.Т.Т. и М.Ж.Т., действащ със
съгласието на родителите си, твърдят в
исковата си молба, че С. Тотева е пострадала при ПТП на 13.02.2016 г. в Стара
Загора при сблъсък на нейния автомобил с управлявания от подсъдимата С.И.Д. МПС
„Пежо“ 306, рег.№ СТ 7403 АК в пияно състояние. За деянието си Д. била осъдена с влязла в сила присъда по НОХД
№ 2620/2016 г. по описа на РС Стара Загора. Д. управлявала МПС-то, предоставено
й от собственика му Калоян И.И., за което е имало валидна застраховка
Гражданска отговорност, с полица № BG23/115002119260, сключена на 17.08.2015 г.
Срещу Д. било образувано изп.д. № 1000/2016 г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски,
по което не били постъпили никакви суми до момента. Сочат, че С. Тотева е по
професия зъболекар с утвърдена практика.
При ПТП-то в автомобила са пътували и Ж.Т. и непълнолетния им син М.Т., които
са претърпели силен стрес и уплаха и леки наранявания. В следствие на удара на С.
Тотева били нанесени следните травматични увреждания: счупвания на крайната
фаланга на първи пръст на лявата ръка, което причинило трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, представляващо
средна телесна повреда по смисъла на закона. Била обездвижена с лонгета. Ръката
й посиняла, изпитвала силни болки, като не можела да върши обичайни ежедневни
дейности, домакинските си задължения, както и дори да се обслужва лично. За
период от 35 дни не можела да работи, тъй като ръката й била имобилизирана,
била е в болнични, а пълното й възстановяване продължило около два месеца.
Твърди, че за периода на възстановяването си е претърпяла много пропуснати
ползи от факта, че не може да упражнява ефективно професията си. И тримата
изживели огромен стрес, от удара на техният автомобил,
в насрещния тротоар, при който се отворили въздушните възглавници
и благодарение на тях се предотвратили по-сериозни травми. Автомобилът им е
претърпял пълна щета. Ищецът Ж.Т. получил силни болки във врата вследствие на
силния сблъсък и отварянето на въздушните възглавници. При удара С. Тотева и Ж.Т.
изпаднали в шок за известно време, били силно уплашени и за състоянието на сина
си- М., който е бил на задната седалка и също бил в шок. Месеци наред ищците
изпитвали страх да се возят в автомобил. От полученият стрес от произшествието
ищцата С. Тотева изпитвала страх да шофира и да се вози в автомобил. Твърдят,
че са отправили Заявление с приложени доказателства с писмо с обратна разписка
до ЗАД „ ОЗК- Застраховане" на 30.12.2016г., с което заявили претенциите
си за изплащане на обезщетение за нанесени нематериални щети, по което и до
този момент не бил получен отговор.
Твърдят, че обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление. Вредите на ищците били в резултат на
виновното поведение на водача С.И.Д., а за причинените от нея вреди отговарял и
ответникът по делото ЗАД „ОЗК Застраховане" АД София.
Молят съда да осъди
ответника ЗАД „ОЗК Застраховане" АД София да им заплати обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, стрес и уплаха при процесното ПТП в общ размер на 30 000/ тридесет
хиляди лева / лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата на
увреждането до окончателното им изплащане, както следва: 20 000 лева
обезщетение за причинените на С.Г. Захариева - Тотева неимуществени вреди за
нанесените й травматични увреждания, изразяващи се в счупвания на крайната фаланга на първи пръст на лявата ръка,
което й е причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за
срок повече от 30 дни, представляващо средна телесна
повреда по смисъла на закона, както и за полученият стрес и уплаха вследствие на
причинените от ПТП и до сега; и по 5000 лева за причинените неимуществени
вреди, вследствие полученият стрес и уплаха от ПТП на Ж.Т.Т. и синът им М.Ж.Т.,
ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от датата на увреждането
до окончателното им изплащане.
Претендират за
направените но делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „ОЗК Застраховане" АД София, с който
заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като
неоснователни и необосновани. Сочат, че по делото имало данни, че ищците са
водили дела директно срещу деликвента, но не са представени доказателства нито
за какви суми, нито дали С.Д. не ги е обезщетила във връзка с процесното ПТП.
Считат, че в конкретния случай не
са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността
на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ищцата и предявените срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Оспорват твърдението на
ищците, че са пострадали в ПТП, тъй като по делото не е представен констативен
протокол с пострадали лица. Твърдят, че
не само водача С.Д. има вина за настъпилото ПТП. Твърди, че вина за настъпилото
ПТП има и ищцата С. Тотева, която рязко е намалила скоростта на управляваното
от нея МПС и по този начин е допринесла за настъпването на ПТП. Оспорват
механизма на ПТП. Оспорват твърдението, че в резултат на ПТП, за ищците
са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер телесни
увреждания и съответно неимуществени вреди, както и тяхната продължителност. Оспорват твърдението на Ж.Т. и
Марин Т., че са пострадали при ПТП. В представения Констативен Протокол за ПТП
никъде не били посочени като пострадали в ПТП. По делото не била
представена никаква медицинска документация за двамата ищци. Единствено била
представена документация за С. Тотева, която била обездвижена с лонгета за 14
дни.
Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че ищците са пътували в
процесния автомобил без поставен обезопасителен колан, което е
основната причина да получат сочените увреждания. По този начин сами се
поставили в опасност и са допринесли в значителна степен за причиняване на
вредоносния резултат. Приносът на пострадалите бил основание за намаляване размера на
застрахователното обезщетение на основание чл. 51. предл.2 - ро от ЗЗД.
В конкретния случай пострадалата създала реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот, като се е возила в процесното МПС, без да си постави
обезопасителен колан.
Считат, че исковете са
предявени и в неоснователно завишени и прекомерни размери, както и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
На отделно основание,
считат предявеният размер за прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищците, като считат, че размерът на
обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалата.
Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните
лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.
Оспорва
началната дата, от която ищците претендират лихва. Застрахователят встъпва в
задължението на застрахования да обезщети пострадалите за причинените вреди по
повод на сключения застрахователен договор, а не ех lege, тъй като застрахователят не е
прекият причинител на вредата. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От друга страна, от 01.01.2016 г. е в сила и разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 КЗ, съгласно която при доброволна покана за заплащане на
застрахователно обезщетение, увреденото лице следва да представи банкова
сметка, ***ането на полагаемото се застрахователно обезщетение. В ал. 3 на чл.
380 КЗ било регламентирано изрично следното: „Непредставянето на данни за банкова сметка ***. 1 има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва...". Счита, че е налице изрична
специална правна норма, уреждаща дължимостта на лихва за забава, която би била
основателна само при условия на доброволно уреждане на вредите, с представяне
на банкова сметка. ***, нито по предявената по доброволен ред щета, нито по
настоящото дело била предоставена банкова сметка, *** „ОЗК - Застраховане"
АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията, както за
имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди.
Считат, че не са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност", поради което моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и необосновани.
Претендира за направените по делото разноски.
По делото е постъпила
допълнителна искова молба от ищците, в която твърдят, че до момента на подаване
на исковата молба е нямало предявени от тях искове за обезщетения за претърпени
имуществени вреди, срещу С.Д.. Образуваното изп. производство № 1000/ 2016г по
описа на ЧСИ Иван Стръмски било за разноските присъдени по НОХД № 2620/2016 по
описа на PC Стара
Загора, по което не били постъпили и до момента
суми.
От приложения протокол по НОХД 2620/2016 на PC Стара Загора било видно, че на
подсъдимата е наложено наказание
8 месеца лишаване от свобода при хипотезата на чл. 66 НК, както и на основание
чл. 37 ал.1 т.7 е лишена от правото да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Наказанието е наложено за
нарушение на правилата на движение, подробно изброени, измежду които и на
основание чл. 23 ал. 1 ЗДВП ,
„....Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта", но не сторила това и
по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Г. Захариева- Тотева
на 45 години от гр. Стара Загора, изразяваща се в счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявата
ръка, което и причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник за срок повече от 30 дни/ около 1.5- 2 месеца/, като деянието е извършено в пияно
състояние- с концентрация на алкохол в кръвта 2.73 на хиляда установено по
надлежния ред, престъпление по чл. 343 ал.З предл. 1 буква ,”б", във вр. с чл. 342 ал. I НК . Сочат, че на основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателният съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което ответникът не може да оспорва извършването на деянието и неговата
противоправност.
В представения от тях Протокол за ПТП № 1596574 от 13.02.2016г. били описани материални щети
и участници в него. В протокола не били посочени като пострадали лица ищците,
тъй като в момента на съставянето му не са имала видими, открити рани. Такива
били констатирани по-късно от С. Тотева, при прегледа й във връзка с
непрестанната болка на левият й палец, вследствие ПТП-то, за което й било
издадено СМУ № 40/2016г. от д-р Тодор Пасев и назначено лечение. Сочат, че
автомобилът им е бил със Застраховка „ КАСКО" при ДЗИ, като за нанесените
материални щети била заведена щета № 44012311600981/15.02.2016г. за автомобил
„Сеат Кордоба" с peг. №
СТ8709 AH и
която щета била оценена на стойност 5823.72 лв. и изплатена напълно от ДЗИ на
20.04.2016г. Регистрацията на автомобила
била прекратена поради тотална щета и закрита партидата й в Местни данъци и
такси в Община Стара Загора.
Уточняват
обстоятелствата относно механизма на ПТП. Произшествието е възникнало на
13.02.2016г. на кръстовището между ул. „Августа Траяна" и бул."
Руски" в гр. Стара Загора, при мокро време, около 00.15 ч. Кръстовището
било регулирано със светофарна уредба и пътни знаци. В момента на ПТП светофара
е работил в режим на „ жълта мигаща светлина" . Л.а. „Сеат" се е
движил по ул. Августа Траяна в посока изток. Улицата била с двупосочно
движение, с по една лента за посока. Преди кръстовището с бул. „Руски",
ищцата намалила скоростта с намерение да завие надясно. В същият момент зад
автомобила „Сеат" се движел л.а. „Пежо" с водачката Д., която не е
възприела своевременно наличието на автомобил пред нея и не е предприела
действия за намаляване на скоростта си на движение до изравняването си с тази
на автомобила пред нея. Поради това л.а. „Пежо" е застигнал л.а.
„Сеат" и го е ударил. При удара са контактували предна челна част на л.а.
„Пежо" със задна част на л.а. „Сеат." След удара л.а. „Сеат" е
продължил движението си напред и надясно, пресякъл с бул. „Руски“ по цялата му
ширина и се е ударил в насрещния бордюр. След удара л.а. „Пежо“ продължил
движението си направо и е спрял на 94 м. след мястото на удара. Водачката не
била задействала аварийно спирачната система, преди или непосредсвено след
удара.
Правят възражение по направеното твърдение за
съпричиняване. Същото не било подкрепено с никакви факти и доказателства.
Твърдят, че са били с предпазни колани, което доказва и липсата на тежки и леки
наранявания по тялото и лицето у С. Тотева. С исковата молба по отношение на Ж.Т.
и М.Т. претендирали само неимуществени вреди свързани с уплаха и стрес
вследствие на преживяното от тях ПТП. Възразяват и срещу напраното възражение
на ответника относно началната дата на претендиране на лихвата. Считат
неоснователно твърдението на ответника, че не е представено от увреденото лице банкова сметка ***
се застрахователно обезщетение. Видно било от Заявление подадено
до Директора на ЗАД" ОЗК Застраховане” АД София получено от него на
30.12.2016г., че е посочена сметката на процесуалният представител на
увредените лица, а именно - клиентска сметка на адв. Г. Неделчева Г.- М. с ЕГН **********
в Уникредит Булбанк с 1BAN BG 04
UNCR 70001522094510
клон Стара Загора с посочен 15 дневен срок за изплащане на обезщетението от
получаване на уведомлението .
По делото е постъпил допълнителен
отговор от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД София, в който заявяват, че поддържат
всички направени в първоначалния отговор оспорвания относно механизма на ПТП,
както и причинно-следствената връзка между описаните увреждания и ПТП. Считат,
че механизмът на ПТП не би могъл да
се установява от документи и доказателства, събирани в друг процес и по реда на
НПК. Съгласно Решение № 43 от 16.04.2009г. на ВКС по т. д. 648/2008г„ II т.о.,
Т.К., докладчик съдията Камелия Ефремова, „макар актовете на досъдебното
производство да са официални документи по смисъла на чл. 176 ГПК, посочените
актове не представляват доказателство и отразяват мнението на съответния орган
относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване па
определено лице. Същите обаче нямат задължителна сила за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието”.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 300 ГПК единствено влязлата в сила
присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд,
който разглеждал гражданските последици от деянието и само по отношение на това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От
гореизложените обстоятелства и по аргумент за противното от чл. 300 ГПК всички
други документи, които се изготвят в хода на досъдебното и наказателното
производство не представляват годни доказателствени средства в гражданския
процес. Считат, че всички останали
факти и обстоятелства, имащи значение към гражданските последици от деянието,
следвало да бъдат установени конкретно, със съответните доказателствени
средства, в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.
С оглед принципа на непосредственост и равенство па страните в процеса, тези
факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд, независимо дали по
отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на наказателното
производство. Ако съдът, приемел за доказани определени обстоятелства, които се
доказват само от актовете на досъдебното производство, то той ще извършел
съществено процесуално нарушение, което влечало след себе си неправилност на
решението. Поддържа възраженията си, че:
ищците не са пострадали в процесното ПТП, доколкото
по делото не бил представен Констативен протокол, какъвто би следвало да бъде
съставен в случай, че при настъпване на ПТП е имало пострадали лица; направените
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците;
относно размера на предявените искове, счита че същите са прекомерно завишени;
поддържа възражението си за началната дата, от която се дължи законна лихва за
забава. Твърди, че към уведомлението за щета процесуалният
представител на ищците действително представил банкова сметка, ***, което да
отговаря на изискванията на чл. 380 КЗ, поради което не било налице валидно волеизявление
от страна на ищците.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена
следната фактическа и правна обстановка:
По делото е представен протокол за ПТП № 1596574 от
13.02.2016 г., видно от който в 00.10 ч.
в гр. Стара Загора, на кръстовището на ул. „Августа Траяна“ и бул. „Руски“ е
настъпило ПТП между МПС „Сеат
Кордоба", рег.№ СТ8709 АН,
управляван от С.Г.З. и МПС „Пежо 306“, рег.№ СТ 7403 АК, управлявано от подсъдимата
С.И.Д., като в протокола е посочено, че участник 1 поради неспазване на
дистанция блъска отзад, движещия се пред него и намалящ скоростта участник 2.
Видно от протокол за ПТП, Д. е управлявала МПС-то предоставено й от собственика
му Калоян И.И., за което е имало валидна застраховка Гражданска отговорност, с
полица № BG23/115002119260, сключена на 17.08.2015 г.
Безспорно е по делото, че по НОХД № 2620/2016 г. по описа
на РС Стара Загора С.И.Д. е призната за
виновна в това, че на 13.02.2016 г., в гр.
Стара Загора, при управляване на МПС – лек автомобил, марка "Пежо
306", рег. № СТ 7403 АК, нарушила правилата за движение по пътищата:
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата:
1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората", но не сторила
това;
-
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП -„На водача на пътното превозно средство е
забранено: да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества, като управлявала лекия автомобил под
въздействие на алкохол;
- чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";
- чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, ...., с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението - движещ се пред нея в същата
посока лек автомобил, марка „Сеат Кордоба", рег.№ СТ8709 АН;
- чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: за пътно превозно средство, категория „В”, в населено място -
- чл.23, ал.1
от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта", но не сторила това и
по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Г.З.,***, изразяваща
се в счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявата ръка, което й
причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок
повече от 30 дни /около 1,5-2 месеца/, като деянието е извършено в пияно
състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 2,73 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410", фабричен номер ARSM 0150, поради което и на
основание чл.343, ал.3, предложение първо, буква "а", предложение
второ, във връзка с ал.1, буква
"б", във връзка с чл.342, ал.1
от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на основание чл.343г, във връзка
с чл.343, ал.3, предложение първо, буква "а", предложение второ, във връзка с ал.1, буква "б", във връзка с чл.342, ал.1 и чл.37, ал.1, т.7
от НК съдът е лишил подсъдимата от
право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
По
делото са представени: Болничен лист № Е20153951378 издаден
на С.Г.З. с диагноза : Счупване на палеца на ръката МКБ S62.5 и определен 14 дни домашно лечение; Болничен
лист № Е201533747044 с
диагноза : Счупване на палеца на ръката МКБ и определено 20
дни домашно лечение. Представено е и Съдебно медицинско удостоверение
на живо лице №40/2016,
в което съдебният лекар е посочил, че в областта на лявата ръка се намери
поставена ортопедична ортеза която по време на прегледа се свали.Първи пръст на
лявата ръка е оточен и крайната фаланга и нокътя са синкаво кръвонаседнати. Налице
е силно затруднение в движението на първия пръст на лявата ръка. В заключение
съдебният лекар е посочил, че се касае за счупване на крайната фаланга на първи
пръст на лявата ръка.
По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелят В.Г.З.
- брат на ищцата С.Г. Захариева, сочи, че знае за инцидента, който се е случил
преди около 2 години със сестра му. Празнували рождения ден на жена му на 13
февруари
Свидетелката Н.П.М. сочи, че със С. Захариева са колежки.
Сочи, че след като й се обадила, С. й казала, че са претърпели ПТП , блъснали
ги отзад, казала й, че изключително много я боли лявата ръка, палеца. Отишла да
я види и видяла, че палеца й е подут, с променен цвят, отекъл. Казала й, че я
боли и е на болкоуспокояващи, била изключително бледа и уплашена като човек
претъпял шок. М. също бил доста уплашен от това което се е случило, казал че го
болят отпред гърдите. Ж. й казал, че го боли врата и отпред гърдите от
колана. В последствие С. имала и ортеза.
Предвид естеството на работа С. около 2 месеца не работила, не можела да върши
и домакинската си работа. Твърди, че лично е ходила да й помага. След ПТП, С.
категорично отказвала да шофира, отслабнала може би 10 кг. Твърди, че Ж. също
бил в шок, но той бил личен лекар, имал много пациенти и не можел да си позволи
да отсъства. ПТП се отразило на съня и на С. и на Ж.. М. отначало не искал да
излиза от къщи, за известно време прекратил активния спорт, отразило му се и на
училище. Свидетелката сочи, че за един зъболекар 2 месеца ако не работи се
отразява много - загубване на пациенти, и това е също голям шок. С. около 2- 3
седмици носела ортеза, махала я когато раздвижвала ръката. Твърди, че преди
катастрофата С. всеки ден ходела на работа с автомобила.
По делото е назначена и
изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието
заключение е оспорено в частта на медицинската експертиза. В останалата част
заключението не е оспорено от страните и
съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещите лица
сочат, че произшествието е възникнало на кръстовището между
ул."Авг.Траяна" и бул."Руски", при мокро време, в 00:15ч.
Кръстовището е регулирано с пътни знаци, и светофарна уредба. В момента на ПТП,
светофара е работел в режим „жълта мигаща светлина". Лек автомобил
„Сеат" се е движил по ул."Авг.Траяна" в посока изток. Улицата е
с двупосочно движение, с по една лента за посока. Преди кръстовището с
бул."Руски", водачката намалява скоростта с намерение да завие надясно.
В същия момент зад л.а."Сеат" се е движил л.а."Пежо".
Водачката Д., не е възприела своевременно наличието на автомобил пред нея и не
е предприела действия за намаляване на скоростта си на движение до
изравняването й с тази на автомобила пред нея. Поради това л.а."Пежо"
е застигнал л.а."Сеат" и го е ударил. При удара са контактували
предна челна част на л.а."Пежо" със задната част на л.а. „Сеат".
След удара л.а."Сеат" е продължил движението си напред и в дясно,
пресякъл е бул."Руски" по цялата му ширина и се е ударил в насрещния
бордюр. При този удар са се задействали въздушните възглавници пред водача и
пътника на предна дясна седалка. След това се е качил на източния тротоар,
където е спрял. След удара л.а."Пежо" е продължил движението си
направо и е спрял на 94т
след мястото на удара. Водачката не е задействала аварийно спирачната система,
преди или непосредствено след удара. От техническа гледна точка, причината за
настъпване на произшествието е движението на л.а. „Пежо" със скорост
несъобразена със степента на алкохолно опиянение на водачката Д.. Водачката Д.
се е движила по правия участък на ул."Авг,Траяна", преди мястото на
удара, който е с дължина над 150т.
Не е имало автомобили или други препятствия които да са ограничавали видимостта
на обв.Д. в посока към л.а."Сеат", който е бил в попътната лента пред
нея. Следователно, тя е имала техническата възможност своевременно да възприеме
наличието на л.а "Сеат". Имала е достатъчно време да прецени темпа на
намаляване на дистанцията между двата автомобила и с оглед на това, да избере
подходяща скорост на движение. Тя е имала възможност да предотврати процесното
ПТП като намали скоростта на движение въпреки движението си с изчислената
скорост(72,5км./ч.), която се явява превишена. Освен това, тя е имала на
разположение цялата лява лента /лентата за насрещно движение/, където е можела
да предприеме заобикаляне на л.а."Сеат". Водачката на
л.а."Сеат" не е в позиция/състояние да възприеме възникващата
опасност и да предотврати настъпването на ПТП. От техническа гледна точка в
действията на водачката С. Тотева, преди да настъпи удара няма допуснати
пропуски или нарушения. В действията на водачката Д. има поредица от грешки: не
е възприела с каква скорост се движи автомобила пред нея; с оглед на горното не
е подбрала подходяща скорост, с която да се приближи към л.а."Сеат"; не
е установила, че дистанцията намалява критично /под разстоянието на опасната за
спиране зона/, от което възниква опасност за движението и следва да предприеме
незабавно намаляване на скоростта и/или спиране. Кинематичния анализ на пътната
ситуация, с отчитане мястото където л.а."Сеат" се е ударил в
югоизточния бордюр на бул "Руски" и отчитайки деформациите по двата
автомобила, показват, че мястото на удара е на около 25,О
т западно от ориентира и на около
2,0 т северно от южния бордюр на ул."Авг.Траяна".
Ударът е бил централен заден, като надлъжната ос на л.а."Сеат" е била
под ъгъл 15-25° в дясно от надлъжната ос на ул."Авг.Траяна", считано
спрямо посоката му на движение. Ударът е настъпил в южната лента, за посока
изток, която лента е попътна и за двата автомобила, на западния вход на
кръстовището. Скоростта на движение на
л.а."Сеат" преди
ПТП е еднаква със скоростта в момента на удара, тъй като водачката не е
очаквала удар и не е задействала спирачките преди да настъпи удара. Водачката
на л.а. „Пежо" не е задействала спирачките преди и в момента на удара.
Следователно скоростта на л.а."Пежо е 72,50 км./ч. Скоростта на движение на
л.а."Сеат" е по-ниска от максимално разрешената -
50 km/h за МПС кат. "В" в населени
места. Скоростта на движение на л.а."Пежо" е по-висока от максимално
разрешената 50 km/h за МПС кат. "В" в населени
места. Водачката на л.а."Пежо" не е съобразила скоростта си на
движение с максимално разрешената и със степента на алкохолно опиянение. Основната
причина за получаване на такъв удар е движението на задния автомобил със
скорост по- висока от скоростта на предния. В конкретния случай водачката Д. не
е възприела правилно пътната ситуация и не е предприела намаляване на скоростта
до изравняване със скоростта на л.а."Сеат". Няма технически причини
поради които водачката Д. да не може да предотврати произшествието. Участъка е
прав, видимостта е на разстояние по-голямо от 150м., на светлината на късите
светлини на автомобила, уличното осветление и габаритните и стоп светлини на
л.а."Сеат". Причините за поведението на Д., се обясняват с
установената концентрация на алкохол в кръвната й проба - 2,73%о. Водачката Д.
е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като намали
скоростта си на движение до величината на скоростта на л.а."Сеат".
Имала е на разположение достатъчно разстояние, за да изпълни маневрата
намаляване на скоростта. Не е било наложително пълно спиране.
При удара между
автомобилите, тялото на С. Тотева, първоначално е получило назад, главата е
получила „камшичен удар". Тя е политнала назад и се е ударила в
подглавника на седалката. От възникналата реакция в опората/облегалката на
седалката/, тялото е политнало след това леко напред. В следващия момент автомобилът
се е ударил в източния бордюр на бул "Руски", при което са се
отворили двете предни въздушни възглавници. Тялото на водачката е било
посрещнато от възглавницата. След което се е отпуснало на седалката. В
конкретния случай ударът е заден за л.а."Сеат". Основната инерционна
сила е насочена назад и се поема от облегалката на седалката и подглавника.
Ролята на предпазните колани е незначителна, поради малката инерционна сила
насочена напред, която се получава от реакцията на
опората/облегалката. Освен това, в случая са се задействали
въздушните възглавници и са изпълнили предназначението. В конкретния случай е
излишно да се разглежда въпроса за използването на обезопасителните колани.
Нараняването на водачката Тотева е на крайната фаланга на първия пръст и обезопасителния
колан по никакъв начин не може да окаже влияние за степента на увреждането.
Останалите пътници нямат травматични увреждания. Ишцата е получила при
процесното ПТП счупване на крайната фаланга на
палеца на лявата ръка. Същото е установено с рентгеново изследване на
16.02.2016 година в Медико диагностична лаборатория „Ахилес 2000“ Стара Загора
бул.“Руски“ 56 и е разчетено от д-р Л. Трифонов.На двете рентгенови
проекции-Фрактура на дисталната фаланга на ляв палец с минимална дислокация на
фрагмента.Лекостепенно изразен мекотъканен едем.Не се виждат данни за
травматични промени в другите видими кости ,както и белези за патологично
костно преустройство. Възстановяването при такива травми е в границите на един
и половина до два месеца при правилно протичане на оздравителния процес.Първият
пръст на ръката играе сериозна роля в хватателните движения на ръката-Поради
спецификата на работа на стоматолога лявата ръка е еднакво натоварена като
дясната.Работата с инструменти,продължителният хватателен захват,честата
дезинфекция с миене на ръцете и спецификата на счупването/счупване
с фрагмент/ често ще водят до дискомфорт в зоната на увредата.Сериозно влияние оказват-преумората,климатичните
фактори, особено-студа, микро травмирането в зоната. В конкретния случай за
л.а. Сеат , ударът е заден и така наречените „характерни следи и белези"
от правилно поставен обезопасителен колан, не се получават.
С оглед направеното оспорване на медицинското заключение
от страна на пълномощниците на третото лице – помагач Д., по делото е назначена повторна
съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице сочи, че ищцата С. Захариева е била подложена на поредица от
2 последователни удара. В резултат на вторият удар в тротоарния бордюр,
инерционните сили, на които е подложено тялото на ищците е създало условия да
се получи травмата на С. Тотева, а именно фрактура на
дисталната/върховата/фаланга на палеца на лявата ръка.В резултат на това е
получила остра и силна болка,бързо нарастващ оток,ограничаване на движенията на
малките стави на палеца и намаляване функциите на палеца. След поредицата от
прегледи и направената рентгенография на 16.02.2016г. е установена фрактура на
дисталната фаланга на левия палец. В описаната и представена към делото
медицинска документация се цитира навсякъде фрактура на дисталната фаланга. В
действителност, обаче се касае за две локализации на фрактури -две фрактури на
една и съща кост.Това съвсем ясно се визуализира на първата рентгенография от
16.02.2016г., която има белезите на пресни фрактури.Едната фрактура е в зоната
на върха на крайната/върхова /фаланга, където се вижда отчупване на част от
разширената зона на фалангата/tuberositas phalangis distalis/. Втората фрактура
е в основата на същата фаланга, като ангажира и част от ставната повърхност на
фалангата към предната кост./basis phalangis distalis intraarticularis/. Сочи,
че така описаните фрактури са резултат от двуетапно счупване-резултат от продължителността
на инерционните сили,на които е бил подложен горният крайник и в частност
палеца на лявата ръка. Най-напред се е получило счупването на върховата част на
фалангата и при продължаване на натиска оказан върху нея е отчупен и вторият
фрагмент от основата й.В основата на дисталната фаланга в костта са вградени и
залавните краища на двигателните структури: флексорното и екстензорното
сухожилие.Счупването в основата на дист.фаланга е в зоната на залавното място
на флексорното сухожилие. Това обяснява смъкването на отчупения фрагмент в
посока - основа на палеца с около 2 мм.,т.е. той се изтегля нагоре /към
основата на палеца/от флексорното сухожилие. Вещото лице сочи, че на 18.01.2018г.
е извършил клиничен преглед на ищцата С.Г.З. на травмирания участък.Установил
липса на оток и липса на външна видима деформация на палеца на лявата ръка. Функционално
движенията в ставите на палеца са възстановени. Леко е намалена мощността на
свиване/флексия/ на дисталната фаланга.Това се обяснява с лекото изтегляне на
базисния фрагмент проксимално. При осъществяването на клиничния преглед на
18.01.2018г сочи,че на новите рентгенови графии и рентгеноскопско изследване се
потвърждават и двете фрактури на дисталната фаланга. Върховата е прирастнала с
видима костна консолидация,а базисната е на отстояние от фрактурната повърхност
прирастнала чрез твърдо фиброзиране,т.е. е в състояние на ригидна
псевдоартроза. При такова зарастване функцията на палеца и междуфаланговата
става потвърдено и от клиничния преглед е възстановена напълно. В съдебно
заседание вещото лице сочи, че рефлекторно при стрес, при първоначален удар, човек свива пръстите си, това
е първи импулс, който идва от централната нервна система. Получава се удар
срещайки палеца, в тъп предмет, счупва се във върха на фалангата и при
продължаване на силата на притискане на палеца идва второто място на натиск
върху основата на фаланга и съответния край на предната фаланга и тогава се
отчупва фрагмента от основата на фалангата. Почти веднага след удара, но може и
след час-два настъпва постепенно увеличаващ се оток на палеца и предвид
изпъването на кожата чувствителността и болезнеността става в пъти повече.
Болката е силна, тъпа и пулсираща, но това все пак е индивидуалност.
Флексорното сухожилие обхваща поне
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Съобразно §22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс,
както е в настоящия случай-договорът е сключен на 17.08.2015 г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс.
Ответникът не твърди страните да са уговорили нещо друго, следователно
приложимия закон е част четвърта от КЗ (отм.).
Съгласно чл. 300 ГПК
за гражданския съд е задължителна влязлата в сила присъда на наказателния съд
относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
По делото по несъмнен начин е доказано, че С.И.Д.
***, при управляване на
МПС – лек автомобил, марка "Пежо 306", рег. № СТ 7403 АК, нарушила
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинила средна телесна повреда на С.Г.З.,***, изразяваща се в счупване на
крайната фаланга на първи пръст на лявата ръка, което й причинило трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни
/около 1,5-2 месеца/, като деянието е извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта 2,73 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410". По делото не е спорно, че автомобилът, управляван от Д.
е застрахован в ответното дружество.
По отношение на факта
дали е налице противоправно поведение от страна на водача на МПС – лек автомобил, марка "Пежо
306", рег. № СТ 7403 АК,
следва да се вземе предвид както
постановената влязла в сила присъда по НОХД №2620/2016 г. по описа на
Районен съд Стара Загора, така и констатациите на вещото лице по въпросите,
касаещи автотехническата част на експертизата. От тези така ангажирани
доказателства се установява, че Д. е допуснала нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП , чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП,
чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което виновно е причинила процесното ПТП.
Съдът намира, че в
случая, водачът на лек автомобил, марка
"Пежо 306", рег. № СТ 7403 АК – Д., е причинала на ищцата С. Захариева
Тотева непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД, което се изразява в
претърпени болки и страдания, като от представените медицински документи,
заключението на вещите лица и свидетелските показания се установява, че веднага
след удара е настъпил постепенно увеличаващ се оток на палеца и предвид
изпъването на кожата чувствителността и болезнеността е станала по-силна. В
следствие на травматичното увреждане ищцата е била в болнични повече от един
месец. След травмата половината от сухожилието е слязло надолу, това намаля
мощността на свиване на палеца, като това е установено от вещото лице и след
втората година от ПТП, и според заключението му така ще си остане. Ищцата има нормален захват, но прекомерните й
стискания ще й бъдат в дефицит.
Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на настъпване
на увреждането –45 г., при който преди процесното ПТП ищцата е в активна
трудоспособна възраст, грижела се и за семейството и детето си, работила е като
стоматолог, а след него зависима от чужда помощ, включително и в хигиенното и
битово обслужване за период от около два месеца, като е била подпомагана от
съпруга си, брат си и съпругата му. Дори и към настоящия момент, същата изпитва
нужда от по продължителни почивки при работата си като стоматолог и изпитва
затруднения при самата си работа, тъй като същата е свързана с точно и прецизно
боравене с ръцете /пръстите/.
При тези данни и съобразно отразеното в СМЕ, съдът
следва да определи конкретния размер на причинените неимуществени вреди,
ръководейки се от въведения в чл. 52 ЗЗД
критерий справедливост.
Съдебната практика /Постановление № 4 от 23.X.1968
г., Пленум на ВС/ приема, че понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
В случая, съобразявайки социално-икономическите
условия в страната и правилото, че обезщетението може да служи единствено за
репариране на причинените вреди, както и преценявайки конкретно получените от
ищцата увреждания, които не са животозастрашаващи, времето, през което е търпяла
болки и страдания във връзка с уврежданията, както и конкретно причинените
социално-битови неудобства, намира, че справедливият размер на обезщетението е
в размер на 15 000 лв.
Във връзка с определянето на размера на обезщетението следва да бъде
разгледано направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. Видно от заключението на
вещото лице в конкретния случай ударът е бил заден за л.а."Сеат",
управляван от ищцата. Основната инерционна сила е насочена назад и се поела от
облегалката на седалката и подглавника. Ролята на предпазните колани е
незначителна, поради малката инерционна сила насочена напред, която се получава
от реакцията на опората/облегалката.
Вещото лице сочи, че в случая са се задействали въздушните възглавници и са
изпълнили предназначението, като в конкретния случай е излишно да се разглежда
въпроса за използването на обезопасителните колани. Нараняването на водачката
Тотева е на крайната фаланга на първия пръст и обезопасителния колан по никакъв
начин не може да окаже влияние за степента на увреждането
Следва да се посочи и че не се събраха
доказателства за поведение на ищцата, което да представлява нарушение на ЗДвП,
досежно контрола и управлението на лекия автомобил.
Ето защо съдът намира, че ищцата не е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат и определеното обезщетение не следва да бъде
намалявано. В тази насока следва да се отбележи, че съдебната практика
безпротиворечиво приема, че съпричиняване е налице не само при допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата, а при доказване на
обстоятелството, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан и е
улеснил със своите действия или бездействия настъпването на неблагоприятните
последици /в този смисъл Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. №
596/2012 г., II т. о., ТК /.
По така изложените съображения съдът намира, че
следва да уважи иска до размера от 15 000.00 лв. За разликата до пълния
предявен размер от 20 000.00 лв., искът следва да се отхвърли като недоказан.
По отношение на предявения иск от Ж.Т.Т., съдът
намира, предвид събраните по делото гласни доказателства, установяващи, че
същият е претърпял стрес, уплаха, болките във врата и отпред в гърдите от
поставения предпазен колан, същият за основателен и доказан до размера на 1000
лв., като в останалата част до предявените 5000 лв. следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
По отношение на
предявения иск от М.Ж.Т., със съгласието на родителите му, съдът намира, че
същият е доказан до размер на 2000 лв., с оглед ниската възраст на
непълнолетното дете. Видно от свидетелските показания „М. беше доста уплашен,
болят го гърдите отпред,“, нежеланието му да излиза от къщи, „…отрази му се и
на училище…“/съдът приема, че същият е претърпял стрес, уплаха. В останалата
част до претендираните 5000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Съдът намира, че искането за присъждане на
законна лихва е основателно, но не от датата, от която се претендира.
Отговорността за забава на застрахователя е уредена изрично в Кодекса на
застраховането. Съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи лихва за забава
след изтичане на уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по
чл. 108 от КЗ. Според чл. 380 от КЗ, лицето което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. Застрахователят извършва плащането на застрахователното
обезщетение по предоставената банкова сметка, ***ен от застрахователя или по
съдебен ред. Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето
има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят
не дължи лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение. По делото
липсват данни за предявена пред застрахователя претенция, какви данни са
предоставени от ищцата, включително и банкова сметка, ***змер на обезщетение
или отказ за изплащане на такова. С оглед на това, съдът счита, че ответникът
не дължи обезщетение за забава преди предявяване на исковата молба. Той дължи
лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата, което е последица от уважаване на исковете.
Относно
направеното от ответника възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
платено от ищците, съдът намира за установено следното:
Видно
от договор за правна защита и съдействие, сключен между ищците и адв. М. ***,
договореното възнаграждение и внесена сума са в размер на 3000 лв. Адвокатът
има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се
определя с договор. Този размер следва да бъде обоснован и справедлив и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на ВАС минимален размер на
съответния вид работа. Данните по делото не налагат извод за необходимост от
редуциране на разноските в частта за размера на платения адвокатски хонорар.
Съдът не възприема доводите на ответника, че разноските са прекомерно завишени.
Съгласно чл. 78 ал.5 ГПК, при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат с действителна фактическа и правна сложност на
делото, съдът може да присъди по-нисък размер, но той не може да бъде по-малък
от минимално определения размер, съобразно чл. 36 ЗА и Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения./ изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г./. По настоящото
дело адв. М. представлява тримата ищци, като единият от тях е непълнолетен, по
делото са разпитани свидетели и са изслушани две експертизи, проц.представител
на ищците е участвал във всички съдебни заседания, задавал е въпроси както към
свидетелите, така и към експертите, изготвил е писмена защита.
На ответника следва да бъде
присъдено юриск.възнаграждение, съобразно Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения./ изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г./ в размер на 1430
лв.
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените от
ищците разноски в размер на 1860 лв., представляващи възнаграждение за един
адвокат и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.
На основание
чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест на ищците следва да се присъдят направените от ответника
разноски в размер на 796 лв., представляващи юриск. възнаграждение и
възнаграждения за вещите лица, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Ответникът
следва да заплати и ДТ в размер на 720 лв. на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София, №
7, ет.5, да заплати на С.Г.З., ЕГН ********** *** /съдебен
адрес: адв. Г.М. ***, оф.11/, сумата от 15000/петнадесет
хиляди/ лева обезщетение за причинените й неимуществени вреди за нанесените
й травматични увреждания, изразяващи се в счупвания на
крайната фаланга на първи пръст на лявата ръка, което й е
причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок
повече от 30 дни, представляващо средна телесна
повреда по смисъла на закона, както и за полученият стрес и уплаха вследствие на ПТП,
ведно със законната лихва върху размера на присъдената главница, от завеждане на исковата молба в
съда – 15.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до претендираните 20000 лв. като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София, №
7, ет.5,да заплати на Ж.Т.Т., ЕГН ********** *** /съдебен
адрес: адв. Г.М. ***, оф.11/, сумата 1000/хиляда/лева
за причинените му неимуществени вреди, вследствие полученият стрес и уплаха от
ПТП, ведно със законната лихва върху размера на присъдената главница, от момента на завеждане на исковата
молба в съда – 15.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендираните 5000 лв. като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София, №
7, ет.5, да заплати на М.Ж.Т., ЕГН **********,*** /съдебен
адрес: адв. Г.М. ***, оф.11/ действащ със съгласието на родителите си С.Г.З. и Ж.Т. *** /съдебен адрес: адв. Г.М. ***,
оф.11/, сумата 2000/две хиляди/лева
за причинените му неимуществени вреди, вследствие полученият стрес и уплаха от
ПТП, ведно със законната лихва върху размера на присъдената главница, от момента на завеждане на исковата
молба в съда – 15.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендираните 5000 лв. като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-Застраховане”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София, № 7, ет.5 да заплати на С.Г.
ЗАХАРИЕВА ТОТЕВА с п.а., Ж.Т.Т. с п.а. и М.Ж.Т. с п.а действащ със съгласието
на родителите си С.Г. Захариева Тотева и Ж.Т.Т. направените по делото разноски
в размер на 1860 лв., съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА С.Г. ЗАХАРИЕВА ТОТЕВА с п.а., Ж.Т.Т. с п.а.
да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ж.к.
Възраждане, ул. Света София, № 7, ет.5 направените по делото разноски в размер
на 796 лв., съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-Застраховане”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София, № 7, ет.5 да заплати ДТ в размер
на 720 лв. в полза на Държавата по
Бюджета на съда
Решението
е постановено при участието на третото лице помагач С.И.Д., ЕГН **********,***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщението до страните пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: