О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
260304 04.12.2020 година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД……………………….втори граждански състав, на четвърти декември …………2020 година, в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар…………………………………………………………………………..
прокурор…………………………………………………………………………,
като разгледа докладваното
от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско дело номер 3324……………по
описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е разпореждане от 25.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
3631/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл.410 ГПК за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги общо в размер на 552,20 лв.
Жалбоподателят „Т.Б.“ ЕАД
счита, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че
претендира неустойка, чийто размер е
определен по изначално известни критерии, с които потребителя предварително е
запознат. Твърди, че неустойката представлява сбор от два или три компонента,
като първият и основен не надвишава три стандартни месечни абонаментни такси. Като втори
компонент е начислена сума, представляваща част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края
на договора, а третият съставлява част от стойността на отстъпката за
предоставените на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до
края на договорите, тъй като те били предложени на абоната на преференциални
цени. Счита, че нито един от тези
компоненти не обосновава извод за създаване на предпоставки за противоречие с
добрите нрави. Договорената неустойка се явява компенсаторна, а не мораторна. Прекратената правна връзка поради причина, за
която длъжникът отговоря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора
за бъде възмезден за вредите от неизпълнението. Вредата е нереализирания приход от представянето на
номера в рамките на уговорения срок. Клаузата за заплащане на неустойка до
оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите
месечни такси с добавена част от стойността на отстъпките за предоставените
устройства не може да бъде определена като неравноправна или вероятно
неравноправна. Позовава се на ТР № 7/13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че
съдържанието на неустоичните клаузи в типовите
договори за предоставяне на мобилни услуги и начина на формиране на неустойката
се съгласувани и утвърдени от КЗП.
П
отношение на искането за предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски
излага съображения, че следва да се приеме, за установено наличието на валидно
сключени договори за оперативен лизинг, по които лизингодателят
е изпълнил задълженията си съгласно чл.344 ТЗ да предостави да ползване на
насрещната страна лизингованите вещи. Лизингополучателят не е изпълнил насрещното си задължение
да заплаща възнаграждение за ползването им съобразно чл.345 ТЗ, не е върнал процесните вещи на лизингователя
след преустановяване на заплащането на лизинговите вноски, а дори и след
изтичането на договора за лизинг. Оспорва приетото от съда, че процесните лизингови договори са развалени. Предсрочната
изискуемост на незаплатените лизингови вноски е уредена в чл.12 от ОУ към
договорите за лизинг, като изрично било подчертано, че тя (предсрочната
изискуемост) не е обвързана с развалянето на договорите. Счита, че с
изплащането на предсрочно изискуемите лизингови вноски за устройствата,
предоставени с договорите за лизинг, не се постига неравномерно разместване на
блага между страните по сделката, а лизингодателят
получава единствено остатъка от неизплатената цена на вещите, от които е бил
вследствие на неправомерното поведение на лизингополучателя.
Моли разпореждането да бъде отменено.
Съдът, като обсъди
направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Производството по делото е
било образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „Т.Б.“ ЕАД от
21.09.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение срещу П.Ч. *** за сумата от
общо 776,37 лв. Посочено е, че вземането е за неизпълнени парични задължения на
длъжника, произтичащи от договори за мобилни услуги № ********* от 03.07.2017
г.; допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 16.09.2017 г.; договор за
мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 16.10.2017 г.; договор за
мобилни услуги № ********* от 08.01.2018 г.; договор за мобилни услуги №
********* и договор за лизинг от 06.06.2018 г.;
договор за мобилни услуги № ********* от 06.06.2018
г. За неиздължените суми по тези договори са съставени няколко фактури, а
именно: № ********** от 15.10.2018 г. за сумата от 29,61 лв.; № ********** от 15.11.2018 г. за сумата от
118,84 лв.; № ********** от 15.12.2018 г. за сумата от 75,72 лв.; № **********
от 15.02.2019 г. за сумата от 48672 лв. и № ********** от 15.03.2019 г. за
сумата от 65,48 лв. Последните две фактури включват задължение за неустойка в
размер на 297,57 лв. за предсрочно прекратяване на договори и предсрочно
изискуем остатък от неначислени лизингови вноски общо в размер на 189,15 лв., и
65,48 лв. – изцяло задължение за неустойки за предсрочно прекратяване на
договори.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил заявлението с обжалваното разпореждане за вземанията по
последните две фактури, като е приел, че така уговорената неустойка за
предсрочно прекратяване на договора излиза извън присъщите й функции
(обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като по този начин мобилният
оператор ще получи имуществена облага от насрещната страна какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата
по договора. По отношение на лизинговите вноски е приел, че мобилният оператор
ще получи имуществена облага, без да предоставя ползването на лизинговата вещ,
защото при развалянето на договора за лизинг се дължи връщането й, което води
до неоснователно обогатяване и нарушаване на принципа за справедливост.
Частната жалба е частично
основателна.
Неустойката
е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на
договорно задължение, длъжникът се задължава да престира
на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната
отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер.
Страните могат да уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче
тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен
- и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за
търговските сделки по арг. от чл.
288 ТЗ. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
В настоящия случай се претендира
уговорена неустойката за разваляне на договор поради неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по него, която по характер е резулоторна,
а не компенсаторна. Компенсаторна би била, ако се претендира неустойка в размер
на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, а в случая се
претендират неустойка в размер на три такива такси. Не може да се приеме, че
неустойка в размер на 3-месечните абонаментни такси излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
нито, че накърнява добрите нрави. Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора се отнася
и до начина, по който се изчислява размерът на неустойката. Именно принципът
на справедливостта в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес. А законът в случая признава
правото на кредитора да търси неустойка при разваляне на договор поради
неизпълнение на същинско задължение на длъжника.
Не така стои
въпросът за уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната цена
на устройството и заплатената при предоставянето му, както и на ползваните
месечни отстъпки. Тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за
мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането
й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето
им, излиза извън присъщите функции на неустойката. Без значение е обстоятелството, че размерът
на тази неустойка съответства на
оставащия срок на договора, тъй като устройството би могло да бъде заплатено
изцяло още при сключването на договора. Всъщност това не съставлява неустойка с
присъщите й функции, а последваща промяна на цената
на предоставената услуга От това следва, че уговорката е неравноправна по
смисъла на закона.
Жалбата е неоснователна и относно
претенцията за плащане на остатъка от лизинговите вноски за предоставените
мобилни устройства. Претендираните лизингови вноски с
ненастъпил падеж не са били изискуеми до развалянето, поради което те не се
дължат при разваляне на договорите за лизинг. Предсрочната изискуемост е само
изменение на договора, поради което същата е несъвместима с
развалянето/прекратяването му. Ето защо и уговорената в чл. 12, ал. 2 от ОУ на
договорите за лизинг автоматична предсрочна изискуемост на лизингови вноски е
обективно неприложима при прекратяване на договорите за лизинг. Самото
разваляне на договора за лизинг има действие занапред и уговорката за плащането
на недължимите лизингови вноски в чл. 11, ал. 2 от общите им условия, под
формата на неустойки за вредите от развалянето им излиза извън посочените
функции на неустойката. Мобилният оператор по вече развалените договори за
лизинг получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил и ако те не бяха развалени, без обаче да предоставя ползването на
лизинговата вещ, защото при развалянето на договора за лизинг се дължи
връщането й. Това води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за
справедливост.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната
жалба е частично основателна. Разпореждането, в частта, в която заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от общо 157,38 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване
договора е отхвърлено, е неправилно и следва да бъде отменено. Разноски за
настоящото производство не се дължат, тъй като то се развива без участието на
длъжника.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане
от 25.09.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3631/2020 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, в частта, в която заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от общо 157,38 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
договори за мобилни услуги, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „Т.Б.“ ЕАД, ***по
чл.410 ГПК срещу П.Ч. *** за сумата от
157,38 лева за неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги №№ ********* от 06.06.2018 г.; ********* от 03.07.2017 г. ********* от
16.10.2017 г. и ********* от 08.01.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: