РЕШЕНИЕ
№
град София, 02. 09. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми май през
две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : МИХАИЛ МАЛЧЕВ
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа
докладвано от председателя гр. д. № 5469/2021
год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 08. 01. 2021 год., постановено по
гр. д. № 62306/2019 год. на СРС І ГО 167 състав, е осъдено А. ЕАД да заплати на
АПИ на основание чл. 79 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД сума в размер на 396 лева,
обезщетение за вреди от неточно изпълнение на договор за възлагане на обществена
поръчка от 01. 09. 2015 год., следва описание, както и на основание чл. 86 ал.
1 ЗЗД сума в размер на 120.56 лева обезщетение за забавено плащане на
главницата за период, следва, при условие, че АПИ заплати на Д.З. АД сумите по
постановеното срещу АПИ осъдително решение по първоначалните искове по чл. 213
ал. 1 КЗ отм. и чл. 86 ал. 1 ЗЗД. С решението дружеството е осъдено на
разноски.
Дружеството, недоволно от решението в тази му
част е подало въззивна жалба, с искане за отмяна на решението като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Неправилно районният съдия е приел, че от
писмените доказателства и заключението на САТЕ се установява точният механизъм
на процесното ПТП. От събраните писмени и гласни доказателства не е доказан
начинът на реализиране на ПТП, нито наличие на причинно следствена връзка между
ПТП и твърдените от ищеца причинени имуществени вреди по автомобила. Не са
доказани елементите на чл. 49 ЗЗД. По делото не са ангажирани доказателства от
АПИ, че дружеството в качеството на изпълнител не е спазило задълженията си по
договор за възлагане, следва. Иска се отмяна и постановяване на решение за
отхвърляне на исковете. Иска се отмяна и на решението в осъдителната част за
разноски в размер на 300 лева.
В отговор Д.З. АД ищец сочи решението да е
законосъобразно, правилно и обосновано, постановено при правилно прилагане на
материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Възраженията с
жалбата са неоснователни, необосновани и недоказани. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение и да се потвърди решението в обжалваната част изцяло.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност.
С молба становище АПИ счита жалбата за
основателна. Оспорва жалбата в частта, с която се обжалва уважения от съда
обратен иск срещу дружеството, жалбата е неоснователна в тази си част и не се
базира на събрания доказателствен материал по делото. Иска се решение за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, алтернативно
уважаване при условия на евентуалност предявения обратен иск срещу А. ЕАД.
Претендират се разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Постановено е разпореждане на въззивния съд по
чл. 267 ГПК.
Други доказателствени искания пред въззивния съд
страните не са заявили.
Жалбата е допустима и неоснователна.
При служебна проверка съдът намира решението за
валидно, в обжалваната част – допустимо, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото с жалбата, като счита решението и за правилно, поради което и с
оглед законодателно предоставените му правомощия по чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на първата съдебна инстанция, наред с което и следното :
Предявени са евентуално съединени главен иск по
чл. 213 ал. 1 КЗ отм. вр. чл. 49, акцесорен иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД и обратни
искове с правно основание чл. 79 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Жалбоподателят твърди с жалбата, че районният
съдия неправилно е приел, че от писмените доказателства и заключението на САТЕ
се установява точният механизъм на процесното ПТП. От събраните писмени и
гласни доказателства не е доказан начинът на реализиране на ПТП, нито наличие
на причинно следствена връзка между ПТП и твърдените от ищеца причинени
имуществени вреди по автомобила. Не са доказани елементите на чл. 49 ЗЗД.
Според уредбата на ЗЗД, чл. 79 ал. 1 пр. 2,
Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право
да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение.
И ал. 2, Когато се иска обезщетение вместо
изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с
обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.
Правилно разпределената от районния съдия
доказателствена тежест възлага на ищеца по обратните искове да докаже, че
жалбоподателят ответник са били обвързани от валидно правоотношение по договор
за изработка, по който ответникът е следвало да изпълни конкретна работа и че
неизпълнението на същата е причинило на ищеца имуществени вреди на претендирания
размер. От писмените доказателства по делото, приети като неоспорени по
надлежния за това ред по ГПК, се установява фактическата обстановка, приета за
доказана от районния съдия, а доказателства за обратното пред въззивния съд не
са ангажирани. Механизмът на ПТП е установен със специални познания, каквито
съдът не притежава сам. Според експерта, на 22. 11. 2015 год. около 21.55 часа
водачът на МПС , посочено, движейки се
по Автомагистрала Тракия с посока към София при условията на извършване
на ремонтни дейности на пътя преминава през стойка на пътен знак ограничителна
табела, намираща се пътното платно, станало причина за увреждане на двете леви
гуми – предна и задна, включително и джанта предна лява на автомобила. В
заключението е залегнал като писмено доказателство и протокол за ПТП, наред с
останалите такива. Свидетелските показания са в подкрепа на установения
механизъм на ПТП и се кредитират по реда
на чл. 172 ГПК. Начинът на реализиране на ПТП, както и наличие на
причинно следствена връзка между ПТП и твърдените от ищеца причинени имуществени
вреди по автомобила са доказани и са неопровергани от жалбоподателя, поради
което жалбата се явява неоснователна. Противно на твърденията с нея, че не са
доказани елементите на чл. 49 ЗЗД, фактическият състав е напълно реализиран и
не са налице доказателства за обратното. По делото страната е ангажирала
доказателства от АПИ, че дружеството в качеството на изпълнител не е спазило
задълженията си по договор за възлагане, както правилно е приел районният съдия
в мотивите на решението. По делото са представени всички документи по
образувана щета.
Решението е правилно и законосъобразно, поради
което в обжалваната част следва да се потвърди.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия
на пълно главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това е
сторено по делото.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка от страните е
длъжна да установи фактите, на които основава своите възражения и доводи.
Писмените неоспорени и приети доказателства по делото установяват твърденията
на ищеца, заедно с приетото без оспорване заключение на експертизата, както и
гласните доказателства.
Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Когато съдът постановява решение при правилно
първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира
своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в
рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за
спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17.
07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се
ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените
въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и
е допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение не се
установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/,
поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника е
дадена възможност за становище по исковете и е съставен доклад по реда на чл.
146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в
исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.
Оплакванията с жалбата са изцяло неоснователни и
недоказани.
Приетите доказателства по делото, като неоспорени,
удостоверяват установената от районния съдия фактическа обстановка, която е
непроменена и пред въззивната съдебна инстанция, с оглед непредставяне на нови
доказателства за обратен извод.
Въззивният съд изложи горе успоредно с
разсъжденията на районния съдия своите, като изводите на двете инстанции се
покриват.
Поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск,
въззивната жалба на дружеството следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в обжалваните части.
При този изход на делото въззивникът няма право
на разноски за производството – жалбата му е неоснователна и се отхвърля от
съда.
Ищецът претендира своевременно разноски, в размер
на 200 лева, съобразно списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално сторване,
поради което му се присъждат в пълен размер, което не е прекомерно.
Предвид размерите на обжалваемия интерес,
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08. 01. 2021 год., постановено по гр. д. № 62306/2019 год.
на СРС І ГО 167 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА А. ЕАД ЕИК*********да заплати на Агенция П.И.ЕИК ********* разноски пред
въззивен съд за един юрисконсулт в размер на 200 лева, на основание чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.