МОТИВИ
към Присъда № 8 от 11.02.2020г.,
постановена по ВНОХД № 433 по описа за 2019г.
на Окръжен съд - Хасково
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда № 18 от 16.05.2019г., постановена по НОХД № 4 по описа за 2019г. на
Районен съд – Димитровград подсъдимият Т.Н.Т. е признат за невиновен в това, че
на 16.12.2018г. на автомагистрала „Марица“, в землището на гр. Димитровград,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с ДК
№ ******, след употреба на наркотични вещества – кокаин (включен като
наркотично вещество в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда и
класифициране на растенията и вещества като наркотични), установено по
надлежния ред с техническо средство (тест за установяване употребата на упойващи
и наркотични вещества “DrugCheck 3000” с № REF8325554 LOT ARFL-0361), поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по обвинението за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Съдът
се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото – тест за
установяване употреба на упойващи и наркотични вещества “DrugCheck 3000” с № REF8325554 LOT ARFL-0361,
като е постановил да бъде унищожено.
Срещу
така постановената присъда в законоустановения срок е постъпил протест от РП –
Димитровград, с който същата се оспорва като неправилна и необоснована и се
предлага като такава да бъде отменена и да се постанови нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК. В протеста не са изложени мотиви за направените възражения.
В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК са
представени допълнителни писмени изложения за допълване на бланкетните доводи в
протеста. Съгласно посоченото присъдата се оценява като неправилна и
необоснована от представителя на държавното обвинение, тъй като
първоинстанционният съд е достигнал до правните си изводи след неправилно
тълкуване на събрания доказателствен материал. Не се оспорват, а напротив
намират се за правилни и съобразени с доказателствената съвкупност изводите на
съда за липса на нарушения при вземането на проба за употреба на наркотични
вещества и спазване на законово предвидената процедура за това. Поради това
представителят на РП-Димитровград счита, че по категоричен и несъмнен начин се
установява употребата на наркотични вещество – кокаин, от подсъдимия Т.. За да
оправдае подсъдимия първоинстанционният съд е приел, че от доказателствената
съвкупност не се установява, че подсъдимият е знаел, че управлява МПС след
употреба на кокаин, тоест счел е деянието за несъставомерно от субективна
страна. Точно това заключение се оспорва с протеста като необосновано. Твърди
се, че не са ясни причините, поради които е приета отдалеченост на приема на
наркотичното вещество от управляването на лекия автомобил. В протеста се
развиват съображения относно вида на престъплението предвид липсата на
престъпен резултат в състава му – не се изисква поставянето в опасност на
определени обществени отношения или тяхното накърняване. Представителят на
държавното обвинение посочва, че доколкото престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е формално, за неговата съставомерност не се изисква промяна в съзнанието
или поведението на водача на МПС. Ето защо твърди, че времето на употреба няма
правно значение. Намира, че от анализа на доказателства и доказателствените
средства заедно и поотделно може да се направи единствено възможен извод за
извършване на деянието, за което е повдигнато обвинението, и за неговото
авторство. С оглед твърденията и направените възражения във връзка с обосноваността
на присъдата прокурорът от РП-Димитровград предлага настоящата въззивна
инстанция да отмени протестираната присъда и да постанови нова, с която да
признае подсъдимия Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК.
В
срока по чл. 321 от НПК са постъпили писмени възражения от упълномощения
защитник на подсъдимия, адвокат З.Г.. Намира постановената присъда за правилна,
законосъобразна и обоснована, а протестът за неоснователен, като излага
подробни съображения в тази насока. Счита, че несъответстват на
доказателствената съвкупност твърденията, че подсъдимият не е възразил срещу
показанията на проверката за употреба на алкохол, доколкото в протокола такива
са вписани собственоръчно от него. На следващо място посочва, че изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт издаване на акт за установяване на
административно нарушение за управление на МПС след употреба на наркотично
вещество не съвпада с действителното съдържание на изготвения акт, а именно „управление
на МПС под въздействието на наркотични вещества“. Защитникът на подсъдимия
изразява несъгласие с твърденията на прокурора за спазване на процедурата по вземането
на проба за употреба на наркотични вещества. Намира, че са допуснати редица
нарушения, a именно
– употребата на наркотично вещество не е установена с техническо средство или с
ин витро медицинско изделие, чиято техническа годност да може да бъде
проверена; подсъдимият не е тестван в момента, когато е бил спрян за проверка,
а е отведен в РУ на МВР – гр. Димитровград; не са спазени указанията за
използване на теста да не се консумират храни и напитки и да не се пуши преди
извършването му; по
време на извършване на теста е присъствал само свидетеля К.; не е спазена
продължителността на вземане на проба чрез тест лентата. Защитата подробно
развива своите съображения за характера на използвания тест за употреба на
наркотични вещества, липсата на възможност за проверка на годността му, както и
забавеното отчитане на показания резултат – протоколът за оглед на вещественото
доказателство е извършен на 17.12.2018г. в 10:20 часа. Посочва, че използването
на този тест за проверка на употреба на наркотично вещество е
незаконосъобразно, доколкото въвеждането му като техническо средство за
употреба от органите на МВР е извършено въз основа на заповед № 8121 от 03.04.2016г. на министъра на вътрешните работи, която от
своя страна е издадена въз основа на отменена наредба (Наредба № 30 от
27.06.2001г.). Защитникът на подсъдимия твърди различна причина за отказ от
даване на кръвна проба, а именно здравословното състояние на подсъдимия.
Подсъдимият Т. в никакъв момент не е признавал употребата на наркотично
вещество по какъвто и да е начин и това не е станало повод за отказ от
медицинско изследване за употребата на такива. Оспорват се посочените в
обстоятелствената част време и място на извършване на деянието – подсъдимият е
спрян за проверка в 17:15 часа, проверката е извършена в 18:15 часа съгласно
протокола, а АУАН е съставен за това, че на 16.12.2018г. към 17:45 часа
подсъдимият е управлявал лек автомобил под въздействието на наркотични
вещества, същевременно точен час на извършване на престъплението в обвинителния
акт не е посочен, а като място на извършване е посочено землището на гр.
Димитровград, което се определя от защитата като възпрепятстващо възможността
за преценка на законосъобразността на извършените процесуално-следствени
действия. Допълва, че освен посочените нарушения при вземане на проба за
употреба на наркотични вещества трябва да се има предвид възможността за
получаване на фалшиво положителна проба. С оглед всички изложени възражения
защитникът на подсъдимия счита, че извод за употреба на наркотични вещества от
подсъдимия не може да бъде направен. Акцентира и върху обстоятелството, че
тестовете за употреба на наркотични вещества не притежават уникални
индентификационни номера, поради което не може с категоричност да се проследи
връзката между направения тест и тестваното лице. В заключение посочва, че
споделя изцяло изводите на съда за липса на умисъл за извършване на
престъпление -подсъдимият не е съзнавал, че управлява МПС след употреба на
наркотично вещество, тъй като не е употребявал такова. По изложение в писмените
възражения съображения моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Подсъдимият
Т.Н.Т. се възползва от законоустановеното си право и в хода на съдебното
следствие пред въззивната инстанция дава обяснения. Не отрича попадането на
наркотично вещество в слюнката му, но изразява категоричното си несъгласие с
тезата на обвинението за умишлена употреба на такова. В обясненията си
подсъдимият Т. твърди, че наркотичното вещество е попаднало в организма му в
следствие на контакт със замърсен предмет непосредствено преди провеждане на
теста. Вечерта на 14.12.2018г. бил обиколил много нощни заведения в различна
компания, като във всичките консумирал алкохол. Подсъдимият обяснява, че в едно
от тях го били почерпили с чай, представен му като марка „Мате“, който бил
тонизиращ. Съдържанието му било неизвестно за подсъдимия Т.. От изпития алкохол
не се чувствал добре и едва в неделя (16.12.2018г.) си тръгнал от гр. София.
Придвижвал се с личния си автомобил като по пътя преди автомагистрала „Марица“
спрял да си вземе бира, от която пил, докато шофира. Относно самата проверка в
обясненията си подсъдимият разказва, че тестът е бил проведен в една от стаите
на РУ на МВР-Димитровград в постоянното присъствие на един полицейски служител
и на друг, който е излизал от стаята. Бил уведомен за възможността да даде кръвна
проба, но не му бил предоставен талон за медицинско изследване. В обясненията
си подсъдимият потвърждава, че е бил придружен от полицейски служител до
болницата, където е отказал да даде кръвна проба поради притеснение за
собственото си здраве.
Пред
въззивния съд представител на Окръжна прокуратура – Хасково намира подадения
протест за основателен, тъй като постановената от първоинстанционния съд е
неправилна и необоснована. Намира изложените мотиви за оправдаване на
подсъдимия за несъстоятелни, а в определена част дори абстрактни и хипотетични.
Представителят на държавното обвинение подкрепя направените изводи за употреба
на наркотично вещество от подсъдимия, но намира за абсолютно необосновани тези
за липса на умисъл. Приетата от първоинстанционният съд отдалеченост във
времето от приема на наркотичното вещество до управляването на МПС са в
основата на изложените мотиви за постановяване на оправдателна присъда. В
пледоарията си прокурорът изразява изричното си несъгласие с тях, тъй като те
не кореспондират и не се установяват от събраните доказателства и
доказателствени средства. Акцентира върху даденото експертно заключение, според
което употребата на кокаин чрез тест на слюнката може да се установи до 14 часа
при ниска доза, до 17-24 часа при висока доза и до 2-4 дни при повтаряемост на
консумацията. С оглед на това представителят на държавното обвинение намира, че
не може изобщо да се поставя въпроса за липсата на умисъл поради отдалечен от
управлението на МПС прием на наркотично вещество, доколкото наличието на кокаин
в слюнката на едно лице е свързано с консумацията на такъв най-много преди 4
дни и то при редовна употреба. Прокурорът счита за несъстоятелни възраженията
относно достоверността на направения тест поради прием на чай „Мате“ или
дъвчене на дъвка, доколкото от експертизата се установява, че те не биха
повлияли на резултата от проверката за употреба на наркотичното вещество.
Допълва, че в събрания доказателствен материал в производството пред първата
инстанция, както и от обясненията на подсъдимия пред въззивната инстанция се
съдържат индиции за признание за неотдалечената във времето употреба на кокаин
от подсъдимия, а именно възможността наркотичното вещество да е попаднало върху
личен документ на подсъдимия, поставения към вещото лице въпрос дали при прием
между 22:00 часа и 06:00 часа в петък в неделя към 18:30 часа би могло да се
получи положителен резултат за употребата му чрез тест на слюнката, както и
направеното от подсъдимия изявление пред свидетеля К. за употребата на
наркотичното вещество, както и подписването без възражения на
издадения АУАН. Намира за необосновани мотивите на първоинстанционния съд
досежно причината за отказ от даване на кръв за медицинско изследване.
Неправилно и несъответно на свидетелските показания е прието, че отказът е
направен поради здравословни причини (високото кръвно на подсъдимия), тъй като
не е имало никаква пречка за даването на кръв. Ето защо представителят на
държавното обвинение счита, че следва да се приемат показанията на извършената
проверка за употреба на наркотични вещества чрез тест. Изцяло поддържа
посочените в допълнителните писмени изложения доводи за спазване на процедурата
по проверка употребата на наркотични вещества, както и за изискуемите за
съставомерност на деянието обстоятелства. Предвид изложеното представителят на
ОП-Хасково пледира за отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова,
с която да се признае подсъдимия Т. за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК. Предлага на настоящата въззивна инстанция да наложи
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, чието
изтърпяване да бъде отложено за срок от 3 години, наказание „Глоба“ и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца при
зачитане на времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред, както и да му се възложат направените в наказателното
производство разноски.
Защитникът
на подсъдимия адвокат З.Г. поддържа подадените против протеста писмени възражения.
В пледоарията си допълва същите, като акцентира върху направеното оспорване на
протокола за оглед на вещественото доказателствено средство и липсата на спомен
за извършването му у поемните лица.
Насочва вниманието към вида на теста за употреба на наркотични вещества, като
същият не представлява техническо средство, а ин витро медицинско изделие.
Намира, че не се доказва извършване на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, тъй като тестовете, които се извършват са с едни и същи номера и
нямат идентификация, която да прави всеки тест уникален за всяко едно проверено
лице. Моли за потвърждаване на постановената от първоинстанционния съд присъда,
а в условията на евентуалност за налагане на наказания близки до минимално
предвидените размери, а именно – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, което да бъде отложено за срок от 3 години, както и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.
Подсъдимият
Т.Н.Т. в своя защита заявява, че подкрепя изложеното от неговия защитник и не
желае да добави нищо. В последната си дума моли съдът да потвърди
оправдателната присъда, тъй като действително не е употребявал наркотични
вещества.
Във въззивното
производство по повод направено искане за преюдициално запитване до съда на
Европейския съюз и с цел отстраняване допуснато процесуално нарушение при
прочитането на обясненията от досъдебното производство на подсъдимия настоящият
съдебен състав е допуснал преразпит на подсъдимия Т. Н. Т. и преразпит на
вещото лице Я.Т.И., каквито са били извършени в съдебно заседание на
11.02.2020г.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди изложените от страните становища и възражения и като извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, констатира, че са налице основания за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова.
Извършвайки
собствен анализ на наличните по делото доказателствени материали, включително
събраните такива в хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно
следствие, съдът намира, че възприетата от първата инстанция фактическа
обстановка следва да бъде коригирана, като приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
Т.Н.Т. е роден на ***г***, ****, *****, ****** гражданин, с **** образование, ****,
*****, с ЕГН **********. Сред съседите
си се ползва с добро име, няма данни да се движи с лица от криминалния
контингент, но в РУ-Димитровград е постъпвала информация за нарушаване на
обществения ред от него. За подсъдимия Т. има един брой криминалистична
регистрация.
На
14.12.2018г. подсъдимият Т.Т. *** на гости. Същата вечер (14.12.2018г. - петък)
подсъдимият излязъл заедно с приятелите си, сред които бил и свидетеля А.К.А..
Цяла вечер подсъдимият Т. бил навън като посетил различни заведения – барове,
дискотеки, където консумирал почти всякакъв вид алкохол, както и кокаин.
Свидетелят А.А.и подсъдимият Т.Т. се разделили едва в събота (призори), след
като цяла вечер били навън и се забавлявали. Двамата имали уговорка да се чуят
на следващия ден. Подсъдимият Т. спал почти през целия ден на 15.12.2018г.
(събота), тъй като не се чувствал добре заради изпитото количество алкохол
предната вечер. Едва в неделя подсъдимият
Т. се обадил на свидетеля А. и му
обяснил, че предният ден не му било добре и отложили уговорката да се видят.
Следобяд подсъдимият Т. решил да се прибере и отпътувал от град*** посока град****
с личния си автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с ДК № ******.
На
16.12.2018г. свидетелите Х.К.. и Д.С., двамата ***** в *****, били на работа
дневна смяна от 07:00 часа до 19:00 часа. Към края на работната им смяна били
изпратени от оперативния дежурен на пътен възел на автомагистрала „Марица“ с
първокласен път Е-85, детелината преди село Крепост, по повод подаден сигнал за
водач на моторно превозно средство с рег. № ****, движещ се в посока от
автомагистрала „Тракия“ към автомагистрала „Марица“, който шофирал рисково. Известно
време след пристигане на двамата свидетели на пътен възел село Крепост,
посоченият автомобил бил забелязан да се движим посока от гр. Пловдив и бил
спрян за проверка.
Установено
било, че водач на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с ДК № ******* е лицето Т.Н.Т..
На същия била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство –
Алкотест Дрегер, който отчел употреба на алкохол – 0,17 промила. В хода на
извършената проверка у двамата полицейски служители се породили съмнения, че
проверяваното лице е употребило наркотични вещества, тъй като било видимо
притеснено, а и имали предвид повода за извършване на проверка - подадения
сигнал за рисково управление на лекия автомобил. Времето било лошо студено и с
висока влажност на въздуха, поради което полицейските служители не можели да
извършват проверка за употреба на наркотични вещества на място, а трябвало това
да стане в РУ на МВР-Димитровград. Свидетелите указали на подсъдимия да тръгне
с автомобила си към сградата на РУ на МВР-Димитровград, като го последвали с
полицейската кола. Подсъдимият Т.Т. бил отведен в РУ на МВР – Димитровград.
Тестовото
изследване било извършено от свидетеля Х.К.., който бил разполагал с
компетентност за прилагане на полеви орален тест „Drug Chek 3000” за проверка на
употреба на наркотични вещества. Свидетелят К. показал запечатания тест на
подсъдимия, след което извадил накрайника и указал на подсъдимия Т. да го втрие
в устата си. След това накрайникът бил поставен в теста “DrugCheck 3000” с № REF8325554 LOT ARFL-0361, който
отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества от групата на
кокаина и отрицателен за останалите, обозначени реактиви за наркотик. След
отчитането на положителния резултат подсъдимият Т. заявил пред свидетеля К., че
преди, без да уточнява точно кога, бил употребявал наркотични вещества. При
показването на теста и даването му на подсъдимия Т. присъствал и свидетеля С.,
който не възприел притеснение, възражение или учудване от страна на подсъдимия
по повод резултата от теста. Докато свидетелят К. и подсъдимият Т. разговаряли,
свидетелят С. попълвал необходимите документи, това наложило и излизането му от
стаята по време на теста, за да се вземе от съседното помещение един от
документите.
За
извършения тест бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества. В него бил отразен началният час на
проверката - 18:15 часа, крайният - 19:00 часа, видът на използвания тест,
както и часът на издаване на талон за медицинско изследване – 19:10 часа.
Резултатът от теста бил описан и в издадения акт за установяване на
административно нарушение № 802279 от 16.12.2018г., с който се констатирало
извършване на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан без
възражения от страна на подсъдимия. С АУАН били иззети СУМПС на подсъдимия и
контролният талон към него. В същия акт било отбелязано издаването на талон за
медицинско изследване № *****. В съдържанието на талона са посочени датата и
часът на извършената проверка за употреба на наркотични вещества, видът на
тестовото устройство и отчетените показания. Съгласно отразеното в талона
подсъдимият Т. не бил съгласен с резултата на теста, което становище
собственоръчно записал и подписал. След това в талона била отбелязана
необходимост от медицинско изследване в Център за спешна медицинска помощ
/ЦСМП/ – филиал Димитровград в срок до 30 минути от връчването. Този талон бил
връчен на подсъдимия Т. в 19:10 часа.
В
19:18 часа подсъдимият Т. ***, придружен от свидетеля К. и един негов колега.
Лекар от спешна медицинска помощ, свидетеля *** П., съставила протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества и техни аналози. В протокола били отразени
предварителната констатация за употреба на наркотични вещества, извършена в
18:15 часа, отричането на подсъдимия да е използвал наркотични вещества, както
и отказът му да се подложи на медицинско изследване. Снемането на данните от
медицинското лице станало в присъствието на свидетеля К.. При извършения в ЦСМП
– филиал Димитровград преглед за арест било установено, че подсъдимият Т. има
високо кръвно налягане, поради което същият не бил задържан за срок от 24 часа
по реда на ЗМВР.
В
хода на съдебното следствие пред първата инстанция била назначена съдебно
медицинска експертиза. Вещото лице *** Я.И. – специалист по **** изготвил
заключение, съгласно което в зависимост от количеството на приетата дрога, повтаряемостта,
чистота на дрогата, здравното състояние на лицето и методите на детекция
граничната зона на използвания тест “DrugCheck 3000” за
установяване на кокаин 20 ng/ ml може да бъде надхвърлена за отчитане на
положителен резултат. В зависимост от приетата доза кокаин е времето на
откриваемост на същия при тест на слюнка – при висока доза (над 150 mg) кокаинът може да бъде установен в
слюнката на употребилото го лице до 17-24 часа, а при ниска доза (100 mg) – до 14 часа. В заключението е
уточнено, че при количествената консумация, повтаряемост и други фактори
наркотичното вещество кокаин може да бъде открито в слюнката от 5-10 минути след
приема му до 2-4 дни след това. В изготвеното заключение е посочено, че
обичайните храни, течности, дъвки и цигари не могат да окажат влияние върху
резултата при тестване за наркотични вещества с “DrugCheck 3000”, освен ако не
са нарочно замърсени.
При
проведеното повторно изслушване на вещото лице пред въззивната инстанция се
излага подробно и аргументирано становище в подкрепа на представеното
заключение. Дават се допълните разяснения относно отговорите на поставените с
експертизата въпроси. Уточнява се, че продължителността на времето, в което
може да се открие употреба на кокаин чрез тест на слюнката зависи от приетото
количество, като колкото по-голямо е количеството, толкова по-дълъг е периодът.
Вещото лице разяснява, че принципно е възможно наркотичното вещество кокаин да
бъде установено в слюнката на употребилото го лице дори след една седмица от
приема, но това би се случило само при тежко зависимо лице, което употребява
това наркотично вещество непрекъснато в продължителен период от време, за да се
постигне натрупване и се всмуква от организма във времето, докато се изчерпи.
Същевременно приложеният тест не отчита всяко количество на наркотично вещество
в слюнката на тестваното лице, а само тогава когато е над определената “cut off” стойност, като
за различните метаболити на наркотичните вещества са предвидени различни такива
стойности или граници на откриваемост. Поради тази причина вещото лице изразява
становище, че попадането на кокаин в устата чрез използване на замърсени
предмети не би могло да доведе до положителен резултат при тестване. При
изслушването вещото лице след запознаване с установената разлика при указанията
за извършване на теста разяснява, че без значение за годността на тестването е
времетраенето на обтриване на устната кухина с тампона за вземане на проба, а
от значение е единствено появявата на червения цветен индикатор, който показва
достатъчното за тестването напояване на тампона. По отношение на достоверността
на използвания вид тест “DrugCheck 3000” вещото лице пояснява, че има
уникален индентификационен номер на всяка партида, с което производителят
гарантира, че съответната партида отговаря на необходимите изисквания.
Използваният тест е с висока степен на сигурност относно получените позитивни
резултати и се различава от други продукти на същия производител.
Изложената
фактическа обстановка се установява въз основа на обясненията на подсъдимия Т.Т.
(частично), показанията на свидетелите Х.К.. (***), Д.С. (****), *** Ю. П. (***от
ЦСМП – филиал Димитровград), Н.С.(поемно лице при оглед на веществено
доказателство), Т.Г.(поемно лице при оглед на веществено доказателство), Р.Р.(*****)
и А.А.(приятел на подсъдимия), от приетото по делото заключение по изготвената
съдебно медицинска експертиза, както и от писмените доказателства и
доказателствени средства, а именно - АУАН
№ 802279 от 16.12.2018г., протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични и/или упойващи вещества, талон за изследване № 0058076 от
16.12.2018г., , заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0254-000444 протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за
нарушения на водач на МПС от 16.12.2018г., протокол за оглед на веществени
доказателства заедно с албум, заповед № 8121з-396 от 21.04.2016г. на министъра
на вътрешните работи, копия от книга за регистрация на спешните повиквания в
ЦСМП – филиал Димитровград на 16.12.2018г., копия от амбулаторен журнал от дата
16.12.2018г. на ЦСМП – филиал Димитровград, справка за съдимост,
характеристични данни, ръководство за работа на дрегер “DrugCheck 3000”, заверено
копие от протокол с рег. № 254р-18248/10.06.2016г. по описа на РУ-Димитровград
от проведено служебно занятие за запознаване на служител от звено „ПК“ при
РУ-Димитровград относно реда за работа и установяване употреба на наркотични
вещества с полеви орален тест “DrugCheck 3000”, писмо с вх. рег. № 2974 от
12.03.2019г. от НИМХ, филиал Пловдив, Хидрометеорологична обсерватория – Хасково,
фиш за спешна медицинска помощ от 16.12.2018г., издаден от ЦСМП – филиал
Димитровград, писмо с изх. № ИАЛ-19469 от 07.05.2019г. на Изпълнителна агенция
по лекарствата ведно с уведомление за пуснати на пазара и/или в действие ин
витро диагностични медицински изделия с вх. № IAL-23764 oт
05.06.2015г., декларация за съответствие на дрегер “DrugCheck 3000” и ръководство
за работа с изделието, както и всички останали приложени и приети по делото
писмени доказателствени средства.
В
основата на фактическите си изводи настоящата въззивна инстанция постави
показанията на свидетелите К. и С.. При внимателния им анализ не се отчете
непоследователност, непълнота или противоречие. Същите са депозирани при липса
на предубеденост и се отличават с добросъвестност. Показанията на
гореизброените лица имат значение за главния факт в процеса, тъй като носят
информация за времето и мястото на извършване на деянието, както и за
установяването на употреба на наркотични вещества. Същевременно досежно тези
обстоятелства посочените гласни доказателствени средства са напълно еднопосочни
с приетите по делото писмени такива.
Главният
факт от предмета на доказване касае употребата на наркотично вещество от
подсъдимия и управлeнието
на МПС след нея. Събраният по делото доказателствен материал е едностранчив по
отношение на управлението на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с ДК № *******
от подсъдимия. В обясненията си, на които настоящата съдебна инстанция дава
вяра в тази им част, същият споделя, че на 16.12.2018г. в следобедните часове е
потеглил от град *** посока град **** с личния си автомобил „Мицубиши
Аутлендър“ с ДК № *****. Същевременно от показанията на свидетелите К. и С.,
както и от писмените доказателствени средства се установява, че подсъдимият Т.Т.
на 16.12.2018г. е управлявал лек автомобил марка „Мицубиши“ модел „Аутлендър“ с
ДК № ***** по автомагистрала „Марица“ в посока от град Пловдив.
Съответно
времето и мястото на извършване на престъплението също се установяват от
посочените доказателства и доказателствени средства. В тази връзка настоящата
въззивна инстанция не споделя направеното възражение от защитника на подсъдимия
относно липсата на хронологична последователност в извършените действия от
спирането за проверка на подсъдимия до отказа от даване на кръв за медицинско
изследване. Оспорването не почива на доказателствената съвкупност, съответно е
необосновано. Първото действие, което е извършено след подаване на сигнала
спрямо подсъдимия за осъществяване на рисково шофиране, е пристигането към края
на работната им смяна (от 07:00 часа до 19:00 часа) на двамата свидетели К. и С.
на автомагистрала „Марица“ от страна на движещите се в посока от автомагистрала
„Тракия“ преди детелината на село Крепост. Съгласно показанията и на двамата
свидетели малко след пристигането им на място подсъдимият е спрян за проверка.
След осъществяването на проверка за алкохол поради невъзможност да бъде
извършена такава за употреба на наркотици, подсъдимият Т. е бил отведен от *****
К. и С. в РУ на МВР-Димитровград. Видно от протокола за извършване на проверка
за употреба на наркотични и/или упойващи вещества проверката е започнала в
18:15 часа и е приключила в 19:00 часа. Талонът за медицинско изследване е
издаден в 19:10 часа, като от неговото съдържание се потвърждава периодът на
извършване на теста за употреба на наркотични вещества. От представените и
приети в хода на съдебното следствие пред първата инстанция копия от книга за
регистрация на спешните повиквания в ЦСМП – филиал Димитровград на 16.12.2018г.
и от амбулаторен журнал от дата 16.12.2018г. на ЦСМП – филиал Димитровград,
както и от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и фиша за
спешна медицинска помощ се установява часът на постъпване на подсъдимия в ЦСМП
– филиал Димитровград. От съдържанието на АУАН се установява приблизителния час
на спиране за проверка на подсъдимия от свидетелите К. и С., а именно след
17:45 часа, доколкото е записано, че тогава подсъдимият е извършил нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Следователно последователността на извършените
действия от момента на подаване на сигнала за рисково шофиране до пристигането
на подсъдимия в ЦСМП – филиал Димитровград не само се доказва по един
непротиворечив начин, а дори се констатира с точност – от 18:15 до 19:00 часа
проверка за употреба на наркотици, 19:10 часа издаване на талон за медицинско
изследване, между 19:10 до 19: 18 часа отвеждане на подсъдимия от свидетеля К.
и негов колега до ЦСМП-филиал Димитровград, 19:18 часа постъпване на подсъдимия
в ЦСМП – филиал Димитровград, извършване на преглед за арест и вземане на проба
за медицинско изследване (оформяне на отказ да се даде кръв).
От
свидетелските показания на К. и С. се установява, че спирането за проверка на
подсъдимия е станало в областта на пътен възел село Крепост, намиращ се в
землището на град Димитровград. Тези показания се подкрепят изцяло от писмените
доказателства. Мястото на извършване на престъплението се установява с
достатъчна степен на конкретизация предвид характера на деянието, изискващ
движение -управление на МПС.
Фактическата
констатация за установяването на концентрация на алкохол 0,17 промила се извежда
по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на К. и
С. и от писмените доказателствени средства.
При
внимателен и детайлен анализ на всяко едно от доказателства и доказателствените
средства, събрани в хода на наказателното производство, употребата на
наркотично вещество – кокаин от подсъдимия се потвърждава. Свидетелите К. и С.
са извършили проверка за употреба на алкохол и на наркотични вещества на
подсъдимия Т. поради подаден сигнал за рисково управление на МПС. Проверката за
употреба на наркотични вещества не е извършена на място, но това се е дължало
на атмосферните условия. Спазвайки методическите указания за извършване на
орален полеви тест за употреба на наркотици, двамата полицейски служители са направили
правилна преценка относно мястото, на което да бъде извършена проверката.
Фактическите констатации относно лошите атмосферни условия се извеждат от
свидетелките показания на К. и С.. Същите изцяло се подкрепят от приетото по
делото писмо с вх. рег. № 2974 от 12.03.2019г. от НИМХ, филиал Пловдив,
Хидрометеорологична обсерватория – Хасково, съгласно което в периода от 16:40
до 16:50 часа температурата е била 10,2 градуса по Целзий, а влажността на
въздуха е била 97%, и в периода от 19:40 до 19:50 часа температурата е била 2,6
градуса по Целзий, а влажността на въздуха е била 98%.
Тестването
за употреба на наркотици е било извършено от свидетеля К., който съгласно
приетите по делото писмени доказателствени средства, а именно протокол от проведено
служебно занятие със служителите от звено „ПК“ в сектор „ОП“ при
РУ-Димитровград притежава необходимата компетентност. Проверката е извършена от
свидетеля К. и в присъствието на свидетеля С., който за кратък период от време
е напуснал помещението. Това обстоятелство се установява от свидетелските
показания на К. и С., както и от обясненията на подсъдимия дадени пред
настоящата въззивна инстанция. Извършването на проверката е станало при
спазване на съответните методически указания, като за провеждането й е съставен
съответния протокол, в който е отразен видът на теста и резултатът от него. Издаден
е и талон за медицинско изследване, чието съдържание кореспондира напълно с
посоченото в протокола за употреба на наркотично вещество.
Показанията
на използвания тест за възприети от свидетелите К. и С. и са обективирани в
приетите писмени доказателствени средства. Същевременно при предявяването на
вещественото доказателство в хода на съдебното следствие при разглеждането на
делото пред първата инстанция защитникът на подсъдимия изрично е заявил, че не
съществува разлика между снимките от албума на огледа и вида на вещественото
доказателство към момента на предявяване, а именно липса отметка на реактива за
кокаин. От разпита на вещото лице се установява, че позитивираният положителен
резултат се запазва дълго върху тестовата лента. Ето защо извършването на оглед
на вещественото доказателство на следващия ден, а не непосредствено след
визуализиране на резултата от теста, не пречи за установяването на употребата
на наркотични вещества от подсъдимия по ясен и категоричен начин.
Подсъдимият
е бил придружен от ******, единият от който е бил свидетеля К., до ЦСМП –
филиал Димитровград. Извършването на тези действия се установява, както от
гласните доказателствени средства, така и от писмените такива. Доколкото
съдържанията на протокола за проверка на употреба на наркотични вещества,
талона за медицинско изследване, протокола за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, амбулаторния журнал, фиша за спешна медицинска помощ и книгата за
регистрация на спешни повиквания са в абсолютен унисон с показанията на
свидетелите К., С. и *** П..
Настоящата
съдебна инстанция дава частично вяра на обясненията на подсъдимия Т., тъй като
само относно някои обстоятелства същите се подкрепят от доказателствения
материал. Обясненията на подсъдимия за произхода на наркотичното вещество,
установено при проведения тест, са нелогични и непоследователни. В дадените
обяснения пред първата инстанция подсъдимият Т. твърди, че по време на
придвижването си от мястото на проверка за употреба на алкохол до РУ на МВР –
Димитровград е дъвчел дъвка, поставена преди това на личната му карта, и е
пушел цигара. В дадените пред настоящата въззивна инстанция обяснения
подсъдимият Т. навежда твърдения, че положителният резултат за употреба на
наркотично вещество е в следствие на контакт със замърсен предмет. Обясненията
на подсъдимия обаче са изолирани и се опровергават от събраната доказателствена
съвкупност. Съгласно показанията на свидетеля С. подсъдимият е управлявал
личния си лек автомобил до РУ на МВР – Димитровград, тоест обясненията на
подсъдимия за употребяваните вещества преди проверката могат да бъдат
достоверни. Но съгласно депозираното експертно заключение използвания тест за
употреба на наркотични вещества не би отчел положителен резултат при попадане
на кокаин в устната кухина чрез замърсен предмет, тъй като количеството
наркотично вещество не би могло да бъде над границата на откриваемост, а
обичайните храни, течности, дъвки и цигари не могат да окажат влияние върху
резултата при тестване за наркотични вещества с “DrugCheck 3000”. Твърденията
за положителен резултат на наркотично вещество кокаин в следствие на употреба
на тонизиращ чай „Мате“ също не се възприемат за достоверни от настоящата
инстанция. Свидетелят А., който е бил заедно с подсъдимия на 14.12.2018г.
разказва, че са консумирали единствено алкохол и не споменава употреба на
посочения чай.
Поради
тези съображения настоящата въззивна инстанция при съобразяване двояката
природа на обясненията на подсъдимия намира, че в тази им част същите
представляват единствено защитна теза и не следва да бъдат ценени като гласни
доказателствени средства, от които може да се направят достоверни фактически
изводи за обективната истина.
Констатацията
за отказа на подсъдимия да даде кръвна проба за медицинско изследване
настоящият съдебен състав направи въз основа на обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелката *** П. и копия от амбулаторен журнал от дата
16.12.2018г. на ЦСМП – филиал Димитровград, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, справка за нарушения на водач на МПС и фиш за спешна медицинска помощ от
16.12.2018г., издаден от ЦСМП – филиал Димитровград. Посочените доказателствени
средства напълно кореспондират едно с друго относно фактите от предмета на
доказване и от тях се установява по категоричен и непротиворечив начин, че
подсъдимият сам е отказал да даде кръв за медицинско изследване, без това да е
било наложено от здравословното му състояние.
Настоящият
съдебен състав даде вяра на съдебно медицинска експертиза, тъй като същата е
пълна и обоснована, изготвена от вещо лице с необходимата професионална
компетентност. Същевременно се вземе предвид значимостта за правилното решаване
на делото на отговорите на поставените към вещото лице въпроси при защитата на
експертизата. Ето защо при извеждането на фактическите констатации и преценката
за достоверността на останалите доказателства и доказателствените средства се
взе предвид и убедителната защита на експертизата.
Фактическите
констатации за съдимостта и характеристичните данни на подсъдимия съдът изведе
от приложените по делото справка за съдимост, характеристични данни и справка
за нарушения по ЗДвП.
На
останалите доказателства и доказателствени средства съдът даде вяра като съобрази
относимостта им към главните факти в процеса. Ето защо намира за неоснователно
възражението, че съдържанието на АУАН
било посочено, че подсъдимият Т. управлявал МПС под въздействието на наркотични
вещества, което не съответствало на обстоятелствената част на обвинителния акт,
в която се твърди единствено употреба на такива.
При
тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема изложената по-горе
фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която
следват и съответните правни изводи:
Настоящата
въззивна инстанция намира, че въз основа на събрания в хода на производството
доказателствен материал и извършения му анализ, следва единствен възможен от
правна страна извод, а именно, че подсъдимият Т.Н.Т. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Субект
на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК може да бъде всяко
наказателноотговорно лице. Подсъдимият Т.Т. е такова лице по смисъла на чл. 31,
ал. 1 от НК. Той е на възраст, която позволява ангажирането на неговата
наказателна отговорност, същевременно е бил в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи към момента на извършване
на инкриминираното деяние.
Изпълнителното
деяние на извършеното престъпление се изразява в управление на моторно превозно
средство. От събраната доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установява, че на 16.12.2018г. на автомагистрала „Марица“, в землището на гр.
Димитровград подсъдимият Т.Н.Т. е управлявал лек автомобил марка „Мицубиши“
модел „Аутлендър“ с рег. № ***. Самото управление на МПС не е действие, което е
забранено от законодателя и което да води до ангажирана на наказателна
отговорност. За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 343б, ал.
3 от НК, се изисква управлението на МПС да е извършено при определени
обстоятелства, а именно след употреба на наркотични вещества.
Следователно
за съставомерността на деянието, съответно за реализиране на наказателна
отговорност, е необходимо да бъде установена употреба на наркотично вещество от
водача на моторното превозно средство. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/ при извършване
на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява с тест. Използваният вид тест е изрично
предвиден в заповед № 8121з-396 от 21.04.2016г. на министъра на вътрешните
работи. Действително заповедта е издадена въз основа на друг нормативен акт, но
същият е бил действащ към момента на постановяването й. С приемането на
относимата наредба не са променени нито
начинът за проверка на употребата на наркотични вещества и техните аналози,
нито редът за извършването й или видът на използваните средства. Ето защо не се е наложила промяна в приетите за
използване за проверка на употреба на наркотични вещества тестове и заповедта, с която използваният
тест (дрегер “DrugCheck
3000”) е предвиден като средство за установяване на
употребата на наркотични вещества не е отменена нито изрично, нито мълчаливо.
Тестът
е извършен от лице, което е преминало съответното обучение и при спазване на
методическите указания /ръководство/. Неоснователно е възражението на защитника
на подсъдимия за неспазване на продължителността на втриване на тампона в
устната кухина на подсъдимия, а именно повече от 30 секунди. При анализа на
писмените доказателствени средства се установява разминаване в указанията за
извършване на това действие. В методическите указания (л. 6-8 от ДП) е
посочено, че тампонът следва да се движи в продължение на 15 до 30 секунди, в
предоставеното от представителя на производителя за България ръководство за
работа е посочено, че това действие отнема приблизително 15 минути (л. 71), а в
ръководството за работа, представено от Изпълнителна агенция по лекарства (л.
131) – около 30 секунди. Във връзка с тази констатация при изслушване на вещото
лице пред настоящата съдебна инстанция се установи, че времето на вземане на
проба от тестваното лице чрез тампон е ориентировъчно, тъй като целта е
тампонът да бъде напоен с достатъчно материал необходим за тестване. Кога ще се
достигне този момент зависи от различни фактори, поради което продължителността
на процедурата е приблизително. За валидността на теста значение има единствено
появяването на червения цветен индикатор на мундщука.
За
извършената проверка с тест е съставен протокол за извършена на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества по образец съгласно приложение № 2
от горепосочената наредба, като в него е попълнен резултатът от проверката.
Изготвен и акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в
протокола контролният орган, съобразно изискването на чл. 5, ал. 2 от
Наредбата, е вписал часа и начина на извършване на проверка, вида и модела на
теста, както и резултата от него.
На
проверяването лице е издаден талон за медицинско изследване като в него е
отразен вида на теста, часа на извършване, резултата от него, възражението на
проверяваното лице спрямо резултата, мястото за извършване на медицинското
изследване и срок на явяването. Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от
Наредбата посоченият срок на явяване е не по-дълъг от 45 минути, а именно – 30
минути.
Спазено
е и изискването на чл. 7, ал. 2 от Наредбата при установяването на наличие на
наркотични вещества лицето да бъде съпроводено до мястото за извършване на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване. При явяването на подсъдимия за медицинското изследване
в амбулаторния журнал на ЦСМП – филиал Димитровград са вписани дата и часът на
явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният
орган. Съставен е протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози по
образец съгласно приложение № 4 от Наредбата, в който е описано състоянието на
изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му и
абстинентните му прояви. Протоколът е подписан от изготвилото го медицинско
лице и от подсъдимия, с което е удостоверено вписания в него отказ от даване на
кръв за изследване. Отказът е отразен и в амбулаторния журнал, съобразно
разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от Наредбата.
Съгласно
чл. 6, ал. 6 от Наредбата употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява въз основа на показанията на теста в случаите на отказ за даване
на проби за изследване. Следователно в настоящия случай предвид направения от
подсъдимия отказ, отразен съобразно изискванията на нормативния акт, употребата
на наркотичното вещество „кокаин“ се установява от извършения тест “DrugCheck 3000” с № REF8325554 LOT ARFL-0361.
След
като употребата на наркотично вещество от подсъдимия се установява от посочения
тест релевантни са всички възражения относно неговата годност и уникалност,
направени от защитника на подсъдимия. Макар и относими, настоящата въззивна
инстанция намира същите за неоснователни.
Използваният
тест “DrugCheck 3000”
представлява
ин витро диагностично медицинско изделие. Като такова правната му регламентация
се осъществява чрез Наредба за съществените изисквания и процедурите за
оценяване на съответствието със съществените изисквания на ин витро
диагностичните медицински изделия, директива 98/79/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 27.10.1998г. и Регламент 2017/746 на Европейски парламент и на
Съвета от 05.04.2017г. за медицинските изделия за инвитро диагностика.
Дрегер “DrugCheck 3000” се числи към
категорията на изделия за самотествуване. Съгласно чл. 47 от Наредбата за
съществените изисквания и процедурите за оценяване на съответствието със
съществените изисквания на ин витро диагностичните медицински изделия,
изделието за самотествуване се проектира и произвежда така, че потребителят да
има възможност да провери дали по време на употреба изделието функционира
според предназначението. Аналогично изискване е предвидено в Приложение I “Съществени изисквания“, А. „Общи
изисквания“, т. 7.2 от директива 98/79/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 27.10.1998г. Видно от приетото по делото ръководство за работа на тест “DrugCheck 3000” е предвидена
процедура, чрез която използващия теста да потвърди, че по време на употребата
му същия работи правилно, а именно наличието на контролни линии. Появяването на
двете контролни линии (С) означава валидност на използвания тест. В директивата
и в наредбата, чрез която същата е транспонира в националното законодателство,
са посочени съществените изисквания, на които следва да отговарят ин витро
диагностичните медицински изделия от вида тези за самотествуване, включително
да е гарантирана аналитичната и диагностична специфичност, точност,
повтаряемост, възпроизводимост, включително контрол на известни, влияещи
фактори и граници на чувствителност, определени от производителя.
Отговарянето
на съществените изисквания се удостоверява чрез извършване на процедурата
предвидена за съответното диагностично медицинско изделие. Едва след
преминаването й се поставя маркировката „СЕ“. В директива 98/79/ЕО на
Европейския парламент е предвидено задължение за държавите – членки на
Европейски съюз да не създават пречки за пускането на пазара или въвеждането в
употреба на тяхната територия на изделия, носещи маркировката „СЕ“.
Съгласно
чл. 8, ал. 2 от Закона за медицинските изделия медицинските изделия се пускат на пазара и/или се пускат в
действие, когато имат нанесена маркировка „СЕ“, която удостоверява, че
съответствието на изделията със съществените изисквания е било оценено по
приложимите процедури за оценяване на съответствието. Видно от приетите по
делото писмени доказателства тестът за употреба на наркотични вещества и
техните аналози “DrugCheck
3000” притежава маркировка „СЕ“, както и документ, които
удостоверява съответствието му със съществените изисквания – декларация за
съответствие от производителя.
Предвидени
са и съответните процедури за изтегляне от пазара на медицински изделия, за
които се установи, че не съответстват на съществените изисквания, както и
предпазни клаузи. Съгласно чл. 51 от Наредбата за съществените изисквания и
процедурите за оценяване на съответствието със съществените изисквания на ин
витро диагностичните медицински изделия етикетът на медицинското изделия
задължително трябва да включва партиден номер предшестван от думата „LOT”. Toва е
необходимо, тъй като партидният номер е идентифициращия белег за съответното
медицинско изделия. В случай, че се установи несъответствие със съществените
изисквания се изтеглят всички продукти от съответната партида. В настоящия
случай опаковката на използваният тест съдържа маркировка „СЕ“, както и
партиден номер LOT ARLF
– 0361.
Неоснователни
са възраженията на защитника на подсъдимия за нарушения на разпоредбите на Регламент
2017/746 на Европейски парламент и на Съвета от 05.04.2017г., предвиждащи
проследимостта на медицинските изделия чрез системата за уникална идентификация
на изделията (“система
за UDI”).
Въвеждането на системата за UDI има различна цел от посочената от
защитника на подсъдимия, а именно да се увеличи ефективността на свързаните с
безопасността на изделията дейности след пускането на пазара, да допринесе за
борбата с фалшифицираните изделия, както и да се подобри информираността
относно инцидентите. Системата за UDI следва да стане част от
електронните системи на Eudamed, но въвеждането й няма да доведе до
свързването на тестваното лице с конкретния използван тест, тъй като UDI се състои от две части DI (задължителна част, посочваща
етикета, модела на медицинското изделие и производителя) и PI (незадължителна част, съдържаща
серийния номер на медицинското изделие, номера на производствената партида,
датата на производство, срок на годност), които дават информацията, която в
момента се предоставя на етикета на теста. Същевременно няма как да бъде
нарушено изискване, което още не е приложимо. Съгласно параграф 97 от Регламент
2017/746 на Европейски парламент и на Съвета от 05.04.2017г. въвеждането на
системата за UDI
и задължението за поставяне на носителя на UDI върху етикета на изделието ще
започне да се прилага между една и пет години от началната дата на прилагане на
регламента. Същевременно според чл. 113 от Регламента същият влиза в сила на
двадесетия ден след публикуването му в Официалния вестник на Европейския съюз,
а се прилага от 26.05.2022г.
Ето
защо настоящата съдебна инстанция намира, че използваният тест за употреба на
наркотични вещества и техните аналози отговаря на законовите изисквания за
неговото въвеждане в употреба и съответно е годен за установяване на употреба
на наркотични вещества у водачи на МПС.
Установеното чрез извършената проверка
вещество е кокаин. Същото представлява високорисково наркотично вещество,
поради което е поставено под вътрешен контрол, като е включено в Списък № 1 към
чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП на растенията и веществата с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина. Същевременно кокаинът е поставен
и под международен контрол и е включен в Списък 1 на Единната конвенция на ООН
за психотропните вещества от 1971г., която конвенция е ратифицирана от
Република България.
За
съставомерността на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК не се изисква
деецът да е бил повлиян от употребата на наркотичното вещество. Разпоредбата на
чл. 343б, ал. 3 от НК предвижда като изискване единствено деянието да е
извършено след употреба на наркотично вещество, а не поведението на субектът на
престъплението да е повлиян от приема му. Подходът, който е възприет от
българския законодател при криминализирането на управлението на моторни
превозни средства след употреба на наркотични вещества, спада към групата на
„нулевия толеранс“, където за наказателно преследване е необходимо единствено
да се установи употреба на наркотично вещество от водача на МПС. Нещо повече за разлика от разпоредбите на чл.
343б, ал. 1 и ал. 2 от НК, където се предвижда определена концентрация на
алкохол в кръвта, за да бъде деянието съставомерно, за деянието по чл. 343б, ал.
3 от НК няма количествени изисквания. Видът и количеството на употребеното
наркотично вещество имат значение единствено за индивидуализацията на
справедливото наказание.
От
субективна страна за съставомерността на деянието е необходимо наличието на
умисъл, тоест деецът да е съзнавал общественоопасния му характер, да е предвиждал
неговите общественоопасни последици и да е искал или да е допускал настъпването
им. Следователно водачът на моторното превозно средство трябва да е съзнавал,
че управлява такова след употреба на наркотично вещество. Мотивите на
първоинстанционният съд за признаване на подсъдимия за невиновен се основат на
липса на съставомерност на деянието от субективна страна. Допуска се, че
употребата на наркотичното вещество е била толкова отдалечена във времето от
управлението на лекия автомобил, че изключва възможността подсъдимият да е
действал умишлено. Тези изводи не почиват на събрания доказателствен материал.
Съгласно даденото заключение по назначената съдебно медицинска експертиза употребата
на наркотични вещества може да бъде установена чрез анализ на различни телесни
течности (слюнка, кръв, урина). В зависимост от изминалия период от приема на
наркотичното вещество, то може да бъде открито в различна концентрация или дори
да липсва при проверка на проба от кръв или слюнка. Вещото лице подробно и
детайлно разяснява механизма на всмукване на кокаина от организма. Съгласно
посоченото кокаинът първо може да бъде открит в слюнката на употребилото това
наркотично вещество лице, после в кръвта и на края в урината, поради което
положителният резултат за наличието на кокаин в слюнка е индикатор за скорошния
му прием. В заключението се посочват различни интервали от време в зависимост
от количеството употребено наркотично вещество, които се потвърждават и при
изслушването на вещото лице. Времето на откриваемост при тест на слюнка – при висока доза (над 150 mg) кокаин е до 17-24 часа, а при
ниска доза (100 mg) –
до 14 часа. В заключението е уточнено, че при количествената консумация,
повтаряемост и други фактори наркотичното вещество кокаин може да бъде открито
в слюнката след 5-10 минути от приема му до 2-4 дни след това. След като е
установено наличието на кокаин в слюнката на подсъдимия приемът му не може да
бъде толкова отдалечен във времето, че да изключи съзнаването за управление на
МПС след употреба на наркотично вещество, тъй като при такъв голям период от
време кокаинът изобщо не би могъл да бъде установен чрез такъв вид тест. Ето
защо настоящата въззивна инстанция намира, че инкриминираното деяние е
съставомерно от субективна страна. Подсъдимият Т. е съзнавал, че управлява
лекият си автомобил след като е употребил наркотично вещество.
По
изложените съображения настоящата въззивна инстанция намира постановената от
първоинстанционния съд присъда за необоснована и като такава същата следва да
бъде отменена изцяло, а подсъдимият Т.Н.Т. да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК се предвиждат кумулативно
две наказания - „Лишаване от свобода“ за
срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. При
индивидуализацията на наказанията настоящата съдебна инстанция взе предвид
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването му. В
първата група съдът постави чистото съдебно минало на подсъдимия, както и
добрите му характеристични данни, а във втората наличието на предходни
нарушения на правилата за движение по пътищата. Съгласно приетата по делото
справка за нарушения на водач административно наказателната отговорност на
подсъдимия Т. е била ангажирана многократно, включително за нарушения свързани
с управление на МПС с концентрация на алкохол. В тази връзка от значение за
определяне на обществената опасност на самия деец е установената в хода на
делото консумация на алкохол (бира) по време на управление на МПС. Това
действие е израз на отношението на подсъдимия към правилата за движението по
пътищата и в частност забраната да се управлява МПС след употреба на алкохол
над определена концентрация и след прием на наркотични вещества. Подбудите на
подсъдимия Т. към извършване на инкриминираното деяние са очевидното незачитане
на обществените отношения, свързани с движението по пътищата. Извършеното деяние не се отличава с по-висока
или по-ниска степен на обществена опасност от тази на други престъпления от
същия вид.
В санкционната част на правната норма, предвиждаща състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, са предвидени две кумулативни
наказания, като минималният размер на санкцията отразява преценката на
законодателя за най-ниската степен на обществена опасност на този вид деяние, а
максимумът – преценката за най-високата. С оглед направените изводи за
обичайната степен на обществена опасност на деянието, както и за наличието
както на смекчаващи, така и на отегчаващи вината обстоятелства, без да е налице
превес на някои от тях, размерът на наказанията следва да бъде определен в
близък до средния такъв.
Като
взе предвид посочените обстоятелства и на основание чл. 54 от НК, настоящият
съдебен състав прецени, че за това престъпление следва да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 4 месеца и наказание
„Глоба“ в размер на 1000 лева. При определянето на наказанието „Глоба“,
настоящият съдебен състав взе предвид имущественото състояния на подсъдимия,
като изводите за него направи от собственоръчно попълнената от Т. декларация за
семейно и имуществено положение и имотно състояние.
Налице са
предпоставките за налагане на наказанието „Лишаване от свобода“ с изпитателен
срок, тъй като видно от приложената справка за съдимост подсъдимият не е
осъждан, а наложеното наказание е за срок по-малък от три години. За постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е
наложително наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно,
поради което настоящата съдебна инстанция намира, че изтърпяването му следва да
се отложи за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 343г от НК при извършване на престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК съдът следа да постанови и наказание лишаване от право на
управление на МПС (по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК), а при преценка на съда може да се наложи и
наказание лишаване от право да се заема определена държавна или обществена
длъжност. Настоящата съдебна инстанция намира, че за постигане целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 (две) години. При
определянето на размера на това наказание съдебният състав вземе предвид
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК, която урежда размерът на
наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, когато се налагат заедно с
наказание „лишаване от свобода“ като се предвижда, че наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ може да надминава срока на последното най-много с три
години. Следователно в настоящия случай максималният размер на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ е 3 години и 4 месеца. Константна е
съдебната практика, че в случаите, когато наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК се налага заедно с наказанието „лишаване от свобода“, то не може да бъде
по-малко по размер от лишаването от свобода, тоест в настоящия случай не може
да бъде по-малко от 1 (една) година и 4 (четири) месеца. По този начин се
определят минималният и максималният размер на това наказание. Предвид балансът
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства справедливият размер на
наказанието е този близък до средния, а именно – 2 години.
Налагането
на наказание за извършване на престъпление има конкретни цели, посочени в чл.
36 от НК и те са да се поправи и превъзпита осъдения към спазване законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. Съгласно чл. 57, ал. 2 от НК когато в особената част на НК е предвидена възможност за дадено престъпление
да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът определя размера
на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите на
наказанието. Настоящата въззивна инстанция намира, че единствено така
наложените кумулативно наказания в определения размер биха постигнали целите,
предвидени в чл. 36 от НК.
Когато се
налага наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, срокът започва
да тече от влизането в сила на присъдата. Това правило намира приложение и
когато свидетелството за правоуправление е било отнето за същото деяние по
административен ред. В тези случаи обаче на основание чл. 59, ал. 4 от НК
следва да се приспадне периодът на отнемането по административен ред. Видно от
АУАН серия ***** на същата дата са
иззети притежаваните от подсъдимия Т. СУМПС № ***** и контролен талон към него
с ******, а със заповед № *****. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка спрямо подсъдимия Т. временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС. Ето защо на основание чл. 59,
ал. 4 от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен
от право да управлява МПС по административен ред, считано от 16.12.2018г.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НК в тежест на подсъдимия
бяха възложени направените в наказателното производство разноски.
Мотивиран от изложените
съображения, въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.