Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4409 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ срещу решение от 24.10.2017 г. по гр.д. №57804/2016 г. на
Софийския районен съд, 55 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу С.Б.С. кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за
следните суми: 31,18 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
жк. „*********, за периода мес.07.2014 г. - мес.08.2014 г., и сумата от 3,44
лв., представляваща лихва за забава за периода 01.09.2015 г. - 30.11.2015 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №77293/2015
г. по описа на СРС, 55 състав.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е клиент на
топлинна енергия и че не е титуляр на вещни права върху имота. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна С.Б.С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответника за заплащане на доставена
топлинна енергия за периода мес.07.2014 г. - мес.08.2014 г. за имот, находящ се
в гр. София, жк. „*********, и мораторна лихва върху главниците за периода 01.09.2015
г. - 30.11.2015 г.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявения иск с твърдения, че е погасил изцяло процесните
вземания, т.е. единствения спорен по делото факт е положителния факт на
плащането.
В тежест на ищеца е да установи възникването
на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставял
топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и че за процесния
период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното количество,
равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането.
Настоящият
съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.07.2014 г.
– мес.08.2014 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на
която ответникът е доставял на ищеца топлинна енергия. Договорът касае доставка
на топлинна енергия до обект апартамент №52, находящ се в гр. София, жк. „*******, с абонатен №213422, противно на приетото
от СРС.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят
по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение
по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ
и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по
силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат
съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е
оспорил обстоятелството, че е собственик на 1/2 ид.ч. на процесния имот, като
това обстоятелство се установява от представения и неоспорен от страните нот.
акт за покупко-продажба на недвижим имот №35, т.VІІ, н.д. №1106/12.09.2014 г.
на нот. И.Д..
Видно от приетата по делото ССчЕ, която
съдът кредитира напълно, за периода мес.07.2014 г. – мес.04.2015 г. дължимата
от ответника сума за топлинна енергия при съобразяване на изравнителните сметки
възлиза на 1007,56 лв., като непогасената част възлиза на сумата от 62,36 лв. –
задължения за мес.07.2014 г. и мес.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ,
за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да
претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за
продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената
част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна
енергия, възникнала по закон, като за периода мес.07.2014
г. - мес.08.2014 г. ответникът
не е заплатил потребената топлоенергия, която възлиза на сумата от 62,36 лв.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от
31,18 лв., и забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от
ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 –
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача,
а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
За разлика от предходните Общи условия, върху прогнозните суми не се дължи
лихва за забава, като съгласно чл.33 ал.5 от новите ОУ, обезщетение за забава в
размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по
общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени за пълния им
претендиран размер.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника
на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за
производство пред СРС, както следва: в заповедното размер на сумата от 12,50
лв., представляваща държавна такса и сумата от 25,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в размер на сумата
от 75,00 лв., представляваща държавна такса, сумата от 200,00 лв.,
представляваща депозит за вещо лице и сумата от 100,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, и разноски за въззивното производство в размер
на сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 100,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №247553/24.10.2017 г., постановено по гр.д. №57804/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 55 състав, и вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415
ал.1 ГПК, че С.Б.С., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, на основание
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 31,18 лв., ведно със законната
лихва, считано от 12.12.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, жк. „*******,
аб. №213422, за периода мес.07.2014 г. - мес.08.2014
г. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата
от 3,44 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 31,18
лв. за периода 01.09.2015 г. - 30.11.2015 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №77293/2015 г. по описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 37,50
лв., представляваща разноски в заповедното производство, сумата от 375,00
лв., представляваща разноски в исковото производство пред СРС и сумата от 150,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.