О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……..01.2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 05.01.2016 г., в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1489 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба вх.
№ 27796/15.09.2015 г. на „Агророуд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, като производител на електрическа енергия, присъединен към
разпределителна мрежа, срещу „Енерго-про продажби" АД, ЕИК ********* със
седалище гр. Варна, като купувач на произведената от ищеца енергия, с която са предявени обективно
съединени искове при условие на евентуалност.
Главният иск е за осъждане на ответника да върне
на ищеца прихванати от него суми, представляващи недължимо платена (при липса
или на отпаднало основание) цена за достъп до мрежата в размер на 926 384,39
лева, претендирани като част от общата дължима от ответника сума в размер 953
384,39 лева без ДДС, заедно с лихвата за забава от момента на депозиране на
исковата молба в съда до пълното заплащане на дължимата сума и 235 727,46 лева
от пълния размер на лихвата в размер на 238 727,46 лева, представляваща сумарно
обезщетение за забава (мораторна лихва) начислено върху всяка
прихваната сума по 10 бр. фактури за достъп до мрежата, издадени
от „Енерго-про мрежи" АД за периода от 22.10.2012 г. до 14.09.2015 г.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме,
че не е налице неоснователно обогатяване за ответника, е предявен иск за
осъждане на ответника да заплати неплатената в пълен размер цена за
електрическата енергия по сключения между страните договор за изкупуване на
електрическа енергия произведена от възобновяем енергиен източник от 17.05.2012
г. в размер на 926 384,39 лева, претендирани като част от общата дължима от
ответника сума в размер 953 384,39 лева без ДДС, заедно с лихвата за забава от
момента на депозиране на исковата молба в съда до пълното заплащане на
дължимата сума и 235 727,46 лева от пълния размер на лихвата в размер на 238
727,46 лева, представляваща сумарно обезщетение за забава (мораторна лихва)
начислено за периода от 22.10.2012 г. до 14.09.2015 г. върху неплатената част
от цената по 10 бр. фактури за произведена и изкупена електроенергия, издадени
от ищеца в периода от 28.09.2012 г. до 30.06.2013 г. .
Ищецът сочи,че с искова молба вх. №
32808/04.11.2013 г. „Агророуд“ ЕООД е предявило частичен иск е в общ размер на
30 000 лева от размера на иска от 1 010 591,50 лева, като е претендирало 27 000
лева от главница в общ размер на 953 384,39 лева и 3000 лева от лихва в общ
размер на 57 197,11 лева, изчислена към дата 30.10.2013 г. По предявения
частичен иск е образувано търговско дело 2103/2013 г. по описа на Окръжен съд
Варна, като спорът към момента е не е приключил, а по него е образувано в.т.д.
684/2014 г. по описа на Апелативен съд Варна, решението, по което не е влязло в
сила.
При извършена служебна справка, съдът
констатира, че предмет на търговско дело 2103/2013 г. по описа на ВОС е частичен
иск за присъждане на само 27 000лв, като част от неплатена цена на произведена
и изкупена енергия произведена енергия от възобновяем източник - фотоволтаична
централа, прихваната с недължимо (поради липса или отпадане на основанието)
насрещно вземане за цена за достъп на производител на електрическа енергия от
слънчева енергия, присъединен към разпределителна мрежа за периода, фактуриран
от 11.10.2012 до 05.07.2013 г., както и само 3000 лв, претендирана като част от
обезщетение за забава, начислена от всеки отделен падеж на неоснователно
прихванато вземане до 30.10.2013 г. и акцесорна претенция за присъждане на
законната лихва от депозиране на искова молба 04.11.2013 г. Предмет на т.д.
2103/2015 г е бил и друг, главен иск, също частичен, основанието на който
съвпада с главния иск по настоящото дело, но производството по който е било
прекратено от съда като недопустимо.
Следователно, евентуалният иск, предмет на
производството по настоящото т.д. 1489/2015 г. е предявен за разликата от
частично предявения иск, предмет на т.д. 2103/2013 г. до пълния размер на
сумите, което към настоящия момент не е приключило с влязло в сила съдебно
решение.
Съдът намира, че производството по т.д.
2103/2013 година се явява преюдициално по отношение на т.д. 1489/2015 година по
следните съображения:
При отхвърляне на частично предявени искове се
формира сила на пресъдено нещо по отношение на цялата сума, а при уважаване на
исковете само по отношение на предявената сума. Едва с приключване с влязло в
сила решение по т.д. 2103/2013 година ще се разреши въпроса за това има ли
установена сила на пресъдено нещо и допустимо ли е съдът в настоящото
производство да се произнесе по дължимостта на сумата. Ако т.д. 2103/2013 година
завърши с решение, с което се отхвърлят исковете, настоящият състав на съда ще
бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение на предмета на т.д.
1489/2015 година. Обстоятелството, че искът, предмет на т.д. № 2103/2013 г., е
идентичен по основание само с евентуалния иск, предмет на настоящото
производство, не променя извода за преюдициалност. Дори настоящият състав да
приеме, че главният иск е допустим, то в случай на отхвърляне на същия като
неоснователен, съдът ще трябва със същото решение да се произнесе по
евентуалния иск, който е идентичен по основание с иска, предмет на т.д. 2103/2013
година и съответно да се съобрази с изхода на спора, предмет на т.д. 2103/2013
г. на ВОС.
Предвид гореизложеното производството по делото
следва да бъде спряно.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по т.д.1489 по описа за 2015 година по описа на Варненски окръжен съд, до
приключване с влязло в сила решение на т.д. 2103/2013 година по описа на
Варненски окръжен съд, на осн. чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от
получаване на съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: