Р Е
Ш Е Н
И Е № 197
№ от
09.08.2021 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при секретар Светла Кърлова,
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 147 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от „Н.Л.К.” ЕООД, с ЕИК *****, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „П. С. М.“ № *, ет. 2, представлявано от управитeля С. Л. С., срещу Ревизионен акт № Р-22001020002353-091-001/04.01.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София и потвърден с Решение №457/25.03.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София при Централното управление (ЦУ) на НАП, в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2019 г.; м. 10.2019 г. и м. 12.2019 г., ведно със съответните лихви, като е оставил без разглеждане жалба вх. № 53-06-395/19.01.2021 г. по регистъра на ТД на НАП – София и вх. № 23-22-94/20.01.2021 г. по регистъра на Дирекция „ОДОП“ – София, а в останалата част като недопустима е прекратил производството по жалбата. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалните разпоредби. Поддържа се, че данъкът не е начислен неправомерно от „Н.Л.К.” ЕООД по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 70 ал. 5 от ЗДДС и направените изводи от органите по приходите в обратния смисъл са незаконосъобразни и необосновани. В тази насока се сочи, че е налице действително осъществена доставка по процесните фактури по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, както и че е осъществено реално предаване на стоките.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие юр. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в ревизионния акт и потвърждаващото го решение на Дектора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съответно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001020002353-020-001/24.04.2020 г., изменена със Заповед № Р-22001020002353-020-001/27.07.2020 г., издадени от Г. В. – Началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на Директора на ТД на НАП София. Определен е обхватът на ревизията – установяване задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.03.2019 г. – 31.12.2019 г. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-22001020002353-092-001/10.112020 г., срещу който е подадено възражение по реда на чл. 117 ал. 5 от ДОПК, но по същество е прието за неоснователно.
На 04.01.2020 г. от Началника на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София – орган, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, е издаден оспореният ревизионен акт. С него са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди 01.03.2019 г. – 31.12 2019 г., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Н.Л.К.” ЕООД, с ЕИК *****, в общ размер на 460 750.01 лева и са определени лихви за забава в общ размер на 50 193.21 лева
За периода 01.03.2019 г. – 31.2.2019 г. е прието, че не са налице предпоставките на чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 6 от ЗДДС, даващи основание за законосъобразно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, доколкото не е установено реалното извършване на доставките на стоки към ревизираното дружество от доставчика – не са доказани наличието на стоки и прехвърлянето на собственост към ревизираното дружество от страна на посочения доставчик, няма данни кога, как и по какъв начин са придобити стоките от дружеството доставчик и разполагало ли е последното с възможността да прехвърли собствеността върху тях към датите на издаване на фактурите. Обективиран е извод, че при условие че издадените от „Н.Л.К.” ЕООД фактури не отразяват обективната действителност, т.е. не са налице реално извършени доставки на стоки.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред по чл. 152 и сл. от ДОПК, като Директорът на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 457/25.03.2021 г. при условията на чл. 156 ал. 6 от ДОПК, с което е потвърдил акта в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди от месец 09. 2019 г., месец 10. 2019 г., месец 12.2019 г., ведно със съответните лихви, оставил е без разглеждане жалбата в останалата ѝ част като недопустима и е прекратил производството по същата в тази част.
В хода на ревизионното производство е установено, че на основание чл. 100 ал. 1 от ЗДДС „Н.Л.К.” ЕООД е регистрирано по ЗДДС, като през процесните периоди е извършвало покупко – продажба на МПС съгласно представени документи, както и че основната дейност на дружеството през ревизирания период е посочена неспециализирана търговия на едро, като не е декларирана основна дейност търговия с автомобили. Не са представени доказателства за наличието на собствени или наети обекти, от които е упражнявана дейност. Представен е договор за наем, сключен на 05.10.2018 г., с предмет хладилна камера в гр. Перник. По данни от информационната система на НАП ревизираното дружество няма регистрирани фискални устройства.
„Н.Л.К.” ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 460 750.01 лв по фактури, издадени от: „БГ И“ ЕООД в размер на 73 333.33 лв. през данъчен период м. 09.2019 г.; „Б Т. ЕООД в размер на 124 083.34 лв през данъчен период м. 10.2019 г. и „В.“ ЕООД в размер на 263 333.34 лв. през данъчни периоди м. 10 и м. 12.2019 г. Фактурите са включени в дневниците за покупки на ревизираното дружество и съответно в справките – декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.
Извършени са насрещни проверки на доставчиците. За резултатите от тази на „БГ И.“ ЕООД е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221020074937-141-001/28.09.2020 г. При проверката е констатирано, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 13.09.2020 г. Извършено е посещение на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция, удостоверено с Протокол № 1741745/15.06.2020 г., но на адреса не са открити управителят на дружеството, негов служител, упълномощен да получава книжа или документи, друго упълномощено лице или представител на управителя. И. е връчено по електронен път на 23.06.2020 г. След връчване на писмото са представени: писмено обяснение, съгласно което между дружествата „БГ И.“ ЕООД и „Н.Л.К.“ ЕООД има издадени фактури относно извършена доставка на амтомобили, копия от фактурите, издадени на ревизираното дружество, приемо - предавателните протоколи и договори към всяка една от тях, счетоводни справки и регистри отразяващи осчетоводяването на приходите по фактурите. Представените фактури са с предмет МПС, като във всяка е описана марка и рама на същото. Във връзка с доказване произхода на автомобилите от доставчика са представени фактури, издадени от предходни доставчици, описани на стр. 19 -20 от ревизионния доклад, в които като предмет на доставка са посочени същите автомобили , индивидуализирани с марка и рама.
Предвид представените доказателства на „Н. К. 2019“ ЕООД, в качеството му на предходен доставчик, е извършена насрещна проверка и е съставен Протокол № П-222210159632-141-001/29.10.2019 г., в хода на която на дружеството е връчено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /И./. Документи не са представени. След извършена служебна проверка от органите по приходите се установява, че дружеството не е включило издадените към БГ „И.“ ЕООД фактури в отчетните регистри, тъй като към момента на издаването им е било дерегистрирано по ЗДДС. Посочено е, че не са представени доказателства за обект /складово помещение/, в които са домували автомобилите, респективно са предавани на следващите купувачи.
След извършена проверка в база данни на КАТ по рама на МПС посочени във фактурите, издадени от „БГ ИМОБИЛЕН“ /пряк доставчик/ и „Н. К. 99“ ЕООД /предходен доставчик/, при която е установено, че за конкретните МПС няма регистрирани данни, в това число регистрирано влизане в Р. България от държава – членка на ЕС и последващо излизане на посоченото МПС към държава – членка на ЕС, като е посочено, че няма регистрирани данни за излизане към Гърция, във връзка с факта, че от ревизираното дружество са изложени твърдения за последваща реализация на стоката към „Г. Т.К.“ ЕООД /клиент/, от което дружество са представени доказателства за продажба на гръцкото дружество „K. T.S.“.
От изложеното по – горе, АНО е приел, че не са представени доказателства за реалност на доставките на МПС, поради това, че са същите няма данни да са влезли на територията на Р. България. Нито един от сочените по веригата доставчици не са разполагали с обекти, на които са местодомували автомобилите, не са представени доказателства за транспортирането им, както и къде са продадени. Доставчиците не са разполагали с наети по трудови и извънтрудови правоотношения лица на длъжности, съответстващи на дейност, свързана с покупко – продажба на автомобили, както и не са декларирали дейност. Не са представени и доказателства за извършени разплащания между контрагентите. В следствие на тези констатации, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от „БГ И.“ ЕООД, като е направен извод, че доставчикът не е разполагал с автомобилите, предмет на доставки към ревизираното дружество, собствеността върху които да му прехвърли, тъй като същият не е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост.
Аналогични констатации и изводи са формирани и за доставките, извършени от „Б. Т.“ ЕООД и „В. ЕООД, от които са представени сходни доказателства в хода на извършени насрещни проверки, а именно, че автомобилите са закупени от български дружества от Р. Италия и впоследствие препродадени на други.
„Б. Т. ЕООД са представили фактури с предмет товарни или леки автомобили с посочена рама, издадени от дружеството, придружени със стокови разписки. За произхода на МПС са ангажирани фактури, издадени от „В.“ ЕООД /предходен доставчик/, както и фактури, издадени от „Е. Т. С.“ ООД и „Н. К.“ ЕООД на „В.“ ЕООД. При извършената проверка се установява, че предходните доставчици са закупили МПС от италиански дружества, видно от фактури, издадени от A. P. S. и B. A. S. на „Е. Т. С.“ ООД и от I. A. S. на „Н. К.“ ЕООД. Представени са удостоверения за регистрация на автомобилите в Р. Италия, а към някои от фактурите и ЧМР. Органите по приходите са посочили, че от ревизираното лице са представени банкови извлечения, от които е видно, че не е заплатена цялата дължима сума. Представена е спогодба от 31.12.2019 г. между „Б.Т.“ ЕООД, „В.“ ЕООД и „Н.Л.К.“ ЕООД, съгласно която „Б. Т.“ ЕООД се съгласява да покрие задължението на ревизираното дружество към „В. ЕР“ ЕООД в размер на 548 100 лв., като не са представени доказателства за наредени плащания.
Ревизиращите органи са извършили проверка и в база данни на КАТ по рамите на МПС, при която е установено, че за някои МПС няма регистрирани данни, в това число и влизане в Р. България от страна членка на ЕС. За други МПС, примерно товарен автомобил, марка „П.“, модел „Е.“, с рама *** е установено, че от 2016 г. е собственост на „С. Т.“ ЕООД. С отговор от СД „Полиция“ ПП КАТ е приложен договор от 09.11.2015 г. за продажба на посоченото МПС от „Е.Т. С.“ ЕООД на „В – Г .Б.“ ЕАД. Установено е, че част от автомобилите са собственост на физически лица от 2015 г. или 2016 г., а други от 2006 г., като същите са описани в ревзионния доклад /стр. 30/.
Идентична фактическа обстановка е установена и за доставките извършени от „В. ЕООД. От дружеството в хода на насрещната проверка не са представени всички фактури, издадени на ревизираното дружество. Представени са фактури, издадени от италиански дружества на „Е. Т.С.“, „Н. К.“ ЕООД и „А.“ ЕООД /предходни доставчици/, като към някои от тях са приложени ЧМР с изпращач италианските контрагенти и Удостоверение за регистрация на автомобилите в Р. Италия.
На „Е. Т. С.“ ООД и „Н. К.“ ЕООД /предходни доставчици/ са извършени насрещни проверки и са връчени И., по които не са представени доказателства. От „А.“ ЕООД е представена фактура, издадена на „В.“ ЕООД и фактура, документираща покупка на МПС със същата рама, издадена от GS. И трите дружества не са представили доказателства за мястото, на което са местодомували автомобилите.
За доставките от „В.“ ЕООД, от ревизираното дружество са представени фактури, банкови извлечения, съгласно които няма плащания към доставчика, спогодба от 31.12.2019 г., съгласно която „Б. Т.“ ЕООД се съгласява да покрие задължението на ревизираното дружество към „В.“ ЕООД и спогодба от 04.12.2019 г., съгласно която „Г. Т. К. ЕООД /клиент на ревизираното дружество/ се съгласява да покрие задължението на „Н.Л.К.“ ЕООД към „В.“ ЕООД. Във връзка с тази спогодба, при насрещната проверка на „Г. Т К.“ ЕООД, е установено, че не са представени доказателства за извършени плащания в полза на „В.“ ЕООД.
Ревизиращите органи са извършили проверка в базата данни на КАТ по рамите на МПС, вписани във фактурите, издадени от „В.“ ЕООД, при които е установено, че за посочените автомобили или няма регистрирани данни, в това число регистрирано влизане в Р. България от държава – членка на ЕС, или автомобилите са собственост на други субекти. Представени са и договори за покупко – продажба, от които е видно, че автомобилите са придобити от физически лица и закупени от „Е. .ТС. ООД и „Н.К.“ ЕООД /предходен доставчик/ през години преди ревизираната 2019 г., а някои от тях са препродадени от едно физическо лице на друго, в периоди преди спорните.
Въз основа
на всичко установено, от органите по
приходите е прието, че реалното изпълнение на фактурираните доставки не е
доказано по категоричен начин, нито от страна на „Н.Л.К.“ ЕООД, нито от
неговите контрагенти, независимо, че са издадени данъчни фактури за това.
Създадена е правна привидност, т.е. фактурирани са доставки, които не са
извършвани между страните, сочени като доставчик и получател по фактурите.
Констатациите са, че не са представени доказателства за мястото, на което са
предадени автомобилите, къде са съхранявани, как са транспортирани, лицата,
които са участвали в предаването, като се има впредвид, че доставчиците не са
разполагали с персонал. Отделно някои от тях са декларирали дейност,
несъвместима с продажбата на автомобили.
Имайки предвид гореизложеното и на основание чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС, на „Н.Л.К.“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 460 750. 01 лв. по фактури, издадени от „БГ И.“ ЕООД, „Б. Т. ЕООД и „В.“ ЕООД. През ревизираните периоди „Н.Л.К.“ ЕООД е осъществявало доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, с предмет МПС. В хода на ревизията са констатирани основания за извършване на корекция на декларираната данъчна основа на извършените доставки, като същата е определена на 00.00 лв, а начисленият данък е приет за дължим на основание чл. 85 от ЗДДС. Установено е, че основни клиенти на ревизираното дружество са „Г. Т. К.“ ЕООД и „Б. Т. ЕООД, на които са извършени насрещни проверки с цел установяване реалността на доставките. На „Г. Т. К.“ ЕООД е връчено И., в отговор на което дружеството е представило документи, подробно описани в Ревизионния доклад /стр. 5-12/. Декларирано е, че предмет на сделките са лекотоварни автомобили със собствена маса до 3.5 тона – хладилни и нехладилни бусове, както и два леки автомобила, като място за доставките е посочено7 гр. С., кв. „В.“, м. „Б.“ № **, складова и логистична база „С. л. ц.“. Във връзка с доставките на МПС извършени от ревизираното дружество, от „Г. Т.К.ЕООД са представени фактури, издадени през м. 09 и м. 10.2019 г. с предмет различни МПС, индивидуализирани с марка и номер на рама. Към фактурите са представени стокови разписки, протоколи, а към някои и договори с предмет, съвпадащ с този, посочен във фактурите, както и ЧМР. Представените фактури с придружаващите ги документи са подробно описани в Ревизионния доклад / стр. 6-11/.
Аналогични доказателства са представени и от „Б. Т. ЕООД. Към фактурите, издадени от ревизираното дружество с предмет МПС с посочена рама, са представени такива, издадени от „Б. Т. ЕООД на „Г. Т. К.“ ЕООД със същия предмет, издадени ден или два по – късно. Относно извършените доставки от ревизираното дружество към „Г. Т. К.“ ЕООД и „Б. Т.“ ЕООД, органите по приходите са направили извод, че не се доказва реалност на извършените доставки. Не са налице доказателства за мястото, на което са предадени спорните МПС, предвид липсата на обект /паркинги/, от които дружествата извършват дейност, като е изтъкнат фактът, че няма доказателства за извършени плащания. Предвид изложеното данъчната основа на декларираните доставки е определена на 00.00 лева и на основание чл. 85 от ЗДДС е прието, че данъкът е изискуем от всяко лице, което го посочи във фактурата.
С оглед твърденията на дружеството - жалбоподател, с оглед изясняването на делото от фактическа и правна страна, съдът е допуснал и назначил съдебно - счетоводна експертиза, като дружество – жалбоподател е било задължено да заплати предварителен депозит за изготвянето й. Същият не е бил заплатен в указания от съда срок и съдът е заличил допуснатата експертиза в о.с.з. от 13.07.2021 г., като е приел, че ще се ползва от приетите писмени доказателства приложени в преписката по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Извършен е анализ на доказателствата, относими към облагането на дружеството жалбоподател с ДДС за процесния период. Изложени са подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт. Съдът намира, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание.
Ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Разпоредбата е свързана е понятието „доставка” по смисъла на ЗДДС и взаимоотношенията между две регистрирани лица – доставчик и получател. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при наличие на осъществен сложен фактически състав. Първият и основен елемент на този състав е извършването на доставка или услуга. Реалното ѝ наличие не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния период. Наред с това е необходимо да се установи обективността на извършената доставка. Фактурите удостоверяват само сключването на определени сделки и извършването на стопански операции между два субекта, но с оглед удостоверяване на извършените доставки, посочени във фактурите, и опосредяващото го ползване на данъчен кредит, в тежест на дружеството - жалбоподател е да докаже реалното извършване на същите. В случая липсват непротиворечиви доказателства за осъществяване на този положителен факт. Описанието на стопанските операции в процесните фактури с предмет на доставка стоки /МПС/ налага извода, че в случая става дума за търговски покупко - продажби на стоки, определени по техния род. Според чл. 24 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху такива стоки се прехвърля щом те бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. А според нормата на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право. Необходимо е да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача.
За да бъде извършена законосъобразна преценка за това дали са налице доставки по смисъла на ЗДДС, следва да бъдат разгледани представените и от двете страни документи и писмени обяснения. От страна на „БГ И.” ЕООД, „Б. Т.“ ЕООД и „В.” ЕООД са представени издадените фактури с предмет на доставка стоки, стокови разписки, приемо - предавателни протоколи. При прегледа на тези документи съдът констатира, че не може да бъде установено еднозначно, че доставчикът е разполагал с посочените в процесните фактури МПС и е прехвърлил собствеността върху тях на ревизираното дружество, т.е. отделил и индивидуализирал е тези стоки. Съдът намира, че липсват годни доказателства, от които по безспорен начин да се направи извод, че се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, каквито са процесните стоки, тяхното отделяне, с постигане на съгласие между соченото като доставчик дружество и ревизираното дружество. Същевременно прекият доставчик „Н.Л.К.” ЕООД обосновава наличието на стоките с предходни доставки от „Е. Т. С.” ЕООД и „Н. К.” ЕООД, за които при извършените ревизии е установено, че не обективират реално доставени стоки от процесния вид – палети. Действително, установяването на произхода на стоките не е необходим елемент за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, но е от съществено значение за доказване наличието на стоките в прекия доставчик, като условие да бъде прехвърлено правото на собственост върху тях. В случая недоказаните доставки към прекия доставчик, с които той обосновава доставките си към ревизираното дружество, е косвено доказателство за това, че доставчикът не е разполагал с процесните стоки и не би могъл да ги предаде. (вж. в т. см. Решение № 4435/26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2018 г., VIII о.). По изложените съображения доводите на ответника за неустановяване главния факт на доказване – наличие на облагаеми реални доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни.
На следващо място, установено е, че автомобилите – прадмет на спорните доставки, са били придобити от други субекти – физически и юридически лица, много години преди да бъдат извършени процесните доставки. За повечето от тях се доказва, че са придобити именно от сочените за предходни доставчици „Е. Т. С.“ ООД и „Н. К.“ ЕООД /2015, 2016, 2018 г./. Автомобилите с индивидуализирани рами са били продадени преди да бъдат издадени фактури от предходните към преките доставчици. В този смисъл МПС и към момента на извършване на ревизията са били собственост на други лица, което прави спорните сделки такива с невъзможен предмет.
Не се доказава от изпълнителите по доставките, че са разполагали със собствени или наети обекти, където да съхраняват процесните МПС, вкл. и от самия ревизиран субект.
Несъстоятелни се явяват и твърденията, че в системата на КАТ не са въведени данни за актуалните собственици на превозните средства, с оглед на представените писмени доказателства от полицейските органи.
Придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката и извършването на услугата /чл. 14 §1 от Директива 2006/112/ЕО, чл. 6 от ЗДДС и чл. 25 ал. 2 от ЗДДС до новелата от ДВ, бр. 9/2019 г., както и чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС/ са елемнти от фактическия състав, пораздащ правото на придпадане. За ДЗЛ – субект на данъчно предимство е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти – чл. 154 ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В случая такова пълно доказване от страна на дружеството – жалбоподател не е налице. Съобразен с материалния закон /чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС/ е изводът на ревизиращите органи, че без да са получени стоките, упражняването по тях на право на приспадане на данъчен кредит е неоснователно. Без доставка с арг. от чл. 25 ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това опеделя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесните фактури, като неправомерно /т. 30 от решението на Съда на ЕС по дело С- 642/11 заради ограничението за начисляването на ДДС при извършена облагаема сделка от дължимостта на ДДС на основание чл. 203 от Директивата за ДДС/ и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит – чл. 70 ал. 5 от ЗДДС. В същото време съставянето на данъчен документ с невярно съдържание може да се възприеме и като част от данъчна измама /т. 49 от решението на СЕС по дело С-285/09/.
Поради дължимостта на установените задължения по ЗДДС за процесните данъчни периоди правилно и законосъобразно е определянето на лихви по отношение на тях, в съответствие с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и чл. 175 ал. 1 от ДОПК.
По всички изложени по - горе съображения, процесната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора и на основание чл. 161 ал. 1 изр. 3 от ДОПК, „Н.Л.К.” ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер
на 8 138 лева, определено на основание чл. 8 ал. 1 т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (делото е с материален интерес в общ размер на 460 750.01
лева).
Воден от гореизложеното, Кюстендилският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Н.Л.К.” ЕООД, с ЕИК ****, с адрес за кореспонденция: гр. К., ул. „П. С. М.“ № *, ет. .*2, представлявано от управителя С. Л. С., срещу Ревизионен акт № Р-22001020002353-091-001/04.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение № 457/25.03.2021 г., издадено от Директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП.
В останалата си част, като необжалван, ревизионният акт е влязъл в сила.
ОСЪЖДА „Н.Л.К.” ЕООД, с ЕИК *****, с посочен по – горе адрес, представлявано от С. Л. С., да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 8138 лв. /осем хиляди сто тридесет и осем лева/.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: