Р Е Ш Е Н И Е
№260000
гр.Перник,
30.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на седемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ПЕТРОВ
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при секретаря КАТЯ СТАНОЕВА и в
присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура АНИТА ДЖАМАЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията Петров въз.НОХД № 38/2020 год. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
С
присъда № 849/ 15.11.2019 г., постановена по НОХД № 1937/2018 год. по описа на
районен съд Перник е признат подсъдимия Б. Г. Б., със
снета самоличност и ЕГН, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 17.02.2018 г.,
в гр.Перник, противозаконно е присвоил /разпоредил се като със своя – предал
владението й на трето лице срещу сумата от 350 лева/, чужда движима вещ, която
владеел- товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“,
с регистрационен № *** и индентификационен номер на
рама ***,
на стойност 1600,00 лева /хиляда и шестстотин лева/, поради което на основание
чл.206, ал.1, вр. чл.54 от НК, го ОСЪДИЛ на 1 /една/ година ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като го оправдал по обвинението в частта относно стойността
на присвоената вещ- за разликата до 2840,00 лева /две хиляди осемстотин и
четиридесет лева/.
Изпълнението
на наказанието, районният съд, на основание чл.66 НК, отложил за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С
присъдата са присъдени и съответни разноски.
Против
така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия. В
жалбата се сочат няколко групи пороци. На първо място се развива тезата, че е
нарушено правото на защита на Б. изразяващо се в това, че от фактическата
конструкция на обвинителният акт не става ясна структурата на изпълнителното
деяние. На следващо място се сочи, че районният съд не е направил правилна
преценка на събраните доказателства. Според защитата не е доказан прекият
умисъл на дееца към разпореждане с чуждата вещ. Необезпечено откъм
доказателства според жалбата се явява и конкретното участие на подсъдимия в
изпълнителното деяние. При всичко това се счита, че е нарушен и материалния
закон, като Б. неправилно е признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Моли се постановяване на нова оправдателна присъда, а алтернативно отмяна на
същата и връщане делото на прокурора, респ. на първоинстанционния съд за ново
разглеждане.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е
неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият
окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните
и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От
фактическа страна:
Свидетелят И. /гражданин на ***, с предоставен статут на постоянно
пребиваване в страната/ е собственик на товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“, тип бордови, с peг. № ***, с идентификационен номер на рама ***. Той придобил същия, оригинерно- чрез възлагане на МПС
от съдия изпълнител на 05.05.2016 г. по изпълнително дело №20148090400311/2014
по описа на ЧСИ С.К., вписана под № *** в Камарата на ЧСИ в Република България,
с район на действие ОС – ***. И. имал интерес към закупуване и реставрация на
подобен тип стари превозни средства.
Към 2017 г. подсъдимият Б. Б. се занимавал с поправка,
реставрация и боядисване на автомобили, които дейности извършвал на свободна
практика на адреса, на който живее - ***.
На неустановена дата през м. август 2017 г. двамата сключили неформален /устен/
договор за ремонт на придобитото от свидетеля превозно средство. По силата на този договор
Б. трябвало да реставрира товарния автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“, като необходимите за
подмяна части следвало да бъдат закупени и предоставени от И., който следвало и да заплати възнаграждение в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Съгласно
постигната уговорка, след приключване на
ремонта подсъдимият подсъдимия трябвало да върне на пострадалия моторното превозно средство, като не бил упълномощен
да се разпорежда с него
по какъвто и да било начин или да предава
владението му на трети лица.
В изпълнение на постигнатата договореност, на неустановена дата през м. август 2017 г. И., с пътна помощ, откарал товарния автомобил до адреса на Б.,
където трябвало да се извърши ремонта, и по указание на същия го оставил в
двора му.
След като огледал превозното средство подсъдимия посочил
необходимите за подмяна части, които според уговорката им свидетелят следвало
да осигури. Последния поръчал и закупил частите от Англия със съдействието на
свои роднини, живеещи там, и няколко седмици по-късно, след като ги получил, ги
дал на Б.. Тогава му заплатил и сумата
от 1000 /хиляда/ лева, представляваща половината от уговореното възнаграждение
за ремонта.
Макар да не уговорили срок за извършване на ремонта, И.
периодично търсел подсъдимия по телефона, за да се информира за напредъка в
работата по автомобила. Ремонта се забавил, като първоначално Б. се оправдавал
с това, че е ангажиран и с друга работа, уверявал собственика, че се налага да
го държи на друго място, и че са необходими пари за паркинг, а впоследствие
спрял да отговарял на позвъняванията на пострадалия. Последният няколко пъти
ходил и до дома му, но не го намирал на адреса. Посещавайки го последно през м.
декември 2017 г., свидетелят видял, че товарният автомобил все още
е в двора на имота на Б.Б..
На
17.02.2018 г. подсъдимият демонтирал двете
регистрационни табели с № *** от „Фолксваген Транспортер
Т“ и с „пътна помощ“ закарал моторното превозно
средство в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, находящ се
в ***, стопанисван от „***“ ООД, чийто управител бил свидетеля С.Т.. Двамата се
познавали от дълго време, като подсъдимият ремонтирал автомобил на този
свидетел, а и неколкократно посещавал пункта му с цел издаване на автомобилни
части за скрап. Закарвайки процесния автомобил Б.Б. обяснил, че е негов, но е
твърде стар и желае да се освободи от него, като го продаде в пункта като
отпадък. Свидетелят Т. поискал документ за собственост на превозното средство,
както и удостоверение за прекратяване на регистрацията му, за да бъде оформена
документално сделката във водения в пункта регистър, съгласно нормативните
изисквания. Подсъдимият обяснил, че в момента документите не са в него, но го
уверил, че вещта е негова и допълнително ще донесе каквото е необходимо.
Предвид дългогодишното познанство и доверието помежду им, Т. се съгласил да
приеме на площадката на пункта товарния автомобил „Фолксваген Транспортер
Т“, наредил на служителя си – свидетеля П.К. да го
разтовари с мотокар и да не извършва никакви действия спрямо него до
представянето на необходимите документи. След като автомобила бил претеглен на
кантара, уговорили изкупна цена възлизаща на 700 лв. Подсъдимият Б.Б. поискал
от свидетеля Т. да получи веднага плащане поне на половината от посочената
сума, а именно 350 лв., с мотив, че парите са му нужни да заплати за
транспортирането на превозното средство.
С оглед отношенията им, Т. се съгласил, като се уговорили остатъка да
бъде заплатен след представяне на документите за МПС-то. Взимайки парите, подсъдимия
напуснал обекта, като оставил автомобила във фактическо владение на свидетеля
С.Т. и повече не се върнал в пункта. В следващите дни и седмици Т. многократно
се опитвал да се свърже с Б. /по телефон и лично на адреса му/, но без успех.
На неустановена дата в началото на м. март 2018 г. /преди
07.03.2018 г./ в пункта на свидетеля Т. дошъл негов приятел- свидетеля П.И..
Последният видял паркирания в пункта товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“ и се поинтересувал за причината да го държи на площадката. Т. му обяснил, че негов
приятел го е издал за скрап, заплатил му е част от цената, но все още не е
донесъл документите за автомобила, за да се предприемат действия по
фактическото му унищожаване.
Заинтригуван, И. предложил да го снима и да публикува обява за продажба на
превозното средство в интернет, в която да посочи, че няма документи за него, с
което Т. се съгласил.
На 10.03.2018 г. пострадалия И. случайно разглеждал
електронния сайт в който била публикувана обявата и по снимките разпознал своя
товарен автомобил, въпреки че регистрационните му табели били свалени. Силно се
изненадал, тъй като все още мислел, че МПС-то му се намира при подсъдимия Б.,
на когото го бил оставил за ремонт. Пострадалият веднага отишъл до адреса му и
установил, че товарния автомобил не е в двора му, където последно го видял.
Веднага след това И. подал съобщение до Първо РУ при
ОДМВР гр.Перник. На това основание полицейски служители, посетили пункта за
изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, стопанисван от „***“ ООД, където
по данни на свидетеля Т. установили обстоятелствата, при които товарният
автомобил бил предаден в пункта от Б.Б..
С протокол за оглед на местопроизшествие от 10.03.2018 г.
намерения в обекта товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“, без регистрационни табели, бил иззет като веществено
доказателство.
В хода на разследването, на 20.03.2018 г., подсъдимият доброволно предал на водещия
разследването орган двете регистрационни табели с № ***, за което бил съставен протокол, в съдържанието на
който Б. собственоръчно вписал, че е свалил посочените регистрационни табели от
„Фолксваген“-а и ги е прибрал в къщата на майка си.
Товарният автомобил и регистрационните табели за него били
върнати на собственика им на 14.06.2018 г., въз основа постановление на РП- гр.Перник
от 28.05.2018 г., за което се изготвил протокол.
На досъдебното производство е изготвена съдебно-оценителна
експертиза с която се установява, че към месец 02.2018 г. пазарната стойност на
процесния товарен автомобил марка „Фолксваген
Транспортер Т“ с дата на първа регистрация
24.08.1976 г., възлиза на 2840 /две хиляди осемстотин и четиридесет/ лева,
която стойност представлява 5,57 MP3
към същия период. В хода на съдебното следствие пред първия съд е назначена и
изслушана допълнителна оценителна експертиза, извършена след
непосредствен оглед на процесната вещ, като приетата първоначално оценка е
редуцирана от вещото лице на 1600 лв.
Така
установената фактическа обстановка съответства на възприетата и от
първоинстанционния съд, като се прие от въззивния състав след собствен анализ
на всички събрани по делото доказателства. Следователно след направен съвкупен и
обстоен анализ, районния съд е установил точно фактите.
По
делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в
пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК,
е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които
ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на
доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по
същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. Направените
правни изводи са правилни.
По
отношение на възраженията въведени с жалбата относно допуснати съществени
процесуални нарушения състоящи се в непълнота на обвинителният акт
/неподдържани в пледоариите пред въззивния състав/, то същите са недопустими.
Налице е забраната по чл.248, ал.3 НПК за тяхното обсъждане, тъй като не са
били предмет на възражение по реда на чл.248, ал.1 т.3 НПК. Въпреки това, за
пълнота, следва да се отбележи, че съществено нарушение на процесуалните
правила довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия не е допуснато.
Обвинителният акт не страна нито от непълнота, нито от неяснота откъм изложение
на обвинителните факти въз основа на които е повдигнато и предявено конкретното
престъплание.
Неоснователни
са и останалите възражения на защитата.
Мотивите
на районния съд са изключително подредени, последователни и ясни. Отделено е
спорното от безспорното. По отношение на спорните факти е направен подробен
фактически и правен анализ. В тази връзка правилно и законосъобразно не са
кредитирани показанията на свидетелите Н., К. и А.. Същите са в приятелски
връзки с подсъдимия и повече от очевидно, с изнесените от тях факти, се стремят
да услужат на неговата защитна версия. Данните на тези свидетели се
опровергават от целия останал доказателствен материал. Първия съд е направил
собствен разбор на въпросните показания, след което ги е съпоставил поотделно с
другите доказателства. При това няма никакво съмнение, че е доказано безспорно
факта на приемането от страна на подсъдимия на предоставеният му от пострадалия
товарен автомобил за ремонт. Без разрешението на собственика Б. го е предал за
скрап на „***“ ООД, като е излъгал служителите в тази фирма, че колата е негова
и разполага с документи, които ще донесе по- късно. Контролираната инстанция
правилно се е позовала на очевидците Т., К. и П.И.. Последните изнасят данни за
това, че предмета на престъплението им е докаран лично от подсъдимия, който е
искал да го издаде за скрап. За целта се е възползувал от дългогодишното си
познанство с Т. и е уверил последния, че Фолксваген-а е негов и ще донесе по-
късно документите за собственост.
При
всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението,
за което е обвинен, при анализ на доказателствата, който напълно се възприема
от контролната инстанция като свой, поради което не се налага неговото детайлно
преповтаряне.
При
така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството, правната квалификация на
деянието и размера на наказанието лишаване от свобода.
Квалификацията
на извършеното от подсъдимия престъпление е точна. Установените факти за
поведението на Б. сочат, че инкриминираното фактическо разпореждане с
товарен автомобил „Фолксваген Транспортер Т“ в негова полза, е резултат от
възникнало в процеса на владеене присвоително намерение спрямо чуждата вещ,
т.е., извършено е с пряк умисъл за обсебване. Правното основание, на което той е получил от
свид. И. и условията, при които е станало това, са били несъвместими с каквито
и да е основания за възникване на субективна увереност за някакво свое право да
се разпорежда с нея като със своя вещ. Подсъдимият е съзнавал, че нито има
право за извършване на разпоредителни действия, още по-малко за процесното,
нито съгласие за него от страна на собственика, но въпреки това го е извършил,
мотивиран от удовлетворяването на свой материален интерес. Доказан
е както елементът противозаконност на извършеното разпореждане, така и
субективният елемент от състава на инкриминираното престъпление. С
предаването на веща в пункта за скрап деянието е довършено.
При
тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване или
изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимия е признат за
виновен по предявеното му обвинение.
При
определяне на наказанието, районен съд Перник е отчел всички обстоятелства,
имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.
При
тези данни, Районният съд е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година, чието изпълнение правилно е отложил за срок от три години на основание
чл.66, ал.1 от НК.
Това
наказание според въззивната инстанция не се явява несправедливо.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване
или отменяване.
Като
взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 849/ 15.11.2019 г.,
постановена по НОХД № 1937/2018 год. по описа на районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.