Р Е Ш Е Н И Е
град София, 02.07.2020 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……... разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №8516 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №58768 от 07.03.2019г., постановено по
гр.дело №3147/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54-ти състав, се допуска на
основание чл.34 от ЗС извършването на съдебна делба между Е.С.А. и Б.П.Й. на
следната движима вещ: лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег.№*******, рама №XW8ZZZ61ZBG003024, двигател №CFN102127, при
следните квоти: 1/2 идеална част за Е.С.А.
и 1/2 идеална част за Б.П.Й.. С решението е отхвърлен иска
за делба на лек автомобил „Ауди С3 Куатро“, с рег.№*******,
рама №WAUZZZ8L821004033, двигател №*******предявен от Е.С.А. срещу Б.П.Й.. С решението е осъдена Е.С.А. да заплати на Б.П.Й. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 350.00 лв., представляваща направени разноски по делото.
Постъпила е
въззивна жалба от ищцата - Е.С.А., чрез адв.Р.В., с която се обжалва решение №58768 от 07.03.2019г., постановено
по гр.дело №3147/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54-ти състав, в частта, в която е
отхвърлен предявения иск за делба по отношение на лек автомобил „Ауди С3 Куатро“, с рег.№*******,
рама №WAUZZZ8L821004033, двигател №*******както и в частта на възложените в тежест разноски.
Релевирани са твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в противоречие
на събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Твърди
се, че неправилен и в противоречие на закона е изводът на СРС, че представеният
договор от 07.07.2011г. за покупко-продажба на процесния лек автомобил „Ауди С3 Куатро“, с рама №WAUZZZ8L821004033, не е в изискуемата по закон
форма - с нотариално удостоверяване на
подписите на страните, поради което няма прехвърлително действие и не
легитимира страните като собственици на лекия автомобил. Поддържа се, че в
случая предмет на сключената сделка за покупко-продажба е нерегистрирано МПС,
предвид на което за придобиване собствеността върху процесния
лек автомобил от
страните не е необходима нотариална заверка на подписите по договора
по аргумент на разпоредбата на чл.144, ал.1 от ЗДвП, която предвижда собствеността на МПС да се прехвърля с
писмен договор. Излага се, че след като към момента на
сключване на договора за продажба процесният автомобил не
е имал регистрация в националния регистър не е приложимо изискването чл.144, ал.2 от ЗДвП договорът за прехвърляне собствеността върху МПС да е с нотариална
заверка на подписите на страните. По изложените съображения във
въззивната жалба се прави искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде
отменено първоинстанционно решение в обжалваната част и да бъде постановено
друго, с което да се допусне извършване на съдебна делба между страните по
отношение на лек автомобил
„Ауди С3 Куатро“, с рег.№*******, рама №WAUZZZ8L821004033, двигател №*******при равни квоти – по 1/2 ид.ч. за
всеки от съделителите. Претендира се присъждане на разноски, направени във
въззивното производство.
Въззиваемата
страна - Б.П.Й., не депозира писмен отговор и не
взема становище относно постъпилата въззивна жалба на ищцата.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника - Б.П.Й., чрез адв.И.П., с която се
обжалва решение №58768 от 07.03.2019г.,
постановено по гр.дело №3147/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54-ти състав, в частта, в която
е допуснато на основание чл.34 от ЗС извършването
на съдебна делба по отношение на следната
движима вещ: лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег.№*******, рама №XW8ZZZ61ZBG003024, двигател №CFN102127. Релевирани са твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната
част, като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилен и в противоречие на
закона е изводът на СРС, че процесният лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№*******, е съсобствен между страните при равни квоти. Поддържа се, че в случая
приложеният по делото договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил от
07.01.2014г. няма нотариална заверка на подписите на страните и същият не е сключен в
предвидената от закона форма /чл.144, ал.2 от ЗДвП/, поради което е
недействителен и не е породил
целените с него правни последици – придобиване
от страните на право на собственост върху процесната вещ. Твърди се още, че
процесният лек автомобил е внесен в страната на части, а не като МПС, съответно на името на
ответника няма регистрация в КАТ, поради което се налага извода, че ответникът не е притежавал на
територията на страната лекия автомобил и съдът неправилно е допуснал между
страните да се извърши делба по
отношение на движима вещ, която не е съществувала към момента на
завеждане на делото. По изложените съображения във
въззивната жалба се прави искане за постановяване на съдебен акт, с който да
бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което да се отхвърли извършването на съдебна делба между
страните по отношение на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№*******,
рама №XW8ZZZ61ZBG003024, двигател №CFN102127. Претендира се присъждане на разноски, направени във
въззивното производство.
Въззиваемата
страна - Е.С.А., чрез адв. Р.В., депозира писмен
отговор, в който е взето становище относно неоснователност на постъпилата
въззивна жалба на ответника. Изложени са доводи, че първоинстанционното съдебно
решение в обжалваната част е законосъобразно, постановено при съвкупен анализ
на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния
закон. Поддържа се, че изложените във въззивната жалба на ответника доводи са в
пълно противоречие на събраните доказателства и като такива са неоснователни. Посочено
е, че първоинстанционният съд в постановения съдебен акт в частта, в която е
допуснал делба по отношение на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№*******,
рама №XW8ZZZ61ZBG003024, двигател №CFN102127, правилно е приел, че същият е придобит от страните по
време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, която е
трансформирана в обикновена дялова съсобственост след прекратяване на брака. Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди първоинстанционното
съдебно решение в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски, направени
пред въззивната инстанция.
Предявен е от
Е.С.А. срещу Б.П.Й. иск с правно
основание чл.34, ал.1 от ЗС, във фазата по допускане на делбата.
С оглед
петитума на подадените въззивни жалби съдът приема, че предмет на въззивен
контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
В случая не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че страните по делото са бивши съпрузи,
като бракът им сключен на 06.06.2011г., е прекратен с влязло в сила на
09.12.2015г. решение №III-84-340 по гр.д. №45153/2014г. на СРС, 84 състав, с
което е утвърдено и споразумение по чл.51, ал.1 от СК, в което са уредени отношенията
между тях по отношение на издръжка,
ползване на семейно жилище и фамилно име на съпругата. С подписаното между страните споразумение не се уредени имуществените отношения
между тях досежно придобитото по време на брака им
имущество.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби е допустими -
подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/ и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми, но по същество е частично
неправилно.
Разгледа по същество въззивната жалба на ищцата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови първоинстанционното съдебно решение, в частта, в която е отхвърлен иска за делба на
лек автомобил „Ауди С3 Куатро“, с рег.№*******,
рама №WAUZZZ8L821004033, двигател №*******предявен от Е.С.А. срещу Б.П.Й., СРС е приел, че от анализа
на събраните по делото доказателства не се
установява процесното МПС да е придобито
от страните по време на брака им чрез договор за покупко-продажба, респективно
да е станал съсобствен между тях след прекратяване на брака, с оглед на което е прието, че искът за делба на посочената вещ следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Така обоснованият краен извод на СРС е в противоречие на
материалния закон и постановеното решение в частта, в която е отхвърлен иска за
делба между страните по отношение на лек автомобил „Ауди С3 Куатро“, с рег.№*******,
рама №WAUZZZ8L821004033, двигател №*******е неправилно и незаконосъобразно. Изложените правни
аргументи във въззивната жалба на ищцата са изцяло основателни. Въззивният съд
счита, че при доказателствена тежест за ищцата по делото са ангажирани годни доказателства,
установяващи твърденията на
ищцата, че процесният лек автомобил
„Ауди С3 Куатро“, с рег.№*******, рама №WAUZZZ8L821004033, двигател №*******е придобит от страните в режим на СИО на основание валидно
сключен договор за продажба на МПС от 07.07.2011г.. В случая по делото и с оглед
становището на ответника съдът приема, че не се спори, че
процесният лек автомобил „Ауди
С3 Куатро“, не е бил регистриран в
страната, поради което е описан в представения договор за продажба
на МПС от 07.07.2011г., както и във фактура от 07.07.2011г. с марка,
модел и номер на шаси, а не с регистрационен номер. Относно формата за продажба
на МПС, което не е регистрирано в
България, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение №485
от 18.06.2010г. по гр.д. №3977/2008г. на ВКС, IV Г.О., постановено в производство
по чл.290 ГПК, в което е прието, че съгласно чл.144, ал.2 от ЗДвП, когато се
прехвърля собственост на регистрирано в България МПС, договорът следва да бъде
сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписа. По аргумент за
обратното, когато се прехвърля собственост върху нерегистрирано
в страната МПС /какъвто е процесният случай/, формата за валидност е уредена в
общото правило на чл.144, ал.1 от ЗДвП - обикновена писмена форма. Няма
изисквания за реквизити на документа, в който договорът следва да бъде изложен
- достатъчно е да се установи по несъмнен начин каква е била волята на
страните, договарящи за прехвърлянето. Формата се счита спазена и когато се
извършва продажба, за която е съставена двустранно подписана фактура. В случая представения по
делото договор
за продажба на МПС от 07.07.2011г. съдържа волеизявленията на страните по
отношение на съществените елементи на договора за продажба - индивидуализация на конкретната вещ –
процесното МПС е описано с марка, модел и номер на шаси,
договорената продажна цена и начин на плащане. Към представения договор за продажба на МПС от
07.07.2011г. е приложена и двустранно подписана фактура от 07.07.2011г., в
която фигурира
описание на стоката - процесното МПС е описано
с марка, модел и номер на шаси, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Следователно се
налага извода, че двустранно подписаната фактура обективира изрични
волеизявления на страните относно вече посочените
елементи на договора за продажба на МПС. Приложен е и
фискален бон от 07.07.2011г., удостоверяващ извършено плащане на уговорената
продажна цена на процесното МПС. При анализа на посочените писмени
доказателства, неоспорени по надлежния ред в хода на съдебното производство, се
налага извода, че при прехвърляне на право на собственост върху процесния лек автомобил „Ауди С3 Куатро“, е спазена изискуемата се форма за действителност на сделката и същата е породила
вещно-транслативен ефект за страните, които са придобили в режим на СИО процесният лек
автомобил, независимо че като
купувач в договора фигурира само ответника
(чл.21, ал.1 СК). Съпружеската имуществена
общност върху процесната движима вещ е прекратена с прекратяването на брака
между страните, постановено с влязло в сила на 09.12.2015г. съдебно решение, с
оглед на което лекият автомобил „Ауди С3 Куатро“, с рег.№*******, рама №WAUZZZ8L821004033, двигател №*******е станал
съсобствен между страните, при равни квоти по 1/2 ид. ч. за всеки. Първостепенният съд като е достигнал до обратния правен
извод в смисъл, че страните не се легитимират като съсобственици на процесното МПС, поради което искът за
делба на посочената вещ е отхвърлен като
неоснователен, е
постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт в тази част, който следва
да бъде отменен и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се
допусне на основание чл.34 от
ЗС извършването на съдебна делба между Е.С.А. и Б.П.Й. на следната движима вещ:
лек автомобил марка „ Ауди С3 Куатро“, с рег.№*******,
рама №WAUZZZ8L821004033, двигател №*******при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите.
Разгледа по същество въззивната жалба на ответника е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови първоинстанционното съдебно решение, в частта, в която е допуснато на основание чл.34 от ЗС извършването на съдебна делба между Е.С.А.
и Б.П.Й. на следната движима вещ: лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег.№*******, рама №XW8ZZZ61ZBG003024, двигател №CFN102127, при
квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, СРС е приел, че от анализа на събраните
по делото доказателства се установява, че страните са придобили в режим на СИО процесният лек
автомобил на основание валидно сключен договор за продажба на МПС от
07.01.2014г., независимо че
като купувач в договора фигурира само ответника
(чл.21, ал.1 СК). Съпружеската имуществена
общност върху процесната движима вещ е прекратена с прекратяването на брака
между страните, постановено с влязло в сила на 09.12.2015г. съдебно решение, с
оглед на което лекият автомобил „Фолксваген Поло“, рама №XW8ZZZ61ZBG003024,
двигател №CFN102127, е станал съсобствен между страните при
равни квоти по 1/2 ид. ч. за всеки от тях. Прието е още от първоинстанционния съд, че независимо от факта, че от
ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът - Б.П.Й. след
завеждане на делото се е разпоредил с процесния лек автомобил в полза на трето
лице, то по отношение на делбеното
производство във фазата по допускане на делбата се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК, т.е. производството продължава с участието на първоначалните страни, освен
ако не е постигнато съгласие за заместване на праводателя от прехвърлителя,
което трябва да се даде от всички страни и от приобретателя, каквото в
настоящия случай не е постигнато. В случая прехвърлителят - Б.П.Й., с чието участие продължава делото, се явява
процесуален субституент на приобретателя и постановеното решение във всички
случаи ще съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя (чл.226, ал.3 ГПК). Така изложените правни аргументи са
законосъобразни, постановени след съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства и при правилно приложение на материалния
закон – ЗС и
съдебната практика - ТР
№3/2013г. на ОСГК на ВКС, поради което настоящият състав препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации в частта, в която е допуснато на основание чл.34 от ЗС извършването на съдебна делба между Е.С.А.
и Б.П.Й. на следната движима вещ: лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег.№*******, рама №XW8ZZZ61ZBG003024, двигател №CFN102127, при
квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. Доводите,
изложени във въззивната жалба на ответника, са изцяло неоснователни.
В конкретния случай
първоинстанционният съд логически последователно и аргументирано е извършил
анализ на приетите по делото доказателства, като е приел, че договор за продажба на МПС от 07.01.2014г.,
с който А.И.Й.е продала на Б.П.Й. лек автомобил
„Фолксваген Поло“, рама №XW8ZZZ61ZBG003024, двигател №CFN102127, сключен в град Москва, Руска Федерация, на който подписите на страните са удостоверени от завеждащия
консулската служба на Република България в Руска Федерация, е сключен в изискуемата от
закона писмена
форма с нотариална заверка на подписите на страните, поради което е
действителен и е породил вещно-транслативен ефект за страните.
Противно на поддържаното във въззивната жалба съдът приема, че извършената
заверка на подписи под договора за продажба на МПС от 07.01.2014г. е в съответствие с
предоставените от закона удостоверителни функции на длъжностното лице,
изпълняващо длъжността завеждащ консулска служба на Посолство на РБ България в Руска Федерация. Това
е така, тъй като съгласно чл.84, ал.1 от ЗННД българските консулски длъжностни лица в чужбина могат
да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не
подлежат на вписване, т.е. по силата на закона са им предоставени правомощия на
нотариус. Тази норма урежда правомощия на държавен орган, които са изключение,
т.е. тя е процесуална и императивна и не може да се тълкува разширително.
Правомощията на консулските длъжностни лица в чужбина за удостоверяване на
подписи, дати и съдържание се отнасят до документи, които не подлежат на
вписване, с изключение на нотариалното завещание. /определение №126 от 08.03.2010г.
по ч.гр.д. №94/2010г., Г.К., І Г.О. на ВКС; определение №194 от 10.05.2010г.
по ч.гр.д. №95/2010г., Г.К., ІІ Г.О. на ВКС/. В случая договора за продажба на МПС от 07.01.2014г. не подлежи на вписване,
поради което в съответствие с чл.84, ал.1,
т.1 от ЗННД консулът има правото да удостовери подписите на страните върху
сключения от тях договор. По тези аргументи съдът приема, че при сключване на договора за продажба на МПС от 07.01.2014г. е спазена изискуемата се форма за
прехвърляне на МПС по чл.144, ал.2 ЗДвП.
На следващо място въззивният съд
счита, че не намира опора в закона възражението на въззивника-ответник, че
същият е внесъл в страната придобитият лек автомобил не като МПС, а на отделни
части доколкото липсват доказателства за регистрация на същия в КАТ. Видно от
приложени по делото писмени доказателства - митнически манифест от
05.08.2014г., митническа декларация от 07.08.2014г. и декларация за елементите
за митническа стойност от 07.08.2014г., се установява, че ответникът- Б.П.Й. е декларирал, че внася в страната процесният лек
автомобил - „Фолксваген Поло“,
рама №XW8ZZZ61ZBG003024, двигател №CFN102127, придобит на основание договор
за продажба на МПС от
07.01.2014г..
По изложените
аргументи съдът приема, че договор
за продажба на МПС от 07.01.2014г. е сключен в
предвидената от закона форма, валиден е и породил целените с него правно
последици - правото на собственост по отношение процесното МПС е преминало в
патримониума на страните. Следва да се отбележи, че регистрацията на договора по реда
на чл.145, ал.1 и, ал.2 от ЗДвП в съответната служба на "Пътна
полиция" - по местоживеенето на продавача и купувача, респективно -
издаването на свидетелство за такава, не е елемент от фактическия състав на
покупко-продажбата. В тази връзка изложените във въззивната жалба доводи, че процесният лек автомобил няма
регистрация в КАТ на името на ответника е изцяло ирелевантен досежно
доказването на факта на валидното придобиването на правото на собствеността
върху същия от страните. По тези съображения се налага извода, че процесният
лек автомобил - „Фолксваген
Поло“, рама №XW8ZZZ61ZBG003024, двигател №CFN102127, е придобит по време на
брака от страните в режим на СИО, независимо че като купувач в договора фигурира
само ответника (чл. 21, ал. 1 СК). Съпружеската имуществена общност върху
процесната движима вещ е прекратена с прекратяването на брака между страните, постановено
с влязло в сила на 09.12.2015г. съдебно решение, с оглед на което лекият
автомобил „Фолксваген Поло“, рама №XW8ZZZ61ZBG003024, двигател №CFN102127, е станал съсобствен между страните при равни квоти по
1/2 ид. ч. за всеки от тях. Първоинстанционният съд като е достигнал до същия правен извод и е
допуснал на основание чл.34 от
ЗС извършването на съдебна делба между Е.С.А. и Б.П.Й. на следната движима вещ:
лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег.№*******,
рама №XW8ZZZ61ZBG003024, двигател №CFN102127, при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора – предявеният
иск за делба е изцяло основателен, следва да се отмени първоинстанционното
решение и в частта, в която в тежест на ищцата са възложени разноски доколкото
ответникът няма право на разноски. В полза на ищцата не следва да се присъждат
разноски, сторени от нея в първата инстанция с оглед специалната
разпоредба на чл.355 от ГПК, която касае само
разноските, направени в първоинстанционното производство по допускане на
делбата, но не и разноските, направени при въззивно и касационно обжалване /в
тази насока е определение
№101 от 18.04.2013г. по гр.дело №671/2012г., Г.К., І Г.О. на ВКС/.. В
тази връзка пред настоящата инстанция право на разноски има въззивника-ищца. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 25.00 лв., платена
държавна такса за въззивно обжалване. Доказателства за сторени разноски за
адвокатско възнаграждение няма представени, предвид на което такива не се
дължат.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №58768
от 07.03.2019г., постановено по гр.дело №3147/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
54-ти състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска
за делба на лек автомобил „Ауди С3 Куатро“, с рег.№*******,
рама №WAUZZZ8L821004033, двигател №*******предявен от Е.С.А. срещу Б.П.Й.; както и В ЧАСТТА, в която е осъдена Е.С.А.
да заплати на Б.П.Й. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 350.00 лв., направени разноски
по делото.
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл.34 от ЗС извършването на
съдебна делба между Е.С.А., с ЕГН **********, и Б.П.Й., с ЕГН **********, на следната движима вещ: лек автомобил
марка „Ауди С3 Куатро“, с рег.№*******, рама №WAUZZZ8L821004033, двигател №*******при
следните квоти:
1/2 идеална част за Е.С.А.;
1/2 идеална част за Б.П.Й..
ПОТВЪРЖДАВА решение №58768
от 07.03.2019г., постановено по гр.дело №3147/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
54-ти състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б.П.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на Е.С.А., с ЕГН **********, с адрес: ***; на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 25.00 лв. /двадесет
и пет лева/, направени разноски за платена държавна такса за въззивно обжалване пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./