Присъда по дело №467/2010 на Окръжен съд - Добрич

Мотиви към присъда № 35/25.11.2010г. по НОХД №467/2010г. по описа на *ОС

Срещу подсъдимия Ж.Й.Ж. е повдигнато обвинение за това, че на 01.12.2009г. в гр.** е отнел 200лв. от владението на Й.Т.Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежа е придружен с опит за убийство – престъпление по чл.199 ал.2 т.2 пр.2 във вр . с чл.198 ал.1 от НК.

С оглед установеното по делото ,че пострадалия е с продължително разстройство на съзнанието и не е психически годен да участва в процеса на същия е назначен особен представител-адвокат по реда на ЗПП. От името на пострадалия чрез особения представител бе предявен граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 150 000лв. за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до изплащане на сумата,, частичен иск, както и искане за конституиране като частен обвинител. Съдът допусна за съвместно разглеждане предявения граждански иск и конституира пострадалия в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

          В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на **ка окръжна прокуратура, като се пледира за налагане на наказание на подсъдимия за извършеното престъпление в размер на осемнадесет години лишаване от свобода при строг режим  и уважаване на гражданския иск по справедливост.

          Повереника на пострадалия се придържа към казаното от прокурора и пледира за уважаване на гражданския иск.

          Подсъдимият дава обяснения по обвинението, като сочи, че между него и пострадалия възникнал конфликт по повод невърнат заем от пострадалия, последния го ударил и впоследствие подсъдимия не си спомня нищо до момента на прибирането си у дома.

Защитника на подсъдимия оспорва квалификацията по обвинителния  акт, пледирайки, че не е налице грабеж, тъй като от доказателствата ставало ясно, че подсъдимият не е отишъл с цел да граби. Пледира за  съобразяване при определяне на наказанието на подсъдимия с факта, че той има малко дете и съпруга със 75% нетрудоспособност и определяне на наказанието , така, че то да съответства на целите по чл.36 от НК. По отношение гражданския иск –същия счита за завишен и при определянето му счита, че следва да бъдат взети предвид и податните възможности на подсъдимия.

На дадената последва дума подсъдимия  заяви, че осъзнава тежкото състояние на пострадалия, но не е отишъл с цел да граби, още по-малко да убива човека с цел грабеж. Иска справедлива присъда

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал съдът намира за установена от фактическа страна следното:

Пострадалия Й.Т.Й. през 2009г. работил като оператор в газстанция „Т…”, находяща се в гр.**, ж.к.”Д…”, със собственик на газстанцията „М-Т…В.” ЕООД.  Сред колегите си бил с авторитет на добър, услужлив човек, склонен на помогне при нужда, като с клиентите имал добронамерено, нормално отношение. Не е имал парични проблеми, не са постъпвали оплаквания срещу него. Живеел заедно със съпругата и дъщеря си. На 01.12.2009г. пострадалия Й. бил дневна смяна на газстанцията, а след съгласуване с колегата си –св.К.М.К. поел и неговата нощна смяна.

Подсъдимият през 2009г. живеел на семейни начала със св.П.Й., като имали и малко дете. Подсъдимият бил разведен и има дете от предишния си брак. С влязла в сила присъда на 28.04.2009г. на *РС по н.о.х.д.№…/2008г. подсъдимият бил осъден за престъпление по чл.183 ал.1 от НК на наказание пробация. През 2009г. срещу подсъдимия е било образувано наказателно производство по чл.183 ал.4 във вр . с ал.1 от с.чл. на НК. Съгласно приложен по делото трудов договор №../29.10.2009г. подсъдимият, считано от 01.11.2009г. работел във фирма „А..” гр.В. като шофьор тежкотоварен самосвал 12т. и повече.  

На 01.12.2009г. подсъдимият Ж.Ж. около 18ч. спрял с автомобила си „О..В.” с рег.№Тх …. РХ в близост до газстанция Т..”, находяща се в гр.**, ж.к.”Д..”. В този момент нямало клиенти и пострадалия Й. бил вътре в помещението, където си проверявал на бюрото събрания оборот от дневната смяна, за който бил изготвил и отчет. Подсъдимият влязъл в помещението именно в този момент и видял как пострадалия брои пари. Тогава подсъдимият нападнал пострадалия и започнал да го удря. Взел от бюрото в помещението масивен мраморен пепелник и нанесъл с пепелника няколко удара по главата на Й., като пострадалия паднал на пода, а подсъдимият продължил да го удря. При падането на пострадалия на пода, банкнотите от оборота, които той преди нападението броял се разпръснали по пода из помещението. От тези пари подсъдимият успял да вземе 200лв. в банкноти по 20лв. и 10лв., когато в този момент около 18,40ч. пред газстанцията спрял св.М.Д., за да зареди автомобила си. Тогава подсъдимият излязъл леко приведен от помещението, качил се в автомобила си и потеглил в посока „МТТ” и кръстовището за к.к.”А..”. Тъй като подсъдимият бил облечен с работни дрехи първоначално като го видял да излиза, св.Д. помислил, че е служител в газстанцията . След като подсъдимият обаче заминал с колата и св.Д. почакал малко и като не го обслужили, свидетелят се приближил до помещението и погледнал, видял, че има счупени стъкла навън  пред вратата, погледнал през счупеното стъкло на вратата на помещението и видял пострадалия ,целия в кръв, чул го да охка и пъшка. Св.Д. веднага сигнализирал полицията и изчакал пристигането на служителите й. На място дошли полицейски служители–свидетелите Р.К. и П.П., била извикана и бърза помощ и пострадалия бил транспортиран в болницата, а полицейските служители запазили местопроизшествието до идване на следствената група. При извършения оглед на местопроизшествието  на същата дата били иззети мраморен пепелник, целият в кръв, сумата от 1011,01лв. оборот, отчетен за 01.12.2009г., отчета за оборота  с вписана сума 1219,17лв и др.вещи.

Междувременно подсъдимият като стигнал до дома си видял, че по дрехите му има кръв и хвърлил дънковите панталони и обувките си в контейнера за боклук, в който имало гореща жар. След това влязъл в дома си, изкъпал се, а взетите от газстанцията 200лв. дал на жената, с която живеел на съпружески начала –св.П.Й. Ж., като обяснил, че са му дали заплата.

С протокол за доброволно предаване от 02.12.2009г. св.П.Й. Ж. предала подробно описани по номера 6 банкноти по 20лв. и 6 банкноти по 10лв. с обяснение, че това са парите, които получила от подсъдимия Ж. на 01.12.2009г. вечерта. Тъй като по банкнотите имало червеникави петна е назначена ДНК експертиза, чието заключение е, че по банкнота от 20лв. / предадена доброволно с описания протокол за доброволно предаване от св.Ж./ има наличие на биологичен материал от пострадалия Й.Т.Й../л.137-141 т.І от д.п./.

Съгласно заключението на вещите лице по съдебно медицинската експертиза №../2009г. /л.109 т.І от д.п/, изготвена на 10.12.2009г. при прегледа на пострадалия Й. са установени следните увреждания: многофрагментни фрактури на черепа теменно тилно и фронтално в дясно с разтрошаване на очницата на дясното око и засягане на очния нерв за дясното око, тежка контузия на мозъка и наличие на малки костни фрагменти в мозъчното вещество, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, пневмоцефалия, множество разкъсно контузни рани на меки черепни обвивки теменно тилно и фронтално в дясно,множество ожулвания и кръвонасядания по крайниците и гърба, счупване на V пръст на дясната ръка, порезни рани по гърба на лява длан. Установените увреждания са резултат от множество силни удари  с или върху твърди ,тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин както сочат предварителните данни –при удари с твърди, тъпи предмети. Порезните рани са резултат от действие на предмет с остър връх и режещ ръб /ръбове/. Съгласно заключението установените увреждания –контузия на мозъка и счупването на черепните кости с вбиване на костни фрагменти в мозъчното вещество са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като тази опасност и в момента съществува и е реална и би могла да настъпи смърт. Установените рани по меки черепни обвивки с подлежащо счупване на  черепната кост и разкъсване на мозъчна обвивка представляват проникване в черепната кухина, а увредата на очния нерв най-вероятно ще доведе до постоянна слепота за дясното око.

 Заключението на вещото лице по СМЕ по писмени данни 65/2009г./л.118 т.І от д.п./, изготвена през м.април 2010г., е, че при станалия инцидент пострадалия Й.Т.Й. е получил многофрагментни фрактури на черепа теменно тилно и фронтално в дясно с деформация на очницата и разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и пролапс на мозъка, компресия  на дясна очна ябълка и на десен очен нерв, слепота за дясното око, тежка контузия на мозъка, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, пневмоцефалия, множество разкъсно контузни рани на меки черепни обвивки теменно тилно и фронтално в дясно, множество ожулвания и кръвонасядания по крайниците и гърба, счупване на пръст на дясната ръка, порезни рани на гърба на лява длан, като пострадалия е претърпял неколкократни оперативни интервениции в НХО МБАЛ ** и МБАЛ „Св.А..”. Съгласно заключението установените увреждания са резултат от множество силни удари  с или върху твърди ,тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин както сочат предварителните данни –при удари с твърди, тъпи предмети. Към момента на изготвяне на експертизата въпреки многократните оперативни интервенции няма съществена промяна в общото състояние, като все още съществува реална опасност за живота на пострадалия –т.е налице е постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Налице е проникване в черепната кухина и постоянна слепота за дясното око.

Съгласно заключението на вещите лица по съдебно медицинска експертиза /комплекна/ №…/2010г. /л.336, т.ІІІ от д.п./ установените при пострадалия Й. ожулвания и кръвонасядания по предна повърхност на двете подбедрици и дясната лопатка на гърба биха могли да се получат при нанасяне на удари с твърд тъп предмет, а също така и с ритници, като ожулванията биха могли да се получат и от тангециално дейсйтвие на твърд, тъп предмет. Установените увреждания в областта на двете мишници най-вероятно са резултат от стискане с ръце /пръсти/ в тези области. Счупването на V пръст на дясната ръка и кръвонасядане на дланта са резултат на силен удар с или върху твърд, тъп предмет.Установените порезни рани по гърба на лява длан са резултат от действие на  предмет с остър връх и режещ ръб и техния брой, посока и характеристика дават основание на вещите лица да приемат, че са в резултат на действието на парчета стъкло. Всички описани дотук наранявания са причинени от около 5 до 10 на брой нанесени удара в посочените анатомични области с твърд, тъп предмет, включително юмруци и ритници. Установените разкъсно контузни рани с размачкани ръбове в областта на дясната очница и подлежащите фрактури на лицеви кости, както и на пода на предна черепна ямка са нанесени от няколко удара в тази област -2-3 с твърд, тъп ръбест предмет със сравнително голяма маса и със значителна сила на нанасяне на ударите, като същите изводи могат да се направят и по отношение на установените разкъсно контузни рани с размачкани ръбове и подлежащи многофрагментни фрактури в лявата теменно тилна област. Вещите лица изрично посочват, че уврежданията, причинени в лицевата и тилно теменната област категорично не могат да се получат при нанесени удари с юмруци, като тежестта на уврежданията  и външния вид на раните /с размачкани ръбове/ дават основание на вещите лица да приемат, че уврежданията биха могли да се получат вследствие на нанесени удари с вещественото доказателство по делото –мраморен пепелник, както и с други предмети с подобна характеристика. Уврежданията, констатирани при пострадалия категорично не могат да се получат при удар в стъклена витрина, а порезните рани по гърба на лявата ръка са от  парчета стъкло.Вещите лица приемат, че витрината  /остъклената част на вратата на помещението в газстанцията /е счупена от удар върху нея в посока отвътре навън при затворено положение на вратата. Съгласно същото заключение установените увреждания при пострадалия–разкъсно контузни рани и счупване на черепните кости в тилно теменна област и областта на дясната орбита  са резултат от удари от твърд, тъп предмет, които биха могли да бъдат нанесени както  „откъм гърба” с посока отзад напред, така и в положение по лице на пода за пострадалия и нанасяне на удари с посока отгоре надолу–за нараняванията в тила и удари директно в областта на дясната орбита–за нараняванията в областта на лицето. Тези увреждания не биха могли да се получат при сблъсък между подсъдимия и пострадалия.

Заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза /л.347, т.ІІІ от д.п./е, че при пострадалия вследствие на претърпяната на 01.12.2009г. тежка контузия на мозъка е настъпило изразено увреждане на мозъчната дейност, което  понастоящем го прави социално непригоден поради дълбокото нарушаване на неговите интелектуални и волеви възможности. Психичното състояние на пострадалия Й. покрива критериите за деменция при черепно мозъчна травма и отговаря на продължително разстройство на съзнанието, като пострадалия не е психически годен да участва в процеса и да дава достоверни показания за възприетото, а провеждането на разпити крие значителни рискове за здравословното му състояние.

Иззетия с протокола за оглед масивен мраморен пепелник с оглед наличната кръв по него е изследван за наличие на биологичен материал от пострадалия и съгласно заключението на вещото лице по СМЕ на веществени доказателства №../23.07.2010г. /л.321, т.ІІІ от д.п./ по представения за изследване масивен мраморен пепелник с външен диаметър 12 см., диаметър на ръба 1,3 см. и тегло около 785 грама се доказва наличие на човешка кръв, която би могла да произхожда от пострадалия Й., като други биологични следи по пепелника не са открити.

Съгласно съдебно медицинска експертиза на живо лице №../2009г. /л.103 ,т.І от д.п./ при извършения преглед на подсъдимия Ж. са констатирани следните увреждания: кръвонасядане на челото, кръвонасядане на гърба на дясната ръка, ожулване на дясната ръка, порезна рана по гърба на лявата ръка, ожулвания и драскотини по гърба на лявата ръка, като увреждания са резултат от действие на твърди тъпи предмети –за ожулванията и остри с режещ ръб предмети или остроръбести такива за драскотините и раната по гърба на лявата ръка. Уврежданията са обусловили болка и страдание без разстройство на здравето.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебнопсихиатричната експертиза /л.87 т.І от д.п./ подсъдимият Ж.Ж. е с нормален интелект, като при извършване на деянието и понастоящем не се е намирал в разстройство на съзнанието по смисъла на НК и е могъл  и може да разбира  ръководи постъпките си, като относно мотивирането на деянието при подсъдимия отсъстват психопатологични фактори, а в механизма на извършеното деяние участват особеностите на личността.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи, заключението на вещото лице по съдебно психиатричните експертизи, протоколите за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбуми, протокол за доброволно предаване, другите писмени документи – трудови договори, медицинска документация, удостоверения за семейно положение и родствени връзки, решения на ТЕЛК,справки за съдимост; СМЕ на веществени доказателства, ДНК експертиза на веществени доказателства, следствен експеримент, отчасти от обясненията на подсъдимия.

Изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

С извършеното деяние, като на 01.12.2009г. в гр.** е отнел 200лв. от владението на Й.Т.Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежа е придружен с опит за убийство на Й.Т.Й.  подсъдимият Ж. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.199 ал.2 т.2 пр.2 във вр . с чл.198 ал.1 от НК.

Престъплението е осъществено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл –същия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им.

Съдът намира за безспорно доказани всички елементи на визирания престъпен състав: Времето и мястото на извършване на деянието безспорно се доказва от обясненията на подсъдимия / с уговорката, че обясненията на подсъдимия се кредитират от съда само в частите,в които се подкрепят от останалите доказателства по делото/, дадени в хода на съдебното следствие, протокола за оглед на местопроизшествие, показанията на св.М.Д.. Подсъдимият в обясненията си посочва, че вечерта на 01.12.2009г. отишъл до въпросната газстанция, където възникнал конфликт между него и пострадалия, твърди, че пострадалия го ударил и оттам нататък не си спомнял нищо до прибирането си в къщи. От показанията на св.Д. се установява, че въпросната вечер, отивайки да зарежда автомобила си свидетелят е видял подсъдимия да излиза от помещението на газстанцията и да заминава с колата си, която свидетелят е успял добре да запомни и опише впоследствие. Веднага след заминаването на подсъдимия ,свидетелят се е приближил до помещението, видял е счупените стъкла и пострадалия, който бил целият в кръв и охкал. Че именно подсъдимият е автор на престъплението се установява отчасти от обясненията на самия подсъдим, от показанията на св.Д., от изготвените по делото съдебно-медицински и съдебно-психиатрични експертизи, от експертизата на веществени доказателства и ДНК експертизата. От показанията на св.Д. се установява, че подсъдимият е последния човек, който е имал досег с пострадалия, не е имало други хора, т.е. няма вмешателство на трето лице /свидетелят е видял само подсъдимия да напуска газстанцията, не е имол други хора и веднага след това е установил  и видял пострадалия, целия в кръв и в безпомощно състояние./. Подсъдимият обяснява, че когато отишъл в газстанцията не е имало други хора освен пострадалия Й., след което бил станал боя между тях. За самия бой подсъдимия сочи, че няма спомен и се опомнил чак при прибирането си у дома. Естествено подсъдимият сочи своя интерпретация на събитията, довели до инцидента, но обясненията му ще бъдат обсъдени в дълбочина по-долу, основното обаче е, че от изложеното дотук безспорно се доказва, че именно подсъдимият е причинил тежките увреждания на пострадалия /подробно описани в медицинската документтация и в съдебно-медицинските експертизи/, както и, че е отнел от владението на пострадалия 200лв. с намерение противозаконно да ги присвои, употребявайки сила. По отношение на отнетата сума пари сравнявайки откритите при огледа на местопроизествието парични средства в размер на  1011,01лв.  с отчета, изготвен за деня, където посочената сума е 1219,17лв., то е видно, че отнетите със сила от владението на пострадалия от страна подсъдимия Ж. 200лв. са част от отчетения оборот на газстанцията за 01.12.2009г. По отношение на отнетата сума пари обясненията на подсъдимия са също противоречиви – в обясненията си, дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени към доказателствения материл на основание чл.279 ал.1 т.3 от НПК подсъдимия сочи, че не помни да е взимал нещо от газстанцията, като изобщо не споменава за парите. В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие подсъдимия твърди, че е имал да получава от пострадалия пари, тъй като преди време му дал заем и че пострадалия му хвърлил 200лв. , които подсъдимият не помни дали е взел, но по-късно ги дал на съпругата си : Оставих парите в къщи, дадох ги на съпругата си” /л.94 , обяснения на подсъдимия, н.о.х.д.№../2010г./че подсъдимият е отнел процесните 200лв. от владението на пострадалия Й. вечерта на 01.12.2009г. безспорно се доказва от обстоятелството, че по една от банкнотите, доброволно предадени от св.П. Ж. /с която по това време живеел на съпружески начала, а по късно сключват брак/ е установен биологичен материал от пострадалия Й. /ДНК експертиза на веществени доказателства №../ДНК-24 –л.137-141, т.І-ви от д.п. и л.107 от н.о.х.д.№../2010г./. Обяснението на св.П. Ж. за тези пари е, че са й дадени от подсъдимия вечерта на 01.12.2009г., като подсъдимия й казал, че са от заплата. /вж. протокол за доброволно предаване л.149, т.І от д.п./. Или от изложеното дотук безспорно се установява, че именно подсъдимият е отнел сумата от 200лв. от владението на пострадалия Й., употребявайки сила и именно подсъдимият е нанесъл тежките увреждания на пострадалия.  Относно уврежданията на пострадалия следва да се визират подробно посочените по-горе заключения на вещите лица по съдебномедицинските експертизи.По отношение на мотивите и конкретните действия на подсъдимия в газстанцията вечерта на 01.12.2009г. следва да се анализират обясненията на същия, съпоставени с другите доказателства по делото. В обясненията на подсъдимия – и тези ,дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени към доказателствения материал и тези, дадени по реда на съдебното следствие прави впечатление факта, че подсъдимия и при двата разпита твърди за възникнал конфликт между него и пострадалия, макар да сочи различни причини за този конфликт и при двата разпита сочи, че му липса спомен относно самия побой и се опомня едва прибирайки се в къщи. Между двата разпита на подсъдимия има съществени разлики касателно твърденията му за отношенията между него и пострадалия –дали са се познавали или не, причината за конфликта. В разпита си на досъдебното производство пред съдия подсъдимия обяснява, че конфликта между него и пострадалия / за когото говори като за непознат човек/ е възникнал във връзка с нежеланието на пострадалия да го обслужи и описва случилото се така „ Словесният ни двубой в един момент прерасна във физически.Всичко започна отпред пред вратата на помещението –блъскане, бутане, размяна на юмручни удари и в момента ,в който видях в ръката му метален предмет, спрях да помня каквото и да било” /л.71-72, т.І от д.п./. В обясненията си по реда на съдебното следствие подсъдимия  вече говори за пострадалия като познат човек, който подсъдимия харесвал и комуто бил дал заем от 600лв. прз пролетта на 2009г., който заем пострадалия не му връщал, като въпросната вечер на 01.12.2009г. подсъдимия отново бил отишъл да си иска заема, тъй като парите му трябвали  и според подсъдимия събитията се развили така:” Попитах го кога ще ми върнеш парите, върни ми парите, много стана и т.н. и разговорът ни прерасна в скандал, караници. Той извади, незная откъде 200лв., хвърли ми ги на земята, навеждайки се да ги взема от земята аз бях нападнат от него с някакъв метален предмет. Не мога да кажа какво точно последва, тъй като аз бях ударен с доста силен удар по главата и всичко ми се губи.” Сравнявайки обясненията на подсъдимия при двата разпита правят впечатление няколко неща – при разпита на досъдебното производство пред съдия, проведен на 02.12.2009г. подсъдимия нищо не споменава за отнетата сума от 200лв., сочи, че взаимно са се удряли с пострадалия и не посочва за удар по челото с метален предмет от пострадалия. В обясненията си пред съда подсъдимият вече говори за въпросната сума от 200лв., твърдейки, че е част от заема ,който пострадалия му дължал – всъщност според обясненията на подсъдимия той не е извършил грабеж, защото пострадалия му „върнал” „дължими” пари от заема. Тази версия на подсъдимия досежно даден на пострадалия през пролетта на 2009г. заем, подкрепена и от показанията на съпругата на подсъдимия е статегическа защитна позиция. Всъщност при разпита си на 02.12.2009г. подсъдимият нищо не казва за посочените 200лв. / нито пък за някакъв заем/, защото към този момент той не знае, че съпругата му с протокол за доброволно предаване е предала на разследващите сумата от 200лв., които подсъдимия  й е дал вечерта на 01.12.2009г. и които преди това е отнел от пострадалия Й.. Вече след като разбира това / а е наясно, че по банкнотите има кръв от пострадалия/ подсъдимия променя версията си, твърдейки, че познава отдавна пострадалия и  всичко се случило заради заем, който пострадалия трябвало да му издължи. Прави впечатление и ,че при разпита си на 02.12.2009г. подсъдимия не сочи  пострадалия да го е удрял с въпросния метален предмет, докато в обясненията си по реда на съдебното следствие вече твърди, че пострадалия го бил ударил с метален предмет / като тук вече подсъдимия изобщо не сочи да е имало размяна на удари, напротив пострадалия пръв ударил според подсъдимия/-доста силен удар по главата. И по отношение на това обстоятелство обясненията на подсъдимия се променят с времето, тъй като междувременно от изготвената по отношение на него съдебно-медицинска експертиза той е видял заключенито на вещото лице за кръвонасядане по челото. При разпита на вещото лице пред съда обаче същото е категорично, че силата на удара по отношение насиняването на челото на подсъдимия е незначителна, още по-малко пък това да доведе до  комоцио или липса на спомен /вж. разпит на в.л., л.101 от н.о.х.д.№../2010г./, както и че това е удар от твърд тъп предмет – юмрук, удар в стена, удар с глава. Или  видна е градацията в обясненията на подсъдимия – в дадените пред съда, в сравнение с тези дадени малко след инцидента, градация досежно цялостно оневиняване  за станалото. Всъщност според съда  и приобщените обяснения на подсъдимия и тези дадени в хода на съдебното следствие поради абсилютната им противоположност и противоречие едни с други, а и с други доказателства не следва да се кредитират. От обясненията на подсъдимия следва да се кредитира само това, което е в синхрон с останалите доказателства по делото –факта, че е отишъл в газстанцията, времето когато е станало това и деня, както и че отнетите 200лв. е дал на съпругата си. Всичко останало и в първите обяснения на подсъдимия и понастоящем пред съда са защитни позиции с цел оневиняване за станалото. Съдът намира, че не следва да кредитира обясненията на подсъдимия /освен в посочените по-горе части/. Впрочем обясненията на подсъдимия са и вътрешно противоречиви и нелогични. Така подсъдимия пред съда заявява, че поддържа две домакинства / неговото със съпругата му и това на родителите й плюс баща му, че съпругата му февруари 2009г. получила инсулт и :” Изведнъж грижите за оцеляването ни падна на моите плещи”/ л.92 от н.о.х.д.№….2010г.-обяснения на подсъдимия/, а същевременно пролетта на 2009г. /когато вече грижите са оцелаването им, както се изразява подсъдимия са паднали изцяло на неговите плещи/ решава да даде в заем на човек, с който се е запознал при зареждане с гориво, сума от 600лв. /една немалка сума/.  Подсъдимият твърди пред съда, че когато се навел да вземе хвърлените му от пострадалия 200лв. и като се изправил и пострадалия го ударил – ако беше станало така, то по банкнотите нямаше да има кръв от пострадалия, а такава безспорно е установена съгласно посочената по-горе ДНК експертиза. Подсъдимият в обясненията си сочи, че всичко се е случило на входа на помещението на газстанцията и че не е влизал в помещението, това изрично го е заявил няколко пъти и при провеждане на следствения експеримент, но в противоречие с това негово твърдение са кървавите следи вътре в помещението, факта, че парчетата стъкло от счупената врата са пред вратата отвън, т.е. счупени са судар отвътре навън. Всъщност подсъдимия, макар и да твърди, че не е влизал вътре, видно от следствения експертимент още при влизането в помещението установява къде трябва да е точното местоположение на разместените нарочно преди експеримента бюро и стол и ги поставя точно там, където седят и са били вечерта на 01.12.2009г. /вж. протокол за следствен експертимент с фотоалбум л.356-372, т.ІІІ от д.п./ А твърдението за липса на спомен за самия побой е обяснимо – очевидна е жестокостта и силата на нанасяните над пострадалия от страна на подсъдимия удари и подсъдимия разказвайки за тях очевидно не би могъл да се представи в благоприятна светлина, както очевидно желае – видно от обяснениета му пострадалия го предизвикал, пострадалия го ударил, пострадалия имал да му връща пари, т.е. от обясненията на подсъдимия излиза, че едва ли не той е жертвата, а не пострадалия. Причина у подсъдимия да се появи това „бяло петно” точно за съществените обстоятелства касателно побоя над пострадалия и отнемането от владението му на сумата от 200лв. очевидно не е налице нито от съдебно-медицинска, нито от психиатрична гледва точка –в това са категорични и вещото лице по съдебно психиатричната експертиза /вж. Разпита на в.л., л.96-97 от н.о.х.д.№../10г./ и вещото лице по съдебно-медицинската експертиза /вж. Разпита на вещото лице ,л.101 от н.о.х.д.№../2010г./Или от изложеното е видно, че и обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, и тези дадени пред съдия на досъдебното производство не се следва да се кредитират, тъй като са противоречиви, нелогични, не кореспондиращи с другите събрани доказателства. Отхвърляйки обяснението на подсъдимия за това как се е случило всичко, то очевидно съдът следва да изведе от останалите доказателствени източници механизма на извършване на деянието и причините, подбудите за извършването му. Имайки предвид, че единствения друг пряк очевидец на случилото се е пострадалия, който не е в състояние да дава показания, то очевидно съдът следва да се позове на събрани косвени доказателства в тази насока.

И така анализирайки всички доказателства по делото, съдът намира , че подсъдимият през есента на 2009г. е имал остра нужда от парични средства. Съпругата му  / с която по това време живеел на съпружески начала/ не работела, тъй като с решение на ТЕЛК №../14.09.2009г. е освидетелствана  със 75% неработоспособност /л.294, т.2 от д.п./. Самият подсъдим в съдебно заседание заявява: „Изведнъж грижите за оцеляването ни падна на моите плещи” /л.92 от н.о.х.д.№../2010г./ Същевременно подсъдимият има и малко дете, за което също са били необходими средства. От друга страна вече е била влязла в сила присъдата му за неплащане на издръжка на другата му дъщеря /л.74 от н.о.х.д.№ ../2010г./, като с тази присъда освен другите пробационни мерки му е наложена и пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото 200ч за две години. Междувременно видно от приложената справка от *ОП срещу подсъдимия е образувано друго наказателно производство по чл.183 ал.4 във вр . с ал.1 от НК /образувано на 28.08.2009г.; л.83-84 от н.о.х.д.№../2010г./. Няколко дни преди случилото се на газстанцията на подсъдимия е бил съставен и акт от ДАИ /л.212 на гърба, т.2 от д.п./, който видно от обясненията на подсъдимия го е притеснявал с оглед размера на глобата, която е можело да му бъде наложена. А че това го е притеснявало е видно от обясненията му, дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени към доказателствения материал на основание чл.279ал.1 т.3 от НПК, където подсъдимия казва: „На 30.11.2009г. в понеделник вечер трябваше да се получи заплата, но аз не отидох да я получа, заради въпросните ни пререкания по повод акта от *АИ, като глобата, която ще наложат е от 500 до 3000лв.” /л.72, т.І от д.п./. В същите обяснения подсъдимия сочи : „Голяма заслуга за случилото се имат инсулта на жена ми ,получен февруари месец тази година, делото за издръжка от бившата ми съпруга и последните два месеца работя без почивен ден, по 12 часа на ден, управлявайки тежкотоварен самосвал” //л.72, т.І от д.п./. Посоченото дотук явно е довело с натрупване до състояние на неудовлетвореност на подсъдимия от това, че са му необходими пари, които въпреки, че работи не може да осигури и подсъдимият е решил да си осигури необходимите парични средства по престъпен начин. Именно за това подсъдимият е спрял автомобила си в близост до автомобила на пострадалия, до служебното помещение на газстанцията, а не до колонките за зареждане ,т.е очевидно е, че не е отишъл да зарежда / каквато е версията му при първите му обясненията, дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени към доказателствения материал/. Влизайки вътре в помещението и затваряйки вратата след себе си / а я е затворил, тъй като видно от експертизата /№../2010г. /л.336, т.ІІІ от д.п./  парчетата стъкло от вратата са счупени с удар отвътре навън при затворено положение на вратата/ подсъдимият е видял и как пострадалия брои парите от оборота за деня / а че парите са били извадени се доказва от обстоятелството, че впоследствие голямата част / извън тази, която подсъдимия е взел/ са открити на пода в помещението/ у подсъдимия се е затвърдило убеждението, че следва да отнеме тези парични средства, независимо от начина и средствата за това. В противовес на обясненията на подсъдимия е безспорно, че той е влязъл вътре в помещението, видно още от следствения експеримент е, че подсъдимият съвсем точно е определил местата на мебелите в помещението на газстанцията и това как е седял пострадалия, като от същия следствен експеримент е видно, че подсъдимия няма как да знае тези неща без да е влязъл вътре, тъй като отвън при наличието на щори не би могло да се види дори положението, в което е стоял пострадалия, камо ли пък как са били мебелите разположени /вж. следствен експеримент л.356-372, т.ІІІ от д.п../ Тогава подсъдимият нападнал пострадалия и започнал да го удря. Видно от съдебно-медицинската експертиза на подсъдимия Ж. по същия са установени само леки кръвонасядания по ръцете и челото, което води до извода, че подсъдимия е получил тези увреждания при нанасянето на удари върху пострадалия, при нападението и побоя. Същото се отнася и за кръвонасядането по челото на подсъдимия, за което той твърди, че пострадалия го бил ударил със силен удар- от заключението на вещото лице и изрично поставените въпроси при разпита обаче безспорно се установява, че силата на удара по челото на подсъдимия е незначителна и този удар би могло да се получи не само от юмрук, но и от удар с глава, удар в стена. Имайки предвид, че при пострадалия уврежданията в областта на двете мишници най-вероятно са получени от стискане с ръце пръсти/ в тези области /съгласно заключението на вещите лица по СМЕ ../2010г./ то е напълно реален механизъм на получаване на насиняването на челото на подсъдимия чрез едновременно стискане на пострадалия с ръце по мишниците /за да не мърда/ и нанасяне на удар с глава върху главата на пострадалия /т.е. получаване на удар глава в глава/. Фиксирайки масивния мраморен пепелник на бюрото, подсъдимия е намерил средство, с което не просто да сломи съпротивата на жертвата си, а средство чрез което да я лиши от живот. И така подсъдимия взел от бюрото в помещението масивен мраморен пепелник / пепелника тежи 785 гр./ и нанесъл с пепелника няколко удара по главата на Й., като пострадалия паднал на пода, а подсъдимият продължил да го удря. Видно от заключението на вещите лица по СМЕ №../2010г. /л.336, т.ІІІ от д.п. установените разкъсно контузни рани с размачкани ръбове в областта на дясната очница и подлежащите фрактури на лицеви кости, както и на пода на предна черепна ямка при пострадалия са нанесени от няколко удара в тази област -2-3 с твърд ,тъп ръбест предмет със сравнително голяма маса и със значителна сила на нанасяне на ударите, като същите изводи могат да се направят и по отношение на установените разкъсно контузни рани с размачкани ръбове и подлежащи многофрагментни фрактури в лявата теменно тилна област. Съгласно същото заключение уврежданията, причинени в лицевата и тилно теменната област категорично не могат да се получат при нанесени удари с юмруци, като тежестта на уврежданията  и външния вид на раните /с размачкани ръбове/ дават основание да се приеме, че уврежданията биха могли да се получат вследствие на нанесени удари с вещественото доказателство по делото –мраморен пепелник, както и с други предмети с подобна характеристика. Че тези увреждания са причинени именно с посочения мраморен пепелник се доказва и от  заключението на вещото лице по СМЕ на веществени доказателства №../23.07.2010г. /л.321, т.ІІІ от д.п./ , съгласно което по представения за изследване масивен мраморен пепелник с външен диаметър 12 см., диаметър на ръба 1,3 см. и тегло около 785 грама се доказва наличие на човешка кръв, която би могла да произхожда от пострадалия Й., като други биологични следи по пепелника не са открити. Насоката на ударите също се установява чрез заключението на вещите лица по СМЕ №../2010г. –съгласно същото установените увреждания при пострадалия –разкъсно контузни рани и счупване на черепните кости в тилно теменна област и областта на дясната орбита  са резултат от удари от твърд, тъп предмет, които биха могли да бъдат нанесени както  „откъм гърба” с посока отзад напред, така и в положение по лице на пода за пострадалия и нанасяне на удари с посока отгоре надолу –за нараняванията в тила и удари директно в областта на дясната орбита –за нараняванията в областта на лицето. Т.е. пострадалия е бил в гръб и в съответно седнало положение или положение с лице на пода, когато подсъдимия му е нанесъл тези силни удари.Умисълът на подсъдимия е бил насочен към лишаване от живот на пострадалия, тъй като последния освен, че се е явявал пречка към осъществяване  на желаното от подсъдимия –отнемането на парична сума би бил и нежелан от подсъдимия свидетел –очевидец на деянието на Ж.. Всъщност ако междувременно не е дошъл да зарежда на същата газстанция св.Д.,  при което подсъдимият да си тръгне и минути след това да бъде извикана полиция и спешна помощ и ако не е била своевременната и висококвалифицирана оказана медицинска помощ на пострадалия / видно от заключението на вещите лица пострадалия е претърпял многократни оперативни интервенции/, то очевидно би настъпила и смърт на пострадалия. В конкретния случай смъртта не е настъпила именно поради изброените обстоятелства – бърза и своевременно оказана медицинска помощ, многократни оперативни интервенции или както казва в показанията си брата на пострадалия : „ Трябваше да му направят операция в ** и докторите му спасиха живота” /вж. показанията на л.116 от н.о.х.д.№../2010г./. В тази насока следва да се визира и посоченото от в.л.Н. при разпита на вещите лица в съдебно заседание досежно състоянието на пострадалия след случилото се :Пет пъти е опериран, никой от нас не очакваше, че досега той би останал жив” –л.103 от н.о.х.д.№../2010г./ . Подсъдимият е направил всичко необходимо ,за да причини смъртта на пострадалия, която в конкретния случай не е настъпила поради посочените по-горе причини. Ударите, които подсъдимият е нанесъл на пострадалия по главата -между 5-10 с  по-малка сила и  не по-малко от 2-3 силни с твърди тъпи ръбести предмети със значителна маса като вещите лица уточняват,че това е минималния брой удари, а е възможно да са повече /л.104 и л.106 от н.о.х.д.№../2010г., разпит на вещите лица/, , средството, което е използвал–мраморен пепелник, тежащ 785 гр., насоката на ударите –предимно в главата на пострадалия и то с посочения пепелник / по който са установени видими пресни счупвания  по ръба му /вж. оглед на местопроизшествието-л.8-33, т.І от д.п. –т.е силата на удара е била голяма/ -всичко изброено обосновава, че у подсъдимия е бил налице умисъл за убийство на пострадалия, като обществено опасните последици –смърт на пострадалия не са настъпили поради фактори, стоящи извън волята на подсъдимия и посочени по-горе. Поставя се въпроса от защитата на подсъдимия защо последния е взел само 200лв. от оборота на газстанцията , а не е взел и другите пари, разпръснати по пода, като в тази връзка се обосновава липсата на умисъл за грабеж. Отговорът на този въпрос е ясен –подсъдимият не е взел и останалите пари от оборота на газстанцията, защото в този момент св.Д. е спрял колата си на газстанцията и подсъдимия е трябвало да се измъква. Неслучайно подсъдимия е излязъл леко приведен, именно за да не може да бъде разпознат от свидетеля и веднага тръгнал с колата си. Хвърляйки пред дома си в кошче за боклук, в което имало горяща жар панталоните и обувките си, тъй като бил сигурен, че по тях има кръв от пострадалия подсъдимия се прибира в къщи, изкъпва се и дава отнетите от пострадалия Й. 200лв. на св.П. Ж. /понастоящем негова съпруга/ с обяснението, че са пари от заплата, най–спокойно вечеря и си говорят за ежедневни проблеми. Това, че подсъдимия е казал на св.П. Ж., че парите са от заплата е още едно доказателство, че версията на подсъдимия за заема / и че тези 200лв. пострадалия му ги е хвърлил като част от дължим заем/ е защитна позиция и не отговаря на истината./ Тъй като при положение ,че съпругата на подсъдимия  знае за заема липсват причини подсъдимия да не й каже, че тези пари са част от този заем и ако всичко се бе случило така както подсъдимия го описва в обясненията си пред съда не е логично той да не го сподели със съпругата си, още повече пък и ако няма спомен какво точно се е случило при боя в газстанцията, както твърди. Що се касае до показанията на съпругата на подсъдимия, подкрепящи неговите обяснения, че през пролетта на 2009г. е дал назаем на пострадалия Й. 600лв., то съдът намира, че не следва да кредитира показанията й. Видно от същите св.Ж. сочи, че са отишли на газстанцията около 10-11ч. през м. май 2009г., спрели колата странично до служебната постройка за служители на газстанцията, подсъдимия излязъл , минал пред колата и отишъл до вратата на помещението, където дал парите на служителя от газстанцията /вж. показанията на л.113-114 от н.о.х.д. №../2010г./, както  и че задното стъкло и страничните на колата са матирани. Очевидно е, сравнявайки конкретното местоположение на колата, посочено от св.Ж., че последната е нямало как да има поглед към вратата на помещението на газстанцията, тъй като спирайки встрани от него, та даже и малко по напред колата е обърната към колонките и видимостта е била натам /страничните стъкла свидетелката посочи, че са матирани и през тях не би могла да види/. От друга страна, за да може да види през предното стъкло вратата на помещението на газстанцията свидетелката, то колата би следвало да е спряна перпендикулярно на колонките и помещението, което е невъзможно, тъй като по този начин би запречила пътя към колонките за други МПС. Достатъчно е в този смисъл да се види разположението на самата газстанция и помещението /вж. фотоснимки към огледни протоколи –л.56, т.І от д.п. и л.13, т.І от д.п./.  От друга страна все във връзка с твърденията за даден от подсъдимия на пострадалия заем от 600лв.,следва да се имат предвид и показанията на съпругата на пострадалия –св.Й., че към посоченото време –м.май 2009г. и тримата –пострадалия, съпругата и дъщеря му работили и не са вземали заеми, както и че съпругът й не е споделял да се е запознавал с подсъдимия /вж. показанията на св. на л.115 от н.о.х.д.№….2010г./. В показанията си дъщерята на пострадалия –св.А.Т. посочва същото- че баща  не е вземал заеми, а при нужда –само от брат си и че баща й би споделил ако има финансови проблеми . Братът на пострадалия –св.Г.Й. също в показанията си сочи, че пострадалия би споделил ако има парични проблеми,   тъй като при нужда винаги му е помагал и казва за пострадалия, че: „Повечето е помагал на хората, отколкото на себе си”. /л.116 от н.о.х.д.№../2010г./. В тази насока са и показанията на колегите на пострадалия–св.М. посочва, че пострадалия Й. е отзивчив, както и че не е виждал никога подсъдимия да зарежда на газстанцията /л.116-117 от н.о.х.д.№../2010г./, св.И. казва за пострадалия:” Познавам го като честен човек”, а св.К.: „Познавам го като добър колега, много разбрано момче…. Не съм чувал той да взема заеми от някого.” /л.116 от н.о.х.д.№../2010г./. Или от показанията на посочените свидетели Й., А.Т., Г., Й., Н.И., К. К., М.М., както и от писмените доказателства –приложен трудов договор на пострадалия /л.187-189, т.ІІ от д.п./ се установяват няколко обстоятелства : Пострадалия , както и съпругата и дъщеря му с които са живели в едно домакинство през пролетта на 2009г. /м.май 2009г. съответно/ са работили и получавали трудово възнаграждение, пострадалия е получавал и рента от наследствена земя, не е имал по това време недостиг на парични средства или нужда от заем, а при нужда винаги би се обърнал към брат си, т.е.  версията на подсъдимия, че е дал по това време назаем на пострадалия 600лв. не отговаря на истината / като следва да се съобрази и горепосоченото относно противоречията в обясненията на подсъдимия, основанията за некредитиране на показанията на съпругата му, както и факта, че при положение, че както подсъдимия сам казва е поддържал две домакинства, а и е имал малко дете за което също са нужни средства за издръжка, при положение че е дължал издръжка по силата на съдебно решение на другата си дъщеря, то отделянето на немалката сума от 600лв. за даване в заем  и то на малко познат човек / който му станал симпатичен-така подсъдимия обяснява/ е нелогично и неправдоподобно. Следва да се посочи, че дори причината за грабежа, придружен с опита за убийство да би била невърнат заем,  то това не би променило квалификацията на деянието, нито по отношение на грабежа – парите са отнети принудително от владението на пострадалия, нито по отношение на опита за убийство. Но както вече се посочи не това е причината за престъплението, а обясненията на подсъдимия в тази връзка представляват защитна позиция в процеса и не следва да се кредитират. Подсъдимият е отишъл през тъмните часове на деня /след 18ч.  по това време на годината-01.12. вече е тъмно/ на газстанцията именно за да извърши грабеж, тъй като е решил да си набави необходимите му парични средства по престъпен начин. Именно за това подсъдимия е гледал да няма никой друг посетител на газстанцията, именно за това е спрял колата си встрани, до постройката , за да не се види колата от служителя в газстанцията. Именно за това е нападнал пострадалия в гръб /вж. СМЕ за нараняванията в тила на пострадалия, които може да се получат от удари с твърди, тъпи предмети както откъм гърба с посока отзад напред, така и в положение по лице на пода за пострадалия и нанасяне на удари с посока отгоре надолу/. Тъй като част от ударите съгласно същото заключение са нанесени директно в областта на дясната орбита за нараняванията в областта на лицето, то очевидно е имало момент, в който пострадалия се е опитал да се обърне и види нападателя си, което още повече е ожесточило подсъдимия, комуто не е бил нужен свидетел, още повече такъв, който евентуално да го разпознае.

Относно основните възражения на защитата на подсъдимия, следва да се посочи следното: Защитата изтъква възможно ли е да има грабеж във време когато има голям приток на хора на газстанцията, грабеж без предварително подготвено оръжие или дегизировка, както и да се отнемат само 200лв. при положение, че е имало 1200лв. в газстанцията. По отношение на времето на извършване на престъплението –както вече се посочи подсъдимия се е убедил, че няма други посетители в газстанцията преди да спре там. Освен това имайки предвид местоположението на въпросната газстанция, то при всички случай през същата не минава основния поток от автомобили, нуждаещи се от гориво. Няма никаква пречка грабеж да се осъществи без предварително подготвено оръжие и дегизировка, всъщност доста често този род престъпления се извършват без предварително подготвено оръжие или дегизировка. А причината поради която са отнети 200лв. от оборота, а не целия оборот вече бе посочена по-горе –подсъдимият просто не е успял да вземе останалите пари, тъй като тогава е пристигнал да зарежда св.Д. на газстанцията и подсъдимия е следвало по бърз начин да излезе от там.

За да определи наказанието на подсъдимия съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.199 ал.2 т.2 пр.2 във вр . с чл.198 ал.1 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Престъплението е извършено от подсъдимия при баланс на отегчаващите отговорността обстоятелства – подсъдимият е осъждан, с друго висящо наказателно производство / макар и двете да не са за престъпления от този вид, а за такива по чл.183 от НК/ и смекчаващите отговорността обстоятелства- добри характеристични данни. При тези данни съдът намери, че на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание по първата алтернатива , от вида лишаване от свобода.Съобразявайки тежестта на конкретно извършеното престъпление, личността на подсъдимия както и целите на наказанието съдът счете, че наказанието лишаване от свобода следва да е около средния предвиден размер, а именно–осемнадесет години лишаване от свобода. Така определеното наказание от осемнадесет години лишаване от свобода на основание чл.60 ал.1 във в,. с чл.61 т.2 от ЗИНЗД следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 ал.1 от НК при изпълнение на наказанието съдът приспадна времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 01.12.2009г до влизане в сила на присъдата. Тъй като видно от данните по досъдебното производство подсъдимия не разполага с имущество не следва да се обсъжда приложение на наказанието конфискация.

По отношение на гражданския иск.:

Такъв е предявен от пострадалия, чрез повереника му за сумата от 150 000лв. частичен иск, като част от по-голяма сума за причинени с деянието неимуществени вреди. Съдът на основание чл.52 от ЗЗД намери, че гражданския иск е основателен и доказан за сумата от 150 000лв. и по справедливост следва да бъде уважен за тази сума. За да приеме този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази следното: Пострадалия, вследствие деянието на подсъдимия е претърпял неимоверни болки и страдания, бил е продължително време в кома, извършвани са му многократни оперативни интервенции, на едното му око е налице пълна слепота, налице е при пострадалия според заключението на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Видно от съдебно-психиатричната експертиза на пострадалия при него вследствие на претърпяната на 01.12.2009г. тежка контузия на мозъка е настъпило изразено увреждане на мозъчната дейност, което понастоящем го прави социално непригоден поради дълбокото нарушаване на неговите интелектуални и волеви възможности, като психичното състояние на пострадалия Й. покрива критериите за деменция при черепно мозъчна травма и отговаря на продължително разстройство на съзнанието. Видно от приложеното по д.п. експертно решение на ТЕЛК №../01.07.2010г. на пострадалия е определена 100 % неработоспособност с чужда помощ за срок от една година с противопоказания за какъвто и да било труд./л.395а от д.п., т.ІІІ/. Или състоянието на пострадалия и към настоящия момент е много тежко и реално всеки ден същия изпитва страдания и болки с оглед невъзможността да комуникира нормално, невъзможността да извършва активни движения, като видно от съдебнопсихиатричната експертиза  следва да се приеме хипотезата, че прогнозата за възстановяване на психичното и физическото състояние на пострадалия е неблагоприятна и в това увредено състояние пострадалия би бил поне още една година /л.353, т.ІІІ от д.п., СПЕ/. Именно отчитайки всички тези обстоятелства, както и че понастоящем пострадалия продължава да е в много тежко състояние, то съдът намери, че по справедливост обезщетението за неимуществени вреди следва да е в размер на 150 000лв. С оглед изложеното съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2009г. до окончателно изплащане на сумата.

По отношение на сумата, отнета със сила от подсъдимия от владението на пострадалия Й. , тъй като тя е част от оборота на газстанцията за съответния ден -01.12.2009г., то съдът постанови тя да се върне на правоимащия да получи дневния оборот за обект Газстанция „Т..”.
           Останалите веществени доказателства съдът постанови да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.

На основание чл.189 ал.3 от НПК с присъдата съдът възложи на подсъдимия сторените по делото разноски в размер на 1658,16лв. по сметка на І-во РПУ гр.** и 580 лв. по сметка на *ОС, както и ДТ върху уважения граждански иск по сметка на *ОС в размер на 6 000лв.

По горните съображения съдът постанови присъдата си.

Председател:

Член: