№ 1443
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20241110200694 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на И. Г. Б. срещу наказателно постановление (НП) №23-
4332-023135/05.10.2023 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено следното административно наказание: на основание
чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) глоба в размер на 20
(двадесет лева) лв. за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно,
немотивирано, постановено в разрез с процесуалните правила, като се
оспорва изложената фактическа обстановка в акта и в НП.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява в
съдебно заседание.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител, но са депозирани писмени бележки. С тях се претендират
и разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
1
На 13.07.2023 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата в 17:50 часа
в гр. София по бул. „Климент Охридски“ с посока на движение от ул. „8-ми
декември“ към ул. „Георги Брадистилов“ управлява лек автомобил марка
„АУДИ”, модел „А8“, с ДК № ***** като на кръстовището с последната,
поради това, че не контролира непрекъснато МПС-то, което управлява,
реализира ПТП в бордюра в дясно от пътя.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят З. излага показания
изцяло в подкрепа констатациите, които са изложени в акта, като уточнява, че
водачът на автомобила им бил обяснил, че е бил засечен от автобус и за да не
се удари в него се ударил в бордюра. Твърди, че са му обяснили, че след като
няма съприкосновение между него и автобуса, последният не може да бъде
намесен в ПТП и при такава ситуация, водачът бил длъжен да спре на място.
Свидетелят – очевидец Б., разпитан в качеството на свидетел, излага, че
водачът е бил самокатастрофирал и нямало съприкосновение с друго ППС.
Водачът-жалбоподател е попълнил декларация. Съставен бил протокол за
ПТП и скица.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице Б. Н. З. –
младши автоконтрольор при О „ПП“ - СДВР, назначен като такъв със Заповед
№513з-8646/23.11.2015 г., оправомощен въз основа на Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи да осъществява
контролна дейност по ЗДвП и да съставя фишове и актове по този закон. В
АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подал възражение срещу АУАН на 19.07.2023 г., с
приложен запис на флаш памет и фотоснимки.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено
въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи: началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР Г. В. Б..
Установява се, че лицето Г. В. Б. е встъпила в длъжност, след като й е била
издадена Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи като началник група „Административно-наказателна дейност“ на 03
сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и
2
непротИ.речиви. Съдът се позовава на тези на свидетеля З., който пълно и
обстоятелствено излага фактите от предмета на доказване относно
констатираното от него, а Б., след предявяване на акта си спомня за
конкретните факти по случая. Кредитират се и писмените доказателства, а
именно сведение, три броя заповеди, акт за встъпване в длъжност,
декларация, скица, протокол за ПТП, справка-картон за водач, възражение.
Като съдът намира, че между доказателствата липсват съществени
протИ.речия, поради което да се приеме, че едни следва да се кредитират, а
други – не.
Жалбата е допустима, като предвид липса на данни за датата на
връчването на наказателното постановление се приема, че това е станало в
срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване,
като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите са съставени
/респ. издадени от съответните компетентни органи, оправомощени по силата
на Заповед на министъра на вътрешните работи.
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел, който се установи, че е бил
присъствал при констатиране на административното нарушение, предвид,
което не е налице нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, предявен е лично на
нарушителя, който при връчването му не е имал възражения по него. От това
си право се е възползвал впоследствие и е депозирал писмени възражения
пред административнонаказващия орган
В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и
мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
които водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като
3
правната квалификация на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е несъответна
на фактическото обвинение от една страна, а от друга разпоредбата не
включва като съставомерен елемент и резултат настъпването на ПТП.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в
конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин
не е сторено.
Сочи се за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП. Тази норма има следното
съдържание: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”.
Предвид което същата не посочва конкретни задължения, които следва да
спазва водач на МПС, тъй като е обща, конкретните такива, които следва да
се спазват са посочени в другата разпоредба, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Деянието не може да бъде подведено под посочената в АУАН и НП правна
норма. Не се сочи какво конкретно като обстоятелства при управлението на
МПС-то жалбоподателя не е взел предвид, с оглед яснота относно това какво
се приема, че е осъществено от жалбоподателя. Липсата на точна воля от
страна на административно-наказващия орган говори за липса на
властническо волеизявление относно това какво е конкретното нарушение, за
което е съставено наказателното постановление.
Какво е имал предвид съответно актосъставителя, а след това и
административно-наказващия орган при описанието на нарушението не става
ясно. Като следва да се посочи, че не са описани конкретните обстоятелства
на настъпилото ПТП, така, както актосъставителя ги излага в разпита си пред
съда.
Предвид което актосъставителя и административнонаказващият орган,
единият при съставянето на АУАН, а вторият при издаването на НП, са
посочили правна норма, която няма отношение, а и е в протИ.речие с
описаната, както се посочи по-горе повече от лаконично, фактическа
обстановка. Като по този начин е нарушено правото на защита на
4
жалбоподателя В случая освен наличие на непълно описание на фактическия
състав на нарушението, е налична и протИ.речива, неясна и несъответна на
същото правна квалификация.
На следващо място за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Съставът на чл.185
от ЗДвП е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената разпоредба,
която в случая не включва като елемент причиняването на ПТП. В
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП е предвидено изискване към водачите да
контролират управляваното от тях МПС, но законодателят не е предвидил
резултата от неизпълнение на това задължение да е резултатен – причиняване
на ПТП. Причиняването на ПТП се субсумира в състава на
административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП, която не е посочена в издаденото наказателно постановление. Ето защо
като е посочил, че е настъпило ПТП, а е наложил административна санкция
по чл.185 от ЗДвП наказващият орган е допуснало процесуално нарушение
като не е посочил правилната санкционна норма. Това е изцяло в
правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в
съдебната фаза на процеса.
Констатираните от съдът допуснати съществени нарушения не могат да
бъдат изправени в съдебна фаза на процеса и нарушават правото на защита на
жалбоподателя да научи в какво конкретно го обвиняват, че е осъществил,
както с коректно описание на нарушение, така и с правилно посочване на
конкретна забранителна норма, по която да се квалифицира същото и
правилно посочена санкция.
Поради което наказателното постановление като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Независимо от нередовностите в АУАН НП би могло да бъде съставено в
хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, ако се установи по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя, както и
неговата вина, но в разглеждания случай нередовността в акта за
установяване на административно нарушение се явява съществена и не може
да бъде санирана, защото се поставя под съмнение безспорното доказване на
извършеното нарушение.
Изложените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени,
5
тъй като ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на
въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на
страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на
защитата в рамките на административно-наказателното производство.
Още повече, че с посочените по-горе процесуални нарушения е налице
неглижиране на задълженията от страна на административно-наказващия
орган да проведе една законосъобразна процедура.
От жалбоподателя, с оглед факта на отмяна на наказателното
постановление, не се претендират разноски до приключване на делото в
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №23-4332-
023135/05.10.2023 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6