№ 257
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Гергана Георгиева Савова-Малиновска (РП-
Перник)
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно административно
наказателно дело № 20211100603568 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 23.06.2021г., постановено по НАХД № 9 774/2020г. по описа на
СРС, НО, 6 състав, съдът е признал за виновен обвиняемия Г. С.Х. за извършено
престъпление по чл.354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК за това, че на на 08.02.2020г., около
08,00 часа, в гр.София, на кръстовището на бул.“България“ и бул.“Черни връх“, до
заведението „Уейк Ъп“, държал в себе си високорискови наркотични вещества, а
именно кокаин, с процентно съдържание на активния компонент - 39%, с нето тегло -
0,54 грама, на стойност 67,50 лв., без надлежно разрешително, издадено по Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, и чл. 1 от Наредбата за условията и
реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 вр. чл.30 ЗКНВП, като случаят е
маловажен, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. В тежест на
обв. Х. са възложени и направените по делото – в д.п. - разноски на осн. чл. 189, ал.3 от
НПК и е постановено отнемане в полза на държавата на инкриминираните наркотични
вещества на осн. чл. 354а, ал.6 от НК.
От така постановеното решение е останал недоволен обвиняемият Х., който,
чрез подадена от упълномощения от него защитник - адв. С.П. - въззивна жалба, го
1
обжалва изцяло. В депозираната жалба се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд.
Навеждат се агрументи за неговата неправилност, тъй като според защитника
обвинението е недоказано в частта му относно авторството на деянието. В тази насока
защитникът счита, че е налице опорочено събиране на доказателства по изземване на
инкриминираното вещество, позовавайки се на противостоящите данни от протокола
за доброволно предаване и от показанията на св. Г.; на следващо място се излагат
аргументи, че обвинението се крепи на показанията на полицейски служители,
съставени по метода „ копи-пейст“, а съдът не е отчел обясненията на обвиняемия и
показанията на св. Е.Х.а. Прави се искане за отмяна на решението и оправдаването на
подзащитния му.
.
В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна, и
предлага атакуваното решение на СРС да бъде потвърдено.
Обвиняемият Х., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание пред
въззивната инстанция.
Упълномощеният му защитник адв. П. излага доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, позовавайки се на писмено наведените във въззивната
жалба. Акцентира върху възможността за манипулиране на доказателства и
неустановената по делото идентичност между изследваното вещество и това,
притежавано от подзащитния му. Моли въззивният съд да отмени решението на
първоинстанционния съд и да оправдае обв. Х. по повдигнатото му обвинение.
Обвиняемият Х. прави искане за оправдаването му, изразено в последната му
дума.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска
провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.
Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази
изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, счете,
че фактическите констатации на първоинстанционния съд относно обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото са направени в съответствие със
събраните по делото доказателства и правилна интерпретация на установените чрез
способите, предвидени в НПК, факти, относими към наличието на престъпление и
участието на обв. Х. в неговото извършване, поради което и не счете, че следва да
упражни правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК за приемане на нови фактически
положения по делото. Напротив – фактическата обстановка, възприета от
2
контролираната инстанция почива на вярна и обективна интерпретация на източниците
на интересуваща делото информация, поради което и въззивният съд я възприема
изцяло.
Обосновано е прието от СРС, че обв. Х. е роден на ******* в гр.София, живущ в
гр.София, кв.“Крива река“, ул.“С*******, българин, с българско гражданство, с
полувисше образование, неосъждан, неженен, работи, с ЕГН **********.
През нощта на 07-ми срещу 08.02.2020г. обв. Х. се намирал в заведението „Уейк
Ъп“, находящо се в гр.София, на кръстовището на бул.“България“ и бул.“Черни връх“.
Около 08,00 часа на 08.02.2020г. той излязъл от заведението и случайно се натъкнал на
полицейски патрул от 04 РУ-СДВР, включващ свидетелите И.Д.К., Й.П. Г. и Л.Г.З..
Полицаите забелязали обв. Х. пред заведението, представили се и поискали да му бъде
извършена полицейска проверка. От това тяхно намерение, обв. Х. видимо се притеснил и
побягнал, но бил настигнат от полицейските служители и задържан. Тогава обв. Х. извадил
от джоба на дънките си прозрачно пакетче с бяло прахообразно вещество и се опитал да го
изхвърли. Полицейските служители осуетили опита му да се избави от пликчето. Обв. Х.
започнал да обяснява, че някакъв непознат човек в бара му дал пликчето. Започнал да
буйства, да се държи арогантно и направил опит отново да избяга. Това наложило
полицейските служители да поискат съдействие от колегите си, а обвиняемият с протокол за
доброволно предаване предоставил прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо бяло
вещество . На обв. Х. били поставени помощни средства - белезници и същият бил отведен
в сградата на 04 РУ-СДВР.
От заключенията на физикохимичната експертиза и съдебно-оценителната
експертизи се установява, че намереното бяло вещество представлява високорисково
наркотично вещество - кокаин, с процентно съдържание на активния компонент - 39%, с
нето тегло - 0,54 грама, на стойност 67,50 лв.
Приетите за установени по делото факти се извеждат от анализа на гласните и
писмени доказателства по делото, както и способите за тяхната проверка, а именно:
обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното следствие, показанията на
свидетелите И.Д.К., Й.П. Г., Л.Г.З. и М.А.Ю., в хода на съдебното следствие и тези
дадени в д.п., ценени на основание чл. 378, ал.2 от НПК, показанията на св. Е. Х.а в
хода на съдебното следствие, заключение на физико-химичната експертиза, протокол
за оценка на НВ, протокол за доброволно предаване от 08.02.2020г., справка за
съдимост на обв.Х., СМУ № 6/ 09.02.2020г., приемо – предавателен протокол №
70423/07.05.2020г. на НОП – ЦМУ.
Както правилно е преценил първоинстанционният съд, тази доказателствена
основа е достатъчна и годна, за да обоснове фактът на извършване на престъпление по
чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, да свърже неговото авторство именно с обв. Х., да
изясни обстоятелствата, при които са протекли събитията и точната тяхна хронология.
Доказателствата са правилно осмислени от първата инстанция. Изложените аргументи,
които обхващат всички значими обстоятелства и документират необходимия
доказателствен анализ, имат нужната обяснителна стойност и яснота, като
законосъобразните изводи на състава на СРС, които се споделят от настоящия състав, с
оглед на депозираната жалба е необходимо да бъдат допълнени със следното:
По същество доказателствената съвкупност по делото е противоречива в частта
си относно гласните доказателствени средства, които условно ( с оглед на тяхната
3
информационна насоченост) биха могли да се разделят на две групи – първата,
състояща се от показанията на служителите на 04 РУ-СДВР - свидетелите И.Д.К., Й.П.
Г., Л.Г.З. и на случайно присъствалия на местопрестъплението милен Ю. и втората,
обхващаща дадените от подсъдимия обяснения и показанията на неговата сестра Е.
Х.а, като противоречието касае авторството на деянието ( държането на
инкриминираното високорисково наркотично вещество). По отношение на останалите
обстоятелства от значение за правилния изход на делото – наличието на престъпление,
мястото и датата на извършването му, както и конкретният му предмет, и неговата
парична равностойност и съдебното минало на обв. Х. се установяват напълно
еднопосочно от протокола за задържане на обвиняемия, гласните доказателствени
средства, заключението на ФХЕ и писмените доказателства.
При наличие на противоречие в доказателствени източници ( особено при
гласни такива) правилата на формалната логика налагат преценката за тяхната
достоверност да се основава на обективни критерии, залегнали и в дългогодишната
съдебна практика, а именно естеството ( качествената характеристика) на
информационния носител, неговото съответствие с другите събрани по делото
доказателства и вътрешната му убедителност, изводима от неговата логичност и
последователност. Извършената от възззивния съдебен състав и основана на
посочените критерий преценка на достоверността на двете противостоящи си групи
гласни доказателствени средства води до доказателствен извод за достоверност на
изнесената от свидетелите К., Г., З. и Ю. версия на събитията, случили се на
инкриминираната дата, респ. за недостоверност на данните, съдържащи се в
обясненията на обвиняемия относно главния факт на процеса – авторството на Х. в
извършването на инкриминираното деяние против народното здраве.
Следва да бъде акцентирано, че данните в показанията на служителите от 04 РУ-
СДВР – свидетелите К., Г., З. намират подкрепа във възпроизведените от св. Ю.
събития, като за последният свидетел данни за предубеденост или заинтересуваност не
са налични – същият е станал случаен очевидец на интересуващите делото събития. В
тази смисъл тази доказателствена маса по несъмнен и категоричен начин установяват
факта на престъплението и участието на обв. Х. в неговото извършване. Същите
възпроизвеждат непосредствените си възприятия от случилото се, липсват каквито и да
било обективни основания да се счита, че те са тенденциозни и необективни, че в тях
свидетелите са трансформирали спомена си за събитията и са ги представили пред съда
с друго съдържание. Напротив – данни за подобно „сговаряне” във вреда на обв. Х.,
освен че не са налице, се изключват от вътрешната убедителност и категоричност,
съдържаща се в показанията на посочените полицейски служители и св. Ю., напълно
последователни в разказа си, че обвиняемият е държал плика, където се е намирало
наркотичното вещества. Изложението на разказа на всеки един от посочената група
свидетели за интересуващите делото събития е хармонично и еднакво подробно във
всичките свои части, показва логичност и безпротиворечивост, като липсва
неувереност и лабилност, базирано е единствено на това, което свидетелят лично е
запаметил без наличие на предположения, на мнения и оценки на факти, за които той
няма собствени и стабилни възприятия и категоричен спомен. Ето защо и настоящият
съдебен състав, подобно на първата инстанция прие, че показанията на свидетелите К.,
Г., З. и Ю. следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост. Именно последните
установяват авторството на деянието от обвиняемия категорично и несъмнено; липсва
необходимост от извършване на разпознаване на лице за установяване на извършителя
4
на деянието, тъй като начинът на разкриване на престъплението и непосредственото
задържане на извършителя, ведно с предмета на престъплението и на мястото на
извършването му, правят безпредметно подобно процесуално- следствено действие.
Анализът на гласните доказателства от „втората” група – обясненията на
обвиняемия – твърдящ държане на добавката „цитрулин малат ”– води до извод за
тяхната недостоверност относно посоченото обстоятелство. Съдът прие, че тази група
доказателствени източници представлява единствено защитна версия на обвиняемия
и не ги кредитира. Несъмнено обясненията на обвиняемия имат двуякия характер (на
доказателствено средство и средство за защита), което налага техния анализ и
необходимост от проверката им, като анализът на самите източници на интересуващи
делото факти води до извод за тяхна неубедителност, като следствие от тяхната
противоречивост ( помежду им и в отделните им части), нелогичност и странни от
житейска гледна точка твърдения, свързани с опит за бягство, съпротива срещу
полицейската проверка при наличие на медикамент ( добавка) със свободен достъп .
Показанията на св. Х.а – сестра на обв. Х., обективно не способстват за изясняване на
обстоятелства по делото, тъй като свидетелят не възпроизвежда възприятия от
случилото на инкриминираната дата, а твърденията й за употреба на добавки от страна
на обвиняемия не влизат в противоречие с държането от него на високорискови
наркотични вещества.
Защитата отправя упреци към съдържанието на протоколите за разпит на
полицейските служители, считайки ги за изготвени по технологията „ копи – пейст“.
Действително прочитът на протоколите за разпит на разпитаните полицейски
служители К., Г. и З. показва сходства в изнесените от тях факти, но не и идентичност
на съдържанието им, а наличието на сходство е обяснимо с оглед възприемането на
едни и същи обстоятелства, съответно подобното им възпроизвеждане. Следва да бъде
посочено, че при обсъждане на показанията, събрани от разследващ орган, съдът
следва да вземе предвид няколко принципни съображения от съдържанието на правото
на справедлив процес на всеки гражданин, обвинен в престъпление. Съгласно чл. 6, т.
3, б. "д" ЕКПЧ в минималния комплекс от права, които държавата е длъжна да му
гарантира, се включва и правото му да участва в разпита на свидетелите, чиито
показания са в основата на обвинението. В този смисъл противопоставими като
пълноценни доказателства на обв. Х. в настоящия процес са тези свидетелски
показания, при събирането на които му е била осигурена възможност пряко да участва,
като им задава въпроси, да прави бележки и възражения, тъй като това му създава
сигурност, че показанията са депозирани доброволно, отразени са вярно в протокола и
е осигурена ефективна възможност на обвиняемия да разколебава доказателствата им
стойност или да я опровергава. Затова и чл. 281, ал. 8 от НПК не позволява
осъдителната присъда да се основава само на показания, дадени пред разследващ
орган, прочетени по реда на ал. 4, т.е. без съгласието на подсъдимия. Вложената
5
законодателна целесъобразност е недвусмислено ясна и обслужва приоритетната
необходимост да не се позволи централните доказателства да са събрани в рамките на
тайно и несъстезателно производство чрез използване на принуда или чрез превратно
отразяване на смисъла на показанията в протокола и да се гарантира ефективно
правото на защита на обвиняемия. Изхождайки от тази принципна рамка на
минималните гаранции за справедлив процес, следва да се приеме, че надеждни са тези
доказателства, установени чрез прочитане на показанията на свидетелите пред
разследващ орган, които намират обективна подкрепа в други обективни факти или в
показания, събрани в хода на съдебното следствие с гарантирана състезателност. В
случая това е така, тъй като данните изнесени от свидетеля Ю. ( който не е
полицейски служител, а случаен гражданин), подкрепят и допълват показанията на
полицейските служители, поради което и са убедителна индикация за достоверността
на разказа им.
Ето защо и съвкупният анализ на обясненията на обв. Х. води до извод за
тяхната неубедителност, житейска недостоверност и изолираност от останалия събран
по делото доказателствен материал, поради което и следва извод за тяхната
недостоверност в посочената по-горе част.
Изготвеното по делото експертно заключение и писмени доказателства
кореспондират помежду и с останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което следва да бъдат ценени в тяхната цялост.
Ето защо и след анализ на събраните и проверени по делото, въззивният съд не
констатира основания за упражняване на правомощията си, посочени в чл. 316 от НПК
за промяна на установените от контролираната инстанция факти, напротив - както
правилно е преценил първоинстанционният съд, тази доказателствена основа е
достатъчна и годна, за да обоснове фактът на извършване на престъпление по чл. 354а,
ал.5, вр. ал. 3 от НК, да свърже неговото авторство именно с обвиняемия, да изясни
обстоятелствата, при които са протекли събитията и точната тяхна хронология.
Въз основа на така изложените фактически и доказателствени изводи съдът
намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд основателно и обосновано се е произнесъл по
внесеното от СРП предложение за освобождаване на обв. Г.Х. от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за
престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3 от НК. Поначало, за да бъде признат
един обвиняем за виновен, респективно за да съставлява едно деяние престъпление
не е достатъчно то само формално да осъществява субективните и обективни
признаци на съответния състав. Необходимо е деянието да е в достатъчна степен
общественоопасно, да накърнява сериозно обществените отношения, предмет на
наказателноправна защита. Така и разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК предвижда, че
6
деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление не е престъпно в две хипотези: когато поради своята малозначителност
изобщо не е общественоопасно или когато неговата обществена опасност е явно
незначителна, като предвиждайки в себе си белезите на малозначителност да изключи
престъпния характер на осъщественото от дееца. Последната може да се преценява
откъм обществената опасност както на самото деяние, така и тази на самия
извършител.
От събраните по делото доказателства става ясно, че обв. Х. не е осъждан до
момента и не е регистриран като извършител на криминални прояви. При преценката
за малозначителност на деянието съдът не може да не отчете обстоятелството, че се
касае до една инцидентна проява в поведението на обвиняемия Х., който няма
асоциални прояви, обусловени от употребата на наркотични вещества. Всички тези
обстоятелства обаче са били взети под внимание и от първоинстанционния съд при
прилагане на хипотезата на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 от НК, а именно, че престъпното
деяние представлява маловажен случай, както следващото от това приложение на чл.
78а от НК за освобождаване на обв. Х. от наказателна отговорност и налагането му на
административно наказание „глоба“.
В настоящия казус съдът намира, че с конкретното поведение на обвиняемия
обществените отношения, предмет на наказателно правна защита, са били накърнени в
по-ниска степен в сравнение с обикновените случаи на престъплението по чл. 354а,
ал. 3 от НК, което обуславя наличието на „маловажен случай“. Касае се за държано от
обвиняемия Х. сравнително не малко количество високорисково наркотично вещество
(кокаин с нето тегло - 0,54 грама), с относително не малка концентрация на активен
компонент – 39%и на стойност от 67.50 лева, че да наведе настоящия съдебен състав
до прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Количеството, респ. стойността на
високорисковото наркотично вещество, държано от Х., не подкрепят извода за
„малозначителност“ или „явна незначителност“ на обществената опасност на деянието,
тъй като вида високорисково наркотично вещество – кокаин, с нето тегло от 0,54
грама и съответно цена ( за нуждите на съдебната система, т.е. по-ниска от
действителната пазарна) от 67.50 лева не са незначителни, дори напротив –
количеството и вида му застрашават охраняваните обществени отношения, а
стойността от 67.50 лв. и към настоящия момент, макар и в пъти по-малка от
минималната работна заплата за страната към инкриминираната дата, не би могла да
бъде считана за малозначителна, т.е. количественият и стойностен критерий също не
разкриват малозначителност или явна незначителност на обществената опасност на
престъпното деяние в конкретния случай. Водим от горното, настоящият съдебен
състав счита, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК.
7
Законосъобразно СРС е приел, че обв. Х. е осъществил инкриминираното по
делото деяние (с посочените в постановление от 24.07. 2020г. на СРП негови времеви и
пространствени параметри, както и предметно/обектно съдържание и левова
равностойност на високорисковото наркотично вещество).
Деянието на обв. Х., установено по несъмнен и категоричен начин по делото,
осъществява от обективна и субективна страна признаците на състав на престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, по което обвинение същият е предаден на съд с
постановление от 24.07. 2020г.
От обективна страна вечерта на 08.02.2020г. обв. Х. е държал високорисково
наркотично вещество – кокаин /описано подробно по –горе/ на обща стойност 67.50,00
лева. Втората изпълнителна форма на престъплението по чл. 354а, ал.3 от НК –
„държането” е от категорията на т.нар. „продължени престъпления”, при които
изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо, непрекъснато осъществяване
на състава, до настъпването на някакви зависещи или не от волята на дееца
обстоятелства, които го прекратяват. Съставомерно „държане” по чл. 354а, ал.3 от НК
е налице, когато за наркотичното вещество няма надлежно разрешение и то обективно
се намира във фактическа власт на дееца. В случая безспорно се установи, че
наркотичното вещество се е намирало у обв. Х., т.е. е било в негова фактическа
власт.
На следващо място държането на наркотично вещество е станало без за това
обвиняемият да е имал надлежно разрешение – тъй като кокаинът има наркотично
действие, няма легална употреба, пазар и производство в Р. България и е поставена под
контрол съгласно Единна Конвенция на ООН по упойващите вещества, ратифицирана
и от Р. България; същата е включена и в Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Закон за
контрол върху наркотичните средства и прекурсорите „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина”. Именно предвид
характера на наркотичните вещества, чието държане би могло да доведе до
причиняване на увреждания и човешки жертви, законодателят е въвел специален
разрешителен режим с оглед упражняването на строг контрол върху тяхното
придобиване и държане. Обв. Х. не се е съобразил именно с този специален режим и
държал наркотичното вещество без надлежно разрешение.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че в конкретния случай се касае до
извършено от обв. Х. престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 от НК. СРС, НО, 6 с-в
обстойно е извел считаните за релевантни за направата на такъв извод обстоятелства:
незначителни вредни последици от престъплението (изводими от стойността на
наркотичното вещество, което е в пъти под минималната работна заплата за страната),
личността на Х. - неосъждан, в млада възраст, в началото на своята професионална и
социална реализация, липса на данни за отпочнати и незавършени наказателни
производства, с позитивни характеристични данни. Този извод на СРС се споделя от
8
настоящия съдебен състав, като деянието на Х. разкрива характеристиките на
визираното в чл. 93, т. 9 НК, съгласно който „маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид”. Видно от дефинирането на понятието основополагащо при
преценката за маловажност в конкретния случай е обществената опасност на деянието
и след това – и личността на дееца.
От субективна страна, съдът прие, че деянието е осъществено при пряк умисъл
от страна на дееца – обв. Х. е съзнавал всички елементи, обхванати от обективната
страна на деянието по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 от НК, съзнавал е противообществения
характер на осъществяването деяние, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал и целял тяхното настъпване.
Административното наказание „глоба“ е определено в минималния, предвиден в
чл. 78а от НК размер, поради което обсъждането му се явява безпредметно.
По отношение на деловодните разноски с оглед изхода на делото и в
съответствие с чл.189,ал.3 от НПК, правилно същите са възложени в тежест на
обвиняемия, а съобразно императивната разпоредба на чл.354а, ал.6 от НК е
постановено отнемане на наркотичното вещество в полза на Държавата.
При цялостната служебна проверка на решението въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, други съществени нарушения на процесуалните
правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което решението
от 23.06.2021г. на СРС, НО, 6 с-в следва да бъде потвърдено.
Водeн от горното, Софийски градски съд на основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 23.06.2021г., постановено по НАХД №
9774/2020г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10