ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6
гр. София, 16.02.2024 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк.МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА
полк.ЦАНКО Т. ГРОЗЕВ
като разгледа докладваното от полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20246000600003 по описа за 2024
година
образувано по жалба на адв. П. В. от АК – В., в качеството му на защитник на
подсъдимия ....... П. А. Р. от в.ф. ...... – В., срещу присъда № 6/07.07.2020 г. по
НОХД № 30/2020 г. по описа на Военен съд - С..
С присъда № 6/07.07.2020 година по НОХД № 30/2020 година на
Военен съд – С. подсъдимия ....... П. А. Р. от в.ф. ......-В. е признат, за виновен
в това, че на 11.10.2019 г. в гр. В., на паркинга на хипермаркет „......“ гр. В., в
собствения си лек автомобил марка „......“ с рег. № ....... и в ползваните от него
жилище и избено помещение, находящи се в гр. В., ул. „......“ № ..., държал с
цел разпространение 515,30 литра дестилатен етилов алкохол (дестилат от
ферментирали дрожди от плодове и дрожди собствено производство -
домашна ракия), с общо количество на чистия етилов алкохол – 214,293
литра, без надлежно разрешително, като случаят е немаловажен, поради което
и на основание чл.234, ал. 2, предл. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, във вр.
чл. 1, ал. 1, чл. 2, т. 1, чл. 4, т.т.1,2,3,4; чл. 9, т.т. 1,2,3; чл. 47, ал. 1, т.т. 7, 8,
9,10; чл. 48, ал. 1, 2, 3, 6,7; чл. 50, ал. 1 и ал. 2 и чл. 65, ал. 1 от ЗАДС и е
осъден на 10 (десет) месеца „Лишаване от свобода“, като не му е наложено
по-лекото, предвидено в закона наказание „Глоба“ и „Лишаване от права“ по
1
чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил определеното
наказание с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на
присъдата в законна сила.
На основание чл. 234 ал. 5 НК, е отнето в полза на държавата предмета
на престъплението, а именно 515.30 литра дестилатен етилов алкохол,
намиращи се на съхранение в помещение на РС „Военна полиция“ – В..
На основание чл. 53 ал. 1 бук. „а“ НК, е отнел в полза на държавата
вещи, собственост на подсъдимия, послужили за извършване на
престъплението, а именно: лек автомобил марка „......“ с рег. № .......; 43 брой
пластмасови туби от минерална вода, с различна вместимост и един брой
пластмасов бидон, иззети с протоколи за претърсване и изземване от
11.10.2019 г. от лек автомобил и частен дом, които туби и бидон се намират
на съхранение в помещение на РС „Военна полиция“ – В..
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, които следва да
бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият ........ П. А. Р. е осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Военен съд-С. 291,50 (двеста деветдесет и един
лев и петдесет стотинки) лева деловодни разноски.
Подсъдимият ........ П. А. Р. е осъден да заплати по сметка на РС
„Военна полиция“ – В. сумата от 1041,39 (хиляда четиридесет и един лев и
тридесет и девет стотинки) за съдебно физико-химическа, съдебно
оценителна, съдебно техническа и дактилоскопна експертизи.
Постъпила е въззивна жалба и допълнително изложение към нея от адв.
П. В. от АК - В. – защитник на подсъдимия ........ П. Р..
Същите са подадени в срок от лице имащо тези правомощия, отговарят
на изискванията на закона и са процесуално допустими.
В тях се обосновава, че първоинстанционният съд не е изпълнил
задълженията си по чл. 14, ал. 1 НПК за обективно всестранно и пълно
изследване на всички доказателствени материали. Тълкувал е превратно
някои от доказателствата и тяхната проверка е извършена не според
действителното им съдържание, а единствено с оглед тезата на обвинението.
Адвокат В. счита, че съдът не е изяснил как е извършено държането на
2
етиловия алкохол с цел разпространение, кога, както и чия собственост е той.
Описаната от съда фактическа обстановка не отговаря на събраните
доказателства.
Оспорват се законосъобразността на процесуално - следствените
действия „Претърсване и изземване“ на 11.10.2019 г. на трите пластмасови
туби от лекия автомобил на подсъдимия на паркинга на хипермаркет „......“ и
в пристройката, приспособена с отделен вход. За първите три туби се твърди,
че са се намирали на земята, извън автомобила, а от съдържанието на втория
протокол не може да се разбере на кой адрес е извършено претърсването и за
коя от намиращите се в двора три пристройки с отделен вход, става въпрос.
Неправилно в мотивите си съдът е приел, че съгласно двата протокола
за „Претърсване и изземване“ „веществените доказателства били запечатани
и закарани в сградата на Военна полиция - В.“, тъй като в нито един от
протоколите не е описано, че веществените доказателства са запечатани и
къде са били оставени на съхранение. В тях е записано единствено „иззети с
подписите на поемните лица“.
В разпитите си пред съда поемните лица в двата протокола не твърдят
веществените доказателства да са били запечатени, още повече със слепки от
подписите им. Такова „запечатване“ не се вижда и на снимките в изготвените
фотоалбуми непосредствено преди да бъдат транспортирани. Поради
обстоятелството, че веществените доказателства – различните съдове с
течност, не са били запечатени по съответния ред, не може да се гарантира, че
наличната в тях течност при изземването им е идентична с тази при
изследването им - веществените доказателства са съхранявани на
неустановено място и не е изяснено кой е имал достъп до тях.
Свидетелите Л. и П., вписани като „поемни лица“ в „Протокола за
претърсване и изземване“ в жилището на подсъдимия, не са присъствали на
претърсването. Те са курсанти в новобрански период във Военно морското
училище гр. В., където се помещава и РС „Военна полиция“ - В.; били са
избрани няколко дни преди извършване на следствените действия и им е било
обяснено какви вещи ще се търсят, поради което показанията им не могат да
се приемат за достоверни. В подкрепа на това са и показанията на свидетеля
О.С., в които той твърди, че заедно с двете горепосочени поемни лица са били
извън адреса, на улицата по време на претърсването. В следственото действие
3
„Претърсване“ са участвали освен вписаните в протокола лица, и самият О.С.
и още един, неустановен оперативен работник, които обаче не са били
вписани в протокола като „присъстващи“. Всичко това води до извода, че
двата протокола за „Претърсване и изземване“ следва да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото, а иззетите с тях веществени
доказателства да не се приобщават към материалите.
По време на разследването не е спазена разпоредбата на чл. 110, ал. 3
НПК – веществените доказателства /ВД/ са иззети от един военно-разследващ
полицай, а досъдебното производство е водено от друг, при което е следвало
ВД, заедно с делото да му бъдат предадени с документ, какъвто по делото
липсва.
Сочи се, че съдът неправилно е приел за установено количеството
течност във всяка пластмасова туба единствено по вместимостта, написана на
етикета, без да съобрази, че тубите са произведени от мека пластмаса и дори
малко огъване на същите променя значително обема им.
Първоинстанционният съд в мотивите си неправилно е приел, че
представителни проби са взети от всички туби, обособени в дадена група,
което противоречи на отразеното в протокола за оглед на веществени
доказателства – от всички туби, обособени в дадена група произволно е
избирана една и само от нея са вземани представителни проби. В тази връзка
се оспорва изготвената физико-химична експертиза като необоснована и
неправилна, тъй като в нея не е определено алкохолното съдържание във
всички туби от обособена група, а само в произволно избрана туба от всяка
група.
Изводът на съда, че откритият в помещенията алкохол се държи от
подсъдимия не е категоричен, обоснован и единствено възможен вариант, тъй
като по делото са налице данни, че и други неустановени по делото лица
/според съда “мигранти“/ по това време са живели на адреса и са имали
достъп до съответните помещения.
Отхвърлени са почти всички доказателствени искания на защитата, едно
от които е за разпит на сестрата на подсъдимия, която според данните по
делото е занесла алкохола в обитаваното от него помещение за домашни
нужди и в разрешено от закона количество.
Обосновава се, че съдът незаконосъобразно е отнел в полза на
4
държавата лекия автомобил марка „......“, с рег. № ........, собственост на
подсъдимия, тъй като същият в контекста на изпълнителното деяние
„държал“ на престъплението по чл. 234 НК не е средство за неговото
извършване и не подлежи на отнемане по реда на чл. 53 НК.
Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова, с която ....... Р. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново
разглеждане от друг състав на Военен съд – С. с оглед допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила.
Няма искане за събиране на нови доказателства.
Не е постъпил протест и няма писмено становище на постъпилата жалба
от страна на прокуратурата.
Настоящият състав на Военно-апелативния съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, с мотивите на атакувания съдебен акт, с
въззивната жалба и допълнителното изложение към нея, намира, че за
изясняване на въпросите във връзка с жалбата не следва да се провежда
съдебно следствие.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание на 14 март 2024 година от 10.00 часа, в гр. София, бул. Витоша №
2, Съдебна палата, зала № 4, партер, за което да се призоват страните.
Подсъдимият ....... Р. следва да бъде уведомен, че присъствието му в
съдебното заседание е задължително.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 327 НПК, Военно-
апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА внохд № 3/2024 г. по описа на Военно-апелативния съд за
разглеждане в открито съдебно заседание на 14 март 2023 година от 10.00
5
часа, в гр. София, бул. Витоша № 2, Съдебна палата, зала № 4, партер, за
което да се призоват страните:
ПРОКУРОР от Военно-апелативна прокуратура.
ПОДСЪДИМИЯТ ....... П. А. Р. от военно формирование ...... – В. и
ДА СЕ УВЕДОМИ подсъдимият, че присъствието му в съдебно
заседание е задължително.
АДВОКАТ П. В. от гр. В., ул. „.......“ № .., ет. .., тел.: ...........
НЕ ДОПУСКА провеждането на въззивно съдебно следствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6