О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206 28.03.2016 година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 28 март две хиляди и шестнадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
НОХД № 457 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХVІ от НПК.
Постъпила
е молба вх. № 3679/18.03.2016 г. от адвокат Х.Г. от САК, в качеството му на
защитник на обвиняемия Н.Т.К.. Молбата е с правно основание чл.369, ал.4 от НПК
и в нея се развиват подробни съображения за това, че от наблюдаващия ДП прокурор
при Окръжна прокуратура – Пловдив не са отстранени съществените процесуални
нарушения допуснати в хода на ДП № 1/2009г. по описа на същата прокуратура, указани
с Разпореждане от 24.08.2015г., постановено по НОХД № 36/2015г. на Окръжен съд
– Стара Загора и допълнени с Определение от 19.11.2015г., постановено по ВЧНД
№481/2015г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждането на
окръжния съд. Развиват се съображения и за допуснати нови съществените
процесуални нарушения в хода на ДП нарушаващи правото на защита на обвиняемия К..
Искането
до Окръжен съд – Стара Загора е да прекрати наказателното производство срещу
подсъдимия Н.Т.К. на основание чл.369, ал.4 от НПК.
Съдът,
след като се запозна с молбата и с приложените към нея доказателства, както и с
материалите по настоящото дело, по приложените към него дела и тези по
досъдебното производство, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с Постановление от 18.03.2009 г. на
Главния прокурор на Република България срещу неизвестен извършител – длъжностни
лица от Община Гълъбово за престъпления по чл.282, ал.3, вр. с ал.2, вр. с
ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Със същото Постановление е разрешено разследването
по Досъдебно производство № 1/2009 г. по описа на ОП – Пловдив да бъде
извършено в друг район, различен от района по местоизвършване на престъплението,
попадащ в компетентността на ОП-Стара Загора, с оглед по-пълно разследване на
престъпната дейност. Определено е разследването да бъде извършено от разследващ
екип под прякото наблюдение и надзор на наблюдаващ прокурор от ОП – Пловдив.
На 23.12.2011 г., след приключване на разследването, прокурор от ОП –
Пловдив е внесъл в Окръжен съд – Стара Загора обвинителен акт срещу 11
обвиняеми и за множество престъпления, измежду които е и Н.Т.К.
С Разпореждане от 09.01.2012 г. по НОХД № 949/2011 г. по описа на ОС –
Стара Загора съдията-докладчик е приел, че по правилата за родовата подсъдност
на делата, компетентен да разгледа делото е Специализирания наказателен съд,
поради което и на основание чл.35, ал.2, вр. чл.411а, ал.1 от НПК, вр. §9, ал.1
от ПЗРЗИД на НПК е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил
на Специализираната прокуратура по компетентност.
На 01.02.2012 г. прокурор от Специализирана прокуратура е внесъл по
компетентност обвинителния акт на ОП – Пловдив заедно с материалите по прекратеното
НОХД № 949/2011 г. по описа на ОС – Стара Загора и материалите по ДП № 1/2009
г. по описа на ОП – Пловдив, прокурорска преписка № 1464/2009 г. по описа на ОП
– Пловдив за разглеждане в Специализирания
наказателен съд, където е било образувано НОХД № 67/2012 г. по описа на този съд.
С Присъда № 2 от 07.02.2014 г. Специализираният наказателен съд е признал всички
подсъдими за невиновни и ги е оправдал по всички повдигнати им обвинения, в
това число и подсъдимият Н.К..
Срещу оправдателната присъда е подаден протест от прокурор при
Специализираната прокуратура и е образувано ВНОХД № 146/2014 г. по описа на
Апелативен специализиран наказателен съд. С Решение № 33 от 15.10.2014 г.
Апелативният съд е отменил изцяло присъдата на Специализирания наказателен съд,
постановена по НОХД № 67/2012 г. и е върнал делото на Специализираната
прокуратура за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения.
С Постановление от 17.11.2014 г. Специализираната прокуратура е приела по
компетентност досъдебното производство, частично е прекратила наказателното
производсттво по отношение на обвиняемите Н.С.М., П.С.С., П.Г.Б., Ж.Н.С., Т.Ж.М.
по отношение на обвинението за участие в организирана престъпна група по
чл.321, ал.3, пр.последно, вр. ал.2 от НК и е изпратила досъдебното
производство по компетентност на ОП – Пловдив. Срещу това постановление са били
подадени жалби, като същото е влязло в сила, считано от 04.12.2014г.
Междувременно, Н.К., който отново е добил качеството на обвиняем е сезирал
Специализирания наказателен съд с молба по чл.368, ал.1 от НПК. Било е
образувано НЧД № 1695/2014г. по което е постановено Определение от
05.12.2014г., с което на основание чл.369, ал.1 от НПК съдът е върнал ДП
№1/2009г. на Специализираната прокуратура като е дал възможност на прокурора в
три месечен срок да внесе делото за разглеждане в съда, или да прекрати
наказателното производство срещу Н.Т.К..
След това ДП е било изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура –
Пловдив, като наблюдаващият прокурор е изготвил обвинителен акт срещу 10
подсъдими лица, измежду които и Н.К., който на 28.01.2015г. е внесъл за
разлеждане в Окръжен съд – Стара Загора, т.е. обвинителния акт е внесен в съда
в определения 3 месечен срок. По внесения обвинителен акт е било образувано НОХД
№ 36/2015 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, по което с Разпореждане
от 13.03.2015 г.
съдията – докладчик на основание чл.249, ал.2, вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК е
прекратил
съдебното производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура – Пловдив за
отстраняване на указаните в мотивите на разпореждането съществени нарушения на
процесуалните правила.
По подаден протест от ОП-Пловдив, с Определение №218 от 21.05.2015г.,
постановено по ВЧНД № 180/2015. по описа на ПАС разпореждането е отменено като делото е
върнато на съдията-докладчик за продължаване подготвителните действия за
разглеждането му в съдебно заседание.
С ново Разпореждане № 1064 от 24.08.2015г. съдията-докладчик отново е
прекратил съдебното производство по НОХД № 36/2015г. по описа на Окръжен съд -
Стара Загора на основание чл.249, ал.2 във вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК поради
допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила – несъответствие на обвинителния акт с изискванията на
чл.246 от НПК и по-конкретно с тези по ал.2 на същия текст, досежно точното и
ясно конкретизиране както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на
извършените от обвиняемите деяния. Срещу това разпореждане от Окръжна
прокуратура гр. Пловдив е бил депозиран протест, който с Определение № 602 от
19.11.2015г., постановено по ВЧНД № 481/2015г. по описа на Апелативен съд гр.
Пловдив, е намерен за неоснователен, като въззивният съд в мотивите на
определението, отделно от Окръжният съд, е констатирал и допълнителни пороци на
обвинителния акт, имащи характер на съществени процесуални нарушения, и е
потвърдил атакуваното разпореждане.
Окръжен съд – Стара Загора с посоченото разпореждане не определил
едномесечен срок за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда по
реда на чл.369, ал.3 от НПК, тъй като се е произнесъл по друг процесуален ред.
На
27.11.2015г. делото е постъпило в Окръжна прокуратура гр. Пловдив, като с
постановление от 30.11.2015г. производството по делото е разделено, като е
разпоредено наказателното преследване по отношение на лицата Н.М., П.Б., М.Б.,
Ж.С., П.С., С.С., Т.М. и Я.П. да се реализира в рамките на друго наказателно
производство - по пр. № 7737/2015г. на
ОП – Пловдив. Наказателното производство срещу обвиняемия Н.Т.К. е продължило
по висящото ДП № 1/2009 г. В хода на ДП водено срещу обвиняемия Н.Т.К. са
извършени допълнителни процесуални действия и са събрани нови доказателства,
като материалите са приложени в т.ХІІ от ДП.
Изготвен е нов обвинителен акт срещу обвиняемия Н.К., който ведно с
материалите по ДП е внесен в ОС – Стара Загора на 28.12.2015г. /първия работен
ден след Коледните празници/, по който е образувано НОХД № 457/2015г. Въприки
пропуска на съда да опредили едномесечния срок по чл.369, ал.3 от НПК
прокурорът е следил за него и е внесъл делото в съда в този срок. При
извършване на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание, съдията-докладчик с Разпореждане № 299 от 24.02.2016г., постановено
по делото, на основание чл.249, ал.2 във вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК е констатирал,
че след последното връщане на делото в хода на ДП са допуснати нови съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на
обвиняемия К., както и че не са отстранени констатираните от ОС – Стара Загора и
от ПАС пороци на обвинителния акт, поради което съдията-докладчик е разпоредил прекратяване
на съдебното производство по делото и връщането му на ОП – Пловдив за
отстраняване на указаните в мотивите съществени нарушения на процесуалните
правила.
В срока за обжалване е подаден частен протест от Георги Димитров – прокурор
при ОП – Пловдив срещу Разпореждане от 24.02.2016г. с искане за отмяната му,
като незаконосъобразно, като са развити съображения за откритото по НЧД №
1695/2014г. по описа на Специализирания наказателен съд производство по реда на
чл.368 и сл. от НПК, което изисква от съда произнасяне по този ред, а не по
реда на чл.249, ал.2 от НПК.
Подадената от адв. Х.Г. като защитник на обвиняемия Н.К. молба с искане за
произнасяне на основание чл.369, ал.4 от НПК, е подадена в срока за обжалване
на разпореждането от 24.02.2016г.
Съдът, в настоящият му съдебен
състав, във връзка с подадения частен протест и молбата на адв. Г. извърши
поредна проверка на материалите по ДП и констатира, че в том 185 на стр.55 и 56
е приложено цитираното по-горе определение от 05.12.2014г., постановено от
състав на Специализирания наказателен съд по НЧД № 1695/2014г., с което е
открито производство по Глава ХХVІ от НПК. Тъй като това производство е открито
от състав на друг съд и тъй като папката, съдържаща определението, неправилно е
приложена не към материалите по ДП, а измежду съдебните дела, от вниманието на
настоящият съд е убягнало наличието му, поради което след като ОП – Пловдив е
внесла обвинителния акт за разглеждането му в ОС – Стара Загора,
съдията-докладчик се е занимал с въпроса – допуснати ли са в хода на ДП
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита първоначално
на всички обвиняеми лица, а впоследствие на обвиняемия К. и на защитниците му в
разпоредително заседание, при извършване на подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание по реда на чл.248, ал.2 от НПК и тъй
като е констатирал съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на ДП, е
прекратявал съдебното производство с посочените по-горе разпореждания на
основание чл.249, ал.2 във вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК, а не по специалният
ред регламентиран в Глава ХХVІ от НПК.
Съдът намира, че с оглед откритата процедура по Глава ХХVІ от НПК, която е
особена по своя характер и пренасянето на делото от досъдебната му фаза в
съдебната с Определението от 05.12.2014г. на Специализирания съд, за съда е
налице задължение да проведе докрай същата, прилагайки правилата по чл.369 от НПК. В този смисъл е Решение №389 от 10.12.2015г. на ВКС по н.д. №1034/2015г.,
І н.о. В това решение Върховният съд е приел, че на правото на обвиняемия да
поиска разглеждане на делото в съда след изтичане на посочените в закона
срокове, съответства задължението на съда да извърши необходимите действия,
гарантиращи реализирането на това право и тези действия са разписани в текста
на чл.368, ал.2 и чл.369 от НПК. С оглед на това проверката дали са отстранени допуснатите
в хода на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, констатирани с Разпореждане
от 24.08.2015г., постановено по НОХД № 36/2015г. по описа на ОС – Стара Загора потвърдено
с Определение № 602 от 19.11.2015г. по ВЧНД № 481/2015г. по описа на ПАС, както
и дали са допуснати нови, следва да се извърши от съда еднолично в закрито
заседание по реда на чл.369, ал.4 от НПК.
От изложеното е видно, че съдът поради поропуск относно съществуването на
висящо производство по реда на Глава ХХVІ от НПК спрямо обвиняемия К., се е
произнесъл по допуснатите съществени процесуални нарушения по внесения
обвинителен акт по общия ред - с Разпореждане № 299 от 24.02.2016г.,
постановено по реда на чл.249, ал.2 във вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК, вместо по
особения ред, регламентиран в чл.369, ал.4 от НПК.
Съдът намира, че следва сам да отмени постановеното разпореждане като
незаконосъобразно – постановено по общия ред при наличието на специален такъв, предвиден
в Глава ХХVІ от НПК. Процесуалната възможност съдът сам да отмени разпореждането
си произтича от разпоредбата на чл.344 от НПК, към който препраща чл.249, ал.3
от НПК, предвиждащ реда за обжалване на разпорежданията по чл.249, ал.2 от НПК,
а именно – по реда на Глава ХХІІ от НПК.
Тук съдът взе предвид Решение № 261 от 21.07.2014 г. на ВКС по н.д. № 552/2014 г. на І н.о. Съгласно посоченото решение
приложението на процедурата по Глава ХХVІ от НПК не е ограничено само в
досъдебната фаза на процеса. Въвеждането на правилото в чл.334, т.4 от НПК, че
въззивният съд може да прекрати наказателното производство «... и когато
първоинстанционния съд не е упражнил правомощието си по чл.369, ал.4 от НПК»,
дава основание за извода, че неприключилата процедура по Глава ХХVІ от НПК може
и следва да бъде финализирана със съдебния акт на въззивния съд, независимо от
проведеното съдебно производство пред първата инстанция и постановената от нея
присъда. Върховният съд приема нещо повече, а именно, че ако по силата на
цитирания чл.334, т.4 от НПК въззивният съд е длъжен сам да приложи особеното
прекратително основание по чл.369, ал.4 от НПК, то същото задължение, но на
основание чл.354, ал.1, т.2 от НПК следва да се приеме за съществуващо и по
отношение на Касационната инстанция. В същото това решение Върховният съд е
приел, че щом това е така, с още по-голямо основание следва да се приеме, че първоинстанционният съд и сам е могъл да
отстрани допуснатото от него нарушение, като макар и със закъснение, постанови
пропуснатото прекратяване на наказателното производство.
В цитираното решение Върховният съд се е занимал със случай идентичен с
настоящия по отношение на предходните връщания на делото на прокурора поради
констатирани съществени процесуални нарушения, като изрично е приел, че без значение за правилността на съдебния
акт, постановен по реда на чл.369, ал.4 от НПК е обстоятелството, че при
предишното прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора, първоинстанционният съд не се е позовал изрично на разпоредбата на
чл.369, ал.3 от НПК, а е посочил като основание за прекратяването и
връщането разпоредбата на чл.288, ал.1 от НПК (а в настоящия случай на
основание чл.249, ал.2 във вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК).
Касае се за особено прекратително основание в рамките на процедура със
самостоятелен процесуален живот, чието действие не е ограничено само в
досъдебната фаза на процеса, защото правните последици могат да настъпят във
всеки момент от него.
Върховният съд и в друго свое Решение под № 467 от 19.12.2011 г. на ВКС по
н.д. № 2442/2011 г., на І н.о. е приел, че «за
правилността на оспореното прекратяване е без значение не само това, че СРС
е започнал да разглежда НОХД № 11841/2010
г. по общия ред, а го е приключил по особения, но и това, че когато е прекратил
предишното НОХД № 10488/2007 г., първоинстанционният
съд не се е позовал изрично на чл.369, ал.3 от НПК.»
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да разгледа молбата на адв. Г.
по реда на чл.369, ал.4 от НПК, като процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на досъдебното производство са допуснати нови съществени процесуални
нарушения, които по смисъла на чл.369, ал.4 от НПК са основание за прекратяване
на наказателното производство водено срещу обвиняемия Н.К..
Съдът констатира,
че след връщане на делото в досъдебната му фаза с Разпореждането № 1064 от
24.08.2015 г., постановено по НОХД № 36/2015 г., срещу обвиняемия К. е било
повдигнато и предявено ново обвинение с постановление от 18.12.2015 г.,
приложено на л.112-120, т.ХІІ от ДП. Видно от изготвения протокол тези
процесуални действия са извършени от прокурора в отсъствие на обвиняемия, при
условията на чл.269, ал.3, т.1, предл.1 и т.4, б. “а”, вр. с ал.1 от НПК и с
участието на назначен от прокурора служебен защитник – адвокат К.С.Д. от АК –
Пловдив /л.111, т. ХІІ от ДП/. Новото предявяване на разследването също е
извършено в отсъствие на обвиняемия К., като материалите по ДП са предявени на
назначения служебен защитник адв. Д., видно от протокола за предявяване на
разследване от 22.12.2015 г., приложен
на л.137-138, т. ХІІ от ДП.
Съдът намира,
че в хода на досъдебното производство, при предявяване на новоповдигнатото
обвинение и при извършеното ново предявяване на материалите по ДП са допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на обвиняемия и
неговите договорни защитници - адвокат Х.Г.Г. от САК и адвокат И.Н.Н. от САК,
тъй като не са били налице условията за извършване на тези процесуални действия
в отсъствие на обвиняемия Н.К., както и за извършването им с участие на назначен
служебен защитник, при наличие на двама защитници по делото, надлежно
упълномощени от обвиняемия К..
Видно от
материалите, приложени в т. ХІІ от ДП, след извършване на допълнителни действия
по разследването, разследващият орган е разпоредил призоваването на обвиняемия К.
да се извърши чрез ОЗ “Охрана” – Стара Загора, като са изготвени четири
докладни записки /две от 03.12.2015 г. и две от 04.12.2015 г. – л.53-56/,
касаещи установеното във връзка с посещение на домашния му адрес и този по
месторабота, от съдържанието на които се установява, че към датите на
призоваването К. е бил в платен годишен отпуск и е бил извън пределите на
Република България. Това обстоятелство се установява и от изисканата и
постъпила справка за задграничните пътувания на обвиняемия, както и от писмо на
младши експерт “Човешки ресурси” при
Община Гълъбово, адресирано до разследващия орган, в което е посочено, че кмета
на общината и обвиняем по делото е в платен годишен отпуск от 01.12.2015 г. до
30.12.2015 г..
Освен цитираните
доказателства установяващи причината, поради която обвиняемия К. не е бил
намерен на адреса му, по досъдебното производство е приложена молба от
защитника му адв. Х.Г. /в която е посочил мобилния си телефонен номер за
контакти/, адресирана до ОП – Пловдив и заведена с вх. № 1464/03.12.2015 г.,
видно от която защитника е уведомил наблюдаващия прокурор, че обвиняемия Н.К.
за времето от 02.12.2015 г. до 21.12.2015 г. ще бъде в чужбина по семейни
причини. Уточнено е, че обвиняемият К. е в платен годишен отпуск до края на
годината.
Въпреки
наличието на всички тези данни сочещи на уважителна причина, поради която
обвиняемият не може да бъде намерен на домашния му адрес и този по месторабота,
за да бъде призован за извършване на предстоящите процесуални действия, и на
установеното, че се касае за временно отсъствие от пределите на Република
България поради ползването на платен
годишен отпуск, както и при наличието на двама упълномощени защитници,
разследващите органи без да положат усилия за призоваване както на обвиняемия,
така и на защитниците му на посочените по делото мобилни телефони или пък да
извършат действията след завръщането на обвиняемия са приели, че производството по делото следва да
продължи в отсъствието на обвиняемия, при това с назначен служебен защитник. По
делото не се съдържат доказателства за това обвиняемия и неговите защитници да
са били търсени по телефоните им за призоваване с оглед повдигане и предявяване
на ново обвинение и за евентуалното предявяване на материалите по ДП.
По описания
начин прокурора, като не е предявил постановлението за привличане на обвиняемия
Н.Т.К. от 18.12.2015 г. лично на него и на упълномощените от него защитници, е
допуснал съществено процесуално нарушение по чл.219, ал.4 от НПК, тъй като е
ограничил правото на защита както на обвиняемия Н.Т.К., така и на адв. Г. и
адв. Н., като негови защитници по пълномощие, като им е отнел възможността да
се запознаят със съдържанието на новото обвинение, да получат препис от
постановлението, да направят възражения
по него, да ангажират нови доказателства, а на обвиняемия е отнета и
възможността да даде обяснения по новото обвинение непосредствено след
предявяването му.
Назначаването
на служебен защитник на обвиняемия К. също е извършено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, регламентирани в чл.93, ал.1 и ал.5 и
чл.94, ал.3 от НПК, съгласно които обвиняемият сам избира и упълномощава за
свой защитник адвокат, като упълномощаването важи за цялото наказателно
производство, ако не е уговорено друго. Служебна защита се назначава от
съответния орган единствено в случаите на задължителна защита по чл.94, ал.1 от НПК, но при условие, че обвиняемият не е избрал и упълномощил сам свой защитник.
На
22.12.2015 г. наблюдаващият прокурор е пристъпил към предявяване на
разследването по ДП, като по отношение на обвиняемия К. предявяването е
извършено в негово отсъствие, отново на назначения служебен защитник. По делото
липсват доказателства за това действие по разследването до обвиняемия и до
двамата му упълномощени защитници да са изпращани призовки, при това три дни
преди датата на извършването му или пък същите да са били призовавани по
телефон. С това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
чл.227, ал.2 и ал.3 от НПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая не са били налице условията както за
извършване на гореописаните процесуални действия в отсъствие на обвиняемия К.,
така и за извършването им в присъствие на служебно назначен защитник, при
наличие на двама надлежно упълномощени от него защитници.
Допуснатите
нови съществени процесуални нарушения са достатъчно основание за прекратяване на наказателното
производство срещу обвиняемия К. на основание чл.369, ал.4 от НПК, но
съдията-докладчик счита, че следва да изчерпи всички основания за това.
Съдът
костатира, че с нововнесения обвинителен акт не са отстранени нередовностите на
предходния по обвиненията срещу Н.К., констатирани от първоинстанционния съд с Разпореждане
№ 1064 от 24.08.2015 г., постановено по НОХД № 36/2015 г., потвърдени и
допълнени от въззивният съд с Определение № 602 от 19.11.2015 г., постановено
по ВЧНД № 481/2015 г. по описа на ПАС.
И първоинстанционният съд и въззивният съд са намерили обвинението срещу Н.К.
по пункт ІІ от
обвинителния акт по НОХД № 36/2015 г. за противоречиво, неясно и лишено от относими
съставомерни факти, които следва да се съдържат в обстоятелствената част на основание
чл.246, ал.2 от НПК. Съдът констатира,
че в обстоятелствената част и на нововнесения ОА, по който е образувано
настоящото дело, не е посочена и не е мотивирана специалната цел по чл.282, ал.1 от НК. Не
се сочи бездействието каква целева насоченост е имало – да се набави облага за
извършителя или за другиго или да се причини другиму вреда. В диспозитива е
посочена целта на деянието, но това не освобождава прокурора от задължението му
в обстоятелствената част да изложи всички факти и обстоятелства, касаещи
съставомерните признаци на деянието. Вредата не следва само да бъде посочена, а
следва да бъде индивидуализирана по вид, както и да бъде мотивирана.
По отношение на второто деяние по пункт ІІ, прокурорът сочи, че от
извършването му са настъпили значителни вреди последици за “***” ЕООД в размер на 23 683,37 лв. при пълна липса на фактическо изложение
относно вида и начина на причиняването й. Изложението в обстоятелствената част
на ОА се свежда до незаконосъобразно препращане към заключение на ССЕ /виж
л.11, абзац 2/, като дори не е възпроизведено в съдържанието на акт заключението на експертизата. Освен това
прокурора не излага съображенията си, на коя експертиза се позовава, /а такива
експертизи са изготвени няколко/.
Въпреки направеното от прокурора позоваване на заключението на ССЕ съдът
констатира, че е налице разминаване между размера на вредата, посочена в ОА –
23 683,37 лв. и в заключението на
ССЕ, където вредата е изчислена в размер на 23 673,37 лв. Същото касае обвинението за четвъртото деяние по пункт ІІ. И тук прокурорът вместо да попълни делото с факти
и да обоснове по вид и размер причинените вреди от имуществен характер /на
стр.15, абзац 1/ незаконосъобразно е препратил към заключението на ССЕ /дори
без да посочи към кое и къде в материалите по делото е то?/. Както е известно
експертизата не е доказателство, не е дори доказателствено средство, а е способ
за подпомагане на дейността на съответния орган, и по никакъв начин не може да
замести съставомерните факти. За второто и за четвъртото деяние по пункт ІІ от
ОА липсват правни съображения досежно прието от прокурора квалифициращото
обстоятелство “значителни вредни последици”, а същото е елемент от обективна
страна и задължително следва да намери отражение в обстоятелствената част.
Съдът установи, че новия ОА възпроизвежда дефицита на факти на предходния
акт по пункт ІV и по пункт V от обвинението. В
обстоятелствената част на ОА размера на вредите не е обоснован. Единственото
което се сочи е, че приетите от прокурора стойности на вредите представлява
сбор от изплатените стойности по издадените фактури, като по пункт V е приел, че се касае за сбор на 6 бр. фактури (виж стр.36, абзац
последен), като видно от изписаното на предната страница фактурите по това обвинение са
21 броя. Очевидна е неяснотата в обвинението. Инкриминираните фактури са
посочени само по номер и дата на издаване без да се сочи кой е доставчика по
тези фактури, кой е получателя по същите, какви стоки или услуги са
фактурирани, на каква стойност, начин на плащане и т.н. При тази оскъдност на информация,
изнесена в ОА, изцяло неясно е останало в обвинението как и въз основа на какви
доказателства е сформиран размера на имуществената вреда; кой и по какъв начин
е нареждал изплащането на сумите по фактурите в полза на “***” ЕООД и как фактически е ставало
това.
По
отношение на обвинението по пункт VІ съдът констатира, че с нововнесения обвинителен акт не са
отстранени нередовностите на предходния по пункт VІ от обвинението срещу Н.К.,
констатирани от въззивният съд в Определение № 602/19.11.2015 г., постановено
по ВЧНД № 481/2015 г. по описа на ПАС. В посоченото определение въззивният съд
е приел пълна неяснота относно начина на определяне от прокуратурата на
предмета на присвояването, като подробно се е аргументирал на стр.14 от същото.
Този порок на предишния ОА изцяло е възпроизведен в новия, като видно от
фактическото обвинение по пункт VІ прокурора си служи с три различни мерни
единици – квадратни метри, палети, листове и как те са отнесени към
инкриминираните 200 броя плоскости не става ясно. Въззивният съд е констатирал,
че вместо факти в ОА има незаконосъобразно препращане към изготвената в хода на досъдебното
производство експертиза, без даже заключението на същата да се излага в резюме,
която критика следва да се отправи и към новия акт, тъй като тази непълнота във
фактическото обвинение не е отстранена.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че макар прокурорът да е внесъл
обвинителния акт в едномесечния срок по чл.369, ал.3 от НПК от последното
връщане на делото, наказателното производство срещу обвиняемия Н.Т.К. следва да
бъде прекратено на основание чл.369, ал.4 от НПК, тъй като с новия обвинителен
акт не са отстраkeни
констатираните от съда съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати
при изготвянето на предходния обвинителен акт, като наред с това са допуснати и
нови такива в хода на досъдебното производство. Преди това, следва само да бъде
отменено Разпореждане № 299 от 24.02.2016 г., постановено по реда на чл.249,
ал.2, вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК от съдията-докладчик по настоящото дело, като
незаконосъобразно по изложените мотиви.
Воден от тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 299 от 24.02.2016
г., постановено по НОХД № 457/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с
което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на
Окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняване на указаните в мотивите на
разпореждането съществени нарушения на процесуалните правила.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по
НОХД № 457/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора водено срещу
обвиняемия Н.Т.К., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕПИС от определението да се изпрати
на Окръжна прокуратура – Пловдив, на обвиняемия Н.Т.К. и на защитниците му адв.
Х.Г.Г. и адв. И.Н.Н., двамата от САК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: