№ 3850
гр. София, 24.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. В.ЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110208231 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-4332-034076/18.03.2024 г., издадено
от Началник - група в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, на Г. Д. М., ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200,00 /двеста/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят Г. М., чрез адв. С. С., САК, атакува наказателното
постановление с искане за отмяната му. В жалбата се излагат конкретни
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, както и
липса на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. М., не се явява. Представлява се
от адв. С., който в хода по същество поддържа жалбата на посочените
основания и претендира, че е безспорно установено неизвършването на
нарушението, поради което моли отмяната на НП като незаконосъобразно.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, Началник-група в ОПП - СДВР, редовно призован,
не изпраща представител. Докладвани са писмени бележки, в които се
1
изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата, иска
наказателното постановление да бъде оставено в сила. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.09.2023 г., около 10:29 часа, по бул. „Цариградско шосе“ с посока
на движение от бул. „Александър Малинов“ към ул. „Павел Красов“, той
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Венто“, с ДКН
**********, собственост на В. П. З., с ЕГН **********. Жалбоподателят е
бил спрян на проверка срещу номер 139 от служители на 07 РУ – СДВР:
Полицейските служители св. С. К. А.- на длъжност „старши полицай“, и му А.
Г.ев А..
По време на проверката констатирали, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация, поради обявени за издирване регистрационни табели
със заявление номер 348000-7445 от 14.07.2023 г. . Било иззето от
жалбоподателя Г. М. СРМПС № **********.
Въз основа на установеното на същата дата е бил издаден Акт за
установяване на нарушение /АУАН/ Серия GA № 772602 от св. С. К. А., на
длъжност „Старши полицай“, в присъствието на свидетел А. Г.ев А. и
жалбоподателя, с което се повдига административнонаказателно обвинение за
извършено нарушение по чл. 140 ал. 1 т. 1 от ЗДвП - Управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред;
Поради данни за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 НК
материалите по административнонаказателната преписка били изпратени в
СРП и е била образувана пр. пр. № 51 727/2023 г..
В хода на проверката е било установено следното: През април 2023 г. В.
П. З. предал в гр. Дупница личния си л. а. „Фолксваген“, рег. № ******* на Г.
Д. М., като се договорили да сключат договор за покупко – продажба на
съответното МПС, след като бъде боядисано. Докато все още били в
преддоговорни отношения за сключване на сделката, на 17.08.2023 г. З. подал
заявление за прекратяване на регистрацията на лек автомобил. Автомобилът
бил снет от отчет, но М. не бил уведомен за това. След извършване на
2
нарушението, на 18.09.2023 г. процесното МПС е било продадено на
жалбоподателя с договор за покупко – продажба на процесното МПС, на
Нотариус С., рег. № ******* на НК, район на действие РС- Дупница, от
18.09.2023 г.
С Постановление от 21.02.2024 г. по пр. пр. 51 727/2023 г. по описа на
СРП отказано образуването досъдебно производство по съображения, че с
действията си Г. М. не е осъществил субективните признаци на състава на
престъплението по чл. 345 ал. 2 НК и срещу него не следва да бъде възбудено
наказателно преследване.
След изпращане на Постановлението за сведение е било Наказателно
постановление № 23-4332-034076/18.03.2024 от Г. Б. - началник група в СДВР,
отдел ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
наложила на жалбоподателя Г. Д. М., ЕГН : **********, административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл.
140 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства - гласни - показанията на
свидетеля С. К. А., както и писмените доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК –АУАН Серия GA № 772602НП № 23-4332-030663/14.12.2023 г.,
НП № 23-4332-034076/18.03.2024 г., Постановление за отказ от образуване на
досъдебно производство от 21.02.2024 г. по пр. пр. 51 727/2023 г. по описа на
СРП, справка - картон на водача, заповед рег. № 513з-4534/31.05.2022г. на
Директор Старши Комисар на СДВР, Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г.,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Акт
за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и др.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. С. А., като от същите се
установиха доказателства във връзка с описаното нарушение и същите при
анализ с останалата доказателствена съвкупност кореспондират с нея. Те се
явяват едностранчиви, правдоподобни и логични.
Съдът цени и дава вяра на събраните писмени доказателства, като при
анализа им заедно и поотделно няма съществени противоречия и
кореспондират помежду си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
3
до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е допустима, тъй като е подадена
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, от санкционираното
физическо лице и при спазване на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 17.05.2024 г., а
жалбата е подадена на 30.05.2024 г.)
По същество жалбата е основателна, но не поради изложените
съображения.
Обжалваното НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа
на постановление за отказ да се образува досъдебно производство. В тази
хипотеза административнонаказателното производство се образува без
съставяне на АУАН, поради което съдът не дължи да изследва спазването на
процесуалните правила при съставяне на АУАН. В случая не намират
приложение и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от орган, който разполага с
материална и териториална компетентност. Със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи началникът на група
"Административнонаказателна дейност" в СДВР, ОПП, е оправомощен да
издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т. 3.10 от
заповедта/. От представените заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., издадена
от Министъра на вътрешните работи, и акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г. се установява, че издалата наказателното постановление Г. Б.
заема длъжност началник на 01 група "Административно - наказателна
дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР,
поради което и е оправомощена да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП.
АУАН и Наказателното постановление има съдържанието по чл. 42 от
ЗАНН и съответно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като в НП са описани всички елементи
от състава на нарушението, описани са обстоятелствата по извършването му и
е посочена нарушената разпоредба.
От събраните доказателства и доказателствени средства се установи и че
жалбоподателят Г. М. е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само пътни превозни
4
средства, които са регистрирани. В хода на пр. пр. 51 727/2023 г. по описа на
СРП е било установено, че считано от 17.08.2023 г. е била прекратена
регистрацията на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Венто“, с ДКН
**********, въз основа на заявление на В. П. З., предишен собственик на
автомобила. по на основание чл. 143 ал. 6 Предвид горното към 10:29 часа на
09.09.2023 г. управляваният от въззивника лек автомобил не е бил регистриран
/бил е с прекратена регистрация/ и като го е управлявал по пътищата,
отворени за обществено ползване, жалбоподателят Д. е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, за да бъде едно деяние административно
нарушение, то следва да е извършено виновно. Съгласно чл. 7 ал. 1 ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи /чл. 7 ал. 2 ЗАНН/.
В настоящия случай съдът счита, че не се събраха доказателства към
09.09.2023 г. жалбоподателят да е бил уведомен за прекратяването на
регистрацията на автомобила по чл. 143 ал. 6 ЗДвП или да е узнал за това
обстоятелство по друг начин, до какъвто извод е достигнал и наблюдаващият
прокурор в Постановлението за отказ от образуване на досъдебното
производство.
Това означава, че като е управлявал автомобила на 09.09.2023 г. около
10:19 часа жалбоподателят Г. М. не е съзнавал, че същият е с прекратена
регистрация, поради което и деянието му е несъставомерно като нарушение
по чл. 175 ал. 3 ЗДвП. Деянието не е съставомерно от субективна страна, тъй
като жалбоподателят е действал при фактическа грешка по см. на чл. 14 НК
вр. чл. 11 ЗАНН, като изключващо вината обстоятелство, като не е съзнавал
факт от обективната действителност - че управляваният от него автомобил е
със служебно прекратена регистрация. Предвид изложеното съдът намери, че
жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл. 140 ал. 1
ЗДвП от субективна страна и неправилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По изложените съображения съдът намери, че жалбата е основателна и
наказателното постановление следва да се отмени поради неправилно
приложение на материалния закон.
5
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК има жалбоподателят, каквато претенция
е заявена в съдебно заседание. Жалбоподателят доказва извършването на
разноски в размер на 300 /триста/ лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на СДВР. Не са
налице предпоставки за намаляването му въпреки възражението за
прекомерност предвид обстоятелството, че платеното адвокатско
възнаграждение е под минималния размер, предвиден в НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-034076/18.03.2024 г.,
издадено от Началник група в отдел ПЪТНА ПОЛИЦИЯ - СДВР, с което на Г.
Д. М., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143 ал. 1 АПК
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ДА ЗАПЛАТИ на Г.
Д. М., ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд - София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6