ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20225001000008 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 262 ал. 3 и чл.
262 ал. 2 т. 2 от ГПК.
С разпореждане № 267599 от 08.10.2021 година, постановено по т.
дело № 416/2020 година по описа на ОС - П., е върната въззивна жалба с вх.
№ 278371/30.06.2021 година, подадена от „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
против решение № 260251/09.06.2021 година, постановено по т. дело №
416/2020 година по описа на ОС - П..
Така постановеното разпореждане е обжалвано с частна жалба вх. №
****** от 09.11.2021 година, подадена от „Л.Б.“ ЕООД чрез управителя на
дружеството А.И. с оплакване за неговата незаконосъобразност и искане за
отмяната му и връщане на делото на ОС - П. за администриране на
въззивната жалба, като се даде възможност на частния жалбоподател да внесе
дължимата държавна такса по сметка на АС - Пловдив . Твърди се, че не са
налице предпоставките за връщане на въззивната жалба. Поддържа се
нередовно връчване на разпореждането за оставянето й без движение за
внасяне на дължимата държавна такса. Твърди се, че вписаният в ТРРЮЛНЦ
адрес на управление на дружеството е в офис сграда със свободен достъп и
1
портиер, който посреща посетителите, както и че в *, където е адресът на
управление през работно време има секретар, който приема книжата,
адресирани до дружеството. Частният жалбоподател не бил информиран,
нито имало залепено уведомление за наличието на съдебни книжа, които да
му бъдат връчвани, както и за задължението му да се яви в ОС - П. за
получаване на такива.
На 02.12.2021 година е подадена втора частна жалба от „Л.Б.“ ЕООД с
вх. № ******, в която са изложени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното определение, които се различават от посочените в първата
частна жалба, изброени по-горе. Във втората частна жалба се твърди, че
никъде в обжалваното разпореждане не е посочено на кои дати е бил посетен
офисът на дружеството, такива посещения липсвали, не била търсена каквато
и да е информация от портиера на сградата относно дружеството и не било
отправяно питане относно връчване на съобщението. Съобщението не било
поставено на намиращото се във фоайето на сградата табло за съобщения.
Обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба е връчено
на „Л.Б.“ ЕООД първоначално на 02.11.2021 година чрез лицето Х.И., като е
посочено, че тя има качеството на управител на дружеството. След справка в
ТРРЮЛНЦ, от която е видно, че след вписване на 17.08.2021 година
управител на дружеството е не Х.И., а А.И., съдът на 04.11.2021 година е
разпоредил ново връчване на съобщението. Новото съобщение е връчено на
25.11.2021 година чрез Х.И. вече в качеството й на служител в дружеството.
При тези данни съдът приема, че датата на редовното уведомяване на частния
жалбоподател за връщане на въззивната му жалба е 25.11.2021 година. Т.е., и
двете частни жалби, описани по-горе, са подадени в предвидения в чл. 275 ал.
1 от ГПК едноседмичен срок, поради което съдът ще се произнесе по
доводите за незаконосъобразност, изложени в тях.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Н.С.“ ЕАД чрез юрисконсулт А.Т.. В
писмения отговор се изразява становище за нейната неоснователност и се
претендира присъждане на разноски за въззивното производство –
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
2
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу
разпореждане за връщане на въззивна жалба, за което изрично е предвидено
обжалване в чл. 262 ал. 3 от ГПК, като при подаването й е спазен
едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, в каквато насока съдът изложи
мотиви по-горе.
Връщането на въззивната жалба е постановено от първоинстанционния
съд поради неизпълнение на дадените с разпореждане № 265842 от
02.07.2021 година указания за отстраняване на нередовности в нея, а именно
за представяне в едноседмичен срок на документ за внесена държавна такса
от 2216,68 лева за въззивното обжалване по сметка на АС – Пловдив.
Спорният въпрос е свързан със съобщаването на това разпореждане на
„Л.Б.“ ЕООД.
На 02.07.2021 година е изпратено съобщение до „Л.Б.“ ЕООД на
вписания в ТРРЮЛНЦ както към онзи, така и към настоящия момент адрес на
управление на дружеството, а именно **** .
На 18.08.2021 година с подпис и печат длъжностното лице по
връчванията при ОС - П. е удостоверило, че офисът на посочения адрес е
постоянно заключен, не работи, представляващ дружеството не е открит.
Посочени са и две дати на извършени посещения – 03.08.2021 година и
18.08.2021 година.
На 20.08.2021 година съдът е разпоредил да се залепи уведомление.
Връчителят от ПОС отново с подпис и печат е удостоверил върху
уведомлението, че на 08.09.2021 година офисът не работи, затворен е, поради
което на същата дата на вратата на офиса е залепено уведомлението до „Л.Б.“
ЕООД да се яви в двуседмичен срок, считано от 08.09.2021 година в ОС - П.,
в точно посочена канцелария / ****/ за получаване на съобщенията по т.
дело № 416/2020 година - препис от разпореждане № 265842/02.07.2021
година.
На 23.09.2021 година длъжностното лице – връчител от ОС - П. е
удостоверило върху съобщението със своя подпис и печат, че адресатът не се
е явил в бюро „Призовки“ на ПОС за получаване на съдебните книжа след
залепването на уведомлението на 08.09.21 год. до 23.09.2021 година.
В разпореждане на съда от 27.09.2021 година е посочено, че
3
съобщението следва да се счита за редовно връчено на основание чл. 50 ал. 4
от ГПК. След изтичане на едноседмичния срок от това разпореждане - на
08.10.2021 година е постановено разпореждането, предмет на обжалване в
настоящото производство, за връщане на въззивната жалба поради
неотстраняване в срок на нередовностите в нея.
При обсъдените данни съдът намира, че разпореждането на ОС - П. за
връщане на въззивната жалба е правилно и законосъобразно, тъй като не са
отстранени нередовностите / не е внесена дължимата държавна такса/ от
„Л.Б.“ ЕООД в едноседмичния срок по чл. 262 ал. 1 от ГПК.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че не е редовно
уведомен за разпореждането за оставяне на въззивната жалба без движение.
Уведомяването е редовно с оглед разпоредбите на чл. 50 ал. 4 от ГПК във
връзка с чл. 47 ал. 1 от ГПК.
Със събраните доказателства е безспорно установено, че при
трикратните посещения на длъжностното лице – връчител от съда за период
по- дълъг от един месец – от 03.08.2021 година до 08.09.2021 година офисът,
посочен в ТРРЮЛНЦ като адрес на управление на дружеството, е бил
заключен, неработещ и в него не е имало представител на „Л.Б.“ ЕООД. Тези
данни се извличат от отразяванията върху съобщенията от длъжностното
лице – връчител. Тези отразявания имат характер на официално
удостоверяване на посочените обстоятелства, направено от длъжностно лице
в кръга на неговите правомощия. Твърденията на частния жалбоподател в
първоначалната и в допълнителната частна жалба са голословни,
неподкрепени с доказателства и не опровергават по никакъв начин
доказателствената сила на официалното удостоверяване от връчителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 ал. 4 от ГПК, отнасяща се до
връчването на търговци и юридически лица, за да се пристъпи към връчване
чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК, е необходимо
връчителят да не е намерил достъп до канцеларията или някой, който е
съгласен да получи съобщението. Когато става дума за търговци, какъвто е
настоящия случай, няма изискване за трикратни посещения през период от
поне една седмица, каквото се съдържа в чл. 47 ал. 1 от ГПК досежно
призоваването на физическите лица. Въпреки това в случая са направени
трикратни опити за връчване на съобщението на адреса на управление на
4
дружеството преди залепването на уведомлението по чл. 47 ал. 1 от ГПК.
Няма допуснати нарушения и при залепване на уведомлението по чл. 47
ал. 1 от ГПК. Законът изисква то да бъде залепено на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата
или на видно място около нея. В случая е удостоверено от длъжностното лице
залепване на уведомлението на вратата на *, където е адресът на управление
на дружеството „Л.Б.“ ЕООД. Неоснователни са доводите за непотърсено
съдействие от портиера на сградата и да незалепване на уведомление на
общото табло за уведомленията в сградата, каквито изисквания не са
поставени от закона.
По тези съображения съдът намира, че правилно е прието от съда
уведомяване на „Л.Б.“ ЕООД за оставяне на въззивната жалба без движение
при условията на чл. 50 ал. 4 от ГПК на дата 27.09.2021 година, към който
момент вече е изтекъл двуседмичния срок за получаване на книжата от
залепване на уведомлението по чл. 47 ал. 1 от ГПК на 08.09.2021 година. Към
08.10.2021 година, когато е постановено обжалваното разпореждане, е
изтекъл срок по-дълъг от предвидения в закона едноседмичен такъв за
отстраняване на нередовностите във въззивната жалба, поради което съдът
правилно е постановил нейното връщане на основание чл. 262 ал. 2 т. 2 от
ГПК.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора частният жалбоподател следва да бъде осъден
да заплати на ответника по частната жалба „Н.С.“ ЕАД разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Такива се дължат на основание чл. 78 ал. 8
от ГПК. Съдът на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с
чл. 25 а ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 267599 от 08.10.2021 година,
5
постановено по т. дело № 416/2020 година по описа на ОС - П., с което е
върната въззивна жалба с вх. № 278371/30.06.2021 година, подадена от
„Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, против решение № 260251/09.06.2021 година,
постановено по т. дело № 416/2020 година по описа на ОС - П..
ОСЪЖДА „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **** *, да заплати на „Н.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ****, със съдебен адрес ****, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за производството по в.ч.т.дело № 8/2022
година по описа на АС – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6