№ 609
гр. Бургас, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500733 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 617/27.03.2024 год. по гр.д.№ 6082/2023 год. по описа на
Бургаския районен съд е осъдено “Център за психично здраве проф. д-р Иван
Темков-Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
Област Бургас, Община Бургас, гр. Бургас, п.к. 8001, ул. „Парк езеро“,
представлявано от управителя Надя Кирова Желязкова, да заплати на М. Г.
Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 35, ет.
2 - адв. Живко Бойчев от БАК, сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на трудова злополука осъществена на 13.03.2023 г., на работното място на
ищцата, от която са настъпили физически и душевни болки и страдания,
фрактура на лява ръка и временна неработоспособност, ведно с лихва за
забава от датата на увреждането 13.03.2023 г. до подаване на исковата молба –
11.10.2023 г. в размер на 108,65 лв. /сто и осем лева и шестдесет и пет
стотинки/, както и сумата от 233,37 лв. /двеста тридесет и три лева и тридесет
и седем стотинки/-съдебно - деловодни разноски, като е отхвърлен иска за
1
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
уважения размер от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, до пълния предявен
размер от 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/ като неоснователен и иска за
заплащане на лихва за забава върху претендираната главница за
горницата над уважения размер от 108,65 лв. /сто и осем лева и шестдесет и
пет стотинки/ до пълния предявен размер от 719,88 лв. /седемстотин и
деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/. Отхвърлен е иска на М. Г.
Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 35, ет.
2 - адв. Живко Бойчев от БАК против “Център за психично здраве проф. д-р
Иван Темков - Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Област Бургас, Община Бургас, гр. Бургас, п.к. 8001, ул. „Парк
езеро“, представлявано от управителя Надя Кирова Желязкова, за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер от 1885 лв. /хиляда
осемстотин осемдесет и пет лева/, ведно със законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от датата на завеждане на иска в съда -
11.10.2023 год., до окончателното изплащане на сумата, както и иска за
заплащане на лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди
в размер на 74,79 лв. /седемдесет и четири лева и седемдесет и девет
стотинки/ за периода от датата на плащането на сумата – 14.03.2023г. до
датата на завеждане на иска, като неоснователен. Осъдена е М. Г. Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 35, ет. 2 - адв.
Живко Бойчев от БАК, да заплати на “Център за психично здраве проф. д-р
Иван Темков - Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Област Бургас, Община Бургас, гр. Бургас, п.к. 8001, ул. „Парк
езеро“, представлявано от управителя Надя Кирова Желязкова, сумата от
1475,55 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и петдесет и пет
стотинки/, представляващи направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. Осъдено е “Център за психично здраве проф.
д-р Иван Темков - Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Област Бургас, Община Бургас, гр. Бургас, п.к. 8001, ул. „Парк
езеро“, представлявано от управителя Надя Кирова Желязкова, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд
сумата от 613,82 лв. /шестстотин и тринадесет лева и осемдесет и две
стотинки/ – държавни такси и разноски.
Подадена е въззивна жалба от М. Г. Х., ЕГН **********, със съдебен
2
адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 35, ет. 2 - адв. Живко Бойчев от БАК,
чрез процесуален представител адв. Живко Бойчев-БАК срещу решението е
частите, с които: -е отхвърлен иска за неимуществени вреди за сумата над
1500 лв. до претендирания размер от 18 000 лв., -е отхвърлен иска за
заплащане на лихва за забава върху претендираната главница за
обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над уважения размер от
108,65 лв. до пълния предявен размер от 719,88 лв. -е отхвърлен иска за
заплащане на лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди
в размер на 74,79 лв. за периода от датата на увреждането до датата на
предявяване на иска.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
решението в обжалваните части. Твърди се, че при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди районният съд не е отчел
сериозността и тежестта на получените от ищцата увреждания при трудовата
злополука претърпяна на 13.03.2023 год., продължителния възстановителен
период и значителните болки и страдания които тя е понесла, като е
пренебрегнал част от ангажираните по делото доказателства. Твърди се, че
неправилно са кредитирани свидетелските показания на свидетелката - доктор
Г. В., като не е отчетено обстоятелството, че с дадените показания тя е целяла
да прикрие собственото си бездействие при създалата се ситуация. Твърди се,
че показанията на свидетелката В. противоречат както на дадените от нея
обяснения пред работодателя, така и на обясненията дадени пред работодателя
от доктор Т. С.. Оспорен е извода на съда за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата с твърдение, че не е установено тя
да е проявила твърдяната от работодателя груба небрежност при изпълнение
на служебните си задължения. Сочи се, че районният съд не е съобразил
обстоятелствата относно допуснати от работодателя нарушения на правилата
за безопасност на труда и отношението им към приетото съпричиняване.
Твърди се, че извършеното от ищцата освобождаване на езика на пациента е
спасило неговия живот, поради което единствено тя е действала адекватно в
създалата се ситуация, а изпълнението на нареждането, което доктор В.
твърди, че е дала на ищцата за поставяне на ампула „диазепам“ е щяло да убие
пациента, поради което действията на ищцата са в интерес на работодателя.
Възразено е срещу приетото от съда относно датата на сезирането с
предявените искове с твърдение, че исковата молба е подадена чрез системата
3
ЕПЕП на 14.07.2023 год., а не на 11.10.2023 год. както е посочено в решението,
поради което неправилно е отхвърлен иска и за претендираната мораторна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от датата на
завеждане на иска до датата на плащането. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваните части и за цялостно уважаване на исковите
претенции за които е заявено обжалването. Приложено е извлечение от ЕПЕП.
С въззивната жалба е поискано да бъде допуснат до разпит системния
администратор на РС-Бургас, който да установи потърсеното от страна на
адвоката на ищцата съдействие за надлежното входиране на исковата молба в
системата на съда и техническите пречки за това.
Искането за разпит на свидетел е оставено без уважение с
определението на въззивния съд по чл.267 от ГПК.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по
предявените искове “Център за психично здраве проф. д-р Иван Темков -
Бургас“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Кръстю Георгиев, в който
са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че
изводът на районния съд за проявена груба небрежност от страна на ищцата, е
в съответствие с ангажираните по делото доказателства, тъй като и от
разследване проведено от работодателя на обстоятелствата при които е
настъпила трудовата злополука се установява, че ищцата е допуснала
множество нарушения на Правилника на ответното дружество, на Протокола
за здравни грижи приложим в конкретния случаи и на задълженията по
длъжностна характеристика. Твърди се, че доказателствата във връзка с вида и
характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди са правилно
преценени от районния съд, като с оглед установените нарушения на
трудовата дисциплина от нея, съдът правилно е приложил и разпоредбата на
чл.200, ал.2 от КТ, поради което обосновано е определил размера на
обезщетението и процента на съпричиняване. Сочи се, че при преценка на
дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, за да не се
допусне неоснователното обогатяване на ищцата, следва да се отчете, че на
нея е било изплатено и обезщетение от НОИ. Твърди се, че мораторна лихва
върху обезщетението за имуществени вреди не се дължи, тъй като плащането
на това обезщетение от работодателя е извършено преди входиране на
исковата молба в съда. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба
без уважение.
4
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на
съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Бургаският районен съд се е
произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл.200 от КТ
и чл.86 от ЗЗД.
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по исковите претенции на
ищцата М. Г. Х., ЕГН ********** срещу “Център за психично здраве проф. д-
р Иван Темков - Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Област Бургас, Община Бургас, гр. Бургас, п.к. 8001, ул. „Парк
езеро“, за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 1500 лв. до претендирания размер от
18 000 лв. - претърпени болки и страдания от трудова злополука на 13.03.2023
год., в резултат на която ищцата е получила фрактура на лява ръка и и била
временно неработоспособна, ведно с лихва за забава върху претендираната
главница за обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над
уважения размер от 108,65 лв. до пълния предявен размер от 719,88 лв., както
и лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди в размер на
74,79 лв. за периода от датата на увреждането до датата на предявяване на
иска, както и за законната последица за присъждане на законна лихва
върху претендираните с исковата молба главници, считано от предявяване
на исковете до изплащането на дължимите суми.
Пред въззивния съд страните не спорят по твърденията на ищцата, че на
13.03.2023 год. при изпълнение на служебните си задължения е претърпяла
трудова злополука, за което е издадено разпореждане № 5104-02-41 от
27.03.2023г. на РУ „СО“-Бургас. Не се спори и относно физическите травми,
които ищцата е получила в резултат на трудовата злополука.
Спорът между страните е относно справедливия размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди и относно твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена от ищцата груба
небрежност при изпълнение на служебните задължения, допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
Ответникът поддържа възраженията си по спорните въпроси, с
твърдение, че присъденият с решението в необжалваната част размер на
5
обезщетение за неимуществени вреди от 1500 лв. е обоснован и справедлив с
оглед критериите за определянето му и конкретните обстоятелства установени
по тези критерии, като правилно е отчетено съпричиняване на вредоносния
резултат поради проявената от ищцата груба небрежност при изпълнение на
служебните й задължения, с което е допринесла за последиците от трудовата
злополука. Поддържа искането си заявено с отговора на исковата молба за
отхвърляне на претенциите на ищцата извън тази, които са уважени с
решението в необжалваната му част.
Пред районния съд страните са ангажирали доказателства в подкрепа на
твърденията и възраженията си.
Страните спорят и по процесуален въпрос, по който съдът служебно
следва да се произнесе: На коя дата следва да се приеме, че е подадена
исковата молба в съда ? Процесуалният представител на ищцата адв. Живко
Бойчев твърди, че това е станало от него чрез ЕПЕП на 14.07.2023 год., като
липсата на регистрация на тази дата, не е по причини стоящи в ищцовата
страна, а в системата. Представя запис за електронен пакет /л.10/ и
извлечение от портала /л.12/, които сочат, че след въвеждане на 14.07.2023
год. от адв. Живко Бойчев на данните за входирания документ – искова
молба и приложения, е получено съобщение за дължима такса в размер
на 10 лв. Твърденията са, че от една страна системата не е позволила
плащането на таксата от 10 лв., а от друга - тя е недължима, тъй като по
предявените искове с правно основание чл.200 от КТ не са дължими държавни
такси от ищците. Твърди се, че въпреки положени усилия от адвоката и
подаден сигнал в системата чрез опцията „обратна връзка“, както и след
разговор със системния администратор на районния съд, проблемът с
погрешно изискуемите стъпки в системата не е бил отстранен, поради което
по независещи от страната причини не е извършена финална регистрация чрез
ЕПЕП в деловодството на съда. За неизвършена финална регистрация
адвокатът разбрал при последваща проверка, когато констатирал нейната
липса в ЕИСС, след което подал ръчно исковата молба ведно с
придружаващите я документи в съда на 11.10.2023 год., но счита, че датата
на подаване на исковата молба е 14.07.2023 год., а не 11.10.2023 год.
Ответникът счита, че исковата молба е подадена редовно на 11.10.2023
год., а не на 14.07.2023 год.
6
Установено е по делото чрез служебна справка/л.41/, че на 14.07.2023
год. деловодната програма ЕИСС не е отчела депозирана искова молба от адв.
Живко Бойчев чрез ЕПЕП. Настоящият съд зачита представеното от ищцовата
страна извлечение от ЕПЕП, съгласно което на 14.07.2023 год. порталът е
отразил подадена искова молба по чл.200 от КТ с вносител от адв. Живко
Бойчев и прикачени към нея файлове – доказателствата по делото приложени
към исковата молба, като е подал сигнал за дължима такса от 10 лв. с
отразяване на статус „чака плащане“. Изисканото плащане от 10 лв. е било
в нарушение на закона, тъй като по исковата молба по чл.200 от КТ подадена
от ищцата, от нея не се дължи и не следва да се събира държавна такса. Ето
защо дори на това основание следва да се счете, че неизвършената
кореспондираща регистрация на исковата молба подадена на 14.07.2023 год. в
ЕИСС не е по причини стоящи у ищцовата страна, а е в програмата за работа
на съда, поради което и с оглед недопускане на необосновано влошаване
на положението на страната, въпреки недовършената регистрация на
молбата в ЕИСС, следва да се счете, че исковата молба е надлежно
подадена на 14.07.2023 год. В случая системата ясно не е отразила
възможностите за страните по закона. В ГПК е предвидена възможност за
регистрация дори на нередовна искова молба, като в този случай съдът е
натоварен със задължение да даде указания на страната за отстраняване на
нередовностите, но не може да откаже регистрация на документа, както това е
сторила системата с процесната искова молба, още повече при погрешно
дадени напътствия чрез изискване за задължителна следваща стъпка за
внасяне на недължима държавна такса.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна по спора:
На 13.03.2023 год. ищцата М. Г. Х. е работила по трудово
правоотношение като “медицинска сестра” при ответника “Център за
психично здраве проф. д-р Иван Темков - Бургас“ ЕООД.
Видно от представеното по делото разпореждане № 5104-02-41 от
27.03.2023 г. на НОИТД-Бургас, на 13.03.2023 год. е настъпила трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО станала с М. Г. Х.. В разпореждането е
посочено, че на 13.03.2023 год. медицинската сестра М. Г. Х. придружавала
7
лекарите по време на визитация в Центъра за психично здраве-гр. Бургас и
при посещение при пациент, страдащ от раздвоение на личността и
епилепсия, ищцата забелязала, че езикът му е обърнат и го извадила.
Пациентът започнал да диша, но изведнъж се развикал и подгонил сестрата по
коридора, като я ритал и блъскал. На ищцата се притекъл на помощ колега от
друг етаж. М. Х. получила счупване на долния край на лява лъчева кост,
вследствие ударите на пациента. Посочено е, че се касае за внезапно
травматично увреждане на здравето, станало през време и във връзка с
извършваната работа.
В деня на трудовата злополука ищцата е постъпила в лечебно заведение
- УМБАЛ - Бургас, като в представената по делото епикриза е посочено, че е
била извършена репозиция и вътрешна фиксация на дистална част на ляв
радиус с помощта на воларна заключваща плака за дистален радиус и винтове.
Направена е гипсова имобилизация. Ищцата е изписана на 16.03.2023г. като й
е поставена окончателна диагноза „фрактура радии синистри ин партис
дисталис“.
От приложените медицински протоколи на ЛКК № 84/16.03.2023г. и №
516/21.04.2023г. се установява, че предвид поставената диагноза лекарската
комисия е препоръчала на ищцата временна нетрудоспособност, като са
издадени болничен лист № Е20230473099 от 13.03.2023 год. за 34 дни и
болничен лист № Е20231180462 от 16.04.2023 год. за 30 дни. Видно от
представеното удостоверение на НОИ, за периода от м.03 до м.08. 2023 год.
ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, за което й е
изплатено обезщетение в общ размер на 9571,97 лв.
От приложената епикриза издадена от Оделение по физикална и
рехабилитационна медицина към УМБАЛ – гр. Бургас, е видно, че за периода
от 05.06.2023 год. до 12.06.2023 год. ищцата извръшвала рехабилитационни
процедури.
С покана от м.05.2023 год. ищцата е поканила ответника по делото на
осн. чл.200 от КТ да й заплати обезщетения за претърпени неимуществени и
имуществени вреди – предмет на предявените искове, като е получила писмен
отговор на поканата, с който работодателят е изявил готовност за заплащане
на обезщетения след представяне на документи.
Управителят на ответното дружество е наредил със заповед №
8
119/01.09.2023г на ищцата да бъдат изплатени направените разходи за
медицинските консумативи и изследвания на обща стойност от 1900 лв., като
плащането е извършено на 27.09.2023 год., на която дата ответникът е превел
по банкова сметка на ищцата посочената сума.
Представените по делото медицински документи са анализирани от
приетите от районния съд съдебно-медицинска експертиза изготвена от
вещо лице Хрисантов и съдебно-психиатрична експертиза извършена от
вещо лице Бояджиева, като вещите лица са извършили и прегледи на
ищцата.
Съдебно-медицинска експертиза установява, че в резултат на
възникналата трудова злополука ищцата е получила фрактура на лява лъчева
кост в дисталната й част. Поради дислокация на костните фрагменти е
извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Постоперативният
период е протекъл нормално под антибиотична и антикоагулантна защита.
Конците са били свалени на 14-тия постоперативен ден. Получените
травматични увреждания са обратими. В деня на прегледа, извършен за целите
на експертизата /м.01.2024 год./ се установява добре зараснал оперативен
цикатрикс с дължина около 10 см воларно, срединно в дистална част на лява
предмишница. Възстановена е дорзална и воларна флексия, установява се
леко ограничено улнарно отклонение на дланта. Движението на пръстите
е в пълен обем при запазен юмручен и върхов захват. Липсват сетивни и
циркулаторни нарушения. Ищцата борави свободно с пострадалата ръка.
Рентгеновата снимка направена към м.01.2024 г. е показала костно срастване,
наличие на метал-плака 5 винта дистално 3 винта проксимално, без миграция
на метала и анатомично възстановена радиокарпална става. Заключението на
експерта е, че за в бъдеще ще е възможен дискомфорт в левия горен
крайник при промяна на времето. По време на болничния престой на
ищцата е било проведено точното медикаментозно лечение и не се е
наложила допълнителна медикаментозна терапия. Към момента на
извършване на експертизата движенията на левия горен крайник са изцяло
възстановени и не се налагат кинезитерапевтични и възстановителни
процедури.
Заключението по допусната и приета от районния съд съдебно-
психиатрична експертиза установява, че ищцата не страда от психично
9
разстройство, не злоупотребява с алкохол или психоактивни вещества. В деня
на инцидента тя е изпитвала негативни емоции, които са нямали
интензитета и преживяването на остър стрес – т.е. остро или
продължително психическо и/или физическо натоварване, което може да
доведе до общи психовегетативни разстройства и също до органични
заболявания. Ищцата е възприела случилото се на 13.03.2023г.
реалистично, не като стресова ситуация и за нея не се е превърнало в
психотравма и не са се отключили психогенни разстройства. Към момента
на освидетелстване на ищцата /м.02.2024 год./ вещото лице не е
констатирало посттравматично стресово разстройство, като няма данни
и преди това ищцата да е страдала от такова разстройство. Изводът на
вещото лице е, че при ищцата не са налице симптоми на посттравматично
стресово разстройство като последица от инцидента. Вещото лице при
разпита пред районния съд е обяснило, че личността на ищцата не е
сензитивна, лесно ранима и склонна към депресия и тревожност, а напротив -
тя е леко хиперактивна, с трайно повишено настроение и самооценка. Този
тип личности са по-малко податливи на стрес. Изживяването към момента
на трудовата злополука не е било достатъчно, за да се превърне в
психотравма при ищцата. Тя не е била подложена на продължителен
стрес, а е претърпяла единичен инцидент. Не е налице хронична
психотравма. Категоричното заключение на вещото лице е, потвърдено и
пред съда, е че ищцата не страда посттравматичното стресово
разстройство, за което свидетелства и обстоятелството, че не е приемала
изписаната й медикаментозна терапия.
Относно психическото състояние на ищцата към и след трудовата
злополука и към момента, съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице по приетата от районния съд съдебно-психиатрична
експертиза, като компетентно и обосновано, а също - неопровергано с други
пряко събрани пред съда доказателства и не кредитира отразените по този
въпрос обстоятелства в представените амбулаторни листове издадени от
доктор Петя Ганева, въз основа на анамнеза снета от ищцата, които са в
противоречие със заключението.
С отговора си ответникът е представил Правилник за устройството,
дейността и вътрешния ред в отделение за лечение на тежки психични
разстройства при ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ – 3 гр. Бургас, Протокол за
10
здравни грижи при пациенти с психомоторна възбуда и длъжностна
характеристика на длъжност „медицинска сестра в стационарно отделение“,
от които се установяват медицинските стандарти и основните правила за
поведение на медицинския персонал в отделението за лечение на тежки
психични разстройства, с които срещу подпис ищцата е била запозната.
Районният съд е дал възможност на всяка от страните да доведе за
разпит един свидетел. Ищцата не е ангажирала свидетелски показания.
Ответникът по делото е довел за разпит доктор Г. П. В.- началник на
отделението за лечение на тежки психични разстройства, която е ръководила
медицинския екип извършил визитацията на 13.03.2023 год. и пряко е
възприела събитията относно трудовата злополука. Свидетелката сочи, че на
13.03.2023 год. заедно с д-р Т. С. и медицинска сестра Х.- ищцата по делото, са
провеждали визитация. При влизане в стая 906 пациентът И. А. бил в
полулегнало положение с пуснати на земята крака и глава опряна на стената.
Горната част на тялото била отпусната на леглото, а погледът бил втренчен.
На свидетелката и направило впечатление, че пациентът не реагира на
поздрава. Тъй като пациентът бил с диагноза „епилепсия“, а при
приближаване към него се забелязвало леко потрепване на клепачите и бързо
хоризонтално движение на очните ябълки, свидетелката допуснала, че е
получил епилептиформен припадък и наредила на сестрата от екипа - ищцата
по делото, да му направи ампула „диазепам“. Вместо да изпълни
нарежданията на лекаря, ищцата започнала да вика „И....И.“ и се хвърлила
върху него, извадила жълта химикалка от джоба си и започнала да бърка в
устата на пациента. След като същият дошъл в съзнание извикал „какво
правиш ма...искаш да ме убиеш,..“, тъй като медицинската сестра лежала
върху него. След това пациентът се изправил и започнал да блъска ищцата.
Така се оказало, че сестрата и д-р С. били изтикани до вратата на стаята, а
свидетелката била зад гърба на пациента, като го хванала за лявата ръка и
рамо с цел да му попречи да блъска ищцата. Свидетелката се озовала в
ситуация без изход, заключена между две болнични легла, зад гърба на
пациента. Пациентът продължил да се заканва на медицинската сестра Х.,
която излязла от стаята, а той я последвал в коридора. Свидетелката също
излязла в коридора и наредила на д-р С. да се обади на охраната. Д-р С., която
викала за помощ, се намирала пред асансьора за посетители, където случайно
11
бил и непознат млад мъж, близък на пациент. Свидетелката впоследствие
разбрала, че ищцата, бягайки е закачила жилетката си, която била облечена
неправомерно върху униформеното облекло, за дръжката на вратата на
коридора. Свидетелката намерила ищцата свита между вратата на коридора и
стълбището, а пациентът минал зад вратата и започнал да я рита. Появил се
непознатият мъж, който започнал да го отблъсква, но безуспешно, а малко
след това от горните етажи се появил медицински брат, който хванал
пациента през кръста и успял да го отдели от ищцата. Медицинската сестра
седнала на креслата в коридора, а свидетелката отишла да я попита как се
чувства. Видимо ръката й била леко подута. Свидетелката категорично сочи,
че не е давала инструкции на медицинската сестра да бърка с химикал в устата
на пациента и излага, че тези действия противоречат на професионалното
поведение и носят рискове за пациента. На поставени от районния съд
въпроси свидетелката уточнила, че след като е излязла в коридора, се е
намирала на около метър зад пациента и е нямала видимост към ищцата.
Забавила се, за да даде нареждания на д-р С. да извика помощ и за да помоли
непознатия мъж на асансьора за помощ. Видяла е пациентът да удря с ръка
ищцата в стаята, след това в коридора същият я е ритал, тъй като е бил
изправен, а тя - седнала на земята.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на свидетелката В.,
като намира, че обстоятелството, че тя работи по трудово правоотношение при
ответника не е достатъчно за да бъдат изключени нейните свидетелски
показания при положение, че същите не се опровергават по какъвто и да е
начин от други, пряко събрани пред съда доказателства, а свидетелката е
очевидец на случилото се. За кредитиране на показанията на свидетелката
съдът отчита и обстоятелството, че видно от представения списък на
медицинския персонал в Отделение за лечение на тежки психични
разстройства, тя е началник на отделението, поради което и съгласно
изискванията на т.4 от Правилника за работа на отделението, тя е с призната
специалност, отговаряща на профила на отделението и разполага с
необходимите специални знания за поставяне на диагнози и определяне на
начина на лечение на пациентите. Противно на възраженията по въззивната
жалба съдът не е длъжен да изследва твърдени противоречия на показанията
на свидетелката В. със соченото от нея и от доктор Т. С. в производството по
установяване на трудовата злополука, тъй като доказателствата събрани в
12
административното производство не могат да послужат за пряко доказване
пред настоящия съд. Независимо от това, по отношение на релевантните за
разрешаване на спора доказателства, твърдяното противоречие не е налице,
като описанието на действията на ищцата спрямо пациента при визитацията
на 13.03.2023 год. изцяло съвпадат с обясненията на доктор В. дадени в
производството за установяване на трудова злополука, и с тези, дадени от
другия присъствал лекар - доктор Т. С.. Ето защо настоящият съд намира, че
по делото липсват обстоятелства, които да дадат основание за изключване на
свидетелските показания на свидетелката В. и изцяло ги кредитира.
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
От изложеното по-горе се установява, че в резултат на получените от
ищцата физически наранявания при трудовата злополука - фрактура на лява
лъчева кост в дисталната й част и понесените удари по тялото, ищцата е
претърпяла физически и душевни болки и страдания, които следва да
бъдат обезщетени от работодателя.
Съгласно чл.52 от ЗЗД съдът следва да определи по справедливост
размера на обезщетението за неимуществените вреди претърпени от ищцата.
Както ППВС № 4 от 23.12.1968 г., така и трайно установената практика на
ВКС приемат, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. На конкретна преценка
подлежат вида и характера на причинените телесни и психични увреждания,
начинът на извършването на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, продължителността и интензитета на претърпените физически и
душевни болки, други страдания и неудобства, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др., прогнозата за
развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на
пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния
13
резултат.
Към момента на трудовата злополука ищцата е била на петдесет години,
в добро физическо и психическо здраве, изцяло работоспособна. След
претърпяната трудова злополука ищцата е хоспитализирана за три дни, през
които е претърпяла описаната по-горе оперативна интервенция след поставена
анестезия. Поставени са били заключваща плака и винтове, а след шева е била
с гипсова имобилизация. При болничния престой както и десет дни след това
ищцата е приемала медикаменти. При болничния престой, както и две
седмици след това /конците са свалени на четиринадесетия постоперативен
ден/ ищцата е изпитвала интензивни физически болки и душевни страдания,
както и битови неудобства, поради невъзможността да си служи с лявата ръка
и усещанията за болезнените места по тялото от нанесените й удари с крака и
ръце от пациента. Възстановителният период на левия горен крайник при
ищцата е протекъл нормално, без усложнения, като е била извършена и
необходимата рехабилитация, а към момента, ортопедично, пострадалият
крайник на ищцата е напълно възстановен. Три месеца след инцидента ищцата
е провела допълнителна рехабилитация. През времето на лечението и
възстановяването е била препятствана възможността ищцата да полага труд
поради влошената й работоспособност. Няколко седмици след операцията
ищцата е продължавала да изпитва физически болки в лявата ръка, но те не са
били високо интензивни. През този период ищцата не е приемала
болкоуспокояващи. Заключението на вещото лице Хрисантов изрично сочи, че
получените травматични увреждания са били обратими, а към м.01.2024 год.
функцията на крайника е напълно възстановена, без да се налагат
кинезитерапевтични и възстановителни процедури, както и прием на
медикаменти, поради което съдът намира за недоказано твърдението на
ищцата, че не може да движи нормално ръката си и възстановителния период
при нея продължава. Вещото лице е констатирало единствено леко
ограничено улнарно отклонение на дланта и възможен дискомфорт в левия
горен крайник при промяна на времето, което се отчита от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Преживяното от ищцата непосредствено след трудовата злополука е било
болезнено както за физиката й, така и за психиката й, тя е била стресирана и
огорчена, причинени са й били битови неудобства и проблеми, но на база на
заключението на вещо лице Бояджиева става ясно, че преживените от нея
14
негативни емоции, противно на твърденията в исковата молба, са нямали
интензитета и преживяването на остър стрес. При нея към м.02.2024 год. не се
констатира твърдяното посттравматично стресово разстройство, като няма
данни и преди това ищцата да е страдала от такова разстройство. Вещото лице
е констатирало, че ищцата е със здрава психика, приемаща реалистично
случилото се на 13.03.2023 год., не като стресова ситуация и за нея случилото
се не се е превърнало в психотравма и не са се отключили психогенни
разстройства. Вещото лице не е констатирало непосредствено след
злополуката и до момента ищцата да е приемала медикаменти за лечение на
психически разстройства, каквито се приемат при посттравматично стресово
разстройство. Ето защо не може да бъде прието за доказано твърдението, че в
резултат на трудовата злополука ищцата е изпаднала в тежко психическо
състояние изискващо продължително психическо и емоционално
възстановяване.
При отчитане на горните обстоятелства, съдът определя, че за
обезщетяване на душевните болки и страдания, които ищцата е
претърпяла в резултат на трудовата злополука, като взе предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на инцидента /размерът
на минималната работна заплата към този момент е 780 лв./, справедлив
размер е сумата от 8000 лв.
Ответникът по предявения иск не е обжалвал решението в частта, с
която при неуважено възражение за компенсация по чл.200, ал.3 от КТ,
претенцията на ищцата за неимуществени вреди е частично уважена за сумата
от 1500 лв., поради което настоящият съд намира, че то е извън предмета на
произнасяне по конкретно заявеното въззивно обжалване, но дори да се
приеме, че то следва да бъде обсъдено от въззивния съд, може да се направи
извод, че не са налице обстоятелства за намаляване на горепосочения
размер за обезщетението за неимуществени вреди на това основание.
Съгласно трайно установената съдебна практика обезщетението за временна
нетрудоспособност следва да бъде приспаднато от и след като бъде
определен сбор от всички имуществени и неимуществени вреди
претърпени от работника в резултат на трудовата злополука /Принципът
на чл. 51 от ЗЗД изисква обезщетяване на всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането./. В настоящото производство
15
ищцата не е заявила претенции за всички претърпени от нея имуществени
вреди, но те биха били от значение за общия размер на сумата, от която
полученото обезщетение от НОИ следва да се извади. Ищцата по делото не е
заявила претенции за имуществените вреди явяващи се разликата между
трудовото възнаграждение, което би получавала за времето на временна
нетрудоспособност и обезщетението, което е получила за това време от НОИ.
Обезщетението за временна неработоспособност, което за продължителния
период на отсъствие от работа на ищцата се изчислява като процент от
получаваното трудово възнаграждение /чл.41 от КСО/, винаги е в по-нисък
общ размер от трудовото възнаграждение, което ищцата би получила за това
време, поради което в случая при образуване на общия сбор, разликата би се
получила в плюс на ищцата. Ето защо и независимо от това, че по делото няма
конкретни данни за всички имуществени вреди претърпени от ищцата, като
това не е предмет и на въззивното обжалване, а работодателя не е обосновал
възражението с твърдения и установяване за противното, следва да се приеме,
че изплатеното и в по-нисък размер обезщетение за временна
неработоспособност от заплатата която би получавала ищцата за периода на
временната неработоспособност, не би могло да повлияе с отрицателен знак
на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за което
единствено е сезиран да се произнесе настоящия съд.
Съгласно чл.201, ал.2, т.1 от КТ отговорността на работодателя може да
се намали, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
Съдът намира за установено по делото твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, поради проявена от нейна
страна груба небрежност. Както е посочено в Решение № 1026 от 18.12.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., I г. о., ГК, в КТ няма дефиниция на понятието
„груба небрежност“, затова по аналогия следва да се приложи текстът на чл.
11, ал. 3 НК. Според тази разпоредба, непредпазливостта бива съзнавана и
несъзнавана. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост.
Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал,
настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати.
Професионалната подготовка на ищцата и изискванията на работодателя
за заеманата от нея длъжност-медицинска сестра в горепосоченото отделение,
16
с които е била изрично запозната, сочи, че тя е била наясно с правомощията и
задълженията си и с възможностите за адекватно предотвратяване на
рисковете, които носи работата с психично болни с тежки хронични
заболявания пациенти, поради което поведението й при контакт с тях,
включително по време на визитация, е следвало да бъде изцяло съобразено с
медицинските стандарти за работа в отделението, предвидени в Правилника
за устройството, дейността и вътрешния ред в отделението за лечение на
тежки психични разстройства при ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ – гр. Бургас,
Протокола за здравни грижи при пациенти с психомоторна възбуда и с
длъжностната й характеристика. Съгласно посочения правилник, основните
задължения на редовите сестри /каквато е била ищцата/ в отделението,
предвидени в т.2, 3 и 4, не включват поставяне на диагнози и самоволни
действия за интервенции спрямо пациент. Протоколът за здравни грижи при
пациенти с психомоторна възбуда и длъжностна характеристика на длъжност
„медицинска сестра в стационарно отделение“ също не включват такива
правомощия, а поставят сестрата като пряко подчинена на началник
отделението, ординаторите и старшата медицинска сестра, което означава, че
ищцата носи отговорност за неизпълнение на поставени от тях в рамките на
компетентността й задачи.
Твърденията на ищцата, че при визитацията пациентът е бил в състояние
на „глътнат език“, по никакъв начин не се установяват по делото, като не е
установено и твърдението на ищцата, че тя, за разлика от присъствалите двама
лекари-специалисти, е поставила правилна диагноза и му е спасила живота
като е бръкнала с химикал в устата му и по този начин е освободила езика.
Тези твърдения на ищцата се опровергават от валидните доказателства
събрани по делото, на които съгласно изложеното по-горе съдът дава вяра и от
които се установяват действия на ищцата по поставена извън
компетентността й диагноза, по самоволно предприета интервенция
спрямо пациента и за неизпълнение на поставени задачи от началника на
отделението, което сочи проявена от ищцата груба небрежност при
изпълнение на служебните задължения. Грубо пренебрегване на правилата
на заеманата длъжност от страна на ищцата е това, че тя в присъствието на
двама лекари-специалисти и без да има необходимите специални знания е
поставила диагноза на пациент с потенциално агресивно поведение,
психомоторна възбуда и с анамнеза за епилептични припадъци, като веднага
17
след това и в противоречие с лекарското нареждане да направи на пациента
ампула „диазепам“, е пристъпила към своеволни действия представляващи
принудителна интервенция с предмет в устната кухина на пациента, което
освен, че изцяло противоречи на изискванията за професионално поведение и
медицинските стандарти, е създало сериозен риск за нараняване на пациента.
Нарушавайки едни от основните правила за поведение на медицинския
персонал, ищцата самонадеяно е надценила собствените си професионални
възможности, като извършените от нея действия са изцяло в противоречие с
предписаните правила за основните задължения на служителите и в частност
на сестрите в отделението за лечение на тежки психични разстройства. На
базата на знанията си относно изискванията към заеманата от нея длъжност и
професионалния си опит, ищцата е можела да предвиди негативните
последици от действията си и отражението им върху пациента, но
самонадеяно се е надявала такива последици да не настъпят. С поведението си
ищцата е поставила в риск себе си и околните и е предизвикала реакцията
на пациента, който е бил подложен на допълнителен стрес от нея, в
резултат на което й е нанесъл ударите довели до физическата травма и
негативните душевни преживявания. Ето защо съдът намира, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено при
отчитане на значително съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата от
50%. В този смисъл настоящият съд се присъединява към изложеното от
районния съд.
Като преклудирано, не следва да се разглежда възражението на
въззивницата, направено за първи път с въззивната жалба, относно допуснати
от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда. Такива
обстоятелства не са били заявени своевременно от ищцата, не се сочат във
въззивната жалба, като не са ангажирани и доказателства за наличието им,
поради което не биха могли да бъдат приети за установени от съда.
При отчитане на 50% съпричиняване, дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в полза на ищцата следва да бъде намалено от 8000
лв. на 4000 лв., което сочи, че въззивната жалба се явява основателна за
разликата над 1500 лв. до 4000 лв. – т.е. за разликата от 2500 лв., която
сума, след отмяна на решението в тази отхвърлителна част, като постановено
при неправилно приложение на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД,
следва да бъде допълнително присъдена от настоящия съд в полза на
18
ищцата, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска на
14.07.2023 год. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва
считано от момента на увреждането 13.03.2023 год. до деня преди предявяване
на иска – т.е. до 13.07.2023 год., в размер на 99,08 лв.
Както е посочено в Определение № 391 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 44/2015 г., III г. о., ГК, въпросът за дължимата лихва при трудова
злополука е разработен в практиката на ВКС и съдилищата напр. р. по гр. д.
№ 682/09 г. и по гр. д. № 1038/12 г. на четвърто г. о. Там е прието, че съгласно
разпоредбата на чл. 212 от Кодекса на труда, за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или
увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон - ТР № 45 от
19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г. ОСГК ВС. По отношение на дължимото
обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл.
200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от
трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ,
изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова
злополука. Законната лихва върху обезщетението за вреди от тр. злополука се
присъжда от деня на увреждането. Искането за нея не представлява
самостоятелен иск, какъвто е този за мораторна лихва. Ищецът с вземане от
непозволено увреждане няма задължение да определи размера на законната
лихва, която е с компенсаторен характер, нито съдът го определя конкретно с
решението.
В случая ищцата е обособила част от дължимите законни лихви
/тези изтекли преди предявяване на иска/ като самостоятелни претенции
за мораторни лихви, което води до един и същ резултат и в случай, че
това не беше направено, при положение, че законна лихва се дължи от
момента на увреждането, поради което не е съществено нарушение на
процесуалните правила и не създава пречки за съда да се произнесе по
претенциите, по начина заявен от ищцата. Предвид приетия от съда
момент на подаване на иска за имуществени вреди – 14.07.2023 год., както и
обстоятелството, че плащането на претендираното от ищцата с исковата
молба обезщетение за имуществени вреди в размер на 1885 лв. - медицински
консумативи закупени от ищцата по представена фактура, е станало на
19
27.09.2023 год., за периода от 13.03.2023 год. до 26.09.2023 год. върху
претендираната сума от 1885 лв. по начина по който са заявени претенциите са
дължими мораторна и законна лихви в общ размер на 126,23 лв., от която за
периода от датата на злополуката - 13.03.2023 год. до деня преди предявяване
на иска 13.07.2023 год., е дължима мораторна лихва в размер на 74,71 лв. до
който размер претенцията следва да бъде уважена, ведно със законната лихва
считано от 14.07.2023 год. до деня предхождащ плащането на сумата -
26.09.2023 год. Ето защо, като е отхвърлил претенцията за мораторна лихва в
размера от 74,71 лв. върху сумата от 1885 лв. за периода от 13.03.2023 год. до
13.07.2023 год., както и за законната лихва считано от предявяването на иска
14.07.2023 год. до момента на плащането – т.е. до 26.09.2023 год. районният
съд е постановил неправилно решение в тази обжалвана част, в която
решението следва да бъде отменено, а спорът – решен по същество с
присъждане на дължимите мораторна и законна лихви.
В останалите обжалвани части, с които искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за сумата над 4000 лв. до претендирания размер от 18 000 лв.,
ведно с претендираните лихви върху разликата и за лихвите над
горепосочените върху обезщетението за имуществени вреди, решението е
правилно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Върху присъдените допълнително суми ответникът дължи държавна
такса в размер на общо 250 лв. – 100 лв. за присъдената от въззивния съд
разлика в обезщетението за неимуществени вреди, 50 лв. – дължимата такса за
въззивно обжалване съобразно уважената част от жалбата и по 50 лв. за
присъдените допълнително мораторни лихви.
Съдебни разноски: При преизчисляване на разноските на страните
съгласно изложеното по-горе, съобразно уважената част от исковите
претенции, за първоинстанционното разглеждане на делото в полза на ищцата
са дължими разноски в размер на 683,56 лв., от които районният съд е
присъдил 233,37 лв., а настоящият съд следва да присъди разликата от
450,19 лв.
Съобразно отхвърлените части от исковите претенции за
първоинстанционното разглеждане в полза на ответника са дължими разноски
от 1235,40 лв. първоинстанционният съд е присъдил 1475,55 лв., поради
което решението следва да бъде отменено и в частта, с която в полза
20
ответника са присъдени разноски над сумата от 1235,40 лв.
Пред въззивния съд страните не са поискали присъждане на съдебни
разноски и не са представили доказателства за съдебни разходи, поради което
такива не им се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 617/27.03.2024 год. по гр.д.№ 6082/2023 год. по
описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, С КОИТО:
- претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за
разликата над 1500 лв. до размера от 4000 лв. – т.е. за разликата от 2500
лв., ведно с мораторната лихва върху разликата от 2500 лв. за периода от
датата на злополуката 13.03.2024 год. до деня преди подаване на иска -
13.07.2023 год. в размер на 99,08 лв. и законната лихва върху сумата от 2500
лв., считано от подаване на исковата молба на 14.07.2023 год. до
окончателното й изплащане,
-е отхвърлена претенцията за мораторна лихва върху сумата от 1885
лв. - платено от ответника обезщетение за имуществени вреди, за периода от
датата на злополуката 13.03.2024 год. до деня преди подаване на иска
13.07.2023 год. в размер на 74,71 лв. и за законната лихва върху сумата от
1885 лв. от момента на подаване на исковата молба на 14.07.2023 год. до деня
предхождащ плащането на сумата - 26.09.2023 год.
- е осъдена М. Г. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
Христо Ботев № 35, ет. 2 - адв. Живко Бойчев от БАК да заплати на “Център
за психично здраве проф. д-р Иван Темков-Бургас“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: Област Бургас, Община Бургас, гр.
Бургас, п.к. 8001, ул. „Парк езеро“, представлявано от управителя Надя
Кирова Желязкова съдебни разноски направени пред първата инстанция
съобразно неоснователната част от исковите претенции, за размера над
1235,40 лв. до присъдения размер от 1475,55 лв.,
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
21
ОСЪЖДА “Център за психично здраве проф. д-р Иван Темков-Бургас“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област Бургас,
Община Бургас, гр. Бургас, п.к. 8001, ул. „Парк езеро“, представлявано от
управителя Надя Кирова Желязкова, да заплати на М. Г. Х., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 35, ет. 2 - адв. Живко Бойчев
от БАК, допълнително сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/
явяваща се разликата до пълния размер на дължимо обезщетение от 4000 лв.
за претърпени неимуществени вреди - физически и душевни болки и
страдания вследствие на трудова злополука на 13.03.2023 г., ведно с
мораторна лихва за забава върху разликата от 2500 лв. от датата на
увреждането 13.03.2023 год. до деня преди подаване на исковата молба –
13.07.2023 год. в размер на 99,08 лв. /деветдесет и девет лева и осем стотинки/
и законната лихва върху разликата от 2500 лв., считано от подаване на
исковата молба на 14.07.2023 год. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА “Център за психично здраве проф. д-р Иван Темков-Бургас“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област Бургас,
Община Бургас, гр. Бургас, п.к. 8001, ул. „Парк езеро“, представлявано от
управителя Надя Кирова Желязкова, да заплати на М. Г. Х., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 35, ет. 2 - адв. Живко Бойчев
от БАК, мораторна лихва върху сумата от 1885 лв.- платено от ответника
обезщетение за имуществени вреди, за периода от датата на злополуката
13.03.2024 год. до деня преди подаване на иска 13.07.2023 год. в размер на
74,71 лв. /седемдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/ и
законната лихва върху сумата от 1885 лв., от момента на подаване на
исковата молба на 14.07.2023 год. до деня предхождащ плащането на сумата -
26.09.2023 год.
ОСЪЖДА “Център за психично здраве проф. д-р Иван Темков-Бургас“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област Бургас,
Община Бургас, гр. Бургас, п.к. 8001, ул. „Парк езеро“, представлявано от
управителя Надя Кирова Желязкова, да заплати на М. Г. Х., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 35, ет. 2 - адв. Живко Бойчев
от БАК допълнително съдебни разноски направени пред първата инстанция
съобразно основателната част от исковата претенция в размер на 450,19 лв. /
четиристотин и петдесет лева и деветнадесет стотинки/.
22
ОСЪЖДА “Център за психично здраве проф. д-р Иван Темков-Бургас“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област Бургас,
Община Бургас, гр. Бургас, п.к. 8001, ул. „Парк езеро“, представлявано от
управителя Надя Кирова Желязкова, да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд допълнителна държавна такса в размер на общо 250 лв. /двеста и
петдесет лева/– 100 лв. за присъдената от въззивния съд разлика в
обезщетението за неимуществени вреди, 50 лв. – дължимата такса за въззивно
обжалване съобразно уважената част от жалбата и по 50 лв. за присъдените
допълнително мораторни лихви.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 617/27.03.2024 год. по гр.д.№ 6082/2023
год. по описа на Бургаския районен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
Решението в частта относно неимуществените вреди и лихвите върху
тях може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните. В
останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23