О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/27.10.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
СЪДИЯ:
Н. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2313 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на Б.П.
и С.К. срещу С. З, с правно основание чл.42 „б“ ЗН, евентуално чл.43 „а“ ЗН, за
нищожност или унищожаемост на цялото саморъчно завещание от 04.08.2019г.
направено от Б. Л., вкючващо и имот кв. Чайка, бл.37, вх. А, ет.2, ап.2, след
което и кумулативно искове по чл.108 ЗС за установяване правата на ищците върху
по 1/3 ид.ч. от същия апартамент, по наследяване, и за предаване на всеки от
тях на техните по 1/3 ид.ч. от имота.
Производството понастоящем е след трето
о.с.з., отложено за събиране на експертни доказателства.
На 10.09.2020г. е постъпила молба от ищцата С.К.,с
която тя оттегля изцяло предявените от нея искове по делото, като определението
за прекратяване на делото в частта по исковете на тази ищца е в сила в момента.
В третото по делото
о.с.з. на 08.10.2020г. беше отправено от Б.П.
искане по чл.176 ГПК. С оглед някои нередовности по искането беше
дадена на този ищец възможност за прецизиране на искането в указан от съда срок
за това. С молба от 12.10.2020г. (в срок) искането бе окончателно заявено.
В рамките на предоставената му възможност, с
молба от 23.10.2020г. от ответницата, последната оспори искането.
На осн. чл.144, ал.2 ГПК съдът дължи
произнасяне в закрито заседание,а по съществото на искането становището на съда
е следното:
В частта относно поставените с исковата молба
въпроси по чл.176 ГПК е налице изрично и неподлежащо на обжалване произнасяне,
направено още с определението по чл.140 ГПК, като искането е отхвърлено.
Преразглеждане на въпроса не се следва. Нито в о.с.з. на 08.10.2020г., нито в
уточняващата молба от 12.10.2020г. не се съдържат аргументи защо да се
преразглежда постановен вече съдебен акт по този доказателствен въпрос. Ето
защо искането няма как да бъде уважено.
В частта относно поставените за първи път в
о.с.з. на 08.10.2020г. и след това в уточняващата молба от 12.10.2020г.
въпроси, искането без съмнение е преклудирано. Моментът на отправяне на това
искане е трето по делото о.с.з., като до този момент подобно искане изобщо не е
било отправяно (конкретно по новите въпроси, защото по старите е било заявено и
отдавна отхвърлено). Ето защо и тъй като отдавна е приключило дори първото
о.с.з., искането следва да се отхвърли, поради преклудираност.
За пълнота следва да се посочи, че в първото
о.с.з. на ищеца бе дадена възможност да се ползва от свидетелски показания за
доказване владнието на ответницата. Във второто о.с.з. свидетел беше ангажиран,
но той се възползва от правото си да откаже да даде показания. Макар да не беше
длъжен съдът, в настоящия му състав, прояви разбиране, като даде възможност
ищецът да се ползва в следващо о.с.з. от друг и различен свидетел, за доказване
на същите обстоятелства. В тетото о.с.з. такъв друг и различен свидетел не бе
доведен, като обяснението бе, че следвало било да бъде воден от С.К., но тя си била оттеглила исковете и затова нямало
как да се доведе. Това, ако е вярно, е изцяло в правната сфера на ищците,
първоначално организирали се да се защитават заедно. В нито един момент (до
оттегляене исковете от един от тях) не са били извършвани разделно процесуални
действия от тях, а точно напротив – всички са били единно извършвани от адв. И.,
при единната и обща линия на защитата. Ето защо не е оправдано едва когато е
изгодно, да се обяснява процесуално бездействие на единия, с такова на другия
ищец. Съдът е дал две възможности за доказване на едно обстоятелство, с две
различни по индивидуалност доказателства, като крайното несъбиране на същите не
може да е по причини в съда, нито да обоснове нови доказателствени искания едва
в третото по делото о.с.з.
И още за пълнота –
всички въпроси по чл.176 от ГПК в исковата молба, както и част от посочените в о.с.з.
на 08.10.2020г. и след това в уточняващата молба от 12.10.2020г., са
формулирани в колизия с утвърденото в практиката разбиране, че въпросите следва
да са кратки, ясни и да предполагат отговор с „да“ и „не“, а не да предполагат
поредица от обяснения, защото позицията по делото страните изразяват с искова
молба и отговор, респ. в първо о.с.з.
По всяка от изложените причини молбата следва
да се отхвърли.
Воден
от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
от о.с.з. на 08.10.2020г. на ищеца по делото, уточнена след това с уточняваща
молба от 12.10.2020г., за задаване
на ответницата по делото на формулираните в тези молби въпроси по чл.176 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
Да се върчи на
страните за сведение.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………