Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по предявен от " П.",О. - гр.В. против "БГ У.", със седалище гр.В. Т. към датата на предявяване на иска по делото, иск за заплащане на сумата 1445457,55 лева, в това число сумата 13363639,20 лева, с включен в нея ДДС, представляваща дължима му от ответното дружество , но незаплатена от него цена за възложени му от последното и изпълнени от него СМР в изпълнение на сключен между тях договор за строителство № 002/ТО/2008 г. и 81818,35 лева, с ДДС , неустойка за забава по чл.61 от договора, продължила 336 дни. Първоначално делото е образувано пред Окръжен съд - гр.В., който със свое определение № 1330 от 30.04.2010 година е прекратил производството по него на основание чл. 119 ГПК и го е изпратил за разглеждането му по подсъдност на Окръжен съд - гр.В. Т.. В исковата си молба " П.",О. - гр.В. твърди, че на 01.08.2008 година между него и "БГ У.",О. е сключен договор за строителство № 008/ТО/2008г., във форма и правно основание съгласно чл.163, ал.1 ЗУТ, по силата на който ответното дружество му е възложило, а то като изпълнител е приело със свои сили и срещу заплащане да извърши всички договорени СМР за строеж "Производствено - складова база” в УПИ 97,м.37, гр.А., общ. А., обл.В., в обхват: Конструктивна част. Твърди, че в протоколите обр.19 и фактурите, по които е възникнало задължение за плащане на СМР, същото е възникнало за възложител "БГ У.",О.. Посочва, че " П.",О. добросъвество и точно е изпълнило всички произтичащи от договора за него задължения в количествено, качествено и срочно отношение като строител към възложителя, при което конструкцията е приета с Акт за това обр.14 от 29.09.2008 година , като е разрешено изпълнението на довършителните работи. Твърди, че съобразно датата на Акт, обр.14, - на 29.09.2008 година е възникнала сграда, построена в груб строеж, предмет на строителството по договора и за това тя може да бъде обект на сделка по нотариален акт. Това е станало независимо от пълното неизпълнение и липса на финансиране от ответното дружество на цялото извършено строителство, с изключение на платения от него аванс в размер на 200000 лева без ДДС, платен на 01.09.2008 година, а с ДДС - 240000 лева. Посочва, че общата стойност на извършените от него в изпълнение на договора СМР е в размер на 1333366 лева без ДДС, а с ДДС - 1603639,20 лева, при което след приспадане на заплатения му аванс дължимата му и незаплатена от " БГ У.",О. сума е в размер на 1363639,20 лева с ДДС. Посочва, че извършената изработка по видове, количество СМР с единични цени и дейности е изрично приета с подписаните между тях, подробно описани в исковата молба, протоколи, обр.19, като са издадени и съответните първични счетоводно - отчетни документи - фактури, с индивидуализация на видовете СМР по актовете и са съставени другите двустранно подписани необходими актове и протоколи по време на строителството по Наредба № 3 за САПВС, т.е. работата е приета от ответното дружество по вид, обем и количество, от което е възникнало задължението му за плащане, но не е извършено и към датата на предявяване на иска по делото. Твърди, че всички протоколи обр.19 са подписани от управителя на "БГ У.",О. А. Н. Н., който като управител на дружеството възложител от негово име е приел изработката и от този момент е възникнало задължение за плащане. За дължимата му сума в размер на 1333639,20 лева, с включен в нея ДДС , след приспадане на заплатения му аванс, е съставена от него и подписана от ответното дружество фактура № * от 17.12.2008 година. Освен сумата по фактурата за извършените от него и приети от ответното дружество по сключения между тях договор СМР, считано от 28.12.2008 година / уточнението направено с постъпила по делото на 16.06.2010 година от " П. ",О. молба - л.5/ "БГ У.",О. му дължи и неустойка по чл.61 от договора, която до 14.01.2009 година е в размер на 81818,35 лева с ДДС. Не спори, че преди започването на строителството на 12.05.2008 година между него и "У.",О. - гр.В., представлявано също от управителя на ответното дружество А. Н. Н., е бил сключен договор за строителство под същия номер и за същия обект .Посочва обаче , че към момента на сключването на договора върху имота не е имало учредено право на строеж, а собственикът на имота / земята, като подлежащ на застрояване парцел/ е било " У.",О., поради което и на основание чл.161 ЗУТ само то е имало качеството на възложител на строежа по смисъла на чл.161 ЗУТ. След започването на строителството, на 31.07.2008 г. с НА № 3, том VІ, рег.№ 15227, н.д. № 897/2008г. на нотариус А. Г., "У. ",О. е учредило в полза на "БГ У.",О. право на строеж в собствения си имот при току-що започнал вече инвестиционен процес, поради което то губи качеството на инвеститор на обекта, а го придобива приобретателят - суперфициар " БГ У.",О. , което придобива и качеството на страна - възложител в инвестиционния процес, както и придобива имота, построен като резултат от завършилия в по-късен момент / 22.09.2008 година/ инвестиционен процес. Твърди, че именно това е наложило да се сключи нов договор с ответното дружество. Твърди, че ответното дружество и "У.",О. са свързани лица по смисъла на § 1, ал.1, т.т. 3 и 4, и ал.2 от ДР на ТЗ, поради което и по законова презумция на основание § 1,ал.2 от ДР на ТЗ могат да уговарят условия, различни от обичайните, както е в процесния случай. Развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че договорените СМР са извършени от него в срок и са приети от ответното дружество, поради което същите следва да му бъдат заплатени от него.В подкрепа на твърдението си, че обектът е приет от ответното дружество, посочва ,че същият е внесен от "БГ У.",О. като непарична вноска в капитала на "А.",, при което е посочено, че ответникът се легитимира като собственик на имота с НА № 3, том VІ, рег.№ 15227, дело № 897/2008 година на Нотариус А. Г. и разрешение за строеж № 88 /14.04.2008 година, Акт за приемане на конструкцията / обр.14/ и Удостоверение № 182 от 07.07.2009 година, издадено от община А..Твърди, че съставянето и подписването на някои от актовете обр.19 от "У. ",О. е неотносимо към основателността на исковата му претенция, тъй като задължението за заплащане на възнаграждението на изпълнителя възниква от приемането на извършената работа, като посочва и цитира съдебна практика в тази насока, при което ответното дружество е признало и потвърдило задължението си с подписването на фактурата за претендираната от него сума.Твърди, че след издаването на обезпечителна заповед в негова полза между него и "БГ У." са се водели преговори за постигане на извънсъдебно споразумение, при които преговори ответното дружество е направило извънсъдебни признания на почти всички обстоятелства и факти, изложени от него в исковата му молба. С определение на съда по делото от 29.06.2010 година е уважено искането му и е допуснато привличането на "У. ",О. - гр.В. като негов помагач. Моли предявеният от дружеството иск да бъде уважен, като му се присъдят направените от него разноски по делото, в това число за държавна такса в размер на 57 818,30 лева; 55 лева такса за налагане на възбрана и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 35230,98 лева; допълнително направени разноски в размер на 40 лева ДТ по обезпечението и по чл.7,ал.5 от Наредба № 1 на ВАдвС в размер на 17615,98 лева с ДДС. Ответникът по предявения от " П.",О. - гр. В. по делото иск, " БГ У.",О. - гр.В. Т., оспорва същия по основание и размер. Не спори, че между двете дружества на 1.08.2008 година е сключен договор за строителство № 008/ТО/2008г с правно основание чл.163 ЗУТ, като срокът за изпълнението му е три месеца, при което и съгласно чл.62 от договора, в случай, че строителят не успее да завърши работите в рамките на договорените срокове, той се задължава да заплати на възложителя съгласно чл.60 неустойка за всеки ден, който е минал от края на срока за завършване на СМР.Твърди, че и към датата на подаване на отговора на предявения против него иск - 28.04.2010 година, договорът не е изпълнен, при което строителят не му е представил за подписване акт обр. № 14 - Акт за приемане на конструкцията съгласно договореното в чл.11 ,б."в" от договора за строителство. Освен това, твърди ответникът, изпълнените от ищцовото дружество СМР, подробно описани в отговора, са некачествено извършени, а други, също подробно описани, въобще не са изпълнени.Посочва по номера и дата на съставянето им актове, обр.19, които не са подписани от представител на "БГ У.",О.. Твърди, че дружеството не е приемало за плащане фактура на стойност 1363639,2 лева с ДДС, каквато фактура то не е осчетоводявало. Изпълнените СМР, заплащането на които " П.",О. претендира по делото , не са отчетени при условията и с документите съгласно т.6.3.1 от договора. Твърди, че претендираната сума се разминава съществено с договорената цена за изпълнение на договора. Твърди, че след като не е настъпил падежът на задължението му към " П.",О., не се дължи и претендираната от последното неустойка. Посочва, че между ищцовото дружество и " У.",О. на 12.05.2008 година е сключен друг договор за строителство, с идентичен с предмета на сключения между тях на 1.08.2008 година договор предмет, който договор не е прекратен; не е обявен по съответния предвиден в þакона ред за недействителен; същият е породил валидни правни последици, уговорени в него и е в сила. Посочва, че е несъстоятелно и лишено от елементарна правна логика твърдението на „П.",О., че договорът му с "У.",О. е прекратен с учредяването на суперфиция върху имота в полза на "БГ У.”,О., тъй като "У.",О. с учредяването на суперфицията е загубило качеството си на възложител на основание чл.161 ЗУТ. Твърди, че в случая е без значение обстоятелството, че "У.",О. и "БГ У.", О. са " свързани лица” по смисъла на § 1,ал.1,т.3 и т.4 от ДР на ТЗ, тъй като се касае за облигационни правоотношения , при което дружествата извършват своята дейност независимо едно от друго поради своята юридическа и стопанска самостоятелност. Не спори, че е внесло като непарична вноска обекта, предмет на договора, в капитала на "АКСКОМ 1",, но посочва, че от това не може да се прави извод за приемането му, тъй като не са спазени договорените в сключения между тях договор - раздел ІІ условия за приемането му. Прави искане да бъдат изключени от доказателствата по делото описаното в Допълнителната искова молба, т.21 , потвърждение на съществуващото задължение на "БГ У.",О. и Акт обр.14 от 29.09.2008 година, тъй като въпреки искането му, тези писмени доказателства не са представени в оригинал. Твърди, че правото на собственост и приемането на строеж са две коренно различни неща. Моли предявеният против него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Третото лице - помагач на ищеца, "У.",О. - гр.В., заема становище, че предявеният по делото от " П.",О. - гр.В. иск е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните по делото и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: " П.",О. - гр.В. основава исковата си претенция по делото съответно на чл.79,ал.1, във връзка с чл.266,ал.1 и на чл.92,ал.1 ЗЗД, като претендира " БГ У.",О. да бъде осъдено да му заплати сумата 1445457,55 лева, в това число 1363639,20 лева незаплатена му цена по фактура № */17.12.2008 година за предадени от него и приети от ответното дружество СМР по сключен между тях на 01.08.2008 година договор за строителство № 008/ТО/ 2008 г., с включен в нея ДДС и 81818,35 лева неустойка за забава на плащането по чл.61 от договора, считано от 28.12.2008 година/ уточнението направено с допълнителна молба, постъпила по делото на 16.06.2010 година - л.5/. По делото не се спори, че на 1.08.2008 година страните са сключили при условията на чл.160,ал.2 и следващите от Закона за устройство на територията Договор за строителство № 002/ТО/2008г., по силата на който "БГ - У.",О. е възложило, а "П.",О. - гр.В. е приело да извърши със свои сили и срещу заплащане всички договорени СМР за строеж " Производствено - складова база" в УПИ 97, м.37, гр.А., общ.А., обл.В. в обхват Конструктивна част при договорените с договора условия, цена и начин на плащане, който договор е и търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ. Безспорно е, че имотът, в който е процесната Производствено – складова база, е собственост на "У.",О. - гр.В., което е учредило на "БГ У.",О. безсрочно право на строеж, считано от месец юли 2008г. на тази база, предмет на сключения между страните договор за строителство, с договор за това по Нотариален акт за учредяване право на строеж № 3, том VІ, рег.№ 15227, дело № 897 от 2008 година на А. Г., нотариус с район на действие В.районен съд / л.331/.Установено е, че между "У.", О. , като възложител и " П."О. - гр.В., като изпълнител, на 12.05.2008 година е сключен договор за строителство № 002/ТО/ 2008г. с идентичен на предмета на сключения между страните по делото на 1.08.2010 година договор предмет. Установено е и не се спори, че за възложител някои от представените по делото актове обр.19 , са подписани от управителя на "У.",О. А.Н., който е управител и на ответното дружество. Не се спори, че не е съставен и не е подписан от представител на "БГ У." акт обр.14 за приемане на конструкцията, при което представеният такъв от 29.09.2008 година/ л.49 на Т.д. № 410/2010 година на Окръжен съд - гр.В./ също е подписан за "У.",О. като възложител от неговия управител А. Н.. Не се спори и е установено, че за процесните СМР и обща цена за тях, при съобразяване на заплатения от ответното дружество аванс, "П.",О. е издало фактура № * от 17.12.2010 година /л.52 от т.д. №410/2010 година на ВОС/ ,която за получил от името на "БГ У.",О. е подписана от управителя на дружеството А. Н., при което дължимата и незаплатена от ответника за работите цена е в размер на 1208755,20 лева , в това число и ДДС. Безспорно, че сумата по фактурата не е заплатена от ответното дружество на ищеца и към датата на последното по делото заседание. Установено е, че процесната Производствена - складова база е осчетоводена от "БГ У.",О. като негов дълготраен материален актив в баланса на дружеството за 2008 година, след което същата е внесена от последното като непарична вноска в капитала на "А.", - гр.В., вписано в търговския регистър на 20.10.2009 година. Срещу внесената от него непарична вноска "БГ У. ",О. е записало 1499990 броя поименни акции от капитала на ".А.",. По делото се спори е ли ответното дружество приело извършените от "П.",О. СМР, респективно - дължи ли претендираната от последното цена за тях и е ли изпаднало в забава относно заплащането на тази цена, съответно - дължи ли договорената с договора за строителство от 1.08.2008 година неустойка при забавено плащане. Във връзка със спорните по делото въпроси следва да се има предвид следното: Макар и сключеният между страните на 1.08.2008 година договор за строителство, от които " П.",О. черпи правата си по делото, да е сключен при условията на чл.160,ал.2 и следващите от Закона за устройство на територията, в конкретния случай правилното решаване на делото зависи от въпроса е ли ищцовото дружество предало на "БГ У.",О. извършените от него СМР, респективно - е ли последното приело тези работи, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.266,ал.1, във връзка с чл.264 ЗЗД. Във връзка с това следва да се има предвид, че приемането на извършената съгласно договора работа по смисъла на чл.264,ал.1 ЗЗД е не само едно фактическо, но и едно правно действие. Приемане има само тогава, когато реалното получаване на изработеното се придружава с изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора, респективно - ако поръчващият при приемането и не направи всички възражения за неправилно изпълнение. В конкретния случай отношенията между страните са усложнени предвид обстоятелството, че за една и съща Производствено -складова база, Конструктивна част, са сключени два договора за строителство съответно на 12.05.2008 година между "У.",О. - гр.В. и "П.",О. - гр.В., и на 1.08.2008 година между "БГ У.",О. и ищцовото дружество, както и от съставянето и подписването на съответните актове по Наредба № 3 от 31.07.2003 година на МРРБ за съставяне на актовете и протоколи по време на строителството за възложител от "У.",О. и от "БГ У.",О.. Във връзка с това следва да се отбележи, че съгласно чл.266,ал.1 ЗЗД възложителят дължи възнаграждение за предадената му от изпълнителя и приета от него работа, а не за това, че са съставени съответните актове по посочената по-горе Наредба № 3/ 2003 година, при което следва да се съобрази, че акт обр.19 е частен свидетелстващ документ по своя характер, който няма обвързваща съда доказателствена сила. Ето защо, независимо, че по делото не са представени актове ,обр.19, отразяващи обема и стойността на всички изпълнени от "П.",О. и възложени му от "БГ У.",О. СМР, след като тези работи са отразени в подписаната от управителя на ответното дружество фактура № 1134 от 17.12.2008 година , следва да се приеме, че тази фактура замества липсващите актове обр.19. При подписването на фактурата не са направени каквито и да било възражения относно неизпълнението на процесните СМР. Възражения са направени едва след образуване на делото. Подписаната между страните фактура № 1134/17.12.2008 година е редовен първичен счетоводен документ; отразена е в дневника за продажбите на ищеца; счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено и при съобразяване на принципите на чл.4 ,ал.1 и ал.2 ЗСч. Нещо повече: Процесната "Производствено - складова база” е осчетоводена и в баланса на ответното дружество за 2008 година като негов дълготраен материален актив. След осчетоводяването и, "БГ У.",О. се е разпоредило с нея, като я е внесло като непарична вноска в капитала на "А.", - гр.В.. В приложението по чл.26,ал.1 ЗСч към ГФО на "БГ У.",О. за 2008 година /л.362/ ,подписано от управителя на ответника, е записано, че " Към 31.12.2008 година "БГ У.",О. има задължения към " П.",О. в размер на 1209 хил. лева по услуга за извършени СМР на производствено - складова база....". В смисъла на изложеното по-горе са както представените по делото писмеÝи доказателства, така и заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което заключение съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано и което е прието и не е оспорено от страните по делото. В този смисъл са и дадените от вещото лице М. В. в съдебно заседание по делото на 1.12.2010 година пояснения. Ето защо и с оглед разпоредбите съответно на чл. 182 ГПК и чл.55 ,ал.1 ТЗ, а така също и направеното от ответното дружество извънсъдебно признание на предявения против него иск в приложението към ГФО за 2008 година, съдът приема, че "БГ У.",О. е приело извършените и предадените му от "П.",О. СМР по фактура № */17.12.2008 година , заплащането на които ищцовото дружество претендира по делото. По делото не се спори, че тези работи не са заплатени от ответника и към датата на последното по делото заседание, поради което и съгласно чл.266,ал.1 ГПК претенцията на "П.",О. за незаплатената му част от цената за тези работи в размер на сумата по фактурата - 1208755,20 лева , в това число и ДДС, се явява основателна. Що се касае до претенцията за неустойка, следва да се има предвид следното: Съгласно чл.61 от сключения между страните на 01.08.2008 година договор за строителство "При забавяне плащането на дължимата сума от страна на възложителя същия дължи неустойка в размер на 0,2 % на ден от стойността на забавеното плащане, но не повече от 5% от стойността на договора", а съгласно чл.6.4. от договора" Разплащането по всяка издадена и одобрена фактура се извършва .... 100% .... от стойността на одобрената фактура...... в срок от 10 дни от подписването на фактурата." Фактура № 1334/17.12.2008 година е подписана от управителя на "БГ У.",О. на 17.12.2008 година, което ще рече, че дружеството е изпаднало в забава да извърши плащане по нея на 28.12.2008 година, поради което и съгласно чл.61 от договора дължи договорената нестойка в размер на 60437,76 лева / изчисленията направени от съда съобразно притежаваните от него математически знания/. При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният съд приема, че предявеният от „ П.",О. - гр.В. против "БГ У.",О. - гр.В. Т. иск е основателен и доказан за сумата 1269192,96 лева, в това число 1208755,20 лева незаплатени и приети от "БГ У." ,О. СМР по фактура № */17.12.2008 година и 60437,76 лева неустойка по чл.61 от сключения между страните на 01.08.2008 година договор за строителство. Като основателен и доказан в посочения размер искът следва да бъде уважен. В останалата му част за разликата над 1269192,96 лева до 1445457,55 лева искът е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият в тази му част следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 и ал.2 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него разноски по делото по компенсация съобразно уважената част на иска в размер на 96553,46 лева, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение. Претендираните от " П.",О. 40 лева са заплатени по друго, макар и във връзка с настоящото, дело, поради което същите не следва да му бъдат присъждани. Претендираното от " БГ У." ,О. адвокатско възнаграждение не следва да му бъде присъждано, тъй като по делото няма данни договореното такова с адв.П. Л.в размер на 32000 лева да му е заплатено. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА " БГ У.",О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В. Т., ул."Р. П." № , да заплати на "П.",О., ЕИК ...със седалище и адрес на управление гр.В., ул. "Л. К." № , при участието на "У.",О. , със седалище и адрес на управление гр.В., ул."Т." № като трето лице - помагач на ищеца "П.",О. - гр.В., сумата 1269192,96 лева / един милион , двеста шестдесет и девет хиляди, сто деветдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, в това число 1208755,20 лева незаплатена цена за предадени му от " П.",О. и приети от него по фактура № */17.12.2008 година СМР по сключен между тях на 01.08.2008 година договор за строителство №002/ТО/2008г и 60437,76 лева неустойка за забавено плащане по чл.61 от договора, заедно със законната лихва върху тази сума - 1269192,96 лева, считано от 23.03.2010 година до окончателното и изплащане, както и направените от дружеството разноски по делото по компенсация съобразно уважената част на иска в размер на 96553,46 лева, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по делото иск за разликата над 1269192,96 лева до 1445457,55 лева. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: |