Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,17.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на
девети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Д. като разгледа докладваното от съдията
Харизанова гр.д.№260 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
В исковата си молба срещу А.Д.Д. с ЕГН ********** *** „А.
С. В.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“Л.“№10,
бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.
твърди, че на 01.01.2016г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.
А. М.“АД с ЕИК .... и „А. С. В.“ООД с ЕИК ..... , по силата на което вземането
на „И. А. М.“АД , произтичащо от договор за паричен заем №2191360/21.11.2014г е
прехвърлено на „А. С. В.“ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Ищцовото
дружество е правоприемник на „А. С. В.“ООД с ЕИК ...... Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.Твърди се, че „И. А. М.“АД е упълномощило
ищеца в качеството на цесионер от свое име за за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия.Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо
изх.№УПЦ-П-ИАМ/2191360 от 05.01.2016г. за станалата продажба чрез Български
пощи с известие за доставянето като пратката не
е получена от длъжника . на 27.12.2018г е изпратено повторно
уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/2191360/27.12.2018г. за станалата продажба
чрез куриерска фирма Лео експрес с известие за доставяне на адреса на длъжника.
Видно от обратната разписка с №68160957 пратката не е получена от
длъжника.Твърди се, че на 24.11.2014г между
„И. А. М.“АД и ответника е сключен договор за паричен заем с №2191360
като на основание стандартен европейско формуляр на ответника е предоставена
предварителна информация за бъдещия кредит . С подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя парична сума в размер на 1500лв., представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Редът и условията при които кредитът е отпуснат се уреждат от договора и общите условия към
него.ответникът като заемодател. Заемателят се е задължил да върне сумата от
1 788.50лв., съставляваща главница по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка , съставляваща печалба
на заемодателя като лихвеният процент е фиксиран за срока на договор и е посочен в него. Договорната лихва по
кредита уговорена от страните е в размер
на 288.50лв. Съгласно процесния договор
за кредит ответникът се е задължил да върне кредита в срок до 17.09.2015г. на
10 равни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 178.85лв., като падежът на първата погасителна вноска е 21.12.2014г.,
а падежът на последната погасителна вноска е 17.09.2015г. Съгласно процесния
договор за кредит в случай, че заемателят забави заплащането на падежа на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с повече
от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за
разходи / изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събиране на просрочените
вземания в размер на 9.00лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период , през
който има погасителна вноска, чието плащане е забавен ос повече от 30
календарни дни, като всички начислени разходи за събиране на просрочени
погасителни вноски , които заемателят трябва да заплати не може да надхвърля
45.00лв. На основание цитираните по- горе разпоредби на длъжника е начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00лв. Съгласно клаузите
на договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задължението му по договора, а
именно: две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания : да представи на заемателя служебна бележка в размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да
е в размер над 1000лв., да работи на безсрочен трудов
договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „И. А. М.“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има –
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош
от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или
банкова гаранция с бенефициер- заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е
валидна 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят
не е предоставил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1 668.60лв., която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски,
всяка в размер на 166.86лв., платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която е
следвало да заплаща заемателя е в размер на 345.71лв. Твърди се, че на
основание процесния договор ответникът
дължи лихва за забава, считано от 20.02.2015г до датата на подаване на
заявлението в общ размер от 373лв., който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежира, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва. Твърди се, че ответницата не е заплатила изцяло
дължимия паричен заем на дружеството. Сумата , която е погасена до момента е в
размер на 976.00лв., с която са погасени както следва: неустойка за
неизпълнение в размер на 500.58лв., такса разходи в размер на 45.00лв.,
договорна лихва в размер на 136.97лв. и главница в размер на 293.45лв. Твърди
се, че договорът е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска , а
именно-17.09.2015г. Твърди се, че ищцовото дружество е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, въз
основа на което е образувано ч.гр.д.№1273/2018г. по описа на
РС-Пазарджик.Издадена е заповед за изпълнение за горните суми, която заповед е
връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК, което е обусловило
правния интерес на ищеца да предяви
настоящия иск.Моли се съда да постанови решение , с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за
следните суми : сумата от 1206.55лв., представляваща неизплатена главница
по договор за паричен заем №2191360 от
21.11.2014г., сумата от 151.53 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 19.02.2015г. до 17.09.2015г, сумата от 1168.02 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.03.2015г до
17.09.2015г, сумата от 373 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 20.02.2015г до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в
исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно
заседание ищцовото дружество поддържа предявения иск чрез представеното
подробно писмено становище по съществото на спора.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1273/2018г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 30.03.2018г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №702/05.04.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.Д.Д. /
ответник в настоящото производство/ да
заплати на ищцовото дружество главница в размер на 1 206.55 лв., договорна
лихва в размер на 151.53 лв. за периода от 19.02.2015г. до 17.09.2015г., неустойка по договора в размер на
1 168.02лв. и сумата от 373 лв. обезщетение за забава, считано от
20.02.2015г до 30.03.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението 30.03.2018г до окончателното изплащане на
сумата. В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането произтича от
следните обстоятелства: договор за паричен заем , сключен на 24.11.2014г с
номер 2191360 между „И. А. М.“АД и А.Д.Д. , като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от „И. А. М.“АД на заявителя по силата на приложение №1
от 01.01.2016г към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №15722 от 06.12.2018г заповедния със е указал
на заявителяпредяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е
връчено на заявителя на 20.12.2018г и на 18.01.2019г/ в законният едномесечен срок/ ищецът е предявил
настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство в преклузивният едномесечен срок,
след връчване на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК.Налице
е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на
настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
Не е спорно по делото, а това релевантно
обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени
доказателства/ договор за паричен заем№2191360, че на 21.11.2014г между „И. А.
М.“АД от една страна в качеството на
заемодател и А.Д. в качеството на
заемател е сключен договор № 2191360, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя в заем парична сума в размер на 1 500 лв. , която
сума заемателят е следвало да върне за срок от десет месеца, на десет месечни
погасителни вноски всяка вноска в размер на 178.50лв. като в чл.2,т.5
от договора е посочена падежната дата на всяка погасителна вноска. Първата
погасителна вноска е с падеж на 21.12.2014г., а последната вноска е с
падеж-17.09.2015г. Кредитополучателят е
следвало да върне общо сумаат от 1 788.50 лв. Годишният лихвен процент по
заема е 40%. Съгласно чл.3 от договора с подписването му заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума като договорът има силата на разписка за
предадената, съответно получена заемна сума.Съгласно чл.4 от договора
заемателят се е задължил в срок до три дни , считано от датата на сключване на
договора да предоставя на заемодателя следните обезпечения : : две физически
лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания : да
представи на заемателя служебна бележка в размер на трудовото възнаграждение,
нетния размер на осигурителния му доход
да е в размер над 1000лв., да работи на безсрочен трудов
договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „И. А. М.“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има –
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош
от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или
банкова гаранция с бенефициер- заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е
валидна 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора за заем. При неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в посочения по-горе срок заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 1 668.60лв. Неустойката се заплаща от заемателя
разсрочено заедно с всяка погасителна вноска
като към всяка вноска се добавя сума в размер на 166.86лв.Съгласно чл.8
от договора ако заемателят забави плащането на погасителна вноска с повече от
30 календарни дни, заемодателят ще направи разходи за събирането му изразяващи
се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения , провеждането на
телефонни разговори като тези разходи са в размер на 9 лв. и се начисляват за
всеки следващ 30-дневен период , през който има погасителна вноска , чието плащане
е забавено с повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат повече от 45 лв.
Установява
се от представените от ищеца писмени
доказателства, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г, препис извлечение от
приложение №1 към договора за цесия, че на 01.01.2016г вземането на „И. А. М.“АД
по горевизирания договор е прехвърлено
на ищцовото дружество.
Установява се от приетите писмени
доказателства/ пълномощно, уведомления, обратни разписки, съдържащи се на лист 14,18,19,20,21
от досието на делото/, че „И. А. М. „АД е упълномощил новия кредитор да уведоми
длъжника за извършената цесия. На адреса на ответника, който адрес фигурира в
договора за кредит, от цесионера в качеството
на упълномощено лице са изпратени два броя уведомления за извършено прехвърляне
на вземанията на И. А. М. „АД срещу
ответника, като видно от отразяването в двете обратни разписки получателят отсъства.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно
–икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните. Съгласно констатациите на вещото
лице в погасителния план към процесния договор за паричен заем №2191360 от
24.11.2014г. са разписани 10 погасителни вноски
всяка по всяка в размер на 345.71
лв. Общо дължимата сума по кредита е
3 457.10лв., от които главница в размер на 1 500лв., общ размер на
лихвата в размер на 288.50лв., общ размер на неустойката 1 668.60лв.Вещото лице е установило
следните плащания по процесния договор, извършени от ответника, а именно- на
29.01.2015г е платена сумата от 391лв. На 30.04.2015г. е платена сумата от 146
лв. На 30.05.2015г е платена сумата от 171лв. На 12.06.2015г е платена сумата
от 50 лв. На 26.06.2015г е платена сумата от 123 лв. и на 18.11.2015г е платена
сумата от 50 лв. или общо ответникът е платил по процесния договор сумата от
931лв.От тази сума са погасени неустойка в размер на 500.58 лв., договорна
лихва в размер на 136.97 лв. и главница в размер на 293.45лв. Констатирано е , че по договора са начислени
следните разходи за събиране на вземанията: на 21.01.2015г -9лв., на
20.02.2015г-9 лв., на 22.03.2015г-9 лв., на 22.04.2015г-9 лв. и на 22.05.2015г-9
лв. или общо 45 лв. Вещото лице установява, че след датата на цесията
01.01.2016г до датата на подаване на заявлението 30.03.2018г не са извършвани
никакви плащания по процесния договор. Вещото лице заключава, че остатъкът от
задължението по процесния кредит е в общ размер от 2 526.10 лв., от които
– главница в размер на 1 206.55лв., договорна лихва в размер на 151.53 лв.
и неустойка в размер на 1 168.02 лв.Експертизата установява, че лихвата за
забава за периода от 21.12.2014г до 29.03.2018г е в размер на 382.72лв.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№12732/2018г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №702 от 05.04.2018г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, на който ищецът основава вземането си,
е договор за цесия от 16.11.2010г и Приложение № 1 от 01.01.2016г към
този договор , по сила на който „И. А.
М.“АД качеството на цедент е
прехвърлил на ищеца в качеството на
цесионер вземанията, които има спрямо ответника въз основа на облигационната им
връзка, а именно договор за заем № 2191360, сключен на 24.11.2014г.
Ищецът
установи наличието на валидно договорно отношение между „ И. А. М.“АД като заемодател и ответника като заемател по горевизирания
договор за заем.Ищецът установи,
че между него и „И. А. М.“АД е сключен договор за цесия, както и че
вземането по процесния договор за паричен заем № 2191360 от 24.11.2014г. е измежду прехвърлените
вземания.Цесията е извършена на 01.01.2016г, тоест преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение,която дата е 30.03.2018г.,
поради което ищцовото дружество на това основание притежава материално правна
легитимация по предявения иск.
Тук е момента да
се посочи, че съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо длъжника-ответника
по делото, цесията следва да му бъде съобщена с оглед защитата на длъжника
срещу възможността да изпълни на
кредитора, който от своя страна вече се е разпоредил с вземането си.
Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за
цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към
цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася
само до отношенията между страните по него-цедент и цесионер. Целта на
задължението на цедента на уведоми длъжника за прехвърленото вземане е
длъжникът да бъде защитен при изпълнението на неговото задължение да изпълни
задължението си точно като плати на
надлежно легитимираното лице, което е актуалния носител на вземането към
момента на плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса
на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомяването/ така Определение №978/18.07.2011г на
ВКС по гр.д.№876/2011г. Такова възражение въобще не е въведено от ответника, не са
ангажирани и доказателства след
прехвърляне на вземането длъжникът да е извършвал погасяване на дълга си.
Напротив, от кредитираното с пълно доверие експертно заключение се установи, че
ответницата е преустановила плащанията си по процесния договор за кредит на 18.11.2015г. и към момента на прехвърляне на вземанията/ 01.01.2016г/,
към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение /
30.03.3018г/ и към настоящия момент/
датата на устните състезания по делото/ ответницата не е извършвала каквото и
да е плащане по договора.Ето защо в случая неуведомяването на длъжника за
извършената цесия е без правно значение.
С оглед
процесуалната позиция на ответницата, която призна иска съдът приема като безспорно установен факта,
че заемодателят по процесният договор за заем е изправна страна в
правоотношението, тоест предоставил е на
ответницата договорената сума в размер на 1 500лв.Между страните е
определена добавка , съставляваща печалба на заемодателя като лихвения процент
е фиксиран за срока на договора. Така уговорената договорна лихва, имаща
възнаградителен характер и представляваща печалба на заемодателя за това, че
заемателят ползва неговите парични средства е в размер, който не нарушава
императивни правни норми, залегнали в Закона за потребителския кредит,
които са напълно съобразени и предвид
ГПР в размер на 40% са законосъобразни. Установи се, че на основание чл.8 от
процесния договор на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45 лв. Дължимата такса разходи е конкретно договорена
като размер и разноски. Законът предвижда възможност за включване на подобни
такси.В случая се касае за извършване на действия по повод събиране на
задължението на ответника и се дължат на самостоятелно основание, защото
обезщетяват част от сумите, изразходвани от кредитора за извършени допълнителни
услуги. Претендираната такса за разходи е договорена доброволно. Възражения в
обратния смисъл не се наведоха. По аргумент от чл.10, ал.2 от ЗПК потребителят
е длъжен да извършва всички плащания- на лихви, такси , комисионни или други
разходи, които са предвидени в условията на сключения договор за потребителски
кредит. Установи се, че заемателят не е предоставил на заемодателя нито едно от
обезпеченията съгласно уговореното между тях ,поради което заемодателят е
начислил неустойка в размер на 1 668.60лв.В конкретния случай заемодателят
е предостави на ответника финансов ресурс, без да прави детайлно проучване на
имущественото му състояние и кредитът не е обезпечен, поради което се повишава
риска от настъпване на неблагоприятни имуществени последици в патримониума на
доставчика на финансова услуга. Предвид това в конкретния случай уговореният размер
на неустойката за неизпълнение на задължението на потребителя за предоставяне
на обезпечение на кредита не надхвърля присъщите и функции, а оттук следва и че
същият не влиза в противоречие с принципите на добросъвестността. Съгласно чл.4
от процесния договор задължението за заплащане на неустойка е предвидено за
неизпълнение на задължението за която и да е от двете форми на обезпечение-
поръчителство или банкова гаранция. В конкретния случай не се твърди, а и не се
представиха доказателства от ответника, че е обезпечил заема по един от двата
договорени начина , поради което ищцовата претенция за неустойка се явява
основателна. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Тя е дължима така както е договорена. На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с договорните клаузи на
ответника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 20.02.2015г до датата на
подаване на заявлението -30.03.2018г поради неплащане в срок на договорените погасителни вноски, която
лихва по размер е 373 лв./ в рамките на заявената претенция/ изчислена по реда
на чл.162 от ГПК. В тази част съдът не кредитира заключението на вещото лице,
тъй като констатациите му са за период, който досежно началния момент се
разминава от исковия такъв.
По
изложените съображения както и от кредитираното експертно мнение, обсъдено
по-горе се установи, че дължимата главница
по процесния договор е в размер 1 206.55лв., дължимата договорна
лихва е в размер на 151.53 лв. за
периода от 19.02.2015г до 17.09.2015г, дължимата неустойка за неизпълнение на договорно
задължение е в размер на 1168.02 лв.Дължимото обезщетение за забава е в размер
на 373 лв. за периода от 20.02.2015г до датата на подаване на заявлението
30.03.2018г.
Ето защо
и предвид процесуалната позиция на
ответника , а именно-признание на иска, съдът счита предявения иск е изцяло
основателен и следва да бъде уважен като следва да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: сумата
от 1 206.55лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен
заем №2191360 от 21.11.2014г, сумата от 151.53 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 19.02.2015г. до 17.09.2015г., сумата от 1168.02 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 373
лв. обезщетение за забава за периода от 20.02.2015г до 30.03.2018г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 30.03.2018г до окончателното изплащане
на сумата, за които суми е издадена Заповед №702 от 05.04.2018г за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№1273 /2018г по
описа на РС-Пазарджик.
По
разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 132.98лв. разноски в заповедното производство и
сумата от 692.02лв. разноски в исковото производство.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на А.Д.Д. с ЕГН ********** ***,
че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „А. С. В.“ЕАД с
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“Л.“№10, бул.“Д-р П.
Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. : сумата от
1 206.55лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен
заем №2191360 от 21.11.2014г, сумата от 151.53 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 19.02.2015г. до 17.09.2015г., сумата от 1168.02 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 373
лв. обезщетение за забава за периода от 20.02.2015г до 30.03.2018г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 30.03.2018г до окончателното изплащане
на сумата, за които суми е издадена Заповед №702 от 05.04.2018г за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№1273 /2018г по
описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА А.Д.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на „А. С. В.“ЕАД с
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“Л.“№10, бул.“Д-р П.
Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. сумата от 132.98лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 692.02лв. разноски в исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :