№ 15626
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110131215 по описа за 2022 година
Ищцата Е. Д. Т. е предявил срещу ответника ЗК „Л..” АД осъдителен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на
20.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 10.06.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща част от
дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на сумата от 1 136.60
лв., дължимо по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило на 07.04.2022
г. в гр. София застрахователно събитие, при което са причинени имуществени
щети на застрахованата вещ лек автомобил „Ауди А6 Авант“, с рег. № ...,
собственост на ищцата. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че на посочената в исковата молба дата в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане
„Каско“, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие, в
резултат, на което при което са причинени имуществени щети на
застрахованата вещ лек автомобил „Ауди А6 Авант“, с рег. № ..., собственост
на ищцата. Сочи, че на 07.04.2022 г. около 22.00 ч. паркирала горепосочения
лек автомобил в гр. София на паркинг пред МОЛ „Парадайс“, като на
08.04.2022 г. около 10.30 ч. отивайки до автомобила установила увреждания
на предната броня, предния ляв калник и задната броня.
1
Ищцата твърди, че е сключен с ответното дружество договор за
застраховка „Каско” на МПС за собствения й лек автомобил с марка „Ауди
А6 Авант“, с рег. № ..., но ответникът неоснователно отказал да заплати
застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Л..” АД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Твърди, че застрахованият автомобил не е
предоставен за оглед и заснемане по повод смяната на собствеността му,
поради което на основание т.13.2 от Общите условия по сключената
застраховка „Каско“ не дължи плащане на претендираното обезщетение.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 05.04.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
лек автомобил с марка „Ауди А6 Авант“, с рег. № ..., е имал валидно
сключена застраховка „Каско” на МПС при ответното дружество.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 –
3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ, а именно да уведоми
застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което е
сторено от ищеца с подаване на уведомление за процесното застрахователно
събитие.
Ответното дружество по образуваната при него щета № 400-1301-22-
000292 е отказало изплащането на застрахователно обезщетение, видно от
представено по делото писмо от ответника от 04.05.2022 г. (л. 23 от делото),
тъй като били налице предпоставките на т.13.2 от Общите условия по
сключената застраховка „Каско“.
В настоящото производство е изслушано и прието по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, от което се установи, че
описаните в исковата молба щети по лек автомобил с марка „Ауди А6 Авант“,
2
с рег. № ... е възможно да се намират в причинно-следствена връзка с
посочения механизъм на увреждането, но от техническа гледна точка
описаните щети биха могли да бъдат получени при едно събитие, а така също
и да са настъпили от различни събития. Вещото лице е констатирало, след
запознаване с представени от ответното дружество снимки на автомобила,
направени при сключване на застрахователния договор и след посоченото в
исковата молба събитие, че има припокриване на увреждането в областта на
предната броня в зоната до предния ляв калник. От приетото в настоящото
производство допълнително заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, се установява, че е налице припокриване на увреждането в
областта на задната броня в зоната зад задна лява гума, както то е заснето при
сключване на застрахователната полица и при оглед на автомобила по
заведената щета.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404
от КЗ. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение с ответника за посочения лек автомобил,
настъпване на застрахователно събитие, което е бил уговорен риск,
изпълнение на задълженията по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. За да се
освободи от задължението за плащане на дължимото обезщетение,
застрахователят трябва да установи, че неизпълнението на насрещното
задължение на застрахования е такова, пряко отразяващо се на настъпването
на застрахователното събитие или изменящо риска от неговото настъпване. В
тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно задължението си по
сключената имуществена застраховка „Каско” в съответствие с изискването
на чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
3
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон.
За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно
за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е
единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното
обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в
Общите условия на застраховката задължения на застрахования при
настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на
застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или
пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени
вредите от събитието.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин,
че между страните е съществувало валидно облигационно отношение,
произтичащо от договор за застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица №93002110047623 по силата на който ответникът е
поел задължението да заплати обезщетение на ищеца за настъпилите по
отношение на застрахованото имущество вреди при осъществяване на един от
покритите от застраховката рискове.
4
Съдът намира, че ищецът не установи при условията на пълно (вън от
всяко съмнение) и главно доказване да са причинени щети на застрахованото
имущество при твърдяните в исковата молба обстоятелства, които да
представляват застрахователно събитие, което е бил уговорен риск по
сключения между страните договор за застраховка „Каско“. В подкрепа на
твърденията на ищеца за реализирано на 07.04.2022 г. в гр. София в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане
„Каско“, сключен с ответника, застрахователно събитие, в резултат, на което
при което са причинени имуществени щети на застрахованата вещ лек
автомобил „Ауди А6 Авант“, с рег. № ..., собственост на ищцата, при
осъществяване на посочените в исковата молба обстоятелства, не е събрано
нито едно доказателство. Напротив установява се заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, че от техническа гледна точка описаните щети
биха могли да бъдат получени при едно събитие, а така също и да са
настъпили от различни събития, както и че е налице припокриване на
увреждането в областта на задната броня в зоната зад задна лява гума, както
то е заснето при сключване на застрахователната полица и при оглед на
автомобила по заведената щета.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователн.
Относно разноските по производството
При този изход на делото ищецът дължат на ответника на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сторените разноски в размер на 800.00 лв., представляващи
сбора от депозит за вещо лице и дължимо юристконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Варна, ..., адв. Й. А., срещу ЗК „Л..” АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. София, ..., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ
за сумата от 20.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 10.06.2022 г. до окончателното изплащане,
представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в
5
размер на сумата от 1 136.60 лв., дължимо по имуществена застраховка
„Каско“ за настъпило на 07.04.2022 г. в гр. София застрахователно събитие,
при което са причинени имуществени щети на застрахованата вещ лек
автомобил „Ауди А6 Авант“, с рег. № ..., собственост на ищцата.
ОСЪЖДА от Е. Д. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна,
..., адв. Й. А., да заплати на ЗК „Л..” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ..., сумата от 800.00 лв., представляваща разноски по
делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6