Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 24.03.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на десети март, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при участието на секретар Д.Шулева ,
като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело
№ 2403 по описа за 2021г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение № 20253884/17.11.2020г.
по гр.д. № 2911 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 61-ви състав е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД, че В.К.И.,
ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „*******”,
ет.********заплащане на сумата от 406лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -29.09.2017г.., до изплащането й, представляваща
неплатено задължение по договор за заем № 2592743/08.07.2016г., сключен между В.К.И.
и „И.А.М.”АД , вземането за което е
прехвърлено н.А.з.с.н.в.”АД с договор за цесия от 01.07.2017г., за което е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 78465/2017г. по описа на
СРС, като В.К.И., ЕГН ********** е
осъдена да заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ********* съдебни разноски по заповедно дело от 23,81лв. и по исково дело от 234,10лв., а по сметка на СРС сумата от 300лв. разноски за вещо лице , като неоснователни са отхвърлени
исковете за сумата от 433,99лв.
представляващи горницата над 406лв. до 839,99лв; за сумата от 45,86лв.,
представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 14.10.2016г. до
06.10.2017г.; за сумата от 343,12лв. представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение за периода от 14.10.2016г. до 06.01.2017г.; сумата от 64,64лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 15.10.2016г. до 29.09.2017г.
С Определение №
20018175/20.01.2021г. е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК на В.К.И. за
изменение на решението в частта за разноските, като не се присъждат в нейна
тежест разноски за възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановено Решение е
депозирана въззивна жалба вх.№
25186950/15.12.2020г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете В.К.И.,
ЕГН ********** в частта, в която
исковете са уважени.. Изложила
е съображения, че решението в тази част
е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочила е, че не било установено ищецът да е придобил
процесното вземане по договора за цесия. Приетото приложение било извлечение от
документ, а и номерацията на страниците не съответствала с извлечението, не
ставало ясно къде са другите страници, оригинали на тези документи не били
представени по делото независимо, че била направила искане по чл. 183 от ГПК.
Договорът за заем съдържал нищожни клаузи, които обосновавали извод за
нищожност на целия договор. Уговорена възнаградителна лихва, неустойка, ГПР,
такси не можело да се заместят с повелителни норми на закона, а уговорените били
нищожни, не била определена точно възнаградителната лихва и ГПР, каквото било
изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК. Не било установено че е
усвоила сумата по кредита чрез погасяване на задълженията й по договор 2491743
за 1500лв., както и че е получила остатъка от 136,20лв. Претендирала е
разноски.
Въззиваемият- ищец А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ********* е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че
решението в обжалваната част е правилно. Претендирала е разноски.
Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх.№
25019402/04.02.2021г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете В.К.И.,
ЕГН **********. Навела е твърдения, че разноските за съдебната експертиза
следвало да се разпределят между страните съобразно уважената част от исковете,
а не да се възложат изцяло в нейна
тежест.
Ответникът по частната жалба А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ********* е оспорил жалбата. Посочил е обжалваното
определение било правилно. Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. №
2001449/17.01.2019г. н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ********* срещу В.К.И., ЕГН **********,
с която е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за
потребителския кредит вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД, да признае за
установено, че В.К.И.,
ЕГН ********** дължи н.А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ********* заплащане на сумата от
839,99лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-29.09.2017г.., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за заем № 2592743/08.07.2016г.,
сключен между В.К.И. и „И.А.М.”АД ;
сумата от 45,86лв., представляващи
договорна възнаградителна лихва за периода от 14.10.2016г. до
06.10.2017г.; сумата от 343,12лв. представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 14.10.2016г. до 06.01.2017г.; сумата
от 64,64лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 15.10.2016г. до 29.09.2017г., вземането за
което е прехвърлено н.А.з.с.н.в.”АД с договор за цесия от 01.07.2017г., за
което е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 78465/2017г. по
описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че „И.А.М.”АД сключило с ответника договор за потребителски
кредит за 1500лв, предоставена му била
сумата, уговорени били възнаградителни
лихви от 145,15лв, както и лихви за забава, такси задълженията следвало да се
погасят на 13 вноски от по 126,55лв. ,
които вноски били двуседмични в периода
от 22.07.2016г. до 06.01.2017г. По договора била платена сумата от 1139лв.,
неплатени останали процесните вземания. С договора за цесия от 2010г. и
Приложение № 1/01.07.2017г. към него н.А.з.с.н.в.”ООД правоприемник на който
бил ищецът били прехвърлени процесните вземания, ищецът уведомил ответника за
цесията, за което имал пълномощия от кредитодателя. Уведомяване за цесията била
и исковата молба с приложенията й.
Ответникът В.К.И., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител в предоставения срок за отговор е оспорил исковете.
Посочила е , че не било установено ищецът да е придобил процесното вземане по
договора за цесия. Приетото приложение било извлечение от документ, а и
номерацията на страниците не съответствала с извлечението, не ставало ясно къде
са другите страници. Договорът за заем бил неистински документ. Договорът за
заем бил нищожен поради противоречие на
закона и на добрите нрави. Този договор съдържал нищожни клаузи, които
обосновавали извод за нищожност на целия договор. Уговорена възнаградителна
лихва, неустойка, ГПР, такси не можело да се заместят с повелителни норми на
закона, а уговорените били нищожни, не била определена точно възнаградителната
лихва и ГПР, каквото било изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК. Договорната лихва противоречала на добрите
нрави. Тази клауза била съществена и
нищожността й водела до нищожност на целия договор. Не било установено че е
усвоила сумата по кредита чрез погасяване . Разпределението на платените суми
не било правилно направено от ищеца.
С Определение от 24.01.2020г. СРС е
задължил ищеца да представи в оригинал за констатация договора за заем.
С Определение от 10.03.2020г. СРС е
задължил ищеца да представи в договор за цесия, приложение №1/2017г. в пълнота
и ОУ.
По делото е приложено заповедно дело
№ 78465/2017г. на СРС съгласно което по
заявление вх. № 3984/29.09.2017г. по
регистъра на РС- Левски, изпратено по подсъдност на СРС е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено В.К.И.,
ЕГН ********** да заплати н.А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ********* заплащане
на сумата от 839,99лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -29.09.2017г.., до изплащането й,
представляваща неплатена главница по
договор за заем № 2592743/08.07.2016г., сключен между В.К.И. и „И.А.М.”АД ; сумата от 45,86лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода
от 14.10.2016г. до 06.10.2017г.; сумата
от 343,12лв. представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 14.10.2016г. до
06.01.2017г.; сумата от 64,64лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 15.10.2016г. до
29.09.2017г., вземането за което е прехвърлено н.А.з.с.н.в.”АД с договор за
цесия от 01.07.2017г, съдебни разноски, за така издадената заповед длъжникът е
уведомен със залепване на уведомление през 2018г., на
20.12.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 17.01.2019г.
По делото е приет оригинал на договор №
2592743/08.07.2016г., носещ подпис за страните по него, съгласно който И.А.М.”АД
се е задължило да предостави на В.К.И. кредит от 1500лв. срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата за
срок от 13 двуседмични вноски, уговорена е фиксирана годишна възнаградителна
лихва от 35% която за срока на
договора е 145,15лв, както и лихви за забава, неустойка за неизпълнение на
задължение да осигури обезпечение, такси задълженията следвало да се погасят
на 13 вноски от по 126,55лв. , които
вноски били двуседмични в периода от
22.07.2016г. до 06.01.2017г., ГПР е 41,72%. Уговорени са падежи на всяка една от 13-те
вноски и е посочен размер на вноска.С чл. 3, ал.1 от договора е посочено, че
заемната сума в размера от 1363,80лв. иска да служи за погасяване на
задълженията по договор № 2491743, заемателят се е съгласил и така страните са
приели, че се прави прихващане и задължението на заемателя по договор 2491743
се погасява изцяло, а остатък се плаща на заемателя по договора , като договор
служи за разписка за получената сума. Съгласно чл. 10 от договора заемодателят
може да прехвърли вземанията си по договора на ІІІ-то лице.
С
прието по делото заключение по съдебно-графическата експертиза вещото лице е
посочило, че подпис положен за заемател по процесния договор за заем е положен
от ответника.
Приет
е рамков договор от 16.11.2010г. съгласно който „И.А.М.”АД се е съгласило да прехвърли н. „А.з.с.н.в.”ООД
ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредити, като
вземанията ще се индивидуализират с Приложение № 1, съставено като електронен
документ и което има характер на допълнително споразумение, като дата на
прехвърляне е дата на потвърждение за приемане на Приложение № 1 в електронна
система на купувача, като продавачът издава писмено потвърждение за сключената
цесия. Съгласно чл. 4.9. продавачът писмено уведомява длъжника за цесията.
Прието
е извлечение от Приложение № 1/01.07.2017г. към договора от 16.11.2010г.,
сочещо задължение на ответника по договор № 2592743 с главница от 1500лв., по
който непогасени задължения са 2322,97лв.,
от които лихва за просрочие е
49,59лв.
Прието
е пълномощно от 09.09.2015г. с което
което „И.А.М.”АД е упълномощило „А.з.с.н.в.”АД от негово име да уведоми
длъжниците за прехвърляне на задълженията им по договорите за кредит сключени с
И.А.М.”АД, които са прехвърлени с договора за цесия от 16.11.2010г.
Прието
е писмо от 05.07.2017г от И.А.М.”АД чрез „А.з.с.н.в.”АД до ответника, с което е
уведомен за прехвърляне на задълженията му по договор с И.А.М.”АД № 2592743 н.
А.з.с.н.в.”АД, като е посочена банкова сметка ***, както и че може да ги
плати в Изи Пей” с посочен номер на задължението и общ размер на сумата.
Прието
е известие за доставяне, съгласно което писмо от ищеца до ответника е получено от ответника чрез съпруга й
на 13.07.2017г.
Приети
са потвърждения от И.А.М.”АД за
извършена цесия по договора за цесия от 06.11.2010г. по Приложение №
1/01.07.2017г.
С
прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и справки по система на ищеца и тази на „И.А.М.”АД
е посочило, че в система на кредитодател са регистрирани плащания от 1094лв. в
периода от 25.07.2016г. до 10.04.2017г. като те са отнесени за погасяване
на част от главница, на лихва и на част
от неустойка уговорена в размер на 677,82лв. за неизпълнение на договорно
задължение, за такси от 45лв., отразени като неплатени са процесните суми за
главница от 839,99лв. и лихва договорна от 45,86лв., неустойка от 343,10лв.,
отраден е договора за цесия от 01.07.2017г., като след тази дата при
кредитодател не са отразени плащания. Нямало установени плащания и на ищеца.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 9 и сл. от Закона за потребтелския
кредит вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за
потребитеския кредит „договорът за
потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за
потребителски кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е
всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не
действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в
рамките на своята професионална или търговска дейност.
Съдът приема за установено
по делото, че на 08.07.2016г. И.А.М.”АД и ответника са сключили писмен договор за
потребителски кредит, като
И.А.М.”АД се е задължило и е
предоставило на ответника потребителски кредит от 1500лв.
срещу задължение на ответника да върне
сумата за срок от 26 седмици на 13
двумесечни вноски, да плати договорна възнаградителна лихва от 35% годишно, която
за срока на договора е 145,15лв.,
платима за същия период, с размер на всяка от вноските от по 126,55лв, падеж на
първата вноска 22.07.2016г. а на последната – 06.01.2017г.., както и годишен
процент на разходите от 41,72%.
Договорът носи подпис на страните по
делото и установява усвояването на сумата. Това е така, защото с разпоредбата на чл. 3 от договора страните
са се съгласили усвояването на сумата стане като се прихванат задължение на
кредитодателя да даде на ответника сумата от 1363,80лв. по процесния договор
със задължение на ответника към кредитодателя да върне сума по договор №
2491743 в този размер, а останалата сума за горницата до 1500лв. се предоставя
на ответника, за което договорът служи за разписка. Така постигнато съглашение
установява усвояване на сумата по договора от ответника. Приетото по делото
заключение по съдебно-графическа
експертиза установява , че подпис на договора е положен от ответника. Съдът
кредитира това заключение като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът приема, че процесният
договор не нарушава императивните
разпоредби на чл. 10 и на чл. 11 на Закона за потребителския кредит ЗПК) в
редакцията към момента на сключването му, , доводите на въззивника в обратния
смисъл са неоснователни. Уговореният годишен лихвен процент на
възнаградителната лихва е фиксиран и не е нужно да се сочат обстоятелства по
чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК. Последните касаят само променлива лихва, какъвто не
е случая. Договорът сочи брой на погасителни вноски, размер на всяка вноска,
падеж на всяка вноска и това представлява погасителен план.
В конкретния случай с решението на
СРС е прието че нищожни са клаузите по
договора за заем уговорящи размер на договорната лихва в размер на 35%
поради противоречие с добрите нрави, нищожни са и клаузите за неустойка за неизпълнение
на задължение за представяне на обезпечение, както и за таксата за разходи за
събиране на вземанията, за експресно разглеждане на вземанията, като исковете
за суми на това основание са отхвърлени. Решението на СРС в тази част не е
обжалвано от страните и е влязло в сила, поради което и обвързва страните със сила на пресъдено нещо, спорът за
валидността на тези клаузи не може да бъде пререшаван.
Договорът за заем с уговорена възнаградителна лихва е
двустранен и възмезден. Клаузата за възнаградителната лихва по договор за
кредит е съществен елемент от него, защото урежда възнаграждението за
кредитодателя. Премахването изцяло на клаузата за определяне на
възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит би променило
възмездния му характер, поради което и извод, че такъв договор би се сключил и
без да е уговорено такова възнаграждение не може да се обоснове. Този извод се
налага при съобразяване на събраните доказателства по делото, от които се
установява, че кредитодателят е търговец, който по занятие предоставя кредити,
тоест целта на договора за кредитодателя е печалба. Съглашението за
възнаградителна лихва по договор не може да бъде заместено от норми на закона,
защото такива не са въведени от законодателя,
включително и на основание на разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. При
така възприето съдът приема, че нищожността на клаузата от договора, уговарящ
размер на възнаградителната лихва, то договорът е нищожен в своята цялост.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че неправилно районният съд е уважил иска за
главница от 406лв. приемайки приложимост на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Претенцията е предявена за
вземане , което е възникнало на договорно основание. Иск е установителен и е с
предмет вземане , за което е издадена заповед за изпълнение. Последната изрично сочи, че основанието на вземането е
валиден договор за потребителски кредит и промяна в основанието на този иск е
недопустима. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК урежда хипотеза на неоснователно
обогатяване, която не е в отклонение на общото правило по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Тази разпоредба на чл. 23 от ЗПК не урежда ново основание на вземането за връщане
на дадена сума по недействителен договор за потребителски кредит, което да не е
уредено до този момент. Тази разпоредба не запазва договорно основание за
плащане на предоставената по такъв договор главница. При така възпирето и като
съобрази, че иск е за плащане на суми по договор за кредит, че валидност на
такъв кредит не е установено по делото, то съдът приема, че неоснователен е иск
за плащане на главница по валиден договор за кредит .
Без
значение при този изход на делото са оплакванията в частта за валидното
прехвърляне на процесното вземане с договор за цесия.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС като краен следва да
бъде отменено в обжалваната част и иск за главница от 406лв. следва да бъде
отхвърлен.
По частната жалба:
Правилно
е прието от СРС че разноските за възнаграждение за вещо лице по графическата
експертиза следва да останат изцяло в тежест на ищеца, независимо от изхода на
делото. Това доказателствено средство е поискано от ответника по исковете за
установяване твърденията му че договора за заем е неистински документ. То има самостоятелно значение по делото като
оспорване на документ и правилно е прието от СРС, че разноските за него следва
да се поставят с оглед на изхода по делото по това оспорване. В случая е прието
за установено, че договора за заем е автентичен, оспорването е неоснователно и страната, въвела същото по делото следва да понесе
отговорността за разноски по събиране на доказателствата във връзка със същото.
При така възприето съдът приема, че частната жалба е неоснователна.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се постави в тежест
на ищеца, като решението на СРС в частта, с която разноски са поставени в
тежест на ответника следва да се отмени.
За
производство пред СГС не е събрана предварително държавна такса поради подаване
на жалбите от особен представител, поради което ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 25лв. разноски за държавна такса по
въззивната жалба. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС разноски за държавна такса по частната
жалба от 15лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
20253884/17.11.2020г. по гр.д. № 2911 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 61-ви състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД, че В.К.И., ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „*******”, ет.********заплащане
на сумата от 406лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -29.09.2017г.., до изплащането й, представляваща
неплатено задължение по договор за заем № 2592743/08.07.2016г., сключен между В.К.И.
и „И.А.М.”АД , вземането за което е
прехвърлено н.А.з.с.н.в.”АД с договор за цесия от 01.07.2017г., за което е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 78465/2017г. по описа на
СРС, като В.К.И., ЕГН ********** е
осъдена да заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ********* съдебни разноски по заповедно дело от 23,81лв. и по исково дело от 234,10лв., и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иск, предявен с искова молба вх.
№ 2001449/17.01.2019г. н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ********* срещу В.К.И., ЕГН **********,
с която е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит вр. с чл. 99 от ЗЗД да
признае за установено, че В.К.И.,
ЕГН ********** дължи н.А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ********* заплащане на сумата от
406лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-29.09.2017г.., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за заем № 2592743/08.07.2016г.,
сключен между В.К.И. и „И.А.М.”АД ,
вземането за което е прехвърлено н.А.з.с.н.в.”АД с договор за цесия от
01.07.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
78465/2017г. по описа на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна жалба вх.№ 25019402/04.02.2021г. по регистъра на
СРС от
ответника по исковете В.К.И.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „*******”, ет.********да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на
чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 25лв.
разноски за държавна такса по
въззивната жалба.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78 от ГПК сумата от 15лв. разноски за държавна такса по
частната жалба.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.