Р Е Ш
Е Н И Е
№ ......................./03.11.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 8547 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 75380 от 23.04.2020 г., постановено по гр.д. № 21071/2019
г. на СРС, 35 състав, е осъдена Национална Агенция „П.И.” /сега с наименование Агенция П.И./ да заплати на Н.В.М. на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 850 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 11.04.2019г. до датата
на окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над уважената част от 850 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., като неоснователен и недоказан. С решението е отхврлен изцяло предявения от Н.В.М. *** с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., солидарно с АПИ, представляваща
обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
11.04.2019г. до датата на окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен и недоказан. С решението съдът се е произнесъл и
относно разноските, като е осъдил АПИ да заплати на
Н.В.М. на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, 40 лв. разноски, съразмерно на уважената
част на иска, и съответно Н.В.М. да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на АПИ 80 лв. разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска, и на Столична община 100 лв. разноски.
Това решение е
обжалвано в срок от ищеца Н.М. и от ответника АПИ.
Ищецът Н.М. обжалва решението в
частта, в която е отхвърлени ска му за разликата над 850 лв. до предявения
размер от 5000 лв., с искане да бъде отменено в тази част и искът му уважен
изцяло. Излагат се оплаквания с жалбата, че съдът не е отчел правилно наличието на пряка причинна
връзка между инцидента, и пренастройване работата на ищеца, негативните промени
в ежедневието му, загуба на работно време за да урежда отношенията със сервиз и
застраховател, затруднения в пътуванията му поради липсата на личния, които
ежедневни неудобства също подлежат на обезщетяване, също и че не е взел под
внимание всички събрани доказателства и е определил размер на обезщетението в
несъответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, и без да вземе под
внимание, че получените травми -
психически шок и нежелание да шофира вечер, не са маловажни.
Ответникът АПИ не е взел становище
по жалбата на ищеца.
С въззивната
жалба на ответника АПИ решението се обжалва в частта, в която искът за
обезщетение е уважен, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила при обсъждане на събраните по делото
доказателства. Конкретните оплаквания се свеждат до липсата на доказателства за наличието на
тотално увреждане на МПС на ищеца, че наличието на препятствие на пътя не било
доказано- такова препятствие не бил отразено в протокола за ПТП, съставен от
полицай след посещение на място, а протоколът сочен шофиране от ищеца със
несъобразена скорост, оспорва да е доказано по делото от показанията на
свидетеля Р.К.процесното ПТП, нито вида на увреждане
на МПС на ищеца, тъй като свидетелят не бил очевидец, престоят на мястото само
5 минути, показанията му не кореспондирали с тези на другите свидетели и с
приетите частни писмени документи. Оспорва показанията на свид.
А.М.да установяват отклонение от работа поради уреждане последиците от ПТП-то,
тъй като не се установило ищецът да е ползвал отпуск по лични причини или
поради временна нетрудоспособност, а и този свидетел не давал ясни обяснения за
състоянието на ищеца и за затруднения в работата му свързана със загуба на дело
-ищецът е адвокат. И за този свидетел твърди показанията му да не кореспондират с
тези на другите свидетели и с приетите частни писмени документи. Аналогични
оплаквания сочи и относно невъзможността от показанията на свидетеля А.Ц.да се
установи търпяната от ищеца психическа травма, свързана с нежелание да шофира
по тъмно, за състоянието на МПРС на ищеца, а и за последното липсвало
медицинска документация за констатиране на състоянието и лечение на стреса.
Наред с това оспорва да е налице основание АПИ да отговаря за инцидента поради
липсата на основание за това по чл.49 от ЗЗД или чл.50 от ЗЗД. Евентуално
поддържа възражението си за налице на съпричиняване
от ищеца на вредата поради движение от него със несъобразена скорост и
заслепяване от насрещно МПС. Моли решение да бъде отменено в обжалваната част,
а предявеният иск – отхвърлен в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна по тази жалба–ищецът Н.М. оспорва жалбата с писмен отговор като
неоснователна, моли да се потвърди решението в обжалваната част. Възразява, че доказателствената стойност на протокола за ПТП е оборена от
влязлото в сила решение по нахд 11818/2016 г. на СРС, при което не може да се
счита, че ищецът е управлявал МПС със несъобразена скорост. Оспорва показанията
на свидетелите да са компрометирани, още повече, че свид.К.е
и очевидец на произшествието, а относно причинената му психична травма оспорва
да е твърдял наличие на траен здравословен проблем, за да е необходима медицинска
експертиза за такъв, а дискомфорт и неудобство в
ежедневието, също подлежали на обезщетяване, дори и да не са резултат на
физическа травма.
Третото лице-помагач на ответника
АПИ- „И.“ ЕООД не е взело становище по жалбите.
Решението в частта относно
отхвърления иск срещу Столична община /СО/ като солидарен ответник, не е
обжалвано, СО не се е присъединила към жалбата на АПИ, поради което не е
надлежна страна във въззивното производство, и подаденото от СО писмено
становище за откритото съдебно заседание пред въззивния съд не следва да се
обсъжда, вкл. и направеното с него искане за разноски.
Определението на СРС по чл.248 от ГПК от 15.07.2020 г., с което е отказано разглеждане искането на АПИ за
изменение на решението в частта за разноските, не е обжалвано самостоятелно.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенция. Дадена е правилна
квалификация на иска като такъв по чл.49 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД,
доколкото се търси обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение на законово задължение на
ответника да поддържа републиканските пътища според Закона за пътищата.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба на страните ищец и ответник, отнасящи се до процесуални
нарушения от СРС относно установяване на фактите по спора и преценката на
събраните по делото доказателства, предмет на въззивна проверка е доказване на събитие,
вреда, причинна връзка, противоправното поведение –бездействие
на лица при ответника, за които отговаря , наличието на съпричиняване
на вредата от ищеца, фактите и
критериите за определяне на обезщетението по справедливост по чл.52 от ЗЗД.
За да уважи иска частично- за сумата от 850 лв., първоинстанционният
съд е изложил фактически и правни изводи за настъпване на процесното
събитие на път, за поддръжката на който отговаря ответникът АПИ, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях, без да е нужно да ги повтаря подборно в тази част, като не
споделя частта от мотивите, отнасяща се до обема на причинените на ищеца
неимуществени вреди и частично относно размера на справедливото обезщетение за
причинените на ищеца вреди.
В допълнение и по
наведените с въззивните жалби доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Неоснователни са възраженията на ответника, че събраните по делото
доказателства не установявали причината за ПТП да е състоянието на пътя и в
частност наличие на препятствия-камъни по него, а причината да е шофирането от
ищеца със несъобразена с пътната настилка и условията скорост. Първо, доказателствената стойност на протокола за ПТП относно
механизма на настъпване на ПТП-то, е като на частен документ, а и отразената в
протокола за ПТП причина- шофиране от ищеца със несъобразена скорост, е
отречена с влязлото в сила решение по нахд 11818/2016 г. на СРС, 16 състав, с което
решение е отменено издаденото въз основа на този протокол за ПТП наказателно
постановление, в което също като причина за ПТП се сочи само поведението на
ищеца като водач. В закона няма ограничение на доказателствените
средства, които могат да се използват за установяване на пртоивоправно
поведение, вреди и причинно-следствена връзка. Липсата на отразяване в
протокола за ПТП на наличие на препятствие
по пътното платно, по което се е движел ищеца при самокатострофирането,
не е пречка съдът да приеме наличието на препятствие-камъни по пътното платно
на мястото на инцидента, за доказано въз основа на другия събран по делото доказателствен материал, в това число свидетелски показания
на свид.К., след като не са налице основания за
некредитирането им и доколкото показанията на този свидетел установяват причинната
връзка между механизма, възпроизведен от свидетеля, и настъпването на ПТП-то,
като свидетелят е и очевидец на произшествието. Показанията на свидетеля Р.К.като
очевидец на инцидента, пътувал с кола зад ищеца, са конкретни в достатъчна
степен, доколкото се сочи в кой участък от пътя се е случило ПТП и кога, подскачането
на движещия се пред свид. К.лек автомобил, управляван
от ищеца след светване отсреща на фарове на тир, шофиране от ищеца със скорост
под 40 км/ч и липсата на други знаци преди мястото на инцидента освен за
ограничение на скоростта, наличието на камък/-ни на пътното платно с големина
един от 50/30/40 см., изтичане от колата на ищеца на антифриз и масла на място
веднага, стреснатия вид, изплашеното състояние на ищеца и мълчаливостта му на
мястото след инцидента. Присъствието на свид. К.на
мястото на инцидента за около 5 мин след това не дискредитира показанията му за
факти, възприети от свидетеля до напускането му мястото на инцидента, нито
показанията му за възприети от свидетеля факти относно състоянието на МПС,
когато вече е било в сервиз – за повреди отдолу по колата и на моста. Показанията възпроизвеждат непосредствени
възприятия, безпротиворечиви са и следва да бъдат
кредитирани, тъй като се подкрепят от събраните писмени доказателства –
уведомление за щета по застраховка и
другите писмени доказателства по щетата, в следствие на които повреди застрахователят
е определил наличие на „тотална щета“, като МПС е и с прекратена регистрация от
24.06.2014 г.
По отношение на неимуществените
вреди, причинени на ищеца и дължимото обезщетение, във връзка с
възражението на ответника за съпричиняване на вредата
поради шофиране на водача-ищец М. с несъобразена с пътните условия скорост, следва да се отбележи, че след като издаденото
въз основа на протокола за ПТП наказателно постановление за санкциониране на
ищеца за шофиране с несъобразена с пътните услови и обстановка скорост, е било отменено
с влязло в сила решение на съда по реда на ЗАНН, не е налице противоправно поведение на водача М.. Не се установи и
ответникът- като задължено лице да поддържа пътя, по който се е движел ищеца на
12.04.2014 г. при настъпване на процесния инцидент,
да е поставил предупредителен пътен знак А12 "Неравности по платното за
движение", което би било основание водача да съобрази скоростта си на
движение с това. Ето защо възражението на ответника за съпричиняване
поради движение с неразрешена или с несъобразена скорост с пътните условия, е
неоснователно. Оплакването на ответника
за липсата на основание да се ангажира отговорността му, въззивният
съд намира за неоснователно и неподкрепено от събраните по делото доказателства
и от закона. Ответникът АПИ съгласно Закона за пътищата и
ППЗП, е задължен да поддържа републиканската пътна мрежа, част от която се
счита и участъка от пътя, където е станало процесното
ПТП, съгласно и споразумителния протокол със Столична
община от 12.12.2008 г. относно околовръстния път на София. В задължение на АПИ
следователно е отстраняване от пътното
платно, което ответникът има задължение да поддържа, на препятствие по смисъла
на пар.1, т. 19 от ППЗДвП
/нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението/, и
доколкото такова препятствие не е
обозначено на надлежния ред - чл.52, ал.1 ППЗДвП,
чл.13, ал.1 ЗДвП, то длъжностни лица при
ответника са допуснали противоправно бездействие, от
което е причинена вреда на процесното ПТП.
Неоснователно е и възражението за липсата на доказателства за тотална
щета на МПС на ищеца, доколкото такива са събрани по делото- писменото
становище на застрахователя за това и липсата на оборващи това становище
доказателства.
Не се установи при служебна проверка нарушение на приложима императивна
материално правна норма.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната от ответника част, в която искът е частично уважен, следва
да се потвърди.
По оплакването на ищеца за необоснованост на решението относно размера на
вредата, причинната връзка и размера на обезщетението по критериите по чл.52 от ЗЗД, въззивният съд намира същото за основателно.
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, и гласни
такива, сочат, че на ищеца освен приетите от първоинстанционния
съд причинени преки вреди – изразяващи се в стрес, уплаха, нежелание да шофира
по тъмно, напрегнатост след инцидента, са
налице и други причинени на ищеца неимуществени вреди, в пряка причинна връзка
с произшествието, за които иска обезщетение с исковата молба, и които първоинстанционният съд е отхвърлил да са в пряка причинна
връзка с инцидента. От показанията на
свидетеля А.М., с когото ищецът е работел през 2014 и 2015 г. в обща адвокатска
кантора, се установява, че в резултата на ПТП през пролетта на 2014 г. ищецът доста
пъти отсъствал от кантората в работно
време, за да се занимава със застрахователя и ремонт на автомобила, което
създало напрежение в работата, тъй като адвокатите в кантората ползвали личните
си автомобили за дела извън Софи, както и тези отсъствия на ищеца от работа го
принуждавали да дава обяснения както на управляващите кантората, така и на клиенти,
защо е забавил нещо в работата си- което преди не се е случвало, и е довело до изнервеност на ищеца както в службата, така и в личен план.
Допълнително напрежение и изнервеност при ищеца
според свидетеля М.създала липсата на кола и за нуждите на семейството му-
невъзможност да пътуват както са планирали, промяна плановете на семейството
при пътуване и начина на пътуване. Аналогично свидетеля Н. Ц.споделя лични
впечатления от състоянието на ищеца в следващите инцидента около 2 месеца - до лятото
на същата година, добити при ежеседмичните срещи с ищеца, през което време
ищецът бил напрегнат и по сериозен от преди поради липсата на собствен
автомобил с който да пътува по служба или за нуждите на семейството-което се
налагало често преди, и че ищецът споделял със свидетеля, че няма да шофира
повече по тъмно.
Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено
увреждане и съответно възникналото задължение на ответника за обезщетяване на
причинените на ищеца неимуществени вреди, за които е предявен иска. В случая се
установи настъпването както на имуществена вреда – повреждане на собственото на
ищеца МПС, така и до преживени от ищеца в резултат на самото ПТП негативни
емоции- уплах и стрес, нежелание да шофира по тъмно,
така и на други негативни преживявания и неудобства, свързани невъзможността да се ползва увреденото МПС
както в работата на ищеца, така и за
нуждите на семейството му. Макар предмет на иска за обезщетение да не е
причинената имотна вреда-увреждане на МПС, то причинените в ежедневието на
ищеца неудобства и негативни емоции,
изброени по-горе, и установени от показанията на свидетелите и разменената
кореспонденция на ищеца със застрахователя,
са в пряка причинна връзка с това увреждане от процесното
ПТП, тъй като не биха настъпили ако не беше увредено МПС ( по сходен случай за причинна връзка между причинено увеждане
и причинени неудобства в ежедневието например решение №
749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). В понятието " неимуществени вреди“ се включват всички както телесни и така
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него тях болки и
страдания, формиращи и негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката,
но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, като паричния израз на обезщетението се съобразява и
от съществуващата в страната икономическа конюнктура като допълнителен критерий
за определяне размера на обезщетението по справедливост (така напр. решение на ВКС № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г.
на ІІ т.о. ). Така както негативните емоции от самото
пътно-транспортно произшествие / каквито се предполагат обичайно, дори и без
нарочно доказване/, подлежат на обезщетяване, също така подлежат на
обезщетяване и другите такива негативни емоции и неудобства от липсата на
личния автомобил и от усилията на ищеца да урежда последиците от увреждането му
със застрахователя и сервиза. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди в пари следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "
справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Следователно,
доколкото според цитираната по- горе задължителна практика на ВКС справедливо
по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите, съдът съобразява вида и обема на
причинените на ищеца неимуществени вреди и тяхната недълга продължителност-
това са освен обичайните стрес от самото произшествие, така и причиненото от ПТП
нежелание на ищеца да се шофира по тъмно, също и другите причинени негативни
емоции от затрудняване пълноценното осъществяване работата на ищеца и
неудобствата в пътуванията на семейството, причинени от невъзможността на
ползва собствения лек автомобил-чиято невъзможност е причинена от увреждането
му при процесното ПТП, за причиняването на което ПТП отговорност
се носи от ответника, както от значение е и тяхната продължителност от около 2
месеца, установено и от свид.Цокев,
също и момента на настъпване на вредата- в периода април-юни 2014 г. Изложеното обосновава извод, че за справедлив
еквивалент на така причинените неимуществени вреди от различен характер, се
следва сумата от 4 000 лв., доколкото ищецът установи в процеса претърпени
от него такива вреди над обичайните от самото участие в ПТП, а именно и такива
по нежелание от несигурност да шофира по
тъмно, такива нарушили обичайното му работно ежедневие и семейно ежедневие, а от
друга страна липсата на по-голяма продължителност на увреждането над 2 месеца и
липсата на доказателства за необратими увреждания психиката на ищеца или за
такива изискващи медицински грижи, и социално-икономическите условия през 2014
г., обосновава извод за несправедливост на обезщетението над 4000 лв.
Ето защо решението в отхвърлителната част по иска
срещу АПИ над 850 лв. до размер от 4000лв. подлежи на отмяна и уважаване на
иска и за тази разлика от 3150 лв.
По разноските: Съобразно изхода на спора,
следва да се определят от въззивния съд и разноските по делото и за двете
инстанции.За първата инстанция: ищеца ответникът дължи още 120 лв. разноски за първата инстанция / до общ размер
160 лв., определени според изхода на спора и сторените разноски 200 лв.
Съответно размерът на дължимите на ответника за първата инстанция от ищеца
разноски се намаляват на 20 лв. Определението на първоинстанционния
съд по чл.248 от ГПК, с което е отказано да се разгледа искането на ответника
за изменени ена решението на СРС в частта за
разноските, не е било обжалвано
самостоятелно, при което въззивният съд не може да определи
друг размер на обезщетението за първата инстанция, различен от определения с
обжалваното решение, като го намалява по съразмерност с оглед изхода на
въззивното производство. За въззивната инстанция: На
ищеца ответникът дължи от сторените разноски 83 лв. по съразмерност сумата 63 лв.
според уважения размер на жалбата и обжалваемия
интерес. За защита на ответника от юрисконсулгт за въззивната инстанция съдът определя възнаграждение по
чл.78, ал.8 от ГПК в размер на минимума
от 100 лв. по чл.25 от Наредбата за правна помощ, от което ищецът дължи на
ответника по съразмерност сумата 24,10 лв. според неуважения размер на жалбата
и обжалваемия интерес.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 75380 от 23.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 21071/2019 г. на СРС, 35 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, В КОЯТО е отхвърлен иска
на Н.В.М. срещу Национална Агенция „П.И.” на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата над уважената част от 850 лв.
до размер от 4000 лв., и в частта за разноските, с която е осъден Н.В.М., да
заплати на Национална агенция „П.И.", БУЛСТАТ ******, гр. София,
бул."******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 20 лв. до 80 лв. разноски,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „П.И.", Булстат ******, гр. София, бул."****** да
заплати на Н.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от 3150 лв. (разликата над 850 лв. до 4000 лв.) представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75380 от 23.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 21071/2019 г. на СРС, 35 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, В КОЯТО е уважен
иска на Н.В.М. срещу Национална Агенция „П.И.” (сега Агенция „П.И.”) на основание чл. 49 ЗЗД във вр.
с чл. 45 ЗЗД за сумата от 850 лв. обезщетение със законната лихва от 11.04.2019
г. до плащането и е отхвърлен същия иск за разликата над 4000 лв. до предявения
размер от 5000 лв., както и потвърждава решението и в частта за разноските по
чл.78, ал.1 от ГПК от 40 лв. и по чл.78, ал.3 от ГПК до 20 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Агенция „П.И.", Булстат ******, гр.
София, бул."****** да заплати на Н.В.М. ЕГН **********, с адрес: ***, още 120
лв. разноски за първата инстанция, както
и 63 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н.В.М. ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Агенция „П.И.", Булстат ******, гр. София, бул."******, сумата
24,10 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на ответника
АПИ- „И.“ ЕООД
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.