№ 28277
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110139041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. В. В. против „СТИК-
КРЕДИТ” АД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в указания срок същият е подал писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата
молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване
на спора от фактическа страна.
Основателно е и искането на ищцата за допускане изслушването на заключението на
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба. Искането на
ищцата за задължаване на ответника да представи справка от счетоводството си за
извършени плащания от страна на ищцата следва да бъде оставено без уважение, доколкото
за установяване на посоченото обстоятелство е допуснато изслушването на експертиза.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищцата М. В. В. твърди, че на 18.10.2922 г, между нея и ответното дружество бил
сключен договор за потребителски кредит от разстояние №**, по силата на който страните
се договорили ответникът да отпусне на ищцата заем в размер на 2000 лева, който ищцата да
върне в рамките на 24 месечен период. Размерът на годишната лихва бил уговорен в размер
на 36%, а посоченият годишен процент на разходите по кредита – 42,58%. При тези
1
параметри, размерът на общата сума, която ищцата следвало да върне, била сумата от
3074,62 лева. Сочи се, че съгласно чл. 17 от договора, страните се уговорили изпълнението
на задълженията по заема от страна на ищцата да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на
условията, посочени в общите условия, относно получаван от гаранта доход, или с банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 27 от договора страните
уговорили, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на гарант или за
предоставяне на банкова гаранция, заемополучателят ще дължи на заемодателя неустойка в
размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит. Съгласно уговореното неустойката се
заплащала от заемополучателя разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита.
Ищцата поддържа, че й била начислена неустойка в размер на 3904,44 лева, тъй като
не успяла да предостави обезпечение в дадения й срок, поради което общата сума, която
следвало да върне на ответника нараснала до размера то 6979,06 лева. Твърди, че погасила
предсрочно задължението си по кредита на 02.12.2022 г., като изплатила изцяло
задължението си.
В исковата молба се навеждат твърдения за недействителност на процесния договор
за кредит поради неспазване на предвидената от закона форма. Нарушено било изискването
договорът да е написан по разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, размер и формат шрифт не по-малък от 12. Поддържа се, че
договорът бил недействителен и поради липсата на съществен елемент от неговото
съдържание, а именно – в договора ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично
да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Бил налице и
грешно посочен размер на ГПР, доколкото действителният размер многократно надхвърлял
посочения в договора. Неправилно ответникът не бил включил в размера на ГПР разходите
за заплащане на процесната неустойка, която по своята същност представлявала печалба за
кредитора. Счита, че неправилното посочване на ГПР по кредита следвало да се приравни
на непосочване на ГПР, което водело до недействителност на договора за кредит на
основание чл 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че уговорката в договора за кредит за
предоставяне на обезпечение под формата на гаранти – две физически лица, които да
отговарят солидарно за задълженията по кредита, при неизпълнението на която
потребителят дължи неустойка, била нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
Счита, че е налице и заобикаляне на закона като основание за нищожност, доколкото чл. 33,
ал. 1 ЗПК предвиждал, че при забава на потребителя, кредиторът можел да иска само лихва
върху неплатената в срок сума. С процесната клауза за неустойка се уговаряло допълнително
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение – недадено обезпечение. Клазуата
била неравноправна и в този смисъл нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй
като задължавала потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение
на неговите задължения. Ищцата твърди и че договорът за потербителски кредит е нищожен
на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на клаузата на чл. 27 от
2
Договор за паричен заем №**/18.10.2022 г., сключен между ищцата и „Стик-Кредит“ АД,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума
на ден на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и на основание
чл. 143, ал. 1 ЗПК, както и да осъди ответника да заплати на ищцата М. В. сумата от 50 лева,
представляваща частичен иск от иск в общ размер от 3904,44 лева, представляващи
недължимо платени суми по потребителски кредит №**/18.10.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
присъждането на разноски.
Ответникът „СТИК-КРЕДИТ“ АД намира предявените искове за допустими, но
неоснователни. Навежда твърдения относно начина на сключване на процесния договор.
Твърди, че процесните клаузи от договора за кредит за заплащнето на неустойка при
непредоставяне на обезпечение не противоречи на законодателството за защита на
интересите на потребителите.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е сключил с ответника
процесния договор за кредит и че са налице твърдените надплащания.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че договорът е сключен по
твърдения от него начин.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и
отговора на исковата молба документи, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази
становище по тях в срок до съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата на основание чл. 190 ГПК
ответникът да бъде задължен да представи справка от счетоводството си за извършени
плащания от страна на ищцата
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по задачи на ищцата,
при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в десетдневен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С., която да се призове след представянето на
доказателства за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА делото за 07.10.2024 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и
3
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4