№ 144
гр. Елин Пелин, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20221820100027 по описа за 2022 година
Предявените искове с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК, чл. 59 СК във вр. с чл. 143,
ал. 2 СК, чл. 56 СК и чл. 53 СК.
Делото е образувано по искова молба на В. С. В., ЕГН **********, с адрес: с. ......, община
Елин Пелин, ул. „......” № 12 срещу Б. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ....., ул. „....... вх. Г,
ет. 4, ап. 10, с която на основание чл. 49, ал. 1 СК се иска прекратяване на брака им с
произнасяне за вината за разстройство на брака на ответника на основание чл. 49, ал. 3 СК.
Искът за развод е обективно съединен с небрачни искове за определяне на местоживеенето,
упражняване на родителските права, личните отношения, издръжка в размер на 250 лева за
всяко от децата А. Б.ов В., ЕГН ********** и Х. Б.ов В., ЕГН **********, както и
ползването на семейното жилище в с. ......, община Елин Пелин, ул. „......” № 12 и за
възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата А. Твърди се, че на .... г. страните
сключили граждански брак, като имали две деца А. Б.ов В. и Х. Б.ов В.. Твърди се, че
ответникът последните три години се държал арогантно и агресивно, обиждал ги и системно
употребявал физическа сила. Твърди се, че на 24.10.2021г. ответникът осъществил отново
акт на домашно насилие, за който било образувано гр. д. № 1073/2021 г. по описа на ЕПРС, а
с решение № 207/16.12.2021г., влязло в законна сила на 24.12.2021 г., ответникът бил
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на ищцата и
децата; забранено му е да ги приближава, жилището, до местоработата, училищата и местата
за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца; определено е временно местоживеене на
децата за срок от 12 месеца; както и ответникът е отстранен от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в с. ......, общ. Елин Пелин. ул. „......” № 12, за срок от 12 месеца.
Твърди се, че бракът не може да бъде заздравен. Ищцата сочи, че изцяло полага грижи за
1
децата, като получава брутно трудово възнаграждение около 650 лева от „..... ЕООД, а
ответникът работил в ,......“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. М. В. е подал отговор на исковата молба, в който
твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата. Твърди, че след
делото за домашно насилие не е виждал децата си, което го обиждало и наранявало дълбоко.
Твърди, че плаща квартира от 400 лева и има други разходи, поради което не може да плаща
претендираните издръжки.
В съдебното заседание ищцата В. С. В. лично и чрез процесуалния си представител адв.
Радулова-Карлова поддържа предявените искове, както и желанието си за прекратяване на
брака.
В съдебното заседание ответникът Б. М. В. чрез процесуалния си представител адв. Л.
оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно е от удостоверение от 26.06.2004 г., че страните Б. М. В. и В. С. А.са сключили
граждански брак на .... г. в гр. ...., Община ...., обл. ....., за което е съставен акт за граждански
брак № 42/ ..... г. След брака съпругата носи фамилното име В..
Установява се от удостоверение за раждане от 23.07.2004 г., че на 22.07.2004 г. в гр. .... е
било родено детето им А. Б.ов В., ЕГН **********. Според удостоверение за раждане от
13.05.2021 г. на 12.06.2007 г. в гр. .... е било родено детето им Х. Б.ов В., ЕГН **********.
С решение от 16.12.2021 г. по гр. д. № 1073/2021 г. на РС Елин Пелин, влязло в сила на
24.12.2021 г., ответникът Б. М. В. е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие над В. С. В. и децата А. Б.ов В. и Х. Б.ов В.; забранено му е за срок от 12 месеца да
ги приближава, както и жилището, работното място, училищата и местата им за социални
контакти и отдих; определено е временно местоживеене на децата А. Б.ов В. и Х. Б.ов В.
при тяхната майка В. С. В., а Б. М. В. е отстранен от жилището им с адрес: с. ......, община
Елин Пелин, ул. „......” № 12. Представена е заповед за задържане на ответника Б. М. В. на
24.10.2021 г., протокол за обиск на лице и протокол за полицейско предупреждение от
същата дата.
Според удостоверение от 07.01.2022 г. от „..... ЕООД за периода от 1/2021 г. до 12/2021 г.
ищцата В. С. В. е получавала трудово възнаграждение с брутен месечен доход около 650
лева. Според декларация от 14.01.2022 г. ищцата В. С. В. има само доход от трудово
възнаграждение от 650 лева, ¾ идеални части от имот в с. ......; ½ идеална част от автомобил
„.........; ½ идеална част от автомобил „....“.
Установява се от служебна бележка от 11.01.2022 г. от СУ Васил Левски гр. Елин Пелин, че
А. Б.ов В. е бил ученик в 11 клас през учебната 2021/2022 г.
Установява се от служебна бележка от 10.01.2022 г. от Професионална гимназия по
керамика Гара Елин Пелин, че Х. Б.ов В. е бил ученик в 9 клас през учебната 2021/2022 г.
2
Видно е от удостоверение от 15.02.2022 г. ответникът Б. М. В., от 15.02.2022 г. има
регистриран настоящ адрес: гр. ....., ул. „....... вх. Г, ет. 4, ап. 10.
Според договор за наем от 04.01.2022 г. Н.П.Г. отдал под наем на Б. М. В. апартамент от 68
кв. м. в гр. ..... срещу задължение на последния да заплаща месечен наем от 400 лева.
Съставен е приемо-предавателен протокол от 04.01.2022 г. за състояние на имота при
предаването му.
Според договор за наем от 26.10.2021 г. Л.С.З. отдал под наем на Б. М. В. лек автомобил .... с
рег. номер ........, за което ответникът се задължил да плаща наем от 50 лева месечно.
Според удостоверение от 09.02.2022 г. от ..........“ ЕООД ПТП София за периода от 2/2021 г.
до 1/2022 г. ответникът е получавал трудово възнаграждение с брутен месечен доход около
1500 лева.
Според нотариален акт от 22.06.2016 г. с договор за продажба от същата дата П.С.А. продал
на съсобственика си В. С. В. своята ½ идеална част от УПИ с площ 770 кв. м., находящ се в
с. ......, община Елин Пелин съставляващ .............. по плана на селото, заедно с ½ идеална
част от построената в имота полумасивна жилищна сграда и всички подобрения и
приращения в имота.
Ответникът Б. М. В. е представил системни бонове от 05.07.2022 г., 14.07.2022 г., 10.08.2022
г., 08.09.2022 г. и 07.10.2022 г. за плащане на издръжка на двете деца от 400 лева месечно
за период от 14.01.2022 г. до 14.10.2022 г.
В изготвения социален доклад от ДСП Елин Пелин от 15.06.2022 г. се сочи, че жилището на
адрес с. ......, община Елин Пелин, ул. „......” № 12, представлява едноетажна къща с четири
стаи – спалня, две детски стаи и кухня, като хигиенно-битовите условия са добри и
подходящи за отглеждане на децата. А. Б.ов В. е ученик в 11 клас в СУ Васил Левски гр.
Елин Пелин, а Х. Б.ов В. е ученик в 9 клас в Професионална гимназия по керамика Гара
Елин Пелин.
Установяват се от показанията на свидетелката М. И. А. съпруга на брат на ищцата, че пред
тях Б. обиждал В. с думите „тъпачка“ и „глупачка“. След домашното насилие от миналата
година страните били разделени. В. споделила на свидетелката А. че Б. я ударил с глава, при
което й избил зъб, заради което В. си сложила протеза. Свидетелката А.споделя, че преди 18
години имало случай на насилие от Б. спрямо В. в гр. ...., когато идвала полиция.
Свидетелката А.сочи, че не е присъствала на насилие от страна на Б., но ищцата й споделяла
за наличието на такива. Б. всеки ден употребявал алкохол, като пиел бира вместо вода.
Свидетелката А.сочи, че Б. ставал агресивен, когато не му се изпълнят желанията и обичал
да заповядва.
Установяват се от показанията на свидетеля М.П.А., племенник на ищцата, че от края на
миналата години Б. и В. били разделени. Свидетелят А. чувал, че Б. нарича децата си
боклуци, докато говорил с тях по скайп. След раздялата Б. спрял телефоните на децата, а
след това В. им извадила нови номера. Понякога Б. да не оставял семейството си да спи,
затова В. спяла на матрак на земята в детската стая, а на вратата имало сложен райбер.
3
Свидетелят А. виждал Б. да бие А. с шамари. Миналата годин Б. счупил телефона на А., за
да не може да се обади на майка си.
Установяват се от показанията на свидетеля Л.С.З., че той не е бил свидетел на лошо
отношения между Б. и В.. От една година страните били разделени, като Б. живеел в ....., а
работил в ..... Свидетелят Л.С.З. дал под наем на Б. автомобила си ...., за което имали
фиктивен договор за наем. Б. живеел в ....., но свидетелят Зашев не бил ходил в квартирата
му.
Съдът прецени показанията на разпитаните свидетелите М. И. А. М.П.А. и Л.С.З. съобразно
изискванията на чл. 172 ГПК, като констатира, че същите са логични, последователни и не
са налице съществени противоречия, поради което следва да бъдат кредитирани.
Разпитаните свидетели не са били преки свидетели на физическо насилие от страна на
ответника, но са налице множество косвени данни за такова.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:
Бракът е доброволен съюз между мъж и жена и съществуването му следва да се основава на
принципите, визирани в разпоредбата на чл. 2 СК, а отношенията между съпрузите да се
изграждат на основата на равенство между съпрузите, взаимно уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. Основания на иска за развод са всички факти от живота на
съпрузите, които обосновават дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
От доказателствата по делото се установява, че брачните отношения между съпрузите Б. М.
В. и В. С. В. са дълбоко и непоправимо разстроени. Скандалите между страните, извършено
домашно насилие от ответника и трайна фактическа раздяла са основание съдът да приеме,
че бракът съществува формално, без да е налице възможност за възстановяване на нормални
брачни отношения. Налице са данни за агресивно поведение на ответника, което е лишило
съпрузите от чувството за общност и е довело до физическото и духовното им отчуждение.
Между съпрузите са изчезнали отношенията на обич, взаимно уважение и привързаност,
като този брак не е в техен интерес. Предвид изложено, съдът намира, че бракът им следва
да бъде прекратен.
Относно вината:
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и
техния резултат-дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Установява се от
събраните гласни доказателства, че ответникът употребявал насилие и обиди, което
обосновава неговата вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Не са налице
твърдения и доказателства за брачни провинения на ищцата. При събраните доказателства
по делото следва да се приеме, че в основата на отчуждаването и разстройството на
брачните отношения е поведението на ответника. Липсата на адекватно отношение към
семейството и брачния партньор са основни причини, които са разстроили брака между
4
страните, за което вина има ответника.
Относно определянето упражняване на родителските права, режима на лични отношения и
издръжката на децата по чл. 59 вр. чл. 143, ал. 2 СК:
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на
родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява
на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с
оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от
правилото за защита интересите на детето./ в този смисъл Решение № 27/03.02.2009г. по
гр.д.№ 4294/2007г. на ВКС, ІІІ г.о./. Съдът е длъжен да установи тези интереси, като
извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото,
психическото и нравствено развитие на детето, респ. създаване на такива условия на живот,
които да съответстват на нуждите му. Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.
№ 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определяне на
мерките по упражняване на родителските права се изхожда от съвкупността от
обстоятелствата на разглеждания случай, каквито са възпитателските качества на
родителите, полаганите грижи за детето и изразената готовност да го отглеждат и
възпитават, привързаността на детето, полът и възрастта му, материално-битовите условия,
помощта от близки и пр. обстоятелства от значение за интересите на детето.
С оглед установените факти по делото съдът намира, че упражняването на родителските
права по отношение на децата А. Б.ов В. и Х. Б.ов В. следва да се предостави на майката,
тъй като условията на живот, които е създала и грижите, които полага, съответстват на
нуждите им. Mестоживеенето на децата следва да се определи при майката на адреса - с.
......, община Елин Пелин, ул. „......” № 12.
Съдът следва да определи режим на лични контакти между бащата и децата А. Б.ов В. и Х.
Б.ов В., като при определянето му взе предвид, че с оглед тяхната възраст и пол, същите
имат нужда да контактуват с баща си, поради което следва да се определи следния режим
на лични контакти, а именно: бащата да има право да вижда и взема децата А. Б.ов В. и Х.
Б.ов В. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в
неделя, както и един месец през годината по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца. Според посочената разпоредба, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, като съгласно чл. 150 СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно детето да не
е навършило пълнолетие. Това задължение е общо за двамата родителите и произтича от
задължението да се грижат за децата си.
Според задължителната съдебна практика на ВКС - решение № 204/17.10.2014 г. на ВКС по
5
гр. д. № 2664/2014 г., III г.о. - „Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното
развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живееха заедно“. В решение № 262/08.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 1073/2015 г., IV г.о. е прието, че „В случаите, при които лицето, което дължи
издръжката, разполага с материални възможности, които му позволяват да заплаща по-голям
размер на дължимата издръжка, при съобразяване на всички останали предпоставки, при
определянето на размера на дължимата издръжка, съдът е длъжен да отчете и това
обстоятелство“. В решение № 341/01.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 147/2011 г., III г.о. е
посочено, че „Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на
издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
При изчисляване доходите от труд във връзка с определяне възможностите на дължащия
издръжка се вземат предвид всички елементи, от които се формира индивидуалната работна
заплата, а удръжките по чл. 272 КТ /удържане на суми без съгласието на работника или
служителя/ не се приспадат при определяне възможностите на дължащия издръжка“. В
решение № 280/28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010 г., III г.о. и решение №
9/29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г.о. се приема, че „нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал.
1 и 2 СК“. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат
предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на
Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
Относно възможностите на ответника от доходи и имущество да дава издръжка, има
твърдения и са представени доказателства само за доходите му от трудово възнаграждение с
брутен месечен доход от 1500 лева. Ответникът плаща наеми около 450 лева, като има
допълнителни разходи минимум в подобен размер за отопление, транспорт и храна. Ищцата
представя доказателства за трудово възнаграждение с брутен месечен доход от 650 лева.
Няма доказателства за други доходи на страните. Няма доказателства за имоти на страните,
от които могат да реализират доходи.
Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). С Постановление № 37/24.03.2022 г. г. на Министерски
съвет, считано от 01.04.2022 г. е определен нов размер на минималната месечна работна
заплата за страната, която е увеличена на 710 лв., поради което гарантираният от СК
минимален размер на издръжката е 177,50 лева.
6
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето А. Б.ов В. с оглед неговата възраст /17
години към подаване на исковата молба/, възможностите на всеки от родителите, съдът
намира, че двамата родители следва да осигуряват ежемесечно общо 350 лв. за издръжката
му, необходими за учебни помагала, облекло, храна и здравни грижи, от която сума
ответникът следва да заплаща 200 лв., а майката - останалата част от необходимата
издръжка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възникващите извънредни
разходи за детето.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето Х. Б.ов В. с оглед неговата възраст /14
години към подаване на исковата молба/, възможностите на всеки от родителите, съдът
намира, че двамата родители следва да осигуряват ежемесечно общо 350 лв. за издръжката
му, необходими за учебни помагала, облекло, храна и здравни грижи, от която сума
ответникът следва да заплаща 200 лв., а майката - останалата част от необходимата
издръжка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възникващите извънредни
разходи за детето.
Исковете за издръжка следва да се отхвърлят за разликата до претендираните размери от 250
лева за всяко от двете деца.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
Относно ползване на семейното жилище:
По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на
семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса
в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно
производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно
при промяна на обстоятелствата. Според пар. 1 от ДР на СК „Семейно жилище“ по смисъла
на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни
помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите,
децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано
до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата (Постановление №
12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС). Когато семейното жилище не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, при допускане на развода, съдът предоставя ползването му
на единия от тях. В случаите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, основен
критерий е жилищната нужда на бившите съпрузи, а когато има и ненавършили пълнолетие
деца, съдът се ръководи преди всичко от интереса на децата, защото жилищните условия,
при които те ще са поставени след развода, са важна предпоставка за тяхното отглеждане и
развитие. Съдът намира, че съвместното обитаване на жилището от бившите съпрузи не е
възможно с оглед изострените отношенията между тях и данните за домашно насилие.
С оглед горните обстоятелства, съдът намира, че следва да предостави ползване на
семейното жилище на майката В. С. В. и децата А. Б.ов В. и Х. Б.ов В..
7
По искането на ищцата с правно основание чл. 53 СК:
Според чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този
брак. Предвид желанието на ищцата, същата следва да носи предбрачното си фамилно име
А.
По разноските:
Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния
съпруг. Ищцата е направила искане за присъждане на съдебни разноски, поради при
подаване не исковата молба е заплатила сумата 25 лева за внесена държавна такса. По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 14.01.2022 г., върху който е
договорено възнаграждение от 700 лева и е отбелязано плащане на сумата в брой на адв.
Радулова-Карлова.
С оглед изхода от спора, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 25 лева,
която следва да се заплати от ответника на основание чл. 329, ал. 1 ГПК. Ответникът на
основание чл. 329, ал. 1 ГПК следва заплати на основание Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса в размер на: 344 лева върху
присъдените издръжки (за определено време за 7 месеца до навършване на пълнолетие за А.
Б.ов В. и за неопределено време за Х. Б.ов В. върху сборът на платежите за три години) и 15
лева за промяна на фамилно име на основание чл. 5 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между Б. М. В., ЕГН ********** и В. С. В., ЕГН **********, сключен
на .... г. в гр. ...., Община ...., обл. ....., за което е съставен акт за граждански брак № 42/ ..... г.,
ЧРЕЗ РАЗВОД, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 СК, че ВИНА за разстройството на брака има
ответника Б. М. В..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата А. Б.ов В.,
ЕГН ********** и Х. Б.ов В., ЕГН **********, на майката В. С. В., ЕГН **********, с
адрес: с. ......, община Елин Пелин, ул. „......” № 12.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата А. Б.ов В., ЕГН ********** и Х. Б.ов В., ЕГН
**********, при майката В. С. В., ЕГН **********, с адрес: с. ......, община Елин Пелин, ул.
„......” № 12.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Б. М. В., ЕГН ********** и децата
А. Б.ов В., ЕГН ********** и Х. Б.ов В., ЕГН **********, както следва: бащата има право
да вижда и взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота
8
до 18,00 ч. в неделя, както и един месец през годината по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Б. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ....., ул. „....... вх. Г, ет. 4, ап. 10, да заплаща
на А. Б.ов В., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка В. С. В., ЕГН **********,
с адрес: с. ......, община Елин Пелин, ул. „......” № 12, месечна издръжка в размер на 200 лева
(двеста лева), от подаване на исковата молба на 14.01.2022 г. до настъпване на основание за
изменение и прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 250 лева.
ОСЪЖДА Б. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ....., ул. „....... вх. Г, ет. 4, ап. 10 да заплаща
на Х. Б.ов В., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка В. С. В., ЕГН **********,
с адрес: с. ......, община Елин Пелин, ул. „......” № 12, месечна издръжка в размер на 200 лева
(двеста лева), от подаване на исковата молба на 14.01.2022 г. до настъпване на основание за
изменение и прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 250 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: с. ......, община
Елин Пелин, ул. „......” № 12, на майката В. С. В. и децата А. Б.ов В. и Х. Б.ов В., на
основание чл. 56, ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата В. С. В. да носи предбрачното си фамилно име А.
ОСЪЖДА Б. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ....., ул. „....... вх. Г, ет. 4, ап. 10, ДА
ЗАПЛАТИ на В. С. В., ЕГН **********, с адрес: с. ......, община Елин Пелин, ул. „......” №
12, сумата от 725 лева, направени разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ....., ул. „....... вх. Г, ет. 4, ап. 10, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на
384 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9