Мотиви към присъда по НЧХД № 1529 по описа за
2015г. на ШРС
Делото е образувано по тъжба на Г.К.П. срещу подс.В.М.С. с обвинение за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т. 2 вр.чл. 146 ал.1 НК. В тъжбата си П. сочи, че
е собственик и управител на „Примекс“ ЕООД, като дейността на дружеството е свързана с внос и
търговия с автомобилни гуми в цялата страна, като притежава търговски и
сервизни центрове в много градове на страната, включително и в гр.Варна, като
излага, че на 02.02.2015г., бившият служител на „Примекс“ ЕООД, В.С. публикувал
обидни твърдения по отношение на неговата личност в сайта БГ Работодател/www.bgrabotodatel/. По искане
на С./редовно призован не се явява в съдебно заседание/ му е назначен служебен
защитник в лицето на адв.С. от ШАК.
В наказателното производство е приет за съвместно
разглеждане граждански иск за неимуществени вреди, предявен от П. срещу подс.С.
за сумата от 1 000 лева.
Процесуалният представител на тъжителя -адв.Б.
поддържа повдигнатото обвинение и
пледира за произнасяне на осъдителна присъда, а процесуалния представител на
подс.С. пледира съответно за постановяване на оправдателна присъда.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: На 11.02.2013г.,
подс.В.С. започнал работа, като търговски представител в управляваното от
тъжителя търговско дружество с месторабота гр.Варна. По твърдения на частния
тъжител/изложени в тъжбата/, В.С. напуснал „Примекс“ ЕООД на 15.09.2013г. с мотив, че не може да се
справя със задълженията си и голямото натоварване. На 02.02.2015г. в
електронния сайт БГ Работодател/www.bgrabotodatel/
било публикувано мнение от В.С. за „Примекс“ ЕООД, в което автора на мнението
освен, че направил оценки за дружеството и разказвал за трудовия си престой в същото, употребил и квалификации и по
отношение на собственика на фирмата Г.К.П., изразяващи се в „посредствената
мутра от 90-те проговаря“, „започва, като животно да дърпа, да скубе и да
мачка“, „част от елементарните български бизнесмени“, като лицето публикувало
мнението посочило телефонен номер за връзка/09889546658/, ако някой би искал
потвърждение на думите му. Всичко това станало достояние на тъжителя още в деня
на публикацията, като този факт се установява от свидетелските показания на С.
Г. и И. Т., на които е споделил за прочетеното в посочения по горе сайт. Тези
двама свидетели, както и свид.К. К. разкриха и какво е било емоционалното
състояние на тъжителя след направената публикация, който определено се
почувствал обиден и силно огорчен от
епитетите използвани срещу неговата личност. От заключението на назначената в
хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че
действително на страницата на БГ Работодател/www.bgrabotodatel/ е публикувано съобщение, отговарящо по
съдържание на публикацията, посочена в частната тъжба, същата е с дата 02.02.2015г.
и че е публикувано от името на подсъдимия, обозначаващ се, като бивш служител
на компанията. Вещото лице обаче изтъкна, че тъй като собственик на цитирания
по горе сайт е гражданин на САЩ, данни за IP адрес и имейл адрес на автора на публикацията не му е бил
предоставен. От изпратено писмо от „Мобилтел“ ЕАД София се установява, че към
дата 02.02.2015г., собственик на мобилен телефон 09889546658 е било лицето В.М.С..
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни
за делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че подсъдимият С. с описаното по горе е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от частен характер,
наказуемо по чл.148 ал.1 т. 2, вр. чл.146
ал.1 от НК , тъй като, чрез глобалната информационна система Интернет, в
частност, чрез сайта БГ Работодател/www.bgrabotodatel/ е
разпространил обиди, унизителни за достойнството и честта на Г.К.П.. За съда не
съществува никакво съмнение, относно авторството на описаното деяние, тъй като
изложеното в публикацията напълно отговаря на профила на бившия служител на „Примекс“
ЕООД - подсъдимия В.М.С., а и посочения
за връзка телефон в тази публикация към датата 02.02.2015г. се е водел именно
на това име.
* обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната
оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност;
* от обективна
страна подсъдимият е употребил по отношение на Г.П. обидни думи, унизителни
за честта и достойнството му:
- по същество подсъдимия е изразил отрицателна оценка,
отрицателно мнение за личното достойнство на частния тъжител в писмена форма, като е използвал унизителни от гледна
точка на господстващия морал епитети, отразяващи отрицателни качества и
унизителни съждения за качествата на частния тъжител, сравнявайки го с животно,
което може да дърпа, скубе и мачка и с посредствена мутра от 90 те години /ноторен
факт е, че този израз е синоним за лице,
което извършва криминални деяния/, а отделно от това на основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и
достойнството на всекиго изречените от подсъдимия обидни думи са безспорно с
унизителен характер;
- квалификацията във
връзка с чл.148 ал.1 т.2 от НК е налице, тъй като обидата е
разпространена чрез интернет и по този начин е
станала достояние не
само на частния тъжител, но и
до неограничен брой читатете на сайта БГ Работодател/www.bgrabotodatel/ .
- пострадал от деянието е
конкретно физическо лице – частният тъжител който е възприел обидните квалификации
и е имал формирано съзнание и чувство за лична чест и достойнство.
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - подс.С. е
целял и е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици – той е
съзнавал, че думите му са унизителни за честта и достойнството на бившия си
работодател, като е целял именно това – тези обиди да бъдат възприети не само от
частния тъжител;
Като причина
за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка,
която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност, от страна на
подсъдимия.
В конкретния случай, съдът намира, че са налице
предпоставките за приложени на чл.78 а НК, тъй като за извършеното престъпление
се предвижда наказание „глоба” и „обществено порицание”, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на гореспоменатия законов текст, а освен това няма нанесени преки и
съставомерни имуществени вреди от деянието, поради което и счита, че подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като целите на наказанието
ще бъдат изпълнени, като му бъде наложено административно наказание „глоба” в
размер от 1000 лева
По отношение на предявеният граждански иск за
претърпените от частният тъжител
неимуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и основателен по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени
в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да
не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди
влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалият,
при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно
поведение от страна на подс. С., в
резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в
причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът
на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди всеки от
пострадалите за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на
деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се
съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се
даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото
на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението
е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата
при които е извършеното, причинените морални страдания и пр./Пост. №4/68г. на
Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с
претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск срещу С. да бъде уважен до размер 800 лв. осемстотин
лева/, като взема предвид претърпените морални страдания в резултат на деянието
на последният, причинната връзка между тях.
В останалата му част до пълният предявен размер следва да бъде отхвърлен.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от тъжителя деловодни разноски, както и разноски
за адвокатско възнаграждение, а така
също осъди С. да заплати държавна такса върху уваженият размер на гражданският
иск.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: