РЕШЕНИЕ
гр. С., 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и
пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря
Даниела Ангелова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 152 по описа на съда за
А.В.С. е предявил срещу П.н.Р.Б. иск
за заплащане на сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от воденото срещу него наказателно производство по ДП
№39-РП/2019 г. на Военно-окръжна прокуратура, изразяващи се в психически и
емоционални болки и страдания, уронване на доброто име на ищеца пред
обществото, както и пред целия състав на сухопътните войски, ведно със
законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство.
Ищецът твърди в исковата молба,
че на 18.05.2019 г. срещу него било образувано горепосоченото досъдебно
производство за това, че същият като военнослужещ, е управлявал лек автомобил
след употреба на наркотични вещества – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
което досъдебно производство било прекратено на 06.12.2019 г. Твърди, че през
м. юни
В писмения отговор на исковата молба ответникът –
Прокуратура на Република България, оспорва иска. На първо място излага
становище за недопустимост на иска поради липсата на пасивна материална
легитимация на прокуратурата, с довод, че единственото извършено от
наблюдаващия прокурор процесуално действие е постановяването на акта, който
слага край на наказателното производство. Навежда и довод, че ако ищецът е претърпял
вреди, те са причинени от Регионална служба „Bоенна
полиция”, която е образувала досъдебното производство. Излага и съображения за
неоснователност на иска поради липсата на доказателства за действително претърпени от
ищеца неимуществено вреди от воденото наказателно производство, които да са
пряк резултат от действия на Прокуратурата. Твърди, че претендираният
размер на обезщетението е неоснователно завишен и не съответства на критерия по
чл. 52 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си адв. Вл. И.,
поддържа иска.
Ответникът, чрез прокурор при СОП
- Коцева, оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата
молба.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите в приложеното
досъдебно производство № 39-РП/2019 г. по описа на Военно-окръжна
прокуратура - С.се установява, че в военно
досъдебно производство № 10/19 г. по описа на Регионална служба „Военна
полиция” – С.е било образувано на 18.05.2019 г. за това, че на същата дата,
около 19,00 ч. военнослужещ от Военно формирование 42 600 – М., на
кръстовището на ул. „К. и М.” и ул. „К..” в с. Гара Е. П., е управлявал личния
си автомобил „БМВ
На 21.05.2019 г. било образувано
БП № 144/2019 г. по описа на РУ- Е. П. на основание чл. 356, ал. 2, т.1 от НПК.
С постановление от 23.05.2019 г. на прокурор при РП-Е. П. делото било изпратено
по компетентност на Военно-окръжна прокуратура – С.. С постановление от
04.06.2019 г. на наблюдаващия прокурор при Военно-окръжна прокуратура – С.досъдебно
производство № 39-РП/2019 г. на ВОП – С.и БП № 144/2019 г. на РУ-Е. П., пр.
преписка № 474/2019 г- на РП- Е. П., били обединени, като
производството по БП №
144/2019 г. на РУ-Е.
П. е присъединено към ДП № 39-РП/2019 г. на ВОП и е постановено
разследването да продължи под последния номер. Извършени са разпити на
множество свидетели, приобщени са писмени доказателства. С постановление от 09.10.2019 г. е назначена
допълнителна експертиза. На 01.11.2019 г. разследващ полицай при РС „Военна
полиция” – С.е изпратил делото на ВОП – С.с мнение за прекратяване на
досъдебното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, алт. 1 от НПК.
С
постановление от 06.12.2019 г. на прокурор от ВОП-С.наказателното производство
по ДП № 39-РП/2019 г. е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, алт. 1 от НПК.
В кориците на приобщеното ДП се съдържа писмо
от дежурния по Военно формирование 42 600 - с. М., до дежурния ВКЦ,
оперативния дежурен СВ и дежурния служба „ВП” – С., т.нар. „предварително
донесение за инцидент”, с което се докладва, че на 18.05.2019 г. в с. Гара Е.
П. около 19,00 ч. е установено извършването на инцидент втора група от военнослужещ
от в.ф. 42600 – М., като при рутинна проверка с полеви тест от органите на МВР на редник А.В.С. в
извънслужебно време е установена употреба на наркотично вещество. Приложен е и
ежедневен бюлетин № 139 на Служба „Военна полиция” от 19.05.2019 г. с отразено
съобщение за инцидент от втора група – на 18.05.2019 г. около 19,00 ч. в с.
Гара Е. П., на кръстовище на ул. „К. и М.” и ул. „Керамик” служители на РУ – Е.
П. спират за проверка л.а. „БМВ” с рег. № СО4914АР, управляван от редник А.В.С.
от в.ф. 42600 – М., като при проверка с тест за наркотични вещества е отчетено
наличие на кокаин, амфетамин и канабис в слюнката на
водача, на редник С. е съставен акт по ЗДвП и талон за медицинско изследване.
С исковата молба е представено
писмо от командира на Сухопътни войски от 03.06.2019 г. до командирите на
военни формирования /сред които военно формирование 42 600/, в което се
съобщава за допуснати сухопътни инциденти за времето от 01.05.2019 г. до
31.05.2019 г., сред които е инцидент на 18.05.2019 г. при рутина проверка на
редник А.С. от в.ф. 42 600 – М., при който с полеви тест органите на МВР
са установили употреба на наркотични вещества, след което същият е откаран в
РПУ –Е. П. за последващи действия. В писмото е
указано на командирите на военни формирования да запознаят целия личен състав
от подчинените им формирования за допуснатите инциденти, като им извършат
подробен анализ.
Според показанията на св. С. С.
/майка на ищеца/, след образуването на разследването срещу сина й за шофиране
след употреба на наркотични вещества в средата на
Според
показанията на св. В. Д./колега на ищеца в същото поделение/, от 2-ро до 5-то
число на всеки месец се събира формированието и се чете публично какви
инциденти са станали с воеоннослужещи. Прочели и
името на ищеца за това, че му е била взета книжката за употреба на наркотици,
след което сред военния състав започнало да се говори дали той употребява
наркотици, тръгнали слухове. Ищецът отпаднал психически и физически.
Съгласно
показанията на св. Р. Я. /дългогодишен приятел на ищеца/, след м. май
При така установените факти, правните изводи на съда са следните :
Предявен е иск с правно основание
чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца наказателно
производство по ДП № 39-РП/2019 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура,
което е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на гражданите при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление.
Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал.
1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ включва следните предпоставки:
прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в
разпоредбата основания; настъпване на неимуществени вреди вследствие на
воденото наказателно производство.
В съдебната практика се приема,
че употребеният в чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз
„обвинение в извършване на престъпление” следва да се тълкува
по-широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателно
процесуален смисъл. Прима
се, че когато наказателното производство
е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или извършеното не съставлява престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал.
1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу
което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато
обвинение. Самият факт на прекратяване на наказателното производство поради липса на
доказателства за извършено престъпление или
участието на лицето в него, осъществява хипотезата на чл.
2, т. 2 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато
обвинение и лицето не е привлечено в качеството на обвиняем, което
разрешение не противоречи на постановките на т. 7, 11 и 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и е в съответствие
с материалния закон. В този смисъл са: решение № 187/13.06.2012 г. по гр.д. №
1215/2011 г. на ІІІ г.о; решение № 341/05.10.2012
г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV г.о. ;
решение № 353/06.11.2015 г. по гр.
дело № 892/2015 г. на IV г.о.;
решение № 397/26.11.2015 г. по гр.д. № 6047/2013 г. на ІV г.о. В посочените
актове се приема, че фактът на воденото наказателно производство, което не е
завършило с осъдителна присъда, независимо, че лицето не е било привлечено като
обвиняем, ангажира отговорността на държавата. Без правно значение е дали на
определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни
и обосновани с оглед събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени процесуалните правила. Отговорността по чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването й е поставено в зависимост от крайния
резултат, с който е приключило производството.
Искът за заплащане на обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на неоснователно
воденото досъдебно производство е предявен срещу пасивно легитимирания ответник
– П.н.Р.Б. П. ръководи досъдебното
производство и упражнява надзор върху разследващите органи, и е компетентният
орган, който повдига и поддържа
обвинение за извършването на престъпление от общ характер. Съгласно разпоредбата на чл. 356,
ал. 3 от НПК бързото производство се счита образувано със съставянето на акта
за първото действие по разследването, за което разследващият орган уведомява
незабавно прокурора. В случая производството е започнало именно като бързо
производство с извършване на претърсване от разследващ орган и е докладвано на
наблюдаващия прокурор, който на основание чл. 46, ал. 2 от НПК ръководи
разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане. Следователно, Прокуратурата е надлежен ответник по
предявения иск за заплащане на обезщетение за вредите в резултат на воденото
досъдебно производство, което е било прекратено.
Предвид прекратяването на воденото
досъдебно производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, е налице първата
предпоставка от фактическия състав на деликтната
отговорност на ответника по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неоснователно воденото наказателно производство подлежат на обезщетяване по
реда на този закон и отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
тези вреди е обективна, тъй като възниква независимо от това дали те са причинени
виновно от конкретното длъжностно лице, извършило вредоносното действие.
В тежест на ищеца по предявения
иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е да докаже причинната връзка между
неоснователно воденото срещу него наказателно производство и настъпването на конкретните твърдени факти,
които са му причинили психически страдания, от своя страна представляващи
неимуществени вреди в неговата правна сфера. Размерът на обезщетението за тези
вреди се определя по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, субсидиарно
приложим в настоящото производство на основание § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗОДОВ. По смисъла на посочената разпоредба на чл. 52 от ЗЗД
справедливостта не е абстрактно понятие, а е критерий, обусловен от редица
конкретно съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета
и продължителността на увреждането на ищеца. Правнорелевантни
обстоятелства за определяне на размера на обезщетението по чл. 2, ал.1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ са: тежестта на престъплението, за което е образувано
наказателното производство, продължителността на наказателното
производство; наложените на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; по какъв начин се е отразило всичко това на ищеца, конкретните
негови емоционални преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние,
семейни отношения, приятелски и социални отношения, професионален статус,
обществен отзвук и пр. При преценката на горепосочените обстоятелства в
хипотезата на прекратяване на наказателното производство следва да се съобрази
на какъв етап е било производството към момента на неговото прекратяване,
извършените следствени действия с участието на ищеца, както и продължителността
на производството от неговото образуване до прекратяването му.
При определяне на справедливия
размер на обезщетението като база за определянето на паричния еквивалент на
неимуществените вреди следва да се има предвид и икономическия показател –
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Обезщетението
не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи.
Образуването на досъдебно производство
неминуемо причинява негативни психически изживявания на лицето, изразяващи се в
обичайните такива – душевен дискомфорт, обусловен от притеснението
от бъдещото развитие на производството, от евентуалното привличане на лицето
като обвиняем, предаването му на съд и признаването му за виновен в
извършването на престъплението, за което е образувано производството. Тези
вреди се презумират като обичайни и типични за лице,
срещу което е предприето наказателно преследване, и не е необходимо ищецът да
твърди изрично и да доказва такива вреди. В случая, негативното отражение на
образуваното досъдебно производство върху емоционалната и психическа сфера на
ищеца е обусловено и от трудовата му функция /същият към момента на образуване
на досъдебното производство е бил военнослужещ на две години служба/, което
предвид и младата му възраст, обективно е довело и до притеснение относно бъдещото
му професионално развитие и страх от загуба на работата. Същевременно не са
установени други негативни последици за ищеца извън типичните за подобна
хипотеза – не са налице доказателства за настъпване на съществени и трайни
психични последици или здравословни проблеми. Воденото досъдебно производство
обективно не се отразило по никакъв начин на осъществяваната от него военна
служба в периода, в който е траело производството. Няма твърдения, нито данни
по делото за настъпила в периода на досъдебното производство промяна в
служебната функция на ищеца, нито досъдебното производство да му е попречило да
реализира планове за кариерно израстване в този период. Фактът, че ищецът не
бил привлечен като обвиняем, изключва и отразяването на образуваното досъдебно
производство в съответните регистри. В акта за образуване на досъдебното
производство не са посочени имената на ищеца в съгласие с разпоредбата на чл.
214, ал. 2 от НПК, като имената му не фигурират и в постановените в хода на
производството други актове на органа по разследването. По време на досъдебното
производство ищецът не е търпял мерки за процесуална принуда – спрямо него не е
била наложена мярка за неотклонение, нито други принудителни мерки, с
изключение на първоначалното му задържане по реда на ЗМВР, което има характер
на принудителна административна мярка, за евентуалните вреди от която
прокуратурата не носи отговорност. Престъплението, за което е образувано
досъдебното производство, не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Досъдебното производство е приключило в срок около 5 месеца, който следва да се
приеме за разумен предвид извършените в този период процесуално-следствени
действия.
В изложените в исковата молба
факти, пораждащи претендираните неимуществени вреди,
основно се акцентира на негативното
отражение, което е оказало досъдебното производство върху доброто име на ищеца
сред колеги и приятели, и уронването на репутацията му в личен и служебен план.
В тази връзка е изложено твърдение, че през м. юни
Настъпването
на психически вреди за ищеца от разпространението на посочените обстоятелства
по вътрешно служебен път до колектива на военното формирование не се намира в
причинна връзка с воденото досъдебно производство, поради което прокуратурата
не следва да носи отговорност за тези вреди. По делото няма данни прокуратурата да е разгласила за образуваното досъдебно
производство по какъвто и да било начин. Обстоятелството, че деянието по повод
на което е образувано досъдебното производство, е станало достояние на
колектива на военното формирование, в което ищецът е служел, както и на други
органи и лица от системата на Министерство на отбраната, няма никаква връзка с
действията на ответника във връзка образуването и воденето на досъдебното
производство. Както бе посочено по-горе, досъдебното производство е образувано
автоматично с извършването на първото действие по разследването при наличие на
законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. В
актовете на разследващите органи и на прокурора по досъдебното производство не
са посочени имената на лицето, за което има данни, че е извършило
престъплението. Няма данни за дадено от прокурора разрешение за разгласяване на
материалите по разследването по чл. 198 от НПК. Разгласяването от военните
органи на информацията, послужила като законен повод за образуване на
досъдебното производство, е в изпълнение на техни вътрешно служебни правила и
правомощия, при изпълнението на които те действат в условията на оперативна
самостоятелност. Поради това за вредите от това разгласяване не може да бъде
ангажирана отговорността на прокуратурата. За причинените на ищеца
неимуществени вреди, свързани с уронването на доброто му име и репутацията му
сред колеги, респ. и сред други лица,
обусловени от разгласяването на фактите, по повод на които е образувано процесното досъдебно производство, отговорност следва да
носят съответните органи от системата на Министерство на отбраната. Възраженията
на ответника в тази насока, изложени в хода по същество, се споделят от
настоящия състав. Следва да се посочи само за пълнота на изложението, че видно
е от съдържанието на т.нар. „предварително донесение за инцидент” и „ежедневния
бюлетин” на Военен команден център, съдържащ се в кориците на процесното досъдебно производство, и в представеното с
исковата молба писмо на командира на сухопътните войски до командирите на
военни формирования, че в тези документи е отразено, че на 18.05.2019 г. при
рутинна проверка на редник А.С. от военно формирование 42 600 – М., с
полеви тест органите на МВР са установили употреба на наркотични вещества, след
което същият е откаран за последващи действия. Следователно,
предмет на разгласената пред служителите на военното формирование е информация
относно извършената на ищеца проверка от органите на МВР и резултата от
направения му на място тест за употреба на наркотици, но не и образуваното
досъдебно производство за извършено престъпление. Самото съдържание на
„донесената” до знанието на трудовия колектив информация е в подкрепа на извода
за липса на причинна връзка на разгласяването на тази информация с действия на
ответника във връзка с воденото досъдебно производство.
След съвкупна преценка на горните
обстоятелства, формиращи критерия за справедливост на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на образуваното досъдебно
производство и при отчитане на икономическите стандарти в периода на увреждането,
съдът намира, че обезщетение в размер 300 лева е от естество да компенсира
справедливо и в пълнота тези вреди, поради което искът е основателен до този
размер. Така определеният размер на обезщетението от 300 лв. е съобразен с
практиката на съдилищата по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ с оглед
релевантния за иска етап на досъдебното производство към момента на неговото
прекратяване. За разликата над сумата
300 лева до пълния предявен размер от 26
00 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху
сумата на обезщетението ответникът дължи законна лихва за забава, считано от
прекратяването на наказателното производство, т.е. от 06.12.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на
делото и направеното от пълномощника на ищеца искане за разноски, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковата претенция, възлизащи на
сумата 20 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание
чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, П.н.Р.Б. да заплати на А.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
300 лв. /триста лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
водено срещу ищеца наказателно производство по ДП № 39-РП/2019 г. по описа на
Военно-окръжна прокуратура, което е било прекратено поради това, че деянието не
е извършено от лицето, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за разликата над присъдената
сума до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П.н.Р.Б.
да заплати на А.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 20 лв. за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: