Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 20.03.2019 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.02. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1021 по
описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба на „М.-М.“ ООД против решение № 1150/08.11.2018г., постановено по гр.д.
№563/2018г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия Е.-*” ООД сумата от 8 052.05 лв., представляваща обезщетение за претърпяна
загуба, състояща се в приспадната цена по договор от 08.08.2017г., сключен
между „Е.-*” ООД гр. С.З. и „А.” ЕООД гр. Б. за причинени повреди на 46 бр.
стъклопакети, ведно със законната лихва считано от 30.01.2018г. до
окончателното плащане на сумата, както и сумата от 1408.08 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Във въззивната жалба са наведени доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, като са изложени конкретни
оплаквания Направено е искане да се отмени изцяло първоинстанционното решение и
вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск.
В
законния срок е постъпил отговор от страна на въззиваемото дружество, в който е
взето становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Въззиваемият е взел становище по направените във въззивната жалба оплаквания.
Направено е искане да се потвърди първоинстационното решение.
Претендират се направените във
въззивното производство разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият
състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
В производството пред РС е предявен иск
с правно осн. чл.82, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Видно от данните по първоинстанционното
дело, на 16.08.2017г. между страните по делото е сключен договор за
строителство, с който ищецът е възложил на ответника извършването на заготовка
и монтаж на метална конструкция на обект „Хотелски комплекс С.”. От
представения с исковата молба Дневник на заваръчните работи е видно, че
възложената работа по монтажа /заваряването/ на металната конструкция е
извършено в рамките на посочените в него шест работни дни. От отразеното в
Дневника, чието съдържание не е оспорено от страните, е установено, че
изпълнението на възложената работа е извършена в периода 19.08-09.09.2017г.. Видно
от данните по делото, извършената работа от изпълнителя по договора /ответник
по делото/ е приета от възложителя, като на 21.09.2017г. последният е заплатил
изцяло същата.
При така установеното изпълнение и
приемане на възложената по договора работа, без да са налице недостатъци и
одобрението й, последвано от нейното пълно заплащане от възложителя, каквото в
случая е налице, води до прекратяване на
облигационната връзка между страните. С
оглед данните по делото, Окръжен съд приема, че в случая е бил сключен договор
за изработка, изпълнение на възложената работа от страна на изпълнителя,
приемането й от страна възложителя без направено възражение за недостатъци,
последвано от извършено пълно заплащане на извършената работа. В случая, ако
при приемане на работата са били открити недостатъци, тогава облигационната
връзка се пренася на плоскостта на задължението за уведомяване на изпълнителя
за наличието им.
Окръжен съд счита, че описаните щети в
исковата молба представляват явни недостатъци по смисъла на чл. 264 ал.2 ЗЗД.
Вещото лице е посочило в края на заключението си /неоспорено от страните/, че
„нанесените на стъклопакетите увреждания могат да бъдат установени веднага след
настъпването им.” Св. Д., посочен от ищеца и негов консултант при изпълнението
на ремонта, посочва, че „увредените стъклопакети се установиха, след
приключване на СМР, когато персонала на хотела започна да почиства
стъклата....Тези пръски могат да се видят преди да се почистят стъклата”.
С оглед на изложеното, Окръжен съд
приема, че в случая се касае за явен недостатък в изпълнената работа,
възражението за което е следвало да бъде направено от възложителя при приемане
на работата. След като тази възможност е пропусната от ищеца, той е загубил
правата по чл.265 ЗЗД, едно от които той е упражнил с предявения иск. В този
смисъл е трайната съдебна практика / Решение № 1100 от 04.07.2003 г. по гр. д.
№ 1876/2002 г., V г. о. на ВКС/ , която приема, че задължение на възложителя е
при приемане на работата да прегледа същата за недостатъци и да уведоми веднага
изпълнителя при наличието на такива. Ако не направи това /какъвто е настоящият
казус/, възложителят губи възможността да предяви исковете по чл. 265 ЗЗД –
арг. от чл. 264, ал. 2 и 3 ЗЗД.
По делото е установено за безспорно, че
ответното дружество е изпълнило точно възложената работа по договора. Признание
за този факт ищецът е направил още в исковата си молба, където е посочил, че „М.-М”
ООД е изпълнило задължението си по договора. Съдът намира, че точното изпълнение на
договора от страна на ответника изключва възможността впоследствие да бъде
ангажирана неговата договорна отговорност. Изложеното обосновава извод за
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е повлияло пряко на
изхода на делото.
Исковата претенция е за обезщетение
поради неизпълнение на договорно задължение, поради което ищецът е следвало да
докаже неизпълнение на договора от страна на изпълнителя. Точно в този смисъл е
и доклада на съда, където е посочено, че настъпването на вредата трябва да е в
пряка причинна връзка с неизпълнението от страна на ответника. Ето защо
въпросът за основателността на иска се предопределя от преценката за
изпълнението на възложената работа по договора, тъй като всички действия на
ответника са вследствие изпълнение на сключения договор. Следователно, след
като няма спор, че е налице изпълнение на договора и не е направено
своевременно възражение за недостатъци на изпълненото от ответника, искът за
вреди от изпълнението е неоснователен и е следва да бъде отхвърлен.
Окръжен съд намира, че в настоящото
производство, с оглед събраните по делото доказателства, остана изцяло
недоказано твърдението на ищцовото дружество, че уврежданията по стъклопакетите
са причинени от ответното дружество. По делото липсват доказателства от кого и
кога е извършено увреждането на стъклопакетите. Съвкупната преценка на
събраните доказателства по делото сочи, че тези твърдения на ищеца, че
ответникът е причинил посочената вреда е остана недоказано. Видно от
показанията на разпитаните свидетели от страна на ищеца, последните не сочат да са видели или установили по
някакъв друг начин, че точно по време на извършване заваръчните работи от
ответното дружество са увредени стъклопакетите.
Окръжен съд счита, че оспорените от ответника
писмени доказателства като частни документи без достоверна дата не могат да бъдат
противопоставени на ответника. В случая не могат да бъдат противопоставени на
ответника представените 2 бр.протоколи между ищеца и главния възложител и т.н.
„оферта” от 1.11.2017г. Тези оспорени доказателства са частни диспозитивни
документи и за тях е приложима разпоредбата на чл. 181 ГПК. Тези доказателства
нямат достоверна дата и не могат да бъдат противопоставени на едно трето лице,
каквото е ответното дружество.
Посочената дата на протокола от
22.09.2017г., в който са посочени уврежданията, се разминава с с показанията на
св.Д., който посочва, че „ увредените стъклопакети се установиха, след приключване
на СМР”. Изпълнението на СМР е приключило през м.октомври 2017г., видно от
съставените протоколи за приемане на работата, което налага извода, че
оспореният протокол е и антидатиран.
По делото е установено, че претенция за
недостатъци в изпълнената работа в срока по чл.264 ал.3 ЗЗД ищецът не е
направил. Според Окръжен съд твърдението в исковата молба, че това уведомяване
е станало „незабавно” е изцяло недоказано в хода на съдебното производство.
Дори и в оспорения протокол от 22.09.2017г. това твърдение не е отразено. От
друга страна, след като ответното дружество е приключило своята работа на
09.09.2017г., а ищецът е заплатил изцяло същата на 21.09.2017г., твърдението за
„незабавно уведомяване” не намира опора в събраните доказателства по делото. Задължението
да прегледа изпълнената работа и да направи незабавно възражение за недостатъци
важи в още по –голяма степен за процесния договор, който представлява търговска
сделка, а възложителят е дружество, в чийто основен предмет на дейност е
изпълнение на СМР.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
в хода на съдебното производство останаха недоказани твърденията на ищеца, че уврежданията
на стъклопакетите са причинени от работници на „М.-М” ООД по време на
изпълнение на възложената им работа.
Съдът приема, както беше посочено
по-горе в изложението, че тези увреждания представляват явни недостатъци по
смисъла на чл.264 ал.2 ЗЗД и поради липсата на направено възражение за тях при
приемане на работата, ищецът ,като възложител по договора, е загубил правата по
чл.265 ЗЗД, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Предвид всичко гореизложено, Окръжен
съд счита, че следва да отмени изцяло
първоинстанционното решение и вместо него да постановите друго решение, с което да отхвърлите изцяло предявения иск.
С оглед изхода на спора, на въззивника
следва да се присъдят и направените по делото разноски пред двете инстанции в
размер на 2 761 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 1150/08.11.2018г., постановено по гр.д. №563/2018г. по описа на Районен съд –
гр.С.З., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявения от „Е.-*” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.
ул. „***против „М.-М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ул. „***иск за сумата от 8 052.05 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяна загуба, състояща се в приспадната
цена по договор от 08.08.2017г., сключен между „Е.-*” ООД гр. С.З. и „А.” ЕООД
гр. Б. за причинени повреди на 46 бр. стъклопакети, ведно със законната лихва
считано от 30.01.2018г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА„Е.-*”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З. ул. „***ДА ЗАПЛАТИ
на „М.-М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „***сумата
2 761 лв., представляваща направените по делото разноски пред двете
инстанции.
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: