Решение по дело №402/2010 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 30. 09. 2010 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г. Т.,  в публично заседание проведено на    двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав:

                             `                  Районен съдия: Петър Петров

при секретаря Р.И.…………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00402  по описа за 2010 г.  

И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Предявена е молба за развод по взаимно съгласие от  Д.Д.К., ЕГН **********  и Т.К.К., ЕГН **********,*** Т.

   Към молбата се съдържа споразумение, включващо реквизитите на чл.51, ал.1 СК.

В съдебно заседание съпрузите подържат молбата за развод, като изразяват сериозно и непоколебимо съгласие за разтрогване на брака.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Страните са сключили граждански брак на 18. 12. 1993г пред ДЛГС  при Община гр. Д. По делото е прието за безспорно установено, че от брака си страните нямат родени две деца.

  Депозираното пред съда споразумение по чл.51, ал.1  СК не противоречи на закона, тъй като в него съпрузите са се споразумели относно имуществените отношения между съпрузите след развода, фамилното име на съпругата след развода, както и относно издръжката между двамата съпрузи след развода. В споразумението си страните са заявили,че към момента на депозиране на молбата не притежават в съсобственост движими и недвижими вещи в режим на семейна имуществена общност. Страните заявяват, че към момента нямат семейно жилище по смисъла на закона, предмет на предоставяне за ползване след развода.  

С оглед на изложеното съдът приема за безспорно установено, че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което е изчерпан от социалната си функция и съдържание.

Постигнатото споразумение,като непротиворечащо на закона и морала и защитаващо интересите на двамата съпрузи, следва да се утвърди с решение на съда на осн. чл. 330, ал.3  ГПК.

Предвид тази  фактическа и правна обстановка, съдът : 

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                              

     Прекратява с развод по взаимно съгласие сключения на 18. 12. 1993 год.  пред длъжностно лице по гражданско състояние при  Община гр. Д.

граждански брак между Д.Д.К., ЕГН ********** и Т.К.К., ЕГН **********,*** Т.

 

На осн. чл. 330, ал.3 ГПК утвърждава постигнатото споразумение по чл. 51, ал.1 СК  между страните по следния начин:

1. Страните нямат родени от брака си деца.

2. Страните нямат претенции за собственост, владение и ползване на семейното жилище, тъй като са го напуснали по време на фактическата си раздяла.

3. Страните не са придобивали недвижими и движими вещи в режим на имуществена общност и нямат претенции един към друг за такива.

4.Страните са поделили извънсъдебно всички движими вещи.

5.Страните нямат лични влогове и сметки, нито акции и дялове в други фирми и фондове и нямат претенции един към друг.

6. След прекратяване на брака страните не си дължат издръжка по между си.

7. След прекратяване на брака съпругата ще  продължи да носи  брачното фамилно  име  – К..

 

    ОСЪЖДА Д.Д.К. ЕГН ********** ***  и Т.К.К. ЕГН ********** с посочен по делото адрес ***  

да заплатят всеки един от тях по 7. 50 лв по сметка на съда , представляваща окончателна държавна такса по делото.

                 Решението не подлежи на обжалване.

                                

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :