№ 149
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20212000500468 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р. Н. Х..,
ЕГН **********, против решение № 76 от 25.06.2021 г., постановено по гр.д.
№ 174/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
С обжалваното решение съдът е осъдил ответника ЗК “Л. И.” АД
да заплати на въззивницата-ищца 12 600 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили от ПТП на 02.02.2018 г., причинено виновно от водач на лек
автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
заедно със законната лихва върху сумата от 21.08.2018 г. до окончателното й
изплащане. Претенцията над уважения размер от 12 600 лв. до претендирания
размер от 35 000 лв., предявена като частична за общо вземане в размер на 60
000 лв., е отхвърлена.
Въззивницата Р.Х. е останала недоволна от тази част на решението,
с което искът й е отхвърлен за разликата от 12 600 лв. до 35 000 лв. и е
определен началния момент на дължимост на лихва за забава.
Определеното от съда обезщетение било в занижен размер, който
не съответствал на причинените й вреди, и било в противоречие с принципа
на справедливост. Първоинстанционният съд не обсъдил в достатъчна степен
1
конкретните, обективно съществуващи факти, в резултат на което не
определил правилно размера на необходимата и достатъчна сума за
репариране на вредите. Отчетените от съда обстоятелства били омаловажени
и неправилно оценени като тежест на отражението им върху физиката,
психиката и ежедневието на пострадалата. Съдът не съобразил задълбочено
вида и характеристиките на отделните телесни увреждания и не отчел
съвкупността от отделните увреждания.
Неправилно съдът приел, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, а евентуално – приетото 30 %-но
съпричиняване било определено неправилно. За да приеме, че е налице
съпричиняване, съдът излязъл извън фактическите твърдения, посочени от
ответника, и приел нещо различно от въведеното от страната. застрахователят
твърдял, че ищцата е допринесла за вредите, тъй като: “при пресичането
(престоя) на пътното платно на необозначено за това място, като пресичането
(престоя) е извършено внезапно, на пътното платно не се е огледал, което е
поставило в невъзможност водача на лекия автомобил да предотврати
настъпването на произшествие”. Съдът приел, че е налице съпричиняване
поради деяние, за което ответникът не е въвеждал твърдения, и по този начин
се произнесъл по въпрос, за който не е сезиран. Дори да се приеме наличие на
принос за увреждането, нейното участие не следвало да има такава голяма
тежест и би следвало да се оцени на не повече от 5 - 10 %.
Неправилно съдът присъдил лихва за забава върху определеното
обезщетение, считано от изтичането на тримесечния срок за произнасяне по
претенцията - 21.08.2019 г. На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят бил
длъжен да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за
дължимата лихва за забава от датата на уведомяване от застрахования за
настъпване на застрахователно събитие или от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Поради това лихвата за
забава следвало да се начисли или от датата на изтичане на 7-дневния срок -
10.02.2018 г. или от 21.05.2018 г., съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и
присъждане допълнително на разликата от 12 600 лв. до 35 000 лв, като
частичен от 60 000 лв., заедно със законната лихва от 10.02.2018 г.,
евентуално от 21.05.2018 г. Иска се присъждане на адвокатско
2
възнаграграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Въззиваемият ЗК “Л. И.” АД е представил писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. В отговора се съдържат контрааргументи на
оплакванията въззивницата и се иска потвърждаване на решението в
обжалваните части. Претендират се разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
решението страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на
изискванията на закона за редовност, поради което с определение от
04.11.2021 г. е допусната за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди
заедно със законна лихва. Ищцата Р. Н. Х.. изложила твърдения, че при ПТП,
станало на 02.02.2018 г., предизвикано от водача на МПС ХР. Н. Ч., който е
управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска
отговорност” с ответника-застраховател, са й били причинени телесни
увреждания. От травмите ищцата претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, стрес и причинени неудобства. Ищцата
поискала присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25
000 лв., увеличено впоследствие на 35 000 лв., като част от общо вземане в
размер на 60 000 лв., заедно с лихва за забава от 10.02.2018 г. до изплащането.
Ответникът - застраховател с отговора на исковата молба оспорил
иска. Възразил, че не са налице основания за ангажиране на отговорността
му; оспорил твърдените увреждания и претендирания размер на
обезщетението; повдигнал възражение за съпричиняване на вредите от страна
на пострадалата.
Третото лице - помагач ХР. Н. Ч. оспорил претенциите.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил
иска до размер от 12 600 лв. заедно с обезщетение за забава в размер на
3
законната лихва, считано от 21.08.2018 г. до изплащането, като в останалата
част – до претендирания размер и за законната лихва за времето от 10.02.2018
г. до 21.08.2018 г. отхвърлил претенциите.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части -
допустимо.
По съществото на спора:
Прекият иск против застрахователя за обезщетение за
неимуществени вреди се основава на чл. 432 КЗ, като е съединен с претенция
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на
задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на
едно лице, представлява сложен юридически факт (фактически състав), който
кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3)
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. С договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-ответник се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Във въззивното производство не се поддържа спор относно
извършеното от водача на автомобила (третото лице-помагач) деяние и
неговата противоправност, относно вината на водача, нанесените на ищцата
вреди и връзката им с катастрофата, както и правото й да получи обезщетение
за тях. С оглед конкретните оплаквания на въззивницата във въззивната й
жалба спорни по делото остават само въпросите за размера на обезщетението
и намаляването му поради принос от страна на пострадалата на на осн. чл. 51,
ал. 2 ЗЗД.
От заключението на извършената по делото СМЕ от д-р Т.-Й.,
ортопед-травматолог, чието заключение не е оспорено от страните и се
приема от съда като компетентно, пълно и обосновано, се установява, че при
процесното ПТП от 02.02.2018 г. ищцата е получила следните телесни
увреждания: контузия на главата в областта на тила с неголям травматичен
оток и болезненост; мозъчно сътресение, протекло с антероградна амнезия;
4
кървене от носа; контузия (натъртване) на гърба с оток, кръвонасядане и
масивно охлузване в горната дясна половина; контузия в дясната поясно-
кръстцова област с оток, охлузване, кръвонасядане; контузия с масивно
кръвонасядане и оток на тъканите в дясната хълбочна област; контузия на
двете лакътни стави с оток, кръвонасядане и охлузване; контузия на двете
коленни стави с кръвонасядания, масивни отоци и охлузване в областта на
двете капачки; контузия на лявото ходило с кръвонасядане, охлузване на
гръбно-външната му повърхност и счупване на медиалния малеол на ляв
глезен без разместване на фрагмента. Счупването на тибиалния малеол на
левия долен крайник е довело до затрудняване на движенията на крака за
продължителен период от време и се явява средна телесна повреда.
Останалите травми поотделно и в съвкупност се явяват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. леки телесни повреди.
Множеството контузии (натъртвания и охлузвания) са причинили болки и
страдания за период около 20 дни. Фрактурата на медиалния малеол е
причинила по-силни болки за около месец, а в период от около 3 - 3 ½ месеца
е предизвикала неудобства от необходимостта от ходене с патерици без
натоварване и нуждата от чужда помощ и обгрижване при хранене, обличане,
тоалет. Към момента на извършване на експертизата ищцата е възстановена
напълно. Обстоятелствата относно болките, страданията и неудобствата на
ищцата се потвърждават от свидетелските показания на баща ѝ.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието
“справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е
обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за
които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За
да определи паричния еквивалент на понесените от ищцата болки и
страдания, съдът съобрази, от една страна, характера, вида и тежестта на
нанесените телесни увреждания, проведеното лечение, болките и
неудобствата по време на лечението и възстановяването, психическата и
емоционална травма от шокиращото и болезнено преживяване, а от друга
страна, сравнително лекото възстановяване и липсата на трайни и необратими
последици от травмите. Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на
5
застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2018
г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата е
справедлива и достатъчна сума в размер на 25 000 лв.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да се намали,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Възражението в
този смисъл, повдигнато от ответника, е неоснователно. То се основава в
условия на евентуалност на различни фактически твърдения: за
съпричиняване от страна на ищцата като пътник в МПС или като пешеходец.
Тежест да установи конкретните факти и обстоятелства, от които да се
направи извод за принос на пострадалата за настъпване на вредите, носи
ответникът-застраховател, който е повдигнал възражението. По делото не са
събрани доказателства ищцата да е пострадала като пътник в МПС.
Установено е с помощта на САТЕ и свидетелските показания на свид. Б., че
ищцата се е намирала извън спряло МПС, което е било блъснато от друг
автомобил, управляван от деликвента Ч., и вследствие на удара е наранило
ищцата. Ответникът не е провел успешно доказване на конкретни факти и
обстоятелства за конкретно поведение на ищцата, което е допринесло за
настъпване на вредите, и в частност за твърдяното от ответника в отговора на
исковата молба нарушение на чл. 113 ЗДвП. Ето защо възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Претенцията по чл. 432 КЗ следователно е основателна до
размер от 25 000 лв. Въззивната жалба е частично основателна.
Първоинстанционното решение следва да се отмени частично и в полза на
ищцата да се присъди допълнително сумата 12 400 лв.
Заедно главницата на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят
дължи законната лихва за времето на забавата. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите
по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429,
ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено (1), че застрахователят покрива
лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната
сума и (2) че застрахователят плаща само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването за настъпилото
6
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от
пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая лихвата се дължи
от 21.05.2018 г., на която дата е предявена застрахователната претенция от
пострадалата, а не от 21.08.2018 г., както е приел окръжният съд. В тази част
решението ще се отмени и лихвата върху присъденото от окръжния съд
обезщетение от 12 600 лв. ще се присъди от 21.05.2018 г. От същата дата се
дължи и законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение в
размер на 12 400 лв.
И двете страни претендират разноски. Поради изхода на делото
първоинстанционното решение ще се отмени в частта за разноските, в т.ч.
дължимите на СлОС на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, след което те ще се присъдят
наново съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част от иска за двете
съдебни инстанции.
Съразмерно с уважената част от иска и поради освобождаването на
ищцата от държавни такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК в полза на
процесуалния й представител адв. П. К. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата ще се присъди възнаграждение в размер на 1536 лв. с вкл. ДДС
за първоинстанционното производство и в размер на 1536 лв. с вкл. ДДС за
въззивното производство.
Съразмерно с отхвърлената част от иска и с оглед представените
списъци по чл. 80 ГПК в полза на ответното застрахователно дружество ще се
присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 508,87
лв., а за въззивното производство – 103,09 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СлОС д.т. в размер на 1000 лв.
и разноски в размер на 100 лв., а по сметка на БАС – д.т. за въззивното
обжалване в размер на 248 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 76 от 25.06.2021 г., постановено
по гр. д. № 174/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е
7
отхвърлен иска на Р. Н. Х.., ЕГН **********, против “ЗК Л. И.” АД, ЕИК
******* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над
присъдения размер от 12 600 лв. до размера от 25 000 лв., както и в частта, с
която е присъдена законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2018
г., както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ЗК Л. И.” АД , ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. С. Ш. № 67А, да заплати на Р. Н. Х.., ЕГН
**********, от с. Г., Община К., кв. И. 473, със съдебен адрес: гр. К., ул. С. №
6, офис 10, чрез адв. П. К., допълнително сумата 12 400 лв., представляваща
част от обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 02.02.2018 г., заедно
със законната лихва върху присъденото от окръжния съд обезщетение в
размер на 12 600 лв. и върху допълнителното обезщетение в размер на 12 400
лв., считано от 21.05.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76 от 25.06.2021 г.,
постановено по гр.д. № 174/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в
останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ответника – ХР. Н. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М.,
Община Х., и настоящ адрес: с. К., Община Х., ул. Т. К. № 14.
ОСЪЖДА “ЗК Л. И.” АД , ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. С. Ш. № 67А, да заплати на
адвокат П. К., САК, гр. К., ул. С. № 6, ет. 4, офис 10, на осн. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата възнаграждение за защитата и процесуалното
представителство на Р. Н. Х.. в размер на 1536 лв. с вкл. ДДС за
първоинстанционното производство и в размер на 1536 лв. с вкл. ДДС за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Р. Н. Х. , ЕГН **********, от с. Г. , Община
К., кв. И. 473, със съдебен адрес: гр. К., ул. С. № 6, офис 10, чрез адв. П. К., да
заплати на “ЗК Л. И.” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. С. Ш. № 67А, съразмерно с отхвърлената част от иска сумата
508,87 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 103,09
лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА “ЗК Л. И.” АД , ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. Черни връх № 51Д, да заплати на бюджета на
8
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Сливен държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 1000 лв. и разноски в
първоинстанционното производство в размер на 100 лв., а по сметка на
Апелативен съд – Бургас – държавна такса за въззивното производство в
размер на 248 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9