Решение по дело №21613/2011 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1810
Дата: 4 май 2012 г.
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20115330121613
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   1810                        04.05.2012   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На     четвърти  май                      две хиляди и дванадесета  Година

В публично заседание на деветнадесети  април                две хиляди и дванадесета година в следния състав:

 

           Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  21613                                            по описа за   2011 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството пред първата инстанция е образувано по иск с правна квалификация чл.127 ал.2 СК, предявен от П.А.К. ЕГН ********** против В.Н.К. ЕГН **********.

         Ищецът лично и чрез своя пълномощник по делото твърди, че с ответницата са живели на съпружески начала, като се е родил синът им – А. П. К. ЕГН **********. След раздялата на страните по делото в средата на 2011г., ответницата останал да живее с детето в дома на своята майка в с. П. Тя препятствала контактите на ищеца с детето му, заживяла с друг мъж, който бил нанесъл побой на ищеца. От този момент бащата бил лишен и от възможност да вижда детето, към което е силно привързан.

Въз основа на изложените обстоятелства от Съда се иска да постанови решение, с което упражняването на родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката, да бъдат определени подходящи мерки за лични отношения на бащата с детето А., а именно всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00часа до 18 часа, както и един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба и насрещна искова молба от ответника. Същата лично и чрез пълномощниците си по делото изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, като счита, че следва да се определи ограничен режим на лични отношения на бащата с детето, тъй като последният имал агресивно поведение спрямо нея и детето и не е давал средства за издръжката му от раздялата на родителите. поради това се прави искане същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 150лева, считано от 18.01.2011г. и режима на лични отношения между него и детето да се осъществяват в с. П., в присъствието на майката или посочено от нея лице.

Постъпил е отговор на така депозираната насрещна искова молба, в който първоначалния ищец заявява, че в момента е безработен и не може да заплаща месечна издръжка в претендирания размер и желае да бъде присъдена такава в минимален размер и то не от 18.01.2011г., а от момента, когато страните реално се разделили – месец септември 2011г. Освен това оспорва твърденията в насрещната искова молба, като претендира режима на лични отношения със сина му да бъде определен, така както е поискано в първоначалната искова молба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, Съдът намира за установено следното:

         Между страните по делото не се спори, че детето А. П. К. ЕГН ********** е син на страните по делото П.А.К. ЕГН ********** и В.Н.К. ЕГН **********.

         Майката и бащата на практика изразяват съгласие упражняването на  родителските права по отношения  на същото да се предоставят на майката, като се определи подходящ режим на лични отношения на  ответника с детето и последният заплаща месечна издръжка. Този извод се налага с оглед преди всичко процесуалното поведение на страните, както и изричните им изявления в посочения смисъл в исковата молба, отговора на същата, насрещната искова молба и проведените по делото съдебни заседания.

От показанията на разпитания по делото свидетел А. П. К.-баща на ищеца, се  установява, че от раждането на детето, заедно с родителите си то е живяло в дома на родителите на ищеца в гр. П. Последният се грижел добре за него, работел редовно, а майката гледала детето. За известно време ищецът и ответника живели заедно със сина си в с. П., след което се разделили и ответницата заживяла с друг мъж на съпружески начала и от тогава синът на свидетеля се оплаквал, че рядко вижда детето и то със скандали и разправии. Освен това ищецът му споделил, че е бит от мъжа, с когото ответницата живее в момента.

Според свидетеля Й. А. К. – ****, действително в началото страните по делото живеели в гр. П., съвместно с нейното семейство и родителите на ищеца. Ответницата не се грижела добре за домакинството и детето си, което пораждало скандали в семейството на К. и довело до раздялата на страните през лятото на 2011г. Преди това – през месец февруари 2011г. ответницата напуснала ищеца и заживяла в дома на майка си в с. П., като оставила детето на ищеца, а той от своя страна я потърсил на следващия ден заедно с детето и тримата заживели в с. П. Разделили се през месец юни или юли 2011г., а от месец август 2011г. майката заживяла на съпружески начала с друг мъж, който правел проблеми на ищеца и не му давал да вижда сина си, дори го ударил. Твърди, че бащата не получава доходи от около една година, тъй като е безработен, но до месец септември 2011г. давал пари за детето си.

От показанията на разпитания по делото свидетел на ответната страна – Д. Н. К. – ****, се установява, че страните се разделили заради упражняван от ищеца и семейството му тормоз над ответницата. Свидетелят твърди, че майка му и съответно майка на ответницата, му се оплаквала, че последната е тормозена и са правени опити да бъде спъната докато е бременна, за да направи аборт. Твърди, че виждал как ищецът по цял ден пие, спи, събужда се, псува ответницата и отново започва да пие. Заявява, че хващал детето за краката и го удрял по гърба, като казвал, че е здрав като баща си. Според свидетеля хола на жилището, в което живеели страните в гр. П. бил в ремонт и имало висящи кабели докато детето А.бил все още бебе. Заявява, че ищецът не дава никакви средства за издръжка на сина си.

Според свидетелката К. Д. К. – ****, страните наистина се разделили през месец август 2011г., а преди това – от месец януари 2011г. живели в нейната къща в с. П. Свидетелката твърди, че дъщеря й се е оплаквала от майката на ищеца, която се съмнявала последният да е баща на детето им, като освен това я била бутнала по стълбите в напреднала бременност. Твърди, че ищецът всеки ден употребявал алкохол, а след раздялата също идвал да види детето пиян. Когато бил пиян хващал детето с главата надолу, пляскал го и казвал на майката, че няма да го бие. Заявява, че в началото имало съмнения дали предишния приятел на ответницата не е баща на детето, но докторът казал, че периода не отговаря.

 Съдът кредитира като цяло показанията на разпитаните свидетели при условията на чл.172 от ГПК, отчитайки обстоятелството, че всички те се намират в родствена връзка с някоя от страните по делото, като се доверява на частта от тях, в която те споделят своите преки и непосредствени впечатления от фактите и обстоятелствата, касаещи настоящия случай. 

          От представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Х. се установява, че детето и майка му към настоящия момент живеят в жилището на дядото на мъжа, с когото майката съжителства на съпружески начала в с. П. В последното са осигурени подходящи условия за отглеждане на детето и е създадена спокойна и хармонична среда. Месечните потребности на детето се задоволяват изцяло от майката с подкрепата на нейния съжител И. Д., като майката желае да упражнява родителските права спрямо А., което с оглед ранната възраст на детето е в негов интерес.

         От представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. П. е видно, че бащата обитава жилището на своите родители, в която живее и неговата сестра със семейството си, осигурени са добри условия за отглеждане на дете – детско легло и столче за хранене, както и всичко останало, съобразно възрастта на детето.  

С оглед на изложеното по делото, се налага изводът, че родителските права по отношение на детето А. П. К. ЕГН ********** следва да бъдат предоставени на майката. С оглед ниската възраст на детето, неговия пол и предвид обстоятелството, че до настоящия момент същото е живяло при майка си, която е полагала всички грижи за отглеждането и възпитанието му, то в интерес на детето е същото да не променя средата и начина си на живот. По този въпрос от една страна на практика не съществува спор между страните по делото, а от друга – съдът отчита преди всичко интереса на детето. Основанието за възлагане на родителските права е преди всичко интересът на детето и този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да направи цялостна преценка на обстоятелствата, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето. Съгласно  Постановление на Пленума на ВС № 1 от 1974г. от решаващо значение относно предоставяне упражняването на родителските права са няколко фактора : а) Възпитателски качества на родителите. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата, любовта им към труда. Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите. Поради това от значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. Същественото обаче е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н. б) Морален лик на родителите. Моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието им. Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на родителя и лош пример за децата. Такива прояви са несъвместими с изискването на закона и са пречка за предоставяне упражнението на родителските права при развод. Когато обаче се касае до отделни обикновени провинения, съдът преценява какво отражение имат те за моралното възпитание на децата. в) Грижи и отношение на родителите към децата. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата. Поради това от значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицанието на отрицателните прояви на всички деца в семейството - родени в брака, доведени, заварени, осиновени, извънбрачни и т. н. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство. г) Желанието на родителите. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата е указание за сериозна загриженост за тях и желание да се изпълни родителският дълг съобразно с разпоредбата на Семейния кодекс. Не е израз на грижа към децата искането на родителя, който чрез това търси изгоди - предоставяне ползването на по-голям дял от общото имущество, семейното жилище, недаване издръжка в необходимия размер и др. д) Привързаност на децата към родителите. Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права. По-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата, когато в основата им лежи взаимната привързаност на възпитател и възпитаник. Привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес. е) Полът на децата. Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. В такъв случай в кръга на мерките, които се определят, влиза и помощта на други лица (лекарки, жени, родилки, сестра, леля, баба и др.), които да подпомогнат момичето по въпросите около неговото полово съзряване и осъзнаване на неговата роля като бъдеща майка. ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи. з) Помощта на трети лица. Когато двамата родители или родителят, на когото се предоставят децата, е зает в общественото производство или в друга дейност по трудов договор, помощта на трети лица (близки - баба, дядо, леля и др.) може да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родителя. и) Социално обкръжение. Под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи. В тази насока съдилищата трябва да преценяват това обстоятелство не изолирано, а съобразно с бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя. Този критерий е допълнителен към възпитателските качества и моралния лик на родителя. Той определя възпитателното въздействие на околната социална среда. Важно е да се осигури на децата здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху изграждането на трудови навици, правилни нравствени разбирания и изобщо добро поведение в обществото и в семейството. к) Жилищно-битови и други материални условия на живот. Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на личността. По смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.

С оглед всичко гореизложено Съдът намира, че интересът на детето е родителските права да се упражняват занапред от майката В.К., за която са налице всички гореизложени обстоятелства, мотивиращи извода, че тя се явява по-подходящия родител за непосредствено упражняване на родителските права спрямо детето А.

        На ищеца П.А.К. ЕГН ********** следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с малолетното си дете, тъй като всяко дете /независимо от възрастта си/ се нуждае от бащина грижа и за да не се прекъсват биологичната и емоционалната връзка и отношенията на доверие между родител и дете, които се създават и изграждат именно в този период от развитието на детето, както и за да се гарантира правото на детето за нормално психическо и личностно развитие. Съдът намира, че подходящия режим в настоящия случай е следният: в продължение на три години, считано от влизане в сила на решението - всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, в присъствие на майката или друг член на разширеното й семейство; след три години от влизане на решението в сила : всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18часа в петък до 18часа, както и един месец през лятото, който не съвпадат с периода на отпуск на майката. Горепосоченият режим, според съда е необходим преди всичко с цел охрана правата и интересите на детето А., за което е безспорно установено, че понастоящем не изпитва необходимата привързаност към своя баща, а напротив – загубил е от почти една година връзка с него. Поради това и на детето следва да се предостави възможност за адаптация към новосъздалата се ситуация чрез първоначални по-редки срещи с ищеца по делото. В тази връзка съдът намира, че понастоящем режимът на лични отношения не следва да бъде определен от сега с преспиване в дома на бащата, тъй като, както вече се посочи, налице е една нова ситуация за детето, то е в ниска възраст и все още напълно зависимо от своята майка, поради което отделянето му от нея дори за два дни би го стресирало излишно. Едва в един по-късен момент – след три години, биха били налице всички предпоставки да се осъществяват пълноценни контакти между бащата и сина му, без присъствието на другия родител или други лица, както и за един по-продължителен непрекъснат период от време. Що се отнася до това къде следва да се провеждат срещите между бащата и детето, то следва да се посочи, че това обстоятелство също касае пряко интересите на детето, които съдът е длъжен да съблюдава и защитава с предимство и е въпрос на приоритети на всеки от родителите, като същият прецени дали желае да се примири с определен дискомфорт или предпочита да се среща с детето си. поради това и с оглед горепосочената ниска възраст на А., при която едно пътуване макар и само до град П. би било неуместно, то срещите между него и ищеца следва да се провеждат за първоначалния три годишен период в с. П. обл. П.

С оглед дължимата издръжка, задължението на съда служебно да се произнесе по този въпрос и становището на страните се налагат няколко извода. Безспорно е установено, а и между страните не се спори, че майката и бащата са здрави, работоспособни и не съществува обективна пречка да изпълняват това си задължение. Не се спори и по това, че в настоящия момент и двамата родители не са трудово ангажирани и не реализират доходи от труд, като майката получава месечни помощи в минимален размер за отглеждането на детето си. С оглед настоящата възраст на детето, нуждите му от храна, облекло и други, за издръжката и осигуряването на базовите потребности на детето понастоящем съдът счита, че са необходими средства в размер на поне 180.00лева месечно. 80 лв. от тази издръжка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането му, следва да се поемат от майката, а останалите 100 лева - от бащата. Посочената сума следва да бъде присъдена, считано от датата на доказания момент на фактическа раздяла между страните, а именно – от месец септември 2011г. Във връзка с последното е необходимо да се посочи, че видно от показанията на свид. К., страните са живели в дома й именно до тогава и следователно са полагали съвместни грижи за отглеждането и издръжката на детето, поради което и за този период ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща издръжка за минало време. Предвид изложеното предявената претенция в насрещната искова молба следва да бъде ОТХВЪРЛЕНА като неоснователна както за периода от 18.01.2011г. до месец септември 2011г., така и за разликата над сумата от 100лв. месечно до пълния й предявен размер от 150лв. месечно.

Съдът определя окончателна държавна такса за производствата в общ размер на 60 лв., която с оглед уважаването на предявения иск, следва да се заплати от ответника по делото – В.Н.К. ЕГН **********. От своя страна ищецът следва да заплати държавна такса във връзка с присъдената издръжка в размер на 144 лева по сметка на  ВСС.

 

Относно разноските:

По делото е заявена претенция за присъждане на направените разноски от ответната страна, която, обаче, не следва да бъде уважена, тъй като не е налице хипотезата на чл.78 ал.3 от ГПК, предвид уважаването на предявените искове относно предоставяне на родителските права, присъждане на издръжка и определяне режим на лични отношения между ищеца и детето му.

 

           По изложените съображения, Съдът

        

                                                        Р    Е    Ш    И   :

 

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. П. К. ЕГН ********** на майката В.Н.К. ЕГН **********.

          ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата П.А.К. ЕГН ********** и малолетното дете А. П. К. ЕГН ********** както следва: в продължение на три години, считано от влизане в сила на решението - всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, в присъствие на майката или друг член на разширеното й семейство в с. П. обл. П.; след три години от влизане на решението в сила : всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18часа в петък до 18часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпадат с периода на отпуск на майката.

         ОСЪЖДА П.А.К. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете А. П. К. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В.Н.К. ЕГН ********** в размер на 100 лева /сто лева/, считано от месец септември 2011г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 18.01.2011г. до месец септември 2011г., както и за разликата над 100лв. месечно до пълния му предявен размер от 150лв.

         ОСЪЖДА В.Н.К. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 60лв. /шестдесет лева/, представляваща държавна такса в производството.

         ОСЪЖДА П.А.К. ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 144 лева /сто четиридесет и четири лева/ по сметка на ВСС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне пред Пловдивския Окръжен съд.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Т.Спасова

 

Вярно с оригинала.

ТР