№ 13653
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от Г. ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело №
20231110152116 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Т. Л.Ж. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 1 109,61 лв. цена на доставена ТЕ за недвижим
имот, находящ се в ***, абонатен № *** ведно със законна лихва за периода от 12.05.2023 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до 27.04.2023 г. в
размер на 195,60 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 17,86
лв., за периода от 01.05.2020 г. до – 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
12.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
27.04.2023 г. в размер на 4,28 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 25643/2023 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ),
чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителя.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, а след влизане в сила на общите условия от 10.07.2016 г. – в 45-дневен
срок от датата на публикуване на месечните дължими суми, респ. на общата фактура за
дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор, в който дава
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните. Оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния
имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД, е депозирало молба към която
са приложени индивидуални справки за използвана ТЕ. Посочено е също, че сградата, в
която се намира процесният имот, е на ежемесечен отчет на уредите, поради което ТЕ се
начислява месечно въз основа на реално потребление и изравняване се прави само когато е
необходимо, поради което и отчетни формуляри не се съставят.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 67 от
11.12.1993 г., се установява, че Т.Г.Л. и Л.К.Л. са дарили на Г. Т. Л.Ж., ап. № 14, находящ се в
бл. № 54, на 4 ет., построена върху държавна земя в жилищен комплекс *** Представено е
удостоверение за родствени връзки на ответницата, от което се установява, че Т.Г.Л. /починал
на 05.12.2012 г./ и Л.К.Л. са нейни родители.
С оглед описаното съдът достига до извода, че собственик на процесния имот е
ответницата. Следователно същата се явява купувач на топлинна енергия по договор за
доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е възникнало
по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази насока от
негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
2
и топла вода на третото лице „Б.нaта“ ООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството ТЕ за
абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Посочено е, че топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в
началото на всеки месец по ел. път чрез преносим терминал, с който се снема показанието на
ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Според експерта технологичните разходи в АС за
целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ
преди нейното разпределение между абонатите съгласно действаща нормативна уредба.
Експертът е изложил, че по данни от ФДР в имота няма монтирани отоплителни тела и респ.
топлоразпределители, както и че през имота преминават захранващи щрангове за имотите от
7 до 13 етаж, а инсталираната мощност на подаващия тръбопровод, преминаващ през имота
е 1630,6 W и за щранговете се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга, съобразно
нормативната уредба. Посочено е също, че в имота се ползва топла вода и че има водомер за
топла вода, по който се отчита разходът. Относно ТЕ отдадена от сградна инсталация е
изложено, че изчисленията са извършени съгласно методиката за дялово разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяването. Според експерта общият размер на
фактурираните суми за процесния период /за отопление, сградна инсталация и БГВ/ възлиза
на 1098,05 лева, а разликата от изравняването е сума за връщане – 58,17 лева. Съгласно
заключението, сумите за ТЕ са начислявани в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са извършвани и периодични проверки на топломера отново в съответствие с
нормативната уредба. По допълнителните въпроси, формулирани от ответницата, вещото
лице е дало заключение, че изчислената ТЕ, отдадена от сградна инсталация съответства на
изчислената в изравнителната сметка от ФДР.
Съгласно заключението на вещото лице по СсЧе, което съдът също кредитира като
обективно и компетентно изготвено се установява, че за процесния период дължимите, но
неплатени суми /след извършени приспадания с оглед резултатите от изравнителните
сметки/ възлиза на 1082,76 лева – главница за ТЕ; 30,46 лева – главница за дялово
разпределение. Според експерта дължимата лихва върху главницата за ТЕ възлиза на 170,94
лева, а на лихвата върху главницата за дялово разпределение – 7,09 лева. Съгласно
заключението и доколкото всички задължения са възникнали след 12.05.2020 г., няма
погасени по давност суми.
В проведеното на 29.01.2024 г. о.с.з. вещото лице по СТЕ е пояснило, че уредите в
сградата са отчитани дистанционни, както и че в имота няма уреди, а единствено
преминаващи щрангове.
По делото е изслушана допълнителна СТЕ, от която се установява, че вещото лице
след посещение на имота е установило, че в него действително няма отоплителни уреди, но
преминават вертикални тръби. Експертът е посочил също, че по данни на ФДР, за всички
имоти в сградата е направен опис на 25.09.2012 г., вкл. и на процесния имот, с подробно
описание на преминаващите щрангове. Според експерта, преизчисление на ТЕ относно
закритите вертикални тръби в имота може да се направи приблизително от 5 до 10 % от
изчисленията в изравнителната сметка. Предложен е вариант при 10 % намалено
топлоотдаване на преминаващите тръби през процесния имот за процесния период, в който
случай размерът на дължимите суми за ТЕ възлиза на 1028,69 лева. В проведеното на
20.05.2024 г. о.с.з. експертът е допълнил, че при посещение в имота е установил, че
вертикалните щрангове са покрити с кутии, както и че като се чукне, се чува кухо отвътре,
т.е. не е зазидано. С оглед така изложеното от вещото лице, ответникът е направил искане за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на
довеждане, с показанията на който се цели да се установи какво е затворено вътре в кутията.
Така направеното искане от ответника е уважено и са изслушани показанията на свидетеля
Васил Славов Юруков, които съдът кредитира и им дава вяра. Свидетелят е посочил, че в
3
имота през 2012 – 2013 г. е правен ремонт, но не може да каже дали щранговете са
изолирани.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че за процесния имот са дължими
суми за ТЕ – за отопление /доколкото безспорно се установява, че през имота преминават
вертикални щрангове/, сградна инсталация и БГВ. По делото не се установява щранговете да
са изолирани, дори напротив, експертът по СТЕ след посещение на място е установил, че
кутиите, с които са затворени щранговете, не са зазидани. Поради изложеното обаче съдът
достига до извода, че следва да се приемат за дължими сумите, посочени от вещото лице по
допълнителната експертиза, която е изготвена при съобразяване на обстоятелството, че
тръбите в имота са все пак закрити. Ето защо съдът намира предявения иск за основателен
до сумата от 1028,69 лева, а за горницата над него и до пълния предявен размер от 1109,61
лева, следва да отхвърли същия.
При формиран извод за частична основателност на главния иск, следва да бъде
разгледано възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не
е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 12.05.2023 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в
сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая процесният период обхваща
м.04.2020 г. до м.04.2022 г. Задължението за м.04.2020 г. следва да се заплати до 15.06.2020 г.
С оглед датата на предявяване на иска, не са налице погасени по давност задължения,
поради което и възражението на ответника се явява неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 30,46 лева. Ищецът претендира сумата от 17,86
лв., като с оглед диспозитивното начало в процеса, искът следва да се уважи до предявения
размер. Сумата не се явява и погасена по давност с оглед датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал. 4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съгласно заключението на вещото
лице по СсЧе, размерът на законната лихва върху главницата от 1082,76 лв., възлиза на
сумата от 170,94 лв. Доколкото обаче, съдът прие, че в случая дължимите суми за ТЕ за
процесния период възлизат на 1028,69 лв., то лихвата следва да се изчисли върху тази сума.
На основание чл. 162 ГПК и с помощта на онлайн лихвен калкулатор, настоящият съдебен
състав изчисли лихвата върху посочената главница от 1028,69 лв., за периода от 15.06.2020 г.
до 27.04.2023 г., като размерът възлиза на сумата от 160,41 лева, до който размер искът
4
следва да се уважи, а за горницата над него подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: 26,55 лева за заплатена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство:
50,00 лева за държавна такса по исковото производство, 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство /определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/,
550,00 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и съдебно техническа
експертиза, както и 10 лв. за съдебни удостоверение, като представя доказателства за
сторени разноски във връзка с издаване на съдебно удостоверение в размер на 5,00 лв., а не
на 10,00 лв.
Съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 641,06 лева разноски в исковото производство и сумата от 69,60 лв. –
разноски в заповедното производство.
Ответникът претендира разноски за експертиза в размер на 200,00 лв. и адв.
възнаграждение в размер на 700,00 лв., като представя и доказателства за сторени такива.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът намира
за основателно и следва да намали адв. възнаграждение до сумата от 500,00 лв. съобразно
фактическата и правна сложност на делото, броя проведени о.с.з., както и извършените
процесуални действия от представителя. Съобразно отхвърлената част на исковете и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за исковото
производство в размер на 63,49 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу Г. Т. Л.Ж., ЕГН **********, с адрес *** /*/, *, с
правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 1 028,69 лева цена на доставена ТЕ за
недвижим имот, находящ се в *** /*/, *, абонатен №*** ведно със законна лихва за периода
от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до
27.04.2023 г. в размер на 160,41 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 17,86 лв., за периода от 01.05.2020 г. до – 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.05.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 25643/2023 г. на СРС, 179-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за ТЕ за сумата над 1 028,69 лева до пълния предявен размер от 1 109,61 лева, иска
за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за сумата над 160,41 лева до пълния предявен
размер от 195,60 лева и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2020 г. до 27.04.2023 г. в размер на 4,28 лева.
ОСЪЖДА Г. Т. Л.Ж., ЕГН **********, с адрес *** /*/, * да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
641,06 лева разноски в исковото производство и сумата от 69,60 лв. – разноски в
5
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на Г. Т. Л.Ж., ЕГН **********, с адрес *** /*/, * на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 63,49 лв. – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД – „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6