РЕШЕНИЕ
№ 6170
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110140312 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. Г. П.
срещу „Вестник Телеграф“ ЕООД.
Предявен е иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от
неверни, клеветнически и обидни твърдения в статия, публикувана от ответника на
29.09.2020 г. във вестник „Телеграф“, на стр. 10. Ищецът поддържа, че в статията са
използвани неверни твърдения, които създават негативна представа за личността му, а
именно: в статията ищецът бил наречен с прякор „Демона“, а твърди, че в
действителност няма такъв прякор; в статията се сочело, че ищецът се е барикадирал,
което не отговаряло на истината; в статията било посочено „….кметският наместник на
с. О се натъкнала на трупа на Факиров..“, като ищецът твърди, че в действителност
трупът на Факиров е открит от полицейски служител; във вестника било посочено, че
„… на дата 08.10.2019 г. полицията е открила на адрес ул. „П, с. Орешник, обл.
Хасково 4 бр. пушки…“ и „…за част от оръжията са били представени разрешителни“,
като ищецът твърди, че в действителност на 08.10.2019 г. не са открити никакви
огнестрелни оръжия в дома му, а на 21.01.2018 г. са иззети 2 бр. законно притежавани
дългоцевни нарезни оръжия и 1 бр. късоцевно оръжие; в процесния брой издание на
вестника била публикувана снимка на ищеца, въпреки изразено от него несъгласие и
без негово знание и съгласие.
Ищецът счита, че цитираните твърдения в статиите са неверни, унизителни и
клеветнически. Твърди, че публикуването на снимката му във вестника е в нарушение
на чл. 32 от Конституцията на Република България. Посочва, че вследствие на
изнесените публично неверни и клеветнически твърдения е създадена невярна
представа в очите на обществото, ищецът е дискредитиран, като е уронен престижът
1
му и е претърпял редица негативни преживявания като страх, обида, притеснение,
безпомощност и унижение. Претендира разноски по настоящото дело.
Ответникът оспорва предявеният иск като недопустим с твърденията, че за ищеца
липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като вестникът не е публикувал
твърдяната от ищеца публикация. Оспорва предявения иск като неоснователен, твърди,
че няма противоправно поведение от страна на ответника, не са причинени вреди и
няма причинна връзка между противоправно поведение и твърдените вреди. Оспорва
иска и по размер. От фактическа страна оспорва, че твърдяната от ищеца публикация
съществува, евентуално – в случай, че се установи, че такава е публикувана – оспорва в
статията да има невярно отразяване на събития около ищеца. Посочва, че ищецът е
признат за виновен за извършено престъпление и е осъден с влязла в сила присъда,
като му е определено наказание от 25 години лишаване от свобода и е налице
надделяващ интерес обществото да бъде информирано за извършени престъпления.
Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: противоправно поведение от служител на
ответното дружество, реализирано при или по повод на възложена му работа,
изразяващо се в публикуване на неверни и позорящи твърдения, засягащи репутацията
и доброто име на ищеца; причинени вреди, изразяващи се в създаване на невярна
представа за ищеца в очите на обществеността и засягане на престижа на ищеца,
негативни емоционални преживявания като страх, стрес, обида, унижение,
безпомощност, притеснение; причинна връзка между поведението и вредите.
Спорен между страните е въпросът публикувал ли е ответникът твърдяната от
ищеца статия. За установяване на спорното обстоятелство по делото е приет заверен
препис от процесния брой на вестник „Телеграф“, издаден на 29.09.2020 г. От
съдържанието на същия не се установява да е налице публикация, свързана с ищеца. В
исковата молба е направено подробно изложение на използваните думи и изрази в
статията на стр. 10 от изданието, каквато обаче не се установява да е публикувана. Ето
защо, не се доказа да е налице първият елемент от спорния фактически състав, а
именно: противоправно поведение от служител на ответното дружество, реализирано
при или по повод на възложена му работа, изразяващо се в публикуване на неверни и
позорящи твърдения, засягащи репутацията и доброто име на ищеца.
На следващо място следва да се посочи, че ищецът не проведе установяване и на
следващия елемент от фактическия състав, а именно: причинени вреди, изразяващи се
в създаване на невярна представа за ищеца в очите на обществеността и засягане на
престижа на ищеца, негативни емоционални преживявания като страх, стрес, обида,
унижение, безпомощност, притеснение. За доказването му същият е направил искане
за събиране на гласни доказателствени средства. С определение от 24.08.2023 г. съдът
е уважил искането, като е допуснал разпит по делегация на двама, посочени от ищеца
свидетели. Поради непредставяне на въпросни листи и депозирани молби от
свидетелите, разпитът по делегация не е проведен. Вместо това от свидетелите са
постъпили различни молби, с които заявяват, че не могат да се явят за разпит поради
отсъствието им от страната. В писмен вид изразяват становище по спорните въпроси.
Доколкото писмени свидетелски показания са недопустими по ГПК, то не следва да
бъдат коментирани.
Поради непроведен разпит на свидетелите и неоттеглено искане за това, съдът с
2
разпореждане от 02.11.2023 г. /л. 131/ е указал на ищеца, чрез назначения по делото
адвокат по допусната правна помощ, в едноседмичен срок от съобщението да заяви
поддържа ли направеното искане за събиране на гласни доказателствени средства, като
посочи три имена и адрес за призоваване на свидетеля/свидетелите. Уведомен е и за
последицата от неизпълнение на указанието, а именно, че съдът ще приеме, че
доказателственото искане не се поддържа. Със становище от 08.01.2024 г. ищецът,
черз адв. К., е направил искане да му бъде предоставена възможност да ангажира
становище във връзка с даденото указание в първо съдебно заседание. В проведеното
първо открито съдебно заседание на 28.03.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че няма други доказателствени искания.
Поради недоказването на елементите от фактическия състав на спорното
материално право, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените разноски по делото в размер на 1200 лева с ДДС – заплатено
адв. възнаграждение.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. П., ЕГН ********** иск по чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД
за осъждането на ответника „Вестник Телеграф“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от неверни, клеветнически и обидни твърдения в статия, публикувана от
ответника на 29.09.2020 г. във вестник „Телеграф“, на стр. 10.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК И. Г. П., ЕГН ********** да заплати на
„Вестник Телеграф“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1200 лева с вкл. ДДС,
представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3