РЕШЕНИЕ
№ 589
гр. Благоевград, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210200246 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. К. Т., с ЕГН **********, с
адрес гр.Р , ул.”Я ”№ против Наказателно постановление № 22-7852-000231
от 02.08.2022 г., издадено от Началник на 02 РУ Полиция при ОДМВР-
Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
е наложена глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление , оспорва се извършване на нарушение. Иска се отмяна на НП.
В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява,
представлява се от защитник, който подържа жалбата, излага доводи за
допуснати нарушения при ангажиране на отговорност, в писмени бележки по
делото моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, с твърдения, че липсва нарушение. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград,
редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по
същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави
възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
1
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 22.04.2022 г. около 13.15 ч. полицейските служители С. и Д.,
изпълнявали служебните си задължения, когато в с.Ч , на ул.”Г Д.” в посока
на движение от с. Ч към Пътен възел-с.Б забелязали управляваното от
жалбоподателя МПС, марка „Ф “ с рег.№ . Свидетелите спрели автомобила и
извършили проверка на водача, като се установило, че това е Т., както и чрез
справка с РСОД, че автомобилът не е регистриран по съответния ред, същия
бил с прекратена регистрация по служебен ред от дата 09.03.2022г. по чл.143,
ал.10 от ЗДвП, поради липса на валидна застраховка гражданска отговорност.
Констатираното било прието от проверяващите като нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, поради което св.С. съставил АУАН №600456 от 22.04.2022г. на
жалбоподателя, който бил подписан от същия без възражения. За случая била
сигнализирана РП Благоевград, където била образувана прокурорска
преписка №4984/2022 г. в хода, на която било установено, че на процесната
дата Т., действително управлявал автомобил, който е собственост на Д М.
След преценка на събраните доказателства с постановление от
25.07.2022г. прокурор от РП-Благоевград, преценил, че извършеното не
покрива признаците на престъпление по НК, доколкото се явява
малозначително, поради което постановил отказ да образува досъдебното
производство и изпратил материалите на административнонаказващия орган
за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Въз основа на това постановление и съставения АУАН, Началника на 02 РУ
Полиция при ОДМВР- Благоевград издал обжалваното НП № 22-7852-000231
от 02.08.2022 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП. Изложената фактическа
обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал, а
именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните
от съда свидетели С. и Д.. Полицейските служители сочат, че жалбоподателя
е спрян за проверка,, като било установено след направена справка, че
автомобила е с прекратена регистрация, което на практика означава, че не е
регистрирано по надлежния ред. Пред настоящия състав свидетелите сочат,
че ни си спомнят подробности, но поддържат написаното в акта, като сочат,
че не знаят дали собственика е уведомен. Чрез показанията на тези свидетели
се установява още процедурата по съставяне на АУАН. В подкрепа
установеното от фактическа страна са и приобщените към доказателствения
материал писмени доказателства: заповед, удостоверяваща компетентността
на издателя на атакуваното НП, справка за нарушител/водач., заверено копие
2
на постановление за отказ да се образува досъдебното производство от
25.07.2022 г., както и доказателствата, съдържащи се в приобщената по
делото прокурорска преписка, изисканите и представени уведомления от
гаранционен фонд, от които се установява, че са изпращани на собственика на
процесния автомобил, без данни за получаване. Съдът кредитира показанията
на разпитаните свидетелите, по отношение извършената проверка и
установеното при нея, като същите кореспондират със събраните писмени
доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно
приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената проверка и
направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата
около извършената проверка се изясняват посредством показанията на
посочените свидетели и събраните в хода на проверката писмени
доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното
постановление и АУАН са издадени от компетентен орган, за което по делото
са представени безспорни доказателства /Заповеди л.29/. Наказателното
постановление е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при
спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В
конкретния случай АУАН е съставен от св.С., който дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази
насока са и показанията на свидетеля Д.. Чрез показанията на тези свидетели
се установява и спазване на процедурата по съставяне на АУАН. Чрез
изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига
пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава
правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за
издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
3
нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока. При съставянето на
АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като
са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и
посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира че действително в атакуваното НП е
посочено като извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване
на съответните предложение 1 или 2. В конкретният случай обаче, доколкото
по делото е установено, че жалбоподателя е управлявала МПС, което не е
било регистрирано по съответния ред и доколкото нарушението е описано и
посочено изрично в обстоятелствената част на акта, непосочване на
предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било
неяснота, а оттам и нарушение на правото на защита на наказаното лице.
Релевантните за обективната съставомерност признаци са описани по ясен и
конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание .
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, съдът намира следното.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
22.04.2022г. Т. е управлявал моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред , това е установено, след като същия е бил
спрян от полицейските служители, и след направена служебна справка. Това
се установява от показанията на свидетелите, и събраните писмени
доказателства
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по
управление на моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за
обществено ползване, който не е регистриран. Доколкото законодателят с
разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел забрана да се управлява
нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.
При преценка на субективната страна на административното
нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.10 от
ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако бъде получено уведомление от Гаранционен фонд по
чл.574, ал.11 от КЗ. В случая не са ангажирани доказателства собственика на
4
автомобила да е бил уведомен, а още по-малко жалбоподателя. От друга
страна Т. е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС
и да знае за това задължение, още повече в случая се установява, че същия е
разполагал с документи, според които автомобила е регистриран, както и
регистрационни табели. Доказателствата сочат, че към момента на
проверката жалбоподателя не е бил собственик на управлявания от него
автомобил. Отделно от това автомобила, въпреки служебно прекратената
регистрация бил с регистрационни номера и притежавал съответните
документи .Към момента на твърдяното нарушение 22.04.2022г. Т. не е бил
юридически собственик на автомобила, липсват и доказателства да е бил
уведомен за прекратената регистрация. . Събраните доказателства сочат, че
автомобила е бил собственост на Д М , като липсват доказателства
собственика да е уведомил жалбоподателя, че автомобила е със служебно
прекратена регистрация. Към момента на проверката автомобила е бил с
поставени регистрационни номера , като Т. не е уведомяван за служебното
прекратяване на регистрацията. Това обстоятелство изключва субективния
елемент на възведеното нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП , задължаващо
ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено
ползване след като са регистрирани .Незнанието на жалбоподателя за
служебно прекратената регистрация води до категоричен извод , че
вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от него
виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение
на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140
ал.1 ЗДвП изключват умисъла - арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН, относно
обстоятелствата изключващи отговорността. Отделно от това в случая
събраните доказателства, включително постъпилата информация от
Гаранционен фонд установяват, че и собственика не е уведомен за служебно
прекратената регистрация, което изключва и съставомерност по аргумент от
ТР2/2023г.. При така установеното съдът намира, че неправилно
е ангажирана административно наказателната отговорност на Т., поради
което НП следва да се отмени.
При този изход на делото, право на разноски за производството
възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива
в размер на 600, 00 лева, представляващо заплатено адвокатско
5
възнаграждение.
Наказващия орган чрез процесуалния си представител релевира
възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е
основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя
страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е
редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила
адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален
размер. В случая договора е сключен на 26.05.2023г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /в приложимата
редакция/ за защита по дела с определен интерес до 1000 лв.
възнаграждението е 400лв.. Ето защо съотнесено към глоба в размер на 250
лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 400. 00 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като в съдебното производство са проведени три открити
съдебни заседания, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения с
Наредбата минимум, а именно 400 лв..
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат
възложени в тежест на ОД МВР Благоевград, която е юридическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-7852-000231 от
6
02.08.2022 г., издадено от Началник на 02 РУ Полиция при ОДМВР- Б , с
което на М. К. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.Р , ул.”Я ”№ на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 250 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР БЛАГОЕВГРАД да заплати на М. К. Т., с ЕГН
**********, с адрес гр.Р , ул.”Я ”№ сторени от жалбоподателя разноски за
адвокат в размер на 400 лв./четиристотин лева/лева, като в останалата част
отхвърля искането като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7