О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №260087
гр.Кюстендил,
09.02.2021г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на девети февруари, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия: Веселина Джонева,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№173/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по исковата молба на С.С.Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***
против В.Г.В. с ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът
претендира да се признае за установено по отношение на В.В., че С.Ч. не й дължи
чрез принудително изпълнение следните суми: главница – 10 000 лева, ведно със законната лихва от 29.02.2020г. и
мораторна лихва в размер на 16 028.90
лева за периода 12.11.2005г. до 28.02.2020г., предмет на
изп.д.№2020743400085 по описа на ЧСИ Елица Христова, рег.№743, с район на
действие ОС – Кюстендил, поради погасяване на същите по давност.
Съдът е
насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание и е дал ход на устните
състезания, допускайки опущение, свързано с правилата за родовата подсъдност на
предявените за разглеждане искове.
Отрицателният
установителен иск по чл.439 от ГПК за недължимост на вземанията е защита срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнението, като когато предмет на делото
е установяване недължимост на парични вземания, независимо от основанието за
нея, предметът на делото е оценяем, като размерът на цената на иска се определя
по правилото чл.69 ал.1 т.1 от ГПК -от размера на вземането, чиято дължимост се
иска да бъде отречена. Когато се цели да се установи недължимост на няколко
вземания е налице обективно кумулативно съединяване на исковете по чл.439 от ГПК относно всяко от вземанията. В този смисъл вж. Определение
№290 от 22.07.2020г. на ВКС по ч.гр.д.№1458/2020г., IV г.о., ГК, Определение
№106 от 27.03.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№930/2014г., II г.о., ГК, Определение
№433 от 18.10.2016г. на ВКС по ч.т.д.№1651/2016г., I т.о., ТК.
В настоящия
случай е предявен не един, а са предявени два отрицателни установителни иска за
недължимост на самостоятелни парични задължения чрез принудително изпълнение,
всеки от които е с цена под 25 000 лева.
Съобразявайки
естеството и размера на исковите претенции, настоящият съд приема, че не е
родово компетентен да разгледа и реши повдигнатия правен спор. Въпросът за
родовата подсъдност може да бъде повдиган служебно от съда до приключване на
производството пред въззивната инстанция. Приложимо е правилото на чл.103 във
вр. с чл.104 т.4 от ГПК, според което исковете по граждански и търговски дела с
цена на иска под 25 000 лева са подсъдни като първа инстанция на районните
съдилища. В конкретния случай родовата подсъдност следва да се определи според
чл.69 ал.1 т.1 от ГПК, на база цената на отделните искове, съобразно размера на
търсената сума по всеки от тях, а не като сбор от сумите по всички претенции,
които съставляват самостоятелни искове, всеки с различно основание и различна
цена, но под сумата от 25 000 лева. Поради посоченото, претенциите подлежат на
разглеждане от Районен съд-Дупница.
Посоченото
налага необходимостта съдът да отмени, на основание чл.253 от ГПК,
определението, с което е дал ход на устните състезания и да прекрати
производството пред ОС-Кюстендил, като изпрати делото на надлежния съд.
Воден от
горното и на основание чл.253 и чл.118 ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение от 26.11.2020г., с което е даден ход на
устните състезания по гр.д.№173/2020г. по описа на КнОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№173/2020г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и ИЗПРАЩА
делото за разглеждане на Районен съд-Дупница.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София в 1-седмичен
срок, считано от датата на връчване на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: