Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260034/12.5.2022г.

гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на девети май 2022 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 507/2021г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, искане за право на задържане и евентуално възражение за прихващане, с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 30392,35 лева.

 

Искова молба от пълномощник на М.Р.С., ЕГН : **********, и Е.Е.Х., ЕГН : **********, и двамата с адрес за призоваване – ***, срещу Г.З.М., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 72  от ЗС. 

Ищците сочат, че владеели, от декември 2004г., собствения на ответника имот, в с. ***, въз основа на предварителен договор за покупко-продажба, по който заплатили сумата от 12000 лева продажна цена. Окончателен договор не бил сключен, а ответникът предявил иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, през 2015г., който бил уважен. Тъй като, докато обитавали имота били извършили множество подобрения, в него, искат осъждане на ответника, да им заплати сумата от 24500 лева представляваща увеличената стойност на имота, като се постанови задържането му, до заплащането им, и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът подава отговор. Считат иска допустим и неоснователен. Оспорва фактите на които се основава. Твърди погасяване вземанията на ищците с изтичане на предвидената давност, като иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Евентуално, заявява възражения за прихващане със свои вземания срещу ответниците, в размер на 27300 лева, сума представляваща дължимо му обезщетение за ползата от която е лишен от собствения си имот, за периода октомври 2015г. – 28.04.2021г.; 1170,02 лева, сума представляваща разноски по изпълнителен лист по ГД № 2734/2015г. на ШРС и ИД № 208760403642 на ЧСИ № 760 и 1922,33 лева, сума представляваща разноски по изпълнителен лист издаден по ГД № 239/2018г. на ШРС и по ИД № 20217740400048 на ЧСИ № 774.

  В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора, като ищците заявяват възражение за погасяване на ответните вземания, предявени като евентуално възражение за прихващане, за сумата от 27300 лева, с изтичане на предвидената давност, а за сумите от 1170,02 лева и 1922,33 лева, с плащане.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните и се установява от писмените доказателства, че ответникът, е собственик на процесния имот. Това е признато и с влязло в сила решение между страните, по ГД № 2734/2015г., по описа на ШРС, с което ответниците са осъдени и да предадат владението на имота, като иска е предявен на 23.10.2015г.. Няма спори и, че им е предадено въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Такъв е представен, от 2005г., въпреки, че свидетелите посочват, за начало на владението края на 2004г.. Последните, в показанията си установяват, че в имота са извършвани СМР, което съвпада и с трите заключения, по приети СТЕ. Разминавания съществуват, по въпросите, за вида, стойността и периода на извършените, като от анализа на трите заключения и гласните доказателствени средства, съдът приема, че са извършени, в периода между установяване на владение и предявяване на споменатия иск, от настоящия ответник. Извършените от ищците подобрения, според заключенията на СТЕ, са увеличили стойността на имота със сумата 3719 лева – първото; 6948 лева – второто и 4190 лева третото, а размера на средния пазарен наем за периода октомври 2015г. – 28.04.2021г. е 4608 лева – първото и 10105,12 лева второто.

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

Предпоставките, за уважаване на иск за подобрения и признаване право на задържане на чужд имот, до заплащането им, са установяване от ищците, че в периода на владение на чужд имот са извършили подобрения в него, размера на направените разноски и на сумата, с която се е увеличила стойността на имота, а когато е оборена презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС/владението е недобросъвестно/, че владението е предадено въз основа на предварителен договор. В настоящото производство посочените се доказаха – ищците, от края на 2004г., до свършване устните състезания, в настоящото производство се намират във владение на ответния имот, като са извършили подобрения в него, в следствие на което стойността ме се е увеличила със сумата от 4952 лева – определена по реда на чл. 162 от ГПК, като осреднена стойност между посочените, в трите заключения на вещите лица. Както се посочи, няма спор, че владението е предадено въз основа на предварителен договор за покупко-продажба, сключен със собственика на имота – настоящият ответник, като автентичността на представения, е установена, по приложеното ГД № 239/2018г., по описа на ШРС, съответно ищците разполагат, с правата, по чл. 72 от ЗС – да получат, за подобренията които са извършили сумата, с която се е увеличила стойността на имота, включително и правото да го задържат, до заплащането ѝ, на основание чл. 70, ал. 3 от ЗС, независимо от това че владението им е недобросъвестно, както правилно сочи ответника. Така, за сумата от 19548 лева, до предявения размер от 24500 лева, искът е неоснователен и следва да се отхвърли, като такъв, а за сумата от 4952 лева следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането, с изтичане на предвидената давност, в съответствие, с основателното ответно възражение, в тази насока. Според т. 13 от ППВС № 6/1974г. „погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяване на иск за имота.“. Давността, за вземанията на подобрителя на чужд имот, е общата пет годишна, по чл. 110 ЗЗД, като от момента на предявяване на иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, от ответника срещу ищците, по ГД № 2734/2015г., по описа на ШРС – 23.10.2015г., до предявяване на настоящия – 22.02.2021г., е изтекъл по-дълъг срок.

Така посочения изход на спора изключва възможност да се признае право на ищците да задържат ответния имот и освобождава съда, от задължението му, да се произнесе по евентуално заявеното от ответника възражение за прихващане.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника сумата от 1617,42 лева разноски в производството, част от общо извършените 1960,42 лева, поради основателност на ищцово възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което присъжда, до минимални предвиден размер, от 1265 лева.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Р.С., ЕГН : **********, и Е.Е.Х., ЕГН : **********, и двамата с адрес за призоваване – ***, срещу Г.З.М., ЕГН : **********, с адрес ***, искове, с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, за заплащане на сумата от 24500 лева, с която се е увеличила стойността на ответния имот, в следствие на извършени от ищците подобрения, за сумата от 19548 лева, като неоснователен, и за сумата от 4952 лева, поради погасяване на вземането, с изтичане на предвидената в закона давност, както и искането да задържат ответния имот – дворно място, представляващо УПИ III-131, от кв. 41, по плана на с. ***, ***, с площ от 742 кв.м., заедно с построените в него сгради – къща с площ от 80 кв. м. и стопански постройки – хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м., при граници : улица; УПИ IV-132, УПИ II-131, до заплащане на подобренията.                    

 

ОСЪЖДА М.Р.С., ЕГН : **********, и Е.Е.Х., ЕГН : **********, и двамата с адрес за призоваване – ***, да заплатят на Г.З.М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1617,42 лева разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: