№ 57
гр. Видин, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20211320200653 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предложение на Районна прокуратура -
гр.Видин за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а от НК на СТ. ОРЛ. Д. от
гр. Пловдив, с адрес: гр. Видин, ж-к „Панония“ № 1, вх. А, ет. 2, ап. 4,
ЕГН:**********, за извършено от него престъпление по чл.209,ал. 3 във
вр. с ал.1 от НК.
Районна прокуратура - Видин е внесла в съда за разглеждане
постановление, с което прави предложение обвиняемият Й. да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а, ал.1 НК.
Представител на РП – Видин се явява в съдебно заседание и поддържа
така направеното предложение. Дава становище, че обвиняемият е
осъществил престъплението съгласно вмененото му обвинение и затова
следва да бъде признат за виновен. Предлага, предвид наличието на всички
обективни предпоставки по чл. 78а, ал. 1 НК да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административна санкция глоба.
Конкретният размер счита, че следва да бъде ориентиран към минимално
установения в закона.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява, представлява се от
процесуален представител, който счита, че обвинението е доказано по
безспорен и категоричен начин. Поради това намира, че подзащитният му
следва да бъде признат за виновен и да се приложи разпоредбата на чл. 78а
1
НК, като му бъде наложено административно наказание глоба в размер на
1000.00 лв.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото и в хода на
съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
През 2020 г. св. Д. Л. се свързала с пострадалия св. П. П. и му се оплакала,
че нямало къде да живее, защото чичо й я изгонил. Обяснила му, че ще бъде
при обвиняемия С.Д. на квартира в с. Новоселци, обл. Видин, но не знаела
колко време щяла да я ползва, тъй като обвиняемият Д. решил да продава
имота за сумата от 1200.00 лв. Свидетелят П. решил да помогне на св. Л., като
купи къщата от Д. и остави свидетелката Л. да живее там на квартира.
Решението си взел, като бил воден от добри чувства към свидетелката.
Свидетелят П. решил, че можел да закупи имота от обвиняемия и да остави Л.
да живее там като квартирантка срещу 20.00 лв. месечен наем, докато му се
изплати инвестицията в имота. П. взел решението, защото му се струвало
изгодно. Той изготвил договор за покупко-продажба на недвижим имот, който
да бъде подписан от обвиняемия Д..
На 14.04.2020г. свидетелят П. посетил с. Новоселци и на центъра се
срещнал с обвиняемия. На срещата присъствала и свидетелката Л.. След като
се запознали П. и Д., всички се отправили към имота. След като свидетелят П.
огледал имота, решил да го закупи за сумата от 1200.00 лв. Той придружил
обвиняемия Д. до къщата му, която също се намирала в с. Новоселци. В
разговор помежду им Д. потвърдил пред пострадалия П., че къщата, която
продава, е негова собственост, въвеждайки го в заблуждение и ясно
съзнавайки, че имотът не е негова собственост. На място П. дал на
обвиняемия предварително изготвения от него договор за покупко-продажба
на недвижим имот. Обвиняемият Д. подписал собственоръчно в присъствието
на свидетелите П. и М. П. – приятелка на обвиняемия. Свидетелят П. попитал
обвиняемия дали къщата е законно построена и дали същата имала
документи. Обвиняемият му казал, че няма никакви документи за имота, тъй
като бил незаконен. След това пострадалият дал парите в размер на 1200.00
лв. на обвиняемия и си тръгнал. Няколко дни по-късно П. посетил закупения
имот, за да смени секрета на вратата. Докато свидетелят П. бил в имота,
минала жена, която той познавал и същата го попитала какво прави в чужда
къща. Той й казал, че закупил имота от обвиняемия Д., а тя отговорила, че
къщата била на „Зрънковите“ и не била на Д..
В хода на разследването обвиняемият бил привлечен в това качество с
постановление, предявено му на 02.06.2021г., като в последвалия разпит Д.
дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
гласни доказателства – разпити на С.Д., П. П., Д. Л., М. П., Я. Г., Д. М., Ц. В. –
2
кмет на населено място с. Новоселци, Меган Вилиева – специалист
гражданска регистрация, като и от другите писмени доказателства,
приложени към делото и имащи значение към предмета на доказване по
делото.
Така описаните доказателства не си противоречат, кореспондират
помежду си и взаимно се подкрепят, поради което съдът ги кредитира.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае обв. Й. за
виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 209,
ал.3 във вр. с ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна пострадалото лице П. се е разпоредило
фактически с определено имущество, намиращо се в неговия патримониум.
Това разпореждане е било в резултат от противоправните действия на
обвиняемия, които са се изразили във въвеждането и поддържане на
заблуждение. За да е налице измама, чрез възбуждане на заблуждение у едно
лице, е необходимо деецът да предприеме действия в насока да създаде, да
формира неправилна представа у измаменото лице относно правното
основание или условията, при които то ще осъществи акт на имуществено
разпореждане с определено имущество. Тази неправилна представа е от
съществено значение за вземането на решение от заблуденото лице
(измамения) за разпореждане с имуществения предмет, а именно - ако у
заблуденото лице не е била формирана такава представа, то не би се
разпоредило с имуществото. При "възбуждането на заблуждение", като форма
на изпълнителното деяние, деецът предприема действия в насока да създаде,
да формира неправилна представа у заблуденото лице относно правното
основание или условията, при които то ще осъществи акта на имуществено
разпореждане с определено имущество предмет.
От обективна страна обвиняемият Д., въздействайки върху съзнанието
на свидетеля П. П. е формирал у него неверни представи за това, че имотът,
находящ се в с. Новоселци, обл. Видин, на ул. „Четиридесет и първа“ №16 е
негова лична собственост. Воден от формираното от обвиняемия
заблуждение, свидетелят П. се е съгласил да се разпореди със сумата от
1200.00 лв., като по този начин е щял да плати за нещо, което е бил убеден, че
ще получи, но което обективно не е съществувало. Безспорно се касае за
маловажен случай на деянието, защото са налице всички обективни признаци
за това: извършеното престъпление с оглед на незначителността на вредните
последици, които са по – малки от две минимални работни заплати, както и в
предвид всички други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Това е на база анализа на установените
факти, касаещи тежестта на инкриминираното престъпление и неговата
3
морална укоримост - време, място, начин на осъществяване, участващи лица,
използваните средства, индивидуализиращи предмета на посегателство
белези, причинен вредоносен резултат и данните за личността на
извършителя. Безспорно механизма на осъществяването на престъплението,
личността на извършителя, степента на засегнатост на обществените
отношения го определят като маловажен. В този смисъл съдебната практика е
последователна в Решение № 442 от 19.01.2015 г. на ВКС по н. д. №
1321/2014 г., III н. о., НК, Решение № 145/13 г., по н. д. № 103/13 г., ВКС, III
н. о., Решение № 241/14 г. по н. д. № 679/14 г., ВКС, III н. о.. Всички тези
принципни положения, възприети в практиката и доктрината следва да бъдат
прецени в контекста на конкретно установите фактически констатации, при
която комплексна преценка правилно се е стигнало до правната квалификация
на такова, осъществено като маловажен случай.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл като
форма на вината на обвиняемия. Същият е съзнавал противоправните
последици и е целял тяхното настъпване. Формата на вината се обективира
чрез посочените по-горе признаци и се извежда от фактите, такива каквито са
те по делото. В теорията и съдебната практика не съществува спор, че за
извършване на измамата може да се използват договорни отношения, като
разграничителният критерий между престъплението по чл. 209 от НК и
обикновеното неизпълнение на договорни задължения следва да се търси в
намерението и възможността на дееца да изпълни задълженията си.
Безспорно в настоящия случай деецът изначално, още към момента на
сключване на договора, не е имал намерение да изпълни поетите
ангажименти, като не е разполагал и с обективна възможност да стори това. В
тази хипотеза самото сключване на договора е способ за въвеждане на
пострадалия в заблуждение. Намерението за неизпълнение на това
облигационно задължение е било изначално и като неизправна страна по
договора, която се е задължила, при него не е имало въобще намерение да
престира уговореното.
За престъпление по чл. 209,ал. 3 във вр.с ал. 1 НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
До момента Д. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а НК. Причинените имуществени вреди са
възстановени.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а. НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер
от хиляда до пет хиляди лева.
4
При индивидуализиране на административното наказание глоба на
обвиняемия съдът съобрази: вида и характера на засегнатите обществени
отношения и степента на накърняване на същите, данните за личността на
обвиняемия – проявява критичност към извършеното, като още на досъдебно
производство е признал вината си и е изразил желание и готовност да понесе
отговорност за извършеното.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на
обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума, предвиден в
закона, а именно 1000 лв. Този размер на глобата съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, като ефективно ще съдейства за
поправянето му, без да се накърнява принципа на пропорционалност между
преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
Воден от горното, съдът постанови мотивите си.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия СТ. ОРЛ. Д., ЕГН: **********, е роден на
29.06.1972 год. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, основно
образование, неженен, безработен, с постоянен адрес: гр. Видин, ж.к.
„Панония" № 1, вх. А, ет. 2, ап. 4, не осъждан за ВИНОВЕН в това, че на
14.04.2020 г., в с. Новоселци, обл. Видин, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение у П. Найденов П. от гр. Видин, че му продава
имот негова лична собственост, находящ се в с. Новоселци, обл. Видин на ул.
„Четиридесет и първа" № 16, с което му причинил имотна вреда в размер на
1200 / хиляда и двеста лева/ лв., като случая е маловажен – престъпление по
чл.209, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от
НК съдът го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност като му налага
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред Видинския
окръжен съд в 15 – дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5