№ 2187
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100501963 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „П.И.Б.“ АД срещу решение №
13931/03.12.2022 г. по гр.д. № 60555/2021 г. по описа на СРС, 153 състав, с което са
отхвърлени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „П.И.Б.“ АД срещу И. К. Ц., за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 400 лв.
– непогасена главница по договор за издаване на кредитна карта № 51 РКО-Б-
1228/31.01.2007 г., ведно със законната лихва от 27.04.2021 г. до погасяването, 225,75
лв. – възнаградителна лихва за периода от 27.04.2018 г. до 14.04.2021 г., 60 лв. –
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, 1,33 лв. – лихва за забава
върху главницата за периода от 15.04.2021 г. до 26.04.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.05.2021 г. по ч.гр.д. № 23891/2021 г. по
описа на СРС, 153 състав.
Жалбоподателят – „П.И.Б.“ АД, твърди, че решението е неправилно. Счита за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че процесните вземания са погасени
по давност. Ето защо, моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени.
1
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – И. К. Ц., оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „П.И.Б.“ АД с установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени срещу И. К. Ц., за установяване дължимостта на сумите,
както следва: 400 лв. – непогасена главница по договор за издаване на кредитна карта
№ 51 РКО-Б-1228/31.01.2007 г., ведно със законната лихва от 27.04.2021 г. до
погасяването, 225,75 лв. – възнаградителна лихва за периода от 27.04.2018 г. до
14.04.2021 г., 60 лв. – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, 1,33
лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.04.2021 г. до 26.04.2021 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.05.2021 г. по ч.гр.д. №
23891/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
С решение № 13931/03.12.2022 г. по гр.д. № 60555/2021 г. по описа на СРС, 153
състав, исковете са отхвърлени изцяло, като първоинстанционният съд е стигнал до
извода, че претендираните вземания са погасени по давност.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е уважил
релевираното от ответника възражение за погасяване на задълженията по давност.
В тази връзка следва да се посочи следното:
Видно от представения по делото договор за издаване на кредитна карта, банката
се е задължила да открие разплащателна сметка на оправомощения държател – И. К.
Ц., и да издаде към нея кредитна карта без депозит „VISA“, класическа. Съгласно т. 2
от договора, банката се е задължила да предостави на оправомощения държател банков
кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 400 лв., който може
да бъде усвоен с използването на картата, като срокът за ползване на кредитът е до
31.01.2009 г. Съгласно анекс от 08.10.2007 г., срокът за погасяване на предоставения
кредит се подновява автоматично при условията и по реда, предвиден в общите
условия на банката. На основание т. 36.1 от общите условия, срокът на договора може
да бъде продължен по взаимно съгласие, като съгласно т. 36.2 банката подновява срока
на валидност на картата чрез издаване на нова карта, в случай че е продължен срокът
на овърдрафта.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, усвоената
2
главница по процесния договор за револвиращ кредит е 1265 лв., като непогасената
такава е в размер на 401,38 лв. Вещото лице сочи, че последната банкова транзакция,
извършена от оправомощения държател на кредитната карта, чрез която се усвоява
кредитът, е на 08.01.2009 г.
На основание т. 4 от договора, оправомощеният държател се задължава да
погасява предоставения овърдрафт в сроковете и начина, предвиден в общите условия.
Съгласно общите условия, падежът на задълженията по кредита е всяко 5-то число на
месеца (при отчетен период от 20-то число на месеца до 19-то число на следващия
месец), и всяко 20-то число на месеца (при отчетен период от 1-во число на месеца до
последно число на следващия месец), ако то е неработен ден датата на падежа е
първият следващ работен ден. В случай на погасяване до датата на падежа на пълния
размер на усвоени суми, банката не начислява лихви върху ползваните суми.
Следователно и при тълкуване на посочените клаузи от договора и общите
условия се налага извод, че кредитополучателят следва да погасява усвоените от него
суми по договора ежемесечно. Същият дължи лихва на банката само ако не изпълни
задължението си да възстанови усвоените суми в посочения срок.
На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 116, буква „б” ЗЗД давността се
прекъсва с предявяването на иск за вземането. По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
вземане, по отношение на което е определен срок за изпълнение, е изискуемо след
изтичане на срока за изпълнение. Както беше посочено по-горе, срокът за
възстановяване на последната усвоена сума по договора за кредит, формираща общото
задължение за главница, е изтекъл през м.02.2009 г. (доколкото последната банкова
транзакция, извършена от оправомощения държател на кредитната карта, чрез която се
усвоява кредитът, е на 08.01.2009 г.). От посочената дата е започнал да тече и
давностният срок за задължението за връщане на последно усвоената сума, формираща
главното непогасено задължение, като давносният срок е изтекъл през м.02.2014 г.
Дори да се приеме, както е посочено от районния съд, че давностият срок е прекъснат
на 20.11.2013 г., то давностният срок е изтекъл на 20.11.2018 г., поради което следва
извод, че вземането на ищеца за главница, представляваща усвоена сума по кредитна
карта, издадена въз основа на договор за кредит от 31.01.2007 г., е погасено по давност
с изтичане на петгодишен давностен срок.
Предвид обстоятелството, че дължимата главницата е погасена по давност, то
съдът намира, че на основание чл. 119 ЗЗД произтичащите от главното вземане
допълнителни вземания за лихви и разноски се явяват недължими.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
3
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не претендира такИ., поради което не следва да се ангажира отговорността на
въззивника по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13931/03.12.2022 г. по гр.д. № 60555/2021 г. по
описа на СРС, 153 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4