РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Бургас, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20232000500123 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба,
депозирана от А. Г. М., ЕГН **********, чрез особения му представител
адв.Л. Д. – БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Ц. И. Ш.“ № 8, ет.5, оф.2,
тел: ******, срещу решение № 135/ 01.02.2023 г., постановено по гр.д. №
1714/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е признато
за установено по отношение на въззивника, че в полза на „Б. Д.“ АД, ЕИК
*********, съществува вземане по заповед за незабавно изпълнение по чл.417
ГПК по ч.гр.д.№ 864/ 2021г. по описа на Районен съд Бургас за сумата от
31 631.41 лв., представляваща главница по споразумение за обединяване на
кредити от 30.01.2018 г. и два броя допълнителни споразумения към него от
11.07.2018 г. и 10.09.2019 г., сумата от 3272.64 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода 01.11.2019 г. – 29.01.2021 г., 209.93 лв. –
сборно обезщетение за забава за периода 02.11.2019 г. – 02.02.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная 03.02.2021 г. до
окончателното плащане, както и в частта, с която А. Г. М. е осъден да заплати
на „Б. Д.“ АД сумата от 3819.07 лв. – съдебно – деловодни разноски по
исковото производство и 749.98 лв. – съдебно – деловодни разноски по
1
заповедното производство.
В жалбата се считат за правилни изводите на първоинстанционния
съд за наличие анатоцизъм в сключения между страните договор за
обединяване на кредити от 30.01.2018 г. и допълнителни споразумения от
11.07.2018 г. и 10.09.2019 г. и за добавяне на просрочените задължения за
лихви към неплатената част от главницата, който анатоцизъм се установявал
и от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Неправилни били
обаче последващите изводи на съда, че исковете, съответно за главница в
размер на 31 631.41 лв., за възнаградителни лихви в размер на 3272.64 лв. и
сборно обезщетение за забава в размер на 209.93 лв. са основателни, тъй като
изводите за нищожност на клаузите за увеличаване на главниците чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви, включени в договор за обединяване на кредити от 30.01.2018 г. и
допълнителни споразумения към него от 11.07.2018 г. и 10.09.2019 г.,
изключват възможността размерът на дължимите от заемателя суми да се
определя по приетия с договора и споразуменията начин. Постигнатата със
споразумението за обединяване на кредити от 30.01.2018 г. уговорка за
промяна на дължимия лихвен процент от 7.35 % на 7.482 % представлявала и
спогодба върху непозволен договор, доколкото прибавените към главницата
лихви превръщали новата сборна стойност на главницата в нищожна, като
изчислена въз основа на вече приетата от съда за нищожна клауза за добавяне
към главницата на просрочените задължения за лихви.
По горните съображения, според особения представител, е следвало
да бъдат обявени за нищожни и останалите клаузи от договора от 30.01.2018
г. и допълнителните споразумения към него от 11.07.2018 г. и 10.09.2019 г. Те
били сключени в условията на заблуждаващи, нелоялни и агресивни
търговски практики по смисъла на Закона за защита на потребителите,
несъвместими с добрите нрави. Във въззивната жалба се изтъква, че нито
един от предоставените кредити не бил обезпечен, дори и частично. Сочи се,
че след като заемателят усвоил кредит в размер на 35 000 лв. и изпитвал
трудности при обслужването на същия, му били предоставени още 4 кредита с
висок лихвен процент.
Моли се за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
2
„Б. Д.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „О.“, ул. „М.“ № 19, чрез юрк. С. Д., в който същата се оспорва като
неоснователна и недоказана. Сочи се, че в първоинстанционното
производство е установено по несъмнен начин, че А. М. дължи процесните
суми. В отговора се сочи, че след като експертизата от в.л. Т. Д. установила
наличие на анатоцизъм, била изготвена втора експертиза от ново вещо лице –
Д. Х., която изготвила нови погасителни планове по договора за обединяване
на кредити от 30.01.2018 г. и допълнителните споразумения към него от
11.07.2018 г. и 10.09.2019 г. и която не била оспорена от особения
представител на ответника. Разликата между погасителния план по
последното споразумение от 10.09.2019 г. без капитализиране на лихви и с
капитализиране на лихви била в размер на 551.98 лв. Банката създала по-
благоприятно положение за ответника, обединявайки просрочени и
нередовни кредити в една редовна експозиция, което било инициирано от А.
М. и извършено с негово писмено съгласие. На същия била дадена
възможността да влияе върху съдържанието на уговорките по отношение на
срока и начина на погасяване предвид финансовото му състояние. Била му
предоставена още два пъти възможност за връщане преди принудителното
изпълнение, като му бил предоставен и лихвен процент, по-нисък от
първоначално фиксираните.
Моли се за потвърждаване на съдебното решение.
Претендират се разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът
претендира да бъдат установени вземания по споразумение за обединяване на
кредити от 30.01.2018 год., сключено с А. Г. М., за които се е снабдил със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №864/ 2021
година по описа на Районен съд Бургас. Поддържал е, че със сключване на
споразумението остатъците от предоставените на ответника кредити са били
престуктурирани, чрез обединение в един, който да бъде погасяван като
потребителски кредит при нов погасителен план, при уговорен променлив
лихвен процент в размер на 7,482% годишно, със срок на издължаване от 105
3
месеца. Ищецът е поддържал също, че по-късно са били сключени още две
допълнителни споразумения, с които остатъците от дълга са били
преструктурирани при нови условия. Заявил е, че кредитополучателят е
преустановил плащанията на 10.09.2019 год., банката предприела действия по
обявяване на целия дълг за изцяло предсрочно изискуем и се снабдила със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Особеният представител на ответника е депозирал отговор, с който е
оспорил иска за установяване на вземанията, с аргументи за нищожност на
споразуменията поради анатоцизъм, заобикаляне на закона и нарушение на
добрите нрави.
С обжалваното решение са установени вземания, както следва:
31 631.41 лв. главница по споразумение за обединяване на кредити от
30.01.2018 г. и два броя допълнителни споразумения към него от 11.07.2018 г.
и 10.09.2019 г., 3272.64 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода
01.11.2019 г. – 29.01.2021 г., 209.93 лв. – сборно обезщетение за забава за
периода 02.11.2019 г. – 02.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная 03.02.2021 г. до окончателното плащане. В останалата
част до предявения размер от 33 261,56 лв. за главницата и за сумата от 120
лв. – разходи за изискуем кредит, претенцията е отхвърлена. Съдът не е взел
под внимание преструктуриранията на задълженията чрез прибавяне на
начислените лихви към главницата на дълга, след като е счел, че уговорките,
с които се създава анатоцизъм, са нищожни.
Решението не е било обжалвано в отхвърлителната част от „Б. Д.“ ЕАД и
е влязло в сила.
Относимите факти са установени от първоинстанционния съд и са
подведени под приложимите правни норми, поради което и на осн. чл. 272
ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в
допълнение, във връзка с оплакванията в жалбата, излага и следното:
От съдържанието на споразумението е видно, че към 30.01.2018 год. А.
М. е имал задължения към банката по пет кредита с различен характер – един
за текущо потребление, два стокови, кредитна карта (револвиращ) и кредит
овърдрафт. Остатъците по кредитите са описани детайлно в споразумението,
като общата дължима главница по всички тях е в размер на 33 320,29 лв., а
цялостното задължение (главница и лихви) е в размер на 33 462,73 лв.
4
Страните са постигнали съгласие остатъкът от дълга да се преструктурира в
главница, която да бъде погасявана като потребителски кредит с погасителен
план, при променлив лихвен процент в размер на 7,482% годишно, със срок
на издължаване от 105 месеца. Установява се, че с последващите
споразумения отново е осъществена капитализация на неплатените лихви към
главницата на кредита и са уговорени нови условия за погасяването на дълга.
От заключението на в.л.Х., възприето от първоинстанционния съд при
постановяване на обжалваното решение, се установява, че при изготвянето на
новите погасителни планове съгласно условията по споразуменията, не са
взети предвид капитализациите на лихвата към главницата. В таблицата на
стр.5 от заключението задълженията по първото споразумение в началото на
периода възлизат на 33 320,29 лв., т.е. представляват сбор на главниците по
петте договора за кредит, описани в споразумението от 30.01.2018 год. –
31 612,08 лв. + 352,79 лв. + 94,87 лв. + 1010,55 лв. + 250 лв. Експертизата е
съобразила погасяванията на главници и договорни лихви след подписване на
споразумението и новия погасителен план към същото и е установила, че в
края на периода задълженията са в размер на 32 796,93 лв. главница и 561,32
лв. договорна лихва. Същата главница е посочена като задължение в началото
на периода на следващото споразумение. В първата таблица на стр.6 от
заключението са взети под внимание погашенията и отново са посочени
задълженията в края на периода (31 776,70 лв. главница и 1 616,51 лв. лихви),
които представляват началното задължение за следващия период. От това
категорично може да се заключи, че в нито един момент при изчисляването
на задълженията, които са установени с решението, не е допуснато
приложение на анатоцизъм и са неоснователни оплакванията в жалбата, че
превръщането на новата сборна стойност на главницата е осъществено въз
основа на нищожната клауза за добавяне на просрочените лихви към
главницата. Първоинстанционният съд не е приложил уговорките, които е
счел за нищожни, но е приложил всички други уговорки между страните,
които не се засягат от тях, по аргумент от чл.26 ал.4, прдл.последно от ЗЗД.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че споразуменията са изцяло
нищожни на осн.чл.26 ал.1 пр.трето от ЗЗД, тъй като са сключени при
условията на заблуждаващи, нелоялни и агресивни търговски практики по
смисъла на ЗЗП, които действия са несъвместими с добрите нрави. Дейността
по кредитиране е изцяло доброволна и зависи от преценката на
5
кредитополучателя за собствените му възможности и от преценката на
кредитната институция за надеждността на длъжника. Към момента на
подписване на първото споразумение действително на въззивника са били
предоставени пет кредита, но само един от тях е бил на значителна стойност,
а от представените доказателства се установява, че клаузите по
споразуменията са индивидуално уговорени, с оглед възможностите на
длъжника, при намаляване на възнаградителните лихви по договорите за
стокови кредити, револвиращ кредит и кредит овърдрафт до нивата на
потребителски кредит и определяне на нов краен срок, което е изцяло в полза
на кредитополучателя. При така установените факти въззивният съд намира,
че споразуменията са произвели действие, с изключение на уговорките за
капитализация на дълга, ето защо сумите, представляващи главница и лихви,
установени с решението, са дължими.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, решението на
Бургаски окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски пред въззивната инстанция в общ размер от 2 560,26 лв. – разноски
за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Държавната такса за въззивното производство следва да се възложи
върху въззивника, по аргумент от чл.78 ал.6 от ГПК.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 135/ 01.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 1714/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в обжалваните части.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
гр.Бургас, кв.“Ч. м.“, ул.“Ат.Б.“ №**, ет.1, да заплати на „Б. Д.“ АД, ЕИК
*********, гр.София, ул.“М.“ №19, разноски във въззивната инстанция в
размер на 2 560,26 (две хиляди петстотин и шестдесет 0.26) лв.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
гр.Бургас, кв.“Ч. м.“, ул.“Ат.Б.“ №**, ет.1, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд Бургас държавна такса в размер
на 702,28 (седемстотин и два 0.28) лв.
6
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7