Р
Е Ш Е Н И Е № 155
гр. С., 18.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ГРАД С., III състав,
в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при участието на
секретаря Мария Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
236 по описа на съда за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Т-С” ЕАД срещу С.А.Ж. установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично вземане в
размер на 3364,37 лв.- остатък от главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 01.2014 г. до м. 04. 2016 г., представляваща стойността на
недължимо предоставена топлоенергия- без правно основание, предвид липсата на
писмен договор, до топлоснабден имот- кафе-сладкарница, находящ се в гр. С.,
общ. Н., ул. „З.к.“ № 5, вх. А, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда- 25.11.2016 г., до окончателното
изплащане на задължението, което вземане е удостоверено в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 60 от 27.02.2017 г. по
ч.гр.д. № 664/2016 г. по описа на РС- гр. С..
Ищецът твърди, че между него и ответника не е
подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е
обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с
което се е обогатил неоснователно, до размер на обедняването. Сочи се, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на §
1, т. 43 ЗЕ, като в процесния период между страните са действали ОУ за продажба
на ТЕ за стопански нужди от „Т-С” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-033/08.07.2007
г. на ДКЕВР, в които са уредени и правилата за отчитане и начина на заплащане
на доставената топлинна енергия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не
е заплатил стойността й. Сочи, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди. Сочи, че съгласно действащите между страните общи условия
всеки собственик на топлоснабден имот, използващ го за стопански нужди е длъжен
да сключи писмен договор с продавача съгласно чл. 64 и 66 ОУ, като ответникът
не е предприел необходимите действия да сключи такъв. Същевременно до топлоснабдения
имот е била доставена топлинна енергия, като, предвид липсата на писмен договор
и доколкото стойността на топлинната енергия не е била заплатена, ответникът се
е обогатил неоснователно за сметка на дружеството ищец.
Признава, че ответникът е заплатил на ищеца
претендираните с исковата молба суми, представляващи главница и лихва, като са
останали непогасени разноските в заповедното и исковото производство за
юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка уточнява, че на 11.01.2017 г.
длъжникът по вече образуваното заповедно производство е сключил извънсъдебно
споразумение за разсрочено плащане на претендираните суми по издадената заповед
за изпълнение, като в т. 3 от споразумението е декларирал, че не е подал
възражение по чл. 414 ГПК. Сочи се, че при подписване на споразумението е
заплатена сумата в размер на 1440 лв., с която на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
погасена законовата лихва, претендираната от датата на депозиране на
заявлението в съда в размер на 53,32 лв., течаща до погасяване на главното
вземане, мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 576,06 лв.,
държавната такса в заповедното производство в размер на 93,16 лв. и главница в
размер на 715,46 лв. Твърди се, че, въпреки постигнатото споразумение,
длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, което от своя страна е обусловило
и предявяване на установителния иск от страна на кредитора, като към 05.12.2017
г. длъжникът е погасил изцяло остатъка от главницата. Тъй като с поведението си
длъжникът е станал причина за завеждане на делото, се претендира, че последния
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в
заповедното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските в исковото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139 ЗЕ сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Н.и.“ ООД, което дружество е изготвило изравнителните сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването, доколкото
сумите за процесния период- м. 01.2014 г. до м. 04. 2016 г., са начислявани от
„Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. В подкрепа на твърденията на ищеца, че
сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в
имота са били издадени и изравнителни сметки (индивидуални справки).
Ответникът, получил препис от исковата молба с
приложенията на 25.05.2018 г., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК – на
25.06.2018 г., е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва нито
ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС и извършеното дялово разпределение
на топлинна енергия, нито размера на месечните дължими суми така, както са
описани в приложените към исковата молба писмени доказателства. Не оспорва, че
сумите за топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба, нито че топломерът е преминал съответните метрологични проверки.
Твърди, че претендираните главница и лихва са били заплатени съобразно
подписаното между страните споразумение, което обстоятелство е признато и от
ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че е станал причина за образуване на
исковото производство, като в тази връзка сочи, че споразумението между него и
ищеца е било сключено още преди издаване на заповедта за изпълнение, като на
11.01.2017 г. е погасил частично задължението си. Твърди, че е получил
издадената заповед за изпълнение от 27.02.2017 г. на 06.03.2017 г., като
предвид неизпълнението от страна на кредитора на поетото със споразумението задължение
да не предприема повече действия по съдебно събиране на вземането си, е подал
възражение срещу заповедта. Твърди, че и към датата на подаване на исковата
молба е продължил стриктно да спазва задълженията си по сключеното
споразумение, като дори е заплатил на ответника и държавната такса в исковото
производство в размер на 67,28 лв., макар че счита, че не е станал причина за
образуване на делото, като вследствие на това получил уверението на ищеца, че в
РС- гр. С. е внесена молба за прекратяване на производството. С оглед на
изложеното счита, че не е станал причина за образуване на делото, респ. не
дължи заплащане на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.“
ЕАД („Н.и.“ ООД), не изпраща представител. С писмено изложение е застъпил
становище за извършено законосъобразно дялово разпределение след отчитане на
показанията уредите за дялово разпределение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
РС- гр. С., III
състав, е бил сезиран установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на иска с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва установяването на следните юридически факти
(материални предпоставки): 1. липса на друг ред за защита на твърдените права;
2. ответникът да е ползвал предоставената му топлинна енергия; 3. обогатяване на ответника за сметка на ищеца,
вследствие на потреблението; 4. обедняване на ищеца, вследствие доставката на
топлинна енергия; 5. общ факт, от който произтичат обогатяването и обедняването;
6. липса на основание за разместване на благата. За уважаването на иска с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е от значение не причинната връзка между
обогатяването и обедняването, а наличието на общ факт, или обща група от факти,
от които произтичат обедняването и обогатяването.
С доклада си по чл. 146, ал. 1 ГПК съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ответникът е собственик на топлоснабден имот- кафе-сладкарница, находящ се в
гр. С., общ. Н., ул. „З.к.“ № 5, вх. А, че ищецът е доставил до топлоснабдения
имот топлинна енергия за стопански нужди в претендираното от ищеца количество и
стойност, че между страните на 11.01.2017 г. е постигната извънсъдебна спогодба
за разсрочено плащане на задълженията, че ответникът е заплатил изцяло на
05.12.2017 г. претендираните от ищеца и удостоверени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 60 от 27.02.2017 г. по ч.гр.д. № 664/2016
г. по описа на РС- гр. С. главница, лихви и съдебни разноски в размер на 93,16
лв., представляващи държавна такса, както и че е погасил разноските в исковото
производство, представляващи заплатена от ищеца държавна такса в размер на
67,28 лв.
Основният спорен въпрос по настоящото дело се
съсредоточава по отношение на обстоятелството дали ищецът е доставял на
ответника топлинна енергия без основание. Ищецът претендира стойността на
недължимо предоставена топлоенергия, тъй като твърди, че е доставял
топлинна енергия на ответника за релевантния период на извъндоговорно основание,
доколкото между страните липсва договор в писмена форма, която според ищеца е
форма за действителност.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Посоченото е в пълна степен важимо и по
отношение на разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, на която се позовава
ищецът, твърдейки, че между него и ответника липсва основание за доставка на
топлинната енергия за стопански (небитови) нужди. Нещо повече, ищецът е
представил по делото и Договор № 182-415692/12.11.2009 г., при общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребителите в
гр. С. по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, сключен между него и ответника, по силата на
който ищецът се е задължил да продава на ответника топлинна енергия с
топлоносител гореща вода за топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „Н.“, ул. „З.к.“
№ 2- кафе-сладкарница, срещу което ответникът се е задължил да заплаща на ищеца
по еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ начин. Към договора са
представени и заявление от ответника, и нотариален акт за собственост на
топлоснабдения имот. Обстоятелството, че действителният адрес на топлоснабдения
имот е гр. С., ж.к. „Н.“, ул. „З.к.“ № 5, а не № 2, не води до извод, че между
страните не възникнало и действало валидно облигационно отношение, доколкото се
касае до допусната техническа грешка, видно от представено от ищеца
уведомително писмо от Столична община, Дирекция „Софийски кадастър“ №
ДСК-70-00-3429/09.10.2009 г., поради което и доколкото ответникът в нито един
момент не е твърдял, че сключеният между страните договор не поражда правни
последици, следва да се приеме, че грешката не би могла да се отрази на волята
на страните да бъде топлоснабден именно притежаваната от ответника кафе-сладкарница,
за която е даден и клиентски номер, който е останал непроменен, поради което
заплащането на стойността на топлинната енергия е дължимо на договорно, а не на
извъндоговорно основание.
Съобразявайки даденото тълкуване и доколкото
ответникът С.А.Ж. е собственик на топлоснабден имот- кафе-сладкарница, находящ
се в гр. С., общ. Н., ул. „З.к.“ № 5, вх. А, за който имот има сключен между
страните договор, то ищецът е доставил посоченото в исковата молба и в
заповедта за изпълнение количество топлинна енергия на валидно договорно
основание, респ. налице основание за разместване на благата, както и друг ред
за защита, с оглед което и предвид основния принцип в българския граждански
процес – диспозитивното начало, установителния иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД трябва да бъде изцяло отхвърлен.
Видно от издадената въз основа на заявление
вх. № 3078887/25.11.2016 г. по описа на СРС, препратено по компетентност на РС-
гр. С., Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 60 от
27.02.2017 г. по ч.гр.д. № 664/2016 г. по описа на РС- гр. С., ответникът е бил
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД главница в размер на 4079,83 лв. и лихва за
забава в размер на 578,06 лв., а същевременно искът е предявен единствено за
част от главницата и по-конкретно за сумата в размер на 3364,37 лв.,
представляваща част от непогасената главница, в който смисъл заповедта подлежи
на частично обезсилване. Това обаче е правомощие на съдията, издал заповедта за
изпълнение, което произтича както от посочената разпоредба, така и от даденото
в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК задължително тълкуване.
За пълнота следва да се посочи, че извършените
от ответника плащания не се явяват извършени без основание, на неосъществено
или отпаднало основание, доколкото между страните е съществувало и валидно действало
облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна
енергия, като обстоятелството, че ответникът е платил не се отразява на изхода
на настоящия правен спор. Извършеното плащане би могло да се третира като
признание за дължимостта на задължението, но и като признание на основанието,
на което то се претендира в настоящото производство, което е било въведено от
ищеца още с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
което съгласно т. 11 б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК очертава и предмета на доказване и в исковото
производство, като въвеждането на допълните основания е допустимо само при
условията първоначално обективно съединяване на искове. Съдът многократно е дал
на ищеца възможност да заяви дали основанието, на което претендира заплащането
на стойността на доставената топлинна енергия е именно неоснователно
обогатяване от страна на ответника, но въпреки това последният не е предприел
действия по предявяване при условията на евентуалност и на осъдителен иск с
основание, различно от посоченото в заповедта.
В този смисъл и доколкото за ищеца е налице друг
ред за защита, а именно искът за реално изпълнение на договорно задължение по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД тъй като е налице и основание за разместване на благата,
съдът намира, че по делото не са установена първата и последната материална
предпоставка от фактическия състав на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
поради което, както беше посочено, искът следва да бъде изцяло отхвърлен.
Предвид изхода на делото, ответникът не дължи
заплащането и на претендираните от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство. Нещо повече, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски, но такива не са поискани,
а и по делото няма доказателства да са били направени, по арг. от чл. 81 ГПК,
поради което съдът не дължи изрично произнасяне.
Така мотивиран, Районен съд- гр. С.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
предявен от „Т-С” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Я.” № 23Б, срещу С.А.Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
за признаване за установено, че ищецът е носител на парично вземане в размер на
3364,37 (три хиляди триста шестдесет и
четири лева и 37 ст.) лева- остатък от главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 01.2014 г. до м. 04. 2016 г., представляваща
стойността на недължимо предоставена топлоенергия- без правно основание,
предвид липсата на писмен договор, до топлоснабден имот- кафе-сладкарница,
находящ се в гр. С., общ. Н., ул. „З.к.“ № 5, вх. А, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда- 25.11.2016
г., до окончателното изплащане на задължението, което вземане е удостоверено в
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 60 от
27.02.2017 г. по ч.гр.д. № 664/2016 г. по описа на РС- гр. С..
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД
(„Н.и.” ООД).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд-С. в 2-седмичен срок,
считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: