Р E Ш Е Н И Е
град София, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение - брачни състави, II-ри въззивен брачен
състав,
в открито съдебно заседание на четвърти февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 693 по описа за
2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение №
266140 от 05.11.2019 г., постановено по гр. дело №
15673 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 83-ти състав, е издал, на основание основание чл.
15, ал. 2 ЗЗДН, заповед за защита срещу З.С.П., ЕГН **********. Задължил
е З.С.П., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на А.С.С., ЕГН **********. Предупредил е З.С.П., че при
неизпълнение на заповедта, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Наложил
е на З.С.П., на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, глоба в размер на 200.00 лева,
платима в полза на държавния бюджет. Осъдил е З.С.П. да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25.00 лева. Осъдил е З.С.П. да заплати на А.С.С. сумата
от 400.00 лева - разноски по делото. Оставил е без уважение искането на З.С.П. за присъждане на
разноски.
Ответникът по
молбата З.С.П. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от Решението и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 5197881 от 26.11.2019 г. по описа на СРС. В жалбата са
наведени оплаквания за неправилност на съдебния акт, като се поддържа, че от
първата инстанция неправилно е кредитирана декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Същата не съдържала индивидуализиращите белези на актовете за домашно насилие,
твърдени с молбата за защита. Кредитирането й било извършено в нарушение на чл.
13, ал. 3 ЗЗДН. Излагат се доводи, че изводите на съда за осъществено
психическо насилие спрямо молителката били необосновани, тъй като не се
подкрепяли от свидетелските показания по делото. Съобразно с изложеното моли
въззивния съд да отмени изцяло обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Молителката А.С.С. ( въззиваема страна в
настоящото производство ), чрез пълномощник – адвокат З.З., е взела становище
по така депозираната въззивна жалба, с което е оспорила същата изцяло като
неоснователна по изложените с жалбата оплаквания за неправилност на съдебния
акт. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба
е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от легитимирана
за това страна в първоинстанционното производство при наличие на правен
интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и
допустим и подлежи на въззивно
обжалване по чл. 258 ГПК, във връзка с чл. 17 ЗЗДН.
Софийският
градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
доказателствата по делото в двете съдебни инстанции и обсъди доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При
постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за
изцяло доказани твърдените с молбата за защита актове на домашно насилие. Опора на този извод на първата инстанция е представената
от А.С.С. декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. За да кредитира същата съдът е
намерил, че декларацията съдържа всички индивидуализиращи белези на
актовете на домашно насилие, посочени от молителката в молбата от 19.03.2019
г., като е взел предвид периода от 01.03.2019 г. до 03.03.2019 г.
Първоинстанционният
съд е изложил мотиви, че ответникът З.С.П. през посочения период е извършил
спрямо молителката А.С. психическо насилие, макар и изслушаните по делото
свидетели да не установявали това. Съдът е кредитирал показанията на св. И.В.,
която установила, че й било известно ответникът П. да е притеснявал молителката
дори и през късните часове на нощта. На свидетеля М.пък било известно, че
отношенията на страните са влошени.
В представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката А.С. е декларирала следните актове
на домашно насилие: на 01.03.2019 г. - в петък, детето на страните (Н.З.П.,
роден на *** г. - видно от удостоверение за раждане на л. 11 от първ. дело),
било в търговски център “Сердика”. Детето било разстроено и плачело.
Молителката се обадила на ответника и му казала, че ще отидат с баща си да
вземат багаж, защото детето имало само раницата с учебниците си. Ответникът
отговорил, според изложеното в декларацията, че ги чака с бухалката и изпаднал
в истерия. Цялата вечер молителката получавала известия на мобилния й телефон,
в които З.П. й пишел, че ще съжалява и до 72 часа ще е мъртва. В събота
сутринта на 02.03.2019 г. А.С. подала жалба в полицията, защото я било страх,
че ответникът ще изпълни заплахите си. През целия ден на 02.03.2019 г. З.П. й
звънял непрекъснато по телефона. Декларирано е, на следващо място, че в неделя
на 03.03.2019 г. – след обяд, А.С. поканила приятелки на гости. Синът на
страните бил там и през 15 минути говорел с баща му по телефона. Към 2000
часа помолил да слезе пред входа на блока, тъй като баща му го чакал долу и
носел телефон. Малко по – късно А. получила смс –и от детето, че повече нямало
да позволява да го настройва срещу баща му. Една от приятелките на молителката
останала да преспи при нея. Всички легнали да спят. Детето започнало да вика
майка си и да се облича, като казало, че баща му идва да го вземе. Молителката
се противопоставила и започнала да се кара с ответника по телефона. Ответникът
започнал да хвърля сняг и други предмети по прозорците на апартамента, който се
намирал на първия етаж. През това време детето крещяло, че иска да слезе при
ответника. Молителката го пуснала и извикала полиция. Патрулът дошъл, но З.П.
вече си бил тръгнал .
Между страните в
производството не е спорно, че попадат в кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН, като
бивши фактичски съжители.
В първата
инстанция е прието като писмено доказателство по делото Писмо УРИ № 228000 –
7975/2019 г. по описа на 04 РУ – СДВР, ведно с извършена справка, от което е
видно, че молителката А.С. е подала два заявителски материала, които излизат
извън релевантния в производството период. Единият заявителски материал бил от
дата 23.02.2019 г. , а вторият - от
19.01.2019 г.
В
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства,
чрез разпит на свидетелите – И.И.В.(сочена от молителката) и св. С.Б.М.(сочен от ответника).
Свидетелката В.е заявила, че познава ответника задочно. Сочила е, че молителката
А., която й била приятелка, й споделяла, че З.П. я тормозел по телефона,
причаквал я пред къщи. В началото на м. март 2019 г. била на гости при нея в
апартамент на ул.”Пиротска”, като там било и детето на страните Н.. В този
апартамент молителката живеела под наем. Детето излязло да се види със З..
После той започнал да хвърля по прозорците. Уточнила е, че всъщност не са
видяли ответникът да хвърля, “само чували“. Св. В.не помнела А. да е говорила с
някого по телефона преди да слезе долу пред блока, за да говори с полицаите. Тя
не си спомняла по прозорците да е имало яйца. Вторият свидетел, който е съсед
на страните в жилището, което А. била напуснала, установил, че тя все още имала
ключ от него и идвала понякога. Детето живеело с бащата. Търсело контакт с
майка си, като на няколко пъти св. М.го бил виждал да плаче понеже майка му не
искала да го види и затова ответникът се опитвал да направи връзка с молителката,
за да се види детето с майка си. На св. М.не му било известно З. да е хвърлял
яйца по прозорците на А.С..
Други допустими и относими доказателства, въз основа на които съдът да
гради изводите си, не са ангажирани в двете съдебни инстанции.
Въззивният съд, след обсъждане на подробно установената писмена и гласна доказателствена
съвкупност по делото, намира, че въззивната
жалба е основателна.
Следва да се обоснове на първо място, че домашно
насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: на първо място – осъществен
от съответното лице - ответник по
молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите,
описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в
производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на
извършване, и на второ място – наличие между двете лица на правна,
фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. Соченият с
молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) –
по време, място, начин на извършване и авторство. В процесния случай, между
страните не е спорна активната и пасивна процесуална легитимация, очертана от чл. 3 ЗЗДН.
Основателни са
оплакванията, изложени във въззивната жалба, че изводите на първата инстанция
за осъществени от ответника спрямо молителката актове на домашно наасилие на
процесните дати, не намират опора в доказателствения материал по делото.
Действително в производствата по ЗЗДН законодателят е създал изключителното улеснение на
лицата, които твърдят да са пострадали от домашно насилие, като съгласно чл.
13, ал. 3 ЗЗДН единствено приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН би могла
да бъде основание за издаване на заповед за защита. За да бъде годно
доказателство обаче декларацията трябва да съдържа всички индивидуализиращи
признаци на твърдените актове на насилие, както са посочени в молбата за
защита. В конкретния случай, така представената от въззиваемата - молителка в
първата инстанция декларация не съдържа всички индивидуализиращи белези на
твърдените актове на домашно насилие, за които е изложила да са осъществени
от въззивника на 01.03.2019 г.; 02.03.2019 г. и на 03.03.2019
г.. В декларацията, чието съдържание е подробно описано по – горе, не са посочени конкретно нито мястото, нито часа,
като дори неясноти са налице и относно това в какво точно се е изразило
домашното насилие (начинът и средствата). Следователно, налага се
изводът, че декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е кредитирана неправилно от Софийския районен съд в
нарушение на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Тази декларация не е годно доказателствено
средство върху което съдът да гради доказателствените си изводи.
От друга страна,
когато освен декларацията по делото са налице и други
доказателства, последните могат само да кореспондират изцяло с представената
декларация, да я допълват и от тях да се установяват факти и обстоятелства
последващи или предхождащи извършените от ответника актове на домашно насилие. От събраните гласни доказателствени средства в
хода на съдебното дирене пред първата инстанция не само, че не се установява по
еднопосочен и категоричен начин, че на процесните дати са извършени от
въззивника - ответник действия, съставляващи домашно насилие спрямо
въззиваемата - молителка, но напротив – твърденията на последната не се
подкрепят дори от показанията на св. И.В.. Тези показания са неясни,
противоречиви и косвени, поради което са и негодни да установят фактите, за
които са допуснати.
Съобразно тези мотиви, въззивният съд намира, че описаните действия в молбата за защита,
които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН не са установени
пълно и главно от въззиваемата - молителка А.С.. Твърдените актове на домашно насилие за периода
01.03.2019 г. – 03.03.2019 г. са останали недоказани по време, място,
начин на извършване и авторство, а за съда
недоказаният факт е неосъществил се факт - аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Поради несъвпадане на изводите на първата инстнация
и на въззивната инстанция, обжалваното
решение, с което е издадена заповед за защита по ЗЗДН в полза на А.С.С.
срещу въззивника З.С.П. с наложената защитна мярка, вкл. относно
предупреждението за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, наложената глоба и
присъдените разноски, е неправилно и
следва да се отмени изцяло, а молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без
уважение.
По разноските.
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна А.С.С.
дължи държавна такса за въззивната жалба в размер на 12.50 лева, по сметка на
Софийски градски съд, както и за молбата й за защита по ЗЗДН в размер на 25.00
лева - арг. от чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Въззивникът - ответник З.П. е претендирал
присъждане на разноски по делото. Относно разноските в първоинстанционното
производство следва да се има предвид, че защитата на ответника е осъществявана
от адвокат В.П.К.безплатно – на основание чл. 38 ЗАдв. (видно от представения на л. 48 от първ. дело
договор за правна защита и съдействие – предвид липсата на трудов доход и
затруднено материално положение). В такъв случай разноските за първата инстанция следва да бъдат присъдени
в полза на адвокат В.П.К.- по реда на чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т.
2 ЗАдв. в минимален размер по чл. 7, ал.
1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в
редакция ДВ, брой 7 от 22.01.2019 г.), който размер възлиза на сумата от 300.00 лева.
Въпреки изхода
на въззивното дело, въззивникът няма право на разноски за въззивното
производство, защото не е сторил такива.
Предвид изхода на делото на въззиваемата страна –
молител А.С.С. не се следват разноски за първата инстанция и за въззивната инстанция.
Така мотивиран, на
основание чл. 17
ал. 5, предл. 2 ЗЗДН, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 266140 от 05.11.2019 г., постановено по гр. дело № 15673 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 83-ти състав, включително и в частите му относно държавната такса и разноските, като
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 8000158 от
19.03.2019 г., подадена от А.С.С., ЕГН **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу З.С.П., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА в полза на А.С.С., с която на ответника да
бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА
А.С.С., ЕГН **********,
да заплати, по сметка на Софийския градски съд, държавна такса в общ размер на
сумата от 37.50 лева (тридесет и седем лева и петдесет стотинки), от които: 12.50 лева държавна такса по въззивната
жалба и 25.00 лева държавна такса по молбата за защита.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., А.С.С., ЕГН **********, да заплати на адвокат В.П.К.–
член на Адвокатска колегия – Благоевград, с личен номер ********, възнаграждение
за осъществена безплатна правна защита на ответника З.С.П. в производството
пред първата инстанция, в размер на 300.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на З.С.П. за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на А.С.С. за
присъждане на разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.