Р Е
Ш Е Н
И Е
№
202
гр.
Перник, 10.06.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 08.05.2019 г., ІІІ-ти въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00219 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от С. Д. против решение № 75/05.02.2019 г. по гр.д. №
6420/2018 г. на РС – Перник, с което по предявените от „Топлофикация Перник“ АД
срещу С. Д. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че
ответникът дължи: 1) сумата 1586,08 лв. –стойност на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г.; 2) сумата 202,54 лв. – законна лихва за
забава за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК – 05.06.2018г. до окончателното й изплащане.
В
жалбата се релевират съображения за неправилност и необоснованост на решението.
Счита, че от представените по делото писмени доказателства не се установява по
несъмнен начин качеството на клиент на топлинна енергия на ответника за
процесния имот и процесния период. Алтернативно на това е следвало да се
предположи разделност на задълженията по отношения на тримата наследници, както
следва: 4/6 ид.ч. за С. Д. и по 1/6 ид.ч. за Р. и А. Д.. Освен това оспорените
документи касаят административен адрес на недвижим имот, находящ в ***,
различен от процесния и при положение, че в отговора на исковата молба
ответникът е оспорил да е собственик и/или ползвател на процесния имот, находящ
в ***. Не е доказано, че ищецът е извършил реално отчитане на доставената ТЕ
без измервателни уреди, вкл. и по отношение на абонатната станция. По делото не
са представени т.нар. Специални условия, както и не са представени месечни
индивидуалните сметки за използваната топлинна енергия, различни от месечните
квитанции и фактури, предвид обстоятелството, че отчитането и разпределението
на ТЕ в имота се извършва без индивидуални разпределителни уреди на база заявен
от клиента отопляем обем, а техническата и счетоводната експертизи са работили
по непредставени по делото документи. Вещото лице по техническата експертиза е
заявило, че не може да каже категорично дали договор № 91/2012г. между ищеца и
СЕС е действал през процесния период; не се е запознал със съдържанието на
Специалните условия и никъде не е видял максимална цена на ТЕ 75 лева за МВтч.,
заложена в договора и не са му представяни месечни индивидуалните сметки. По
изложените съображения жалбоподателят иска
отмяна на решението изцяло включително
и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество от
въззивната инстанция с отхвърляне на исковете изцяло и присъждане на
направените пред двете инстанции разноски. Алтернативно, ако въззивният съд
приеме, че е налице валидна облигационна връзка между страните по делото за
доставка на ТЕ за имот в *** и за процесния период, се иска частична отмяна на решението и решаване на спора по
същество от въззивната инстанция с уважаване на исковете за 4/6 части по
отношение на ответника.
Въззиваемият
излага съображения за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
Относно възраженията във
възивната жалба дали и какво количество топлинна енергия ищецът е доставял
следва да се отбележи, че от заключението на съдебно-техническата експертиза
/СТЕ/ по първоинстанционното дело, което настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК,
се установява, че за процесния период в процесния имот са били налични отоплителни тела в помещенията хол,
спалня, детска стая, кухня и баня, свързани към сградната отоплителна
инсталация. Ефективният отопляем обем, определен съобразно обема на
помещенията, е бил измерен и отразен в индивидуална справка, потвърдена с
подпис на представител на процесния имот, както и с подпис на домоуправителя на
СЕС. Към ефективния отопляем обем е бил включен и обема на
кухненски бокс,
като за процесния период ищецът
не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части. Ищцовото дружество е разпределяло нетната топлоенергия
с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която е идентична общо
по отчетни периоди с отразената в индивидуалните изравнителни сметки.
Изчиследните технологични разходи на АС са за сметка на ищцовото дружество и са
изчислени вярно от ищеца, съгласно т. 4. 1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Начислените суми върху разпределената топлоенергия са
в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за
гр. Перник и са съобразени с пределните цени, фиксирани в договора между ищеца
и СЕС.
Имотът е свързан към СИ за БГВ и е с монтиран и
узаконен водомер за топла вода. За процесния период е разпределяна ежемесечно топлинна енергия и
количества БГВ съобразно прогнозни начисления, като след отчетните периоди е
извършвано изравняване на прогнозните начисления. Уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната
станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е
да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за
достоверни. Извършен е редовен отчет на показанията на топломера в
абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна
енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС. Съобразявайки констатираните стойности на доставената
топлинна енергия и дяловото разпределение на енергия (т. е. топлинна енергия за отопление в имота, топлинна
енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за топла вода) след
приспадане на изравнителни сметки и корекции, СТЕ дава заключение, че за процесния
период потребената топлинната енергия в
процесния имот е общо в
размер на 1586,08 лв. и е в съответствие с действащите за процесния период цени
на топлоенергията. Предвид
изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по несъмнен начин,
че до процесния
имот реално е доставена топлинна енергия, поради
което оплакването на жалбоподателя, че не се доказва количеството на
доставената ТЕ е неоснователно.
Първоинстанционният съд е обсъдил
обстойно заключението на съдебно-техническата експертиза, която не е задължена
да прави заключението единствено по приложените по делото документи, а може и
въз основа на такива, които не са представени по делото – справка и проверки в
счетоводството и ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако
при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение
по делото, но по които не му е била поставена задача, като в последния случай
вещото лице е длъжно само да ги посочи в заключението си. Ето защо,
неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че изводите на
първоинстанционния съд били основани единствено на доказателствата на ищеца и
липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност,
както и че съдът е основал изводите си на заключението на съдебно-техническата
експертиза, дадено въз основана по документи, които не са представени по
делото.
Относно оплакванията, че не следва да се кредитира
заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като за да изчисли
потребената топлинна енергия в имота не се е запознал със съдържанието
на Специалните условия и никъде не е видял максимална цена на ТЕ 75 лева за
МВтч., заложена в договора и не са му представяни месечни индивидуалните сметки, въззивният съд приема същите за неоснователни. Съдът намира, че са изпълнени условията, залегнали в
представените от ответника Специални условия на предлаганата от ищеца услуга
"Доставка и разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост без индивидуални измервателни уреди", доколкото, с прилагането
на специалните условия не се създава нова договорна връзка между страните, а се
преуреждат условията, относно начина
на изчисление на доставената топлоенергия. Съдебно-техническата експертиза е обсъдила тези обстоятелства, посочвайки начина на изчисление,
а именно: на база ефективен отопляем обем. Освен това действащата нормативна уредба дава достатъчна
възможност на потребителя, който не е доволен от изчисленията по предвидената
от законодателя
или в договора формула за
установяване на доставка и разпределение на топлинна енергия, да
поиска изчисляване съобразно действителни показание като направи за това
съответните разходи.
Съдебно-икономическата експертиза
/СИЕ/ по първоинстанционното дело, което настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК
е установила, че общият размер на доставената и потребена топлоенергия за
процесния период възлиза на 1586,08 лв. -
главница, формиран от сбора на сумите дължими за потребената ТЕ за отопление,
за БГВ, след приспадане на корекции. Размерът на законната лихва върху тази
сума от датата на падежа на всяко от задълженията е 202,54 лв. СИЕ е изготвена въз основа на
вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото дружество. По делото са
събрани доказателства – писмени доказателства и заключения на вещи лица, въз
основа на които следва извод, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните
книги са достоверни, в т.ч., че стойността на доставената в имота топлинна
енергия е в размерите, посочени в данъчните фактури. Изпълнението на това
задължение на дружеството-ищец, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и
осчетоводеното от него количество и стойност топлоенергия, налага извода на въззивния съд, че по делото е доказано по несъмнен начин, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в процесния имот за процесния
период.
Пред първата и въззивната инстанция между страните се спори за
наличието на облигационно правоотношение, което да ги обвързва през процесния
период. За да бъде задължено лице за заплащане
цената на доставена и потребена през исковия период топлинна енергия в
процесния имот ответникът С. Д. трябва да има качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, т.е. собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имота.
Представените по делото
декларация по чл. 14 от ЗМДТ и нотариален акт № 184, том I, дело № 339 от
15.03.1990 г. установяват, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот – арг. от чл. 14, ал. 1 ЗМДТ и чл. 587, вр. чл. чл. 179, ал. 1 ГПК. Идентичността на имота по нот.
акт и този по исковата молба се установява от подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ от ответника за процесния имот, видно от която същият е
декларирал имота, описан в исковата молба, като е посочил, че притежава
документ за собственост и е посочил нот. акт № 184, том I, дело № 339 от
15.03.1990 г., поради което възражението на жалбоподателя-ответник в обратен
смисъл е неоснователно. Същевременно не е доказано от ищеца, че ответникът С. Д. през процесния период е бил собственик на целия
топлоснабден имот. От съвкупната преценка на
горецитираните декларация по чл. 14 от ЗМДТ, нот. акт № 184, том I, дело № 339 от 15.03.1990 г., както и
удостоверение за наследници въззивният
съд прави
извод, че процесното жилище е закупено през време на брака на ответника с В.Д.,
т.е. е било съпружеска имуществена общност – чл. 19 СК-1985г., като след нейната
смърт на *** съпружеската имуществена общност е прекратена на осн. чл. 26 СК-1985г. и разпределена между ответника – 4/6 ид.ч. (1/2 на осн. чл. 27 СК-1985г. + 1/3 ид.ч. на осн. чл. 9, ал. 1 ЗН), а останалите 2/6 ид.ч. са общо на
техните две дъщери, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН. След като въззивникът- ответник е собственик само на 4/6 ид. ч. от топлоснабдения имот, той дължи само 4/6 от стойността на потребената в жилището топлинна
енергия, или сума в размер на 1057,38 лева.
Доколкото по делото е установена дължимостта на
главното вземане, като липсват изложени доводи от страна на жалбоподателя относно обезщетението за забава, въззивният съд приема, че акцесорната
претенция е установена по основание за процесния
период. По изложените мотиви за главницата,
ответникът е задължен само за 4/6 от търсената мораторна лихва от 202,54лв., т.е. само за сумата от 135,03 лева.
За разликата до предявените размери
исковете за главница и мораторни лихви са неоснователни.
С оглед
частичното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за главница е уважен за
разликата над 1057,38 лв. до приетата от РС като дължима сума от 1586,08 лева,
и в частта, с която искът за лихви е уважен за разликата над 135,03 лв. до приетата
от РС като дължима сума от 202,54 лв., като вместо него се постанови решение за
отхвърляне на исковете в посочените части – за сумата от 528,70 лв. – главница и за сумата от 67,51 лв. – лихви. В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба следва да
бъде частично уважена.
По разноските
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да
се отмени и в частта, с която са присъдени на ищеца разноски в
първонистанционното производство /претендираните и доказани от последния
разноски в заповедното и исковото производство са общо 533.44 лв./, а именно – за сумата от 177,82 лв.,
съставляваща разликата между дължимите на основание чл.78, ал.1 от ГПК
съобразно уважената част от исковете разноски в размер на 355,62 лв. и
присъдените с първоинстанционното решение 533.44 лв. разноски.
С оглед изхода на спора, следва на ответника да се
присъдят разноски в първонистанционното производство на основание чл.78, ал.3
от ГПК /претендираните и доказани от последния разноски в заповедното и
исковото производство са общо 400 лв./, а именно –сумата от 133,33 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете – 596,21 и целия предявен размер – 1788,62.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски по
въззивното производство общо 35,77 лв. – заплатена такса по въззивната жалба,
които с оглед резултата от обжалването му се дължат от въззиваемия в съотношение
596,21/1788,62 (уважената част на въззивната жалба и целия обжалваем интерес),
или 11,92 лв. В представения договор за правна защита по въззивното дело е
посочено, че на жалбоподателя е оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38,
ал. 2 ЗА, с оглед на което при направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя на 355,20 лв.,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1/2004 г., което му се дължи от
въззиваемия в съотношение 596,21/1788,62 (уважената част на въззивната жалба и
целия обжалваем интерес), т.е. 118,40 лв.
Въззиваемото търговско дружество претендира
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на
делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определя на 150 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37,
ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, които с оглед резултата от обжалването му се дължат от
жалбоподателя в съотношение 1192,41/1788,62 (отхвърлената част на въззивната
жалба и целия обжалваем интерес), или 100 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 75/05.02.2019 г. по гр.д. № 06420/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта с
която по предявените по реда на чл. 415, ал.
1, вр. чл. 410 ГПК искове е признато за установено, че С.А. Д., ЕГН **********
***, дължи на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ Република, сумата над 1057,38 лв. до 1586,08 лв. -стойност
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в *** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2018 г. до окончателно изплащане
на задължението; сумата над 135,03 лв. до 202,54 лв. - законна лихва за забава
за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., както и в частта, в която С.А. Д.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********
разноски за заповедното и исковото производство - над сумата от 355,62 лв. до 533,44
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове от
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино ТЕЦ Република
срещу С.А. Д., ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца разликата над сумата от 1057,38 лв. до 1586,08 лв. -стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в *** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2018 г. до окончателно изплащане
на задължението; разликата над сумата от 135,03 лв. до 202,54 лв. - законна
лихва за забава за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., за които суми по
ч.гр. дело № 03845/2018 г. по описа на РС - Перник е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА “Топлофикация
- Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република да заплати
на С.А. Д., ЕГН ********** ***, сумата 133,33 лв. – разноски по
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 75/05.02.2019 г. по гр.д. № 06420/2018
г. по описа на Районен съд – Перник, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА “Топлофикация
- Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, да заплати
на С.А. Д., ЕГН ********** ***, сумата 11,92 лв. – разноски по въззивното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр.
Перник, ТЕЦ Република, да заплати на адв. А.А. ***, сл. адрес: ***, сумата 118,40
лева – адв. възнаграждение по въззивното производство.
ОСЪЖДА
С.А. Д., ЕГН ********** ***, да заплати на
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
Република, сумата 100 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.