№ 226
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина Стоева
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20211100111641 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен от С. С. С. против „А. С и С” ООД, гр.
София осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от
69 241.50лв., представляваща платени вноски по договор за кредит за периода
01.12.2017г.-22.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
Твърденията на ищеца са, че заедно с бившата си съпруга С.П.А. били
съдружници в ответното дружество при равни дялове по 50% от капитала. На
26.03.2008г. дружеството закупило недвижим имот в гр.София, кв. Драгалевци,
ул******* ап. 13, за което съставен НА № 155, том ІІІ, рег. № 4939, дело № 497/2008г.
на нотариус, с район на действие СРС. Преди сключване на сделката с протокол от
18.03.2008г. на общо събрание на дружеството било взето решение имотът да бъде
закупен на цена от 157 998лв., от които 37 552лв. да се заплатят на продавача „К.К.”
ООД преди нотариалното изповядване, а остатъкът от 120 446лв. със средства от
банков кредит. На 25.03.2008г. бил сключен договор за кредит с „ОББ” АД, по силата
на който била предоставена сумата 175 550 евро, от които 61 597.80 евро
предназначени за заплащането на покупната цена за имота, преведени на продавача, и
111 078 евро, предназначена за извършването на СМР и довършителни дейности по
имота, който към този момент бил изграден на груб строеж. Кредитополучател бил
ищецът, който поел задължението да погасява предоставените кредитни средства
съгласно условията на договора. За неговото обезпечение била учредена договорна
ипотека в полза на банката върху имота. Твърди да е изпълнявал задълженията по
договора за кредит, като за периода 22.08.2016г.-22.06.2021г. заплатил с лични
1
средства погасителни вноски в полза на банката в общ размер на 95 741.50лв.
Поддържа, че с така платеното е настъпило имуществено разместване без основание,
при което собственото му имущество е намаляло за сметка имуществото на ответното
дружество, което е спестило разходите за покупната цена и ремонта на имота. Сочи, че
по предходно предявен частичен иск с влязло в сила съдебно решение ответното
дружество било осъдено да му заплати сумата от 100 000лв. на основание чл. 59 ЗЗД, с
която неоснователно се е обогатило в резултат на незаплатени месечни вноски по
договора за кредит от 25.03.2008г. за периода 01.11.2012г.- 30.11.2017г. Настоящият
иск обхваща следващ период.
Ответникът изразява становище за неоснователност на иска. Навежда
възражение за погасяване по давност на предявеното вземане. Твърди, че за въведения
с исковата молба период ищецът е правил вноски в погашение на кредита, но не само с
лични средства, а и с такива осигурявани от С.А. и нейния брат.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не е спорно, че ищецът и неговата бивша съпруга С.П.А.
са били съдружници в „А. С и С“ ООД при равни дружествени дялове по 50% от
капитала. На проведено на 18.03.2008г. общо събрание съдружниците взели решение
дружеството да закупи недвижим имот-апартамент № 13 в гр.София, кв.Драгалевци,
ул*******, със застроена площ от 138.94 кв.м., срещу цена от 157 998лв., от която
37 552лв. платими на продавача „К.К.“ ООД преди нотариалното изповядване на
сделката, а остатъкът от 120 446лв. със средства от кредит, посредством превод по
сметка на продавача. Съгласно т.2 от съставения протокол № 2 е взето решение след
придобИ.е правото на собственост дружеството да учреди ипотека върху имота в
полза на „ОББ“ АД за обезпечаване връщане на кредитната сума от 175 500 евро,
съгласно сключения между съдружника С. С. и банката договор за банков кредит, а с
т.3 възложено на управителя на дружеството С. С.а да предприеме необходимите
действия за нотариалното изповядване на сделката.
На 25.03.2008г. между „ОББ“ АД и С. С., като кредитополучател и в качеството
на физическо лице, е сключен договор за кредит за сумата 175 500 евро, предназначена
за закупуване и ремонт на посочения имот, който ще бъде придобит в собственост от
дружеството и което ще учреди в полза на банката ипотека върху имота. Предвидено е
средствата за покупна цена да се преведат по сметка на продавача, а за ремонт по
сметка на кредитополучателя.
С договор за покупко-продажба от 26.03.2008г., обективиран в НА № 155, том
III, рег.№ 4939, дело № 497/2008г. на нотариус с район на действие СРС, „А. С и С“
ООД придобило от „К.К.“ ООД недвижимия имот за сумата 131 665лв., от която
31 293.33лв. платени от купувача при подписването на предварителния договор, а
останалата част в размер на 100 371.67лв. със средства, придобити от кредит отпуснат
на трето лице, посредством банков превод по сметка на продавача. С друг НА № 157,
том III, рег.№ 4947, дело № 499/2008г. върху имота е учредена ипотека в обезпечение
на кредита в полза на „ОББ“ АД.
Според предвиденото в договора за кредит погасяването му е разсрочено на 264
месечни анюитетни вноски, считано от 20.08.2008г., с краен срок 20.03.2030г. В тази
връзка не е спорно, че като кредитополучател ищецът е изпълнявал това задължение
чрез плащане на вноските с лични средства, последната на 22.06.2021г., когато
кредитът е бил изцяло предсрочно погасен.
2
Между страните е водено предходно исково производство по предявен от ищеца
срещу дружеството осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на
сумата 100 000лв., частично от 250 441.83лв., с която неоснователно се е обогатило в
резултат на незаплатените месечни анюитетни вноски по договора за кредит за
периода 01.11.2012г.-30.11.2017г. Искът е отхвърлен с Решение 4056/05.06.2019г. по
гр.д.№ 15597/2017г. на СГС, потвърдено с Решение № 1306/22.06.2020г. по в.гр.д.№
4339/2019г. на САС, но последното е допуснато до касационно обжалване с
Определение № 120/19.02.2021г. и отменено с Решение № 60148/13.07.2021г. по гр.д.№
3684/2020г. на ВКС, III г.о. с присъждане в полза на ищеца заявената сума от
100 000лв. на посоченото правно основание.
С решението, постановено по чл.290 ГПК, ВКС е дал отговор на поставените
материалноправни въпроси в смисъл, че извън законоустановените по чл.124 ТЗ или
уговорените в дружествения договор задължения, за съдружника в ООД не съществува
задължение да осигурява други парични средства за развитие на търговската дейност
на дружеството. Възникналите въпроси относно последиците при отпуснат кредит на
едно лице-съдружник, със средствата от който е придобит имот в полза на
дружеството, което е ипотекарен длъжник за вземанията по кредита, се разрешават
съобразно общите правила на неоснователното обогатяване. Началният момент на това
обогатяване е в деня на получаване на съответната престация, когато се е осъществено
преминаването на благата, и от този момент започва да тече погасителната давност.
При разрешаването на спора приел, че в дружествения договор не е било
уговорено задължение за съдружника С. С. да осигурява парични средства за развИ.е
търговската дейност на „А. С и С” ООД, поради което задължението му да оказва
съдействие за осъществяване дейността на дружеството има организационен, а не
имуществен характер, поради което само по себе си не може да бъде основание за
разместване на имуществени права. Такова основание не представлява и решението на
общото събрание по протокол № 2 от 18.03.2008г. за закупуване на недвижимия имот,
тъй като то е задължително за съдружниците, но не и за третите лица, които да бъдат
задължени да получат и изплащат кредит от банка, изразходвайки по този начин
собствени средства за закупуване на имот в полза на дружеството.
Съгласно т.2 от ТР № 3/22.04.2019г. по търк.д.№ 3/2016г., ОСГТК на ВКС,
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите е разяснено,
че въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и
неделимо, както при предявен иск за част от вземането, така и при последващия иск за
разликата до пълния му размер, произтичащо от същото право. Затова формираната
сила на пресъдено на решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Не се преклудират правопогасяващите възражения за останалата част от вземането, тъй
като е възможно за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск,
вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.
Така с влязлото в сила съдебно решение по частичния иск, с оглед разпоредбата
на чл.298 ГПК, страните са обвързани от формираната сила на пресъдено нещо по
отношение правопораждащите неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД факти,
3
поради което съдът не дължи произнасяне по наведените от ответната страна доводи,
че дружеството е имало само качеството на ипотекарен длъжник, но не е поемало
задължение да заплаща вноските по кредита, а плащането им от ищеца е било
осъществено доброволно и без валидно основание за дружеството да ги възстанови.
Предмет на настоящия иск на същото правно основание е сумата 69 241.50лв.,
представляваща последващите вноски по договора за кредит за периода от 01.12.2017г.
до предсрочното му погасяване на 22.06.2021г.
По делото са приети като доказателства извлечения от банкова сметка, от които
се установява извършени от ищеца плащания в погашение на кредита за периода за
периода м.09.2016г.-м.09.2021г. /стр.53-98/.
Съгласно приетото заключение на вещо лице по ССч.Е общият размер на
заплатените от ищеца в полза на „ОББ“ АД вноски за периода 22.08.2016г.-
22.06.2021г. е в общ размер на 95 735.55лв. Тъй като експертизата включва и
предходен период, който не е предмет на иска, за процесния 01.12.2017г.-22.06.2021г.
платеното възлиза 69 241.50лв.
В допълнение към заключението вещото лице е посочило, че вноските до
07.04.2021г. са направени от ищеца, а последната вноска от 22.06.2021г. е направена от
И.С. В тази връзка по делото е прието удостоверение от ОББ“ изх.№ ИД-
24475/20.10.2022г., видно от което при извършеното на 22.06.2021г. плащане в полза
на банката на сумата от 1575лв. е допусната техническа грешка в името на вносителя,
като вместо С. С. за вносител е посочен И.С.И.ов. По данни на банката положеният
върху вносната бележка подпис съвпада с подписа на личната карта и на въпросника за
идентификация на С. С.. Предвид това съдът приема, че и тази сума е платена от
ищеца.
Твърденията на ответната страна плащания в погашение на кредита да са били
правени и от другия съдружник С.А., както и от нейния брат не са подкрепени с
доказателства. Представените в тази връзка 2бр. вносни бележки за внасяне от С. С.а
/след развода А./ по банковата сметка на ищеца на сумата 3200лв. /по 1600лв./, които
са били предназначени за ипотечния кредит, са осъществени на дати съответно
19.05.2016г. и 24.06.2016г., т.е. за период прехождащ исковия и обхванат от влязлото в
сила съдебно решение. Заявеното в съдебно заседание от процесуалния представител
на ответника, че датите на вносните документи всъщност са 16.05.2019г. и 16.05.2021г.
/четени в поредност ден, месец, година/ не отговаря на фактическото положение.
Видно от представеното от ищеца заключение на вещо лице по ССч.Е, изготвена в
предходно развилото се исково производство, в таблицата на стр.3 са отразени тези
плащания и те са от дати 19.05.2016г. и 24.06.2016г.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност на вземането,
тъй като исковата молба е подадена на 24.09.2021г., а претенцията касае парични
вземания за периода 01.12.2017г.-22.06.2021г., спрямо които е приложима общата
петгодишна давност по чл.110 ЗЗД с начален момент този на получаване на
престацията съгласно т.7 от ППВС № 1/1979г.
При изложеното е налице имуществено разместване в хипотезата на чл.59 ЗЗД,
при което с плащането на вноските по банковия кредит за последващия влязлото в
сила съдебно решение период 01.12.2017г.-22.06.2021г. ищецът е обеднял, съответно
ответното дружество се е обогатило за негова сметка като е спестило разходите във
връзка с придобИ.ето на имота със сумата 69 241.50лв. Искът е основателен и следва
да се уважи в пълния предявен размер.
4
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски от 8130лв., включващи
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и платено възнаграждение за адвокат.
Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е бланкетно, а и неоснователно, тъй като уговореният и платен размер
на възнаграждението от 4000лв. не надхвърля необосновано минимално установеното
в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А. С и С” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. *******, да заплати на С. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул.******* *******, сумата от 69 241.50лв. на основание чл.59 ЗЗД, с която се
е обогатил неоснователно в резултат на незаплатени месечни вноски по договор за
ипотечен кредит от 25.03.2008г., за периода 01.12.2017г. - 22.06.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба- 24.09.2021 г. до изплащането, както и
да заплати разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 8130лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен
съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5