Решение по дело №764/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 118, ал. 3 вр.чл. 117, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) вр.чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Спарки“ АД – в несъстоятелност, представлявано от синдика В. С. С., против решение № 1040-17-60 от 05.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-17-01654574 от 23.07.2024 г., издадени от И. Х. – контролен орган в ТП на НОИ – Русе, за предаване документите на „Спарки“ АД - в несъстоятелност, съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 10 от КСО при спазване на приемателно-предавателната процедура в съответствие с раздел II и III от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник - обработка, опис и предаване на съхраняваната документация.

Навеждат се доводи за това, че оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания са издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че въпросните документи са в държане на трето лице, предвид което жалбоподателят се намира в невъзможност да изпълни потвърдените с оспореното решение задължителни предписания.

Иска се отмяна на оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания.

Не се претендират разноски.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуални представители, в писмен отговор по жалбата, в хода на устните състезания по делото и в депозирани писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна. Не се претендират разноски.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр.чл. 146 от АПК, административният съд приема за установено следното:

И. Х. – контролен орган – старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Русе, по повод постъпил сигнал вх. № 1043-17-285 от 19.07.2024 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 37 от Инструкция №1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт дава задължителни предписания № ЗД-1-17-01654574 от 23.07.2024 г. (л. л. 9 и 10 от преписката) на „Спарки“ АД – в несъстоятелност да се предадат документите на обявеното в несъстоятелност дружество, съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 10 от КСО при спазване на приемателно-предавателната процедура в съответствие с раздел II и III от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник - обработка, опис и предаване на съхраняваната документация /Инструкция № 5 от 30.06.2005 г./.

Даден е срок за изпълнение на предписанията 60 работни дни от получаването им.

Мотивите на контролния орган да даде процесните задължителни предписания са наличието на подадена от синдика В. С. на 09.04.2024 г. молба до ТП на НОИ - Русе, приета по нейно искане като заявление по чл. 5, ал. 5 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. Посочено е, че е извършена пълна финансова ревизия по разходите на ДОО, приключила с ревизионна записка № РЗ-5-17-01588159 от 09.05.2024 г. (л. 11 от преписката) като след приключването й следвало да се пристъпи към предаване на разплащателните ведомости и трудовоправни документи, съгласно изискванията на раздел III от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г.

В хода на проверката било установено, че за периода 01.07.2021 г. - 09.04.2024 г. в „Спарки“ АД - в несъстоятелност е имало назначени лица по трудови договори, с оглед на което са се водили и ведомости за заплати, които подлежат на обработка и предаване в осигурителния архив на ТП на НОИ - Русе. Синдикът на дружеството бил уведомен с писмо изх. № 1030-17-503 от 15.05.2024 г., че след приключване на извършената ревизия в осигурителя „Спарки“ АД - в несъстоятелност, следва да се пристъпи към предаването на документите, съгласно изискванията на раздел III от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. На посочената от директора на ТП на НОИ - Русе дата синдика на дружеството не се е явил и документацията не е била предадена.

Контролният орган се позовава на разпоредбата на чл. 5, ал. 11 от КСО, съгласно която документите по чл. 5, ал. 10 от КСО се обработват и предават за сметка на осигурителите, освен в случаите, когато се прекратява дейността на търговско дружество, в което едноличен собственик на капитала е държавата или общината, и няма възможност обработването и предаването на документите да се извърши за сметка на дружеството. Когато дружеството е в несъстоятелност и неговите органи са лишени от правото да го управляват и да се разпореждат с имуществото, това задължение следва да бъде изпълнено от синдика, в чиито правомощия съгласно чл. 658, ал. 1 и 2 от ТЗ е да представлява предприятието и да управлява текущите му дела.

Задължителните предписания са връчени на синдика, представляващ дружеството в несъстоятелност на 26.07.2024 г., видно от известие за доставяне на л. 10 от преписката.

Дадените задължителни предписания са оспорени по административен ред (л. 8 от преписката) като решаващият орган е отхвърлил жалбата и ги е потвърдил като законосъобразни (л. л. 1 и 2 от преписката).

Мотивите на горестоящия орган са, че контролният орган е дал процесните предписания при наличието на съответните процесуални и материалноправни предпоставки, а именно, че съгласно нормата на чл. 107 и чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на НОИ, каквито са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. Същите имат право при изпълнение на служебните си задължения да дават задължителни предписания за спазване разпоредбите на държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ.

Съгласно чл. 5, ал. 11 от КСО, документите по ал. 10 се обработват и предават за сметка на осигурителите, освен в случаите, когато се прекратява дейността на търговско дружество, в което едноличен собственик на капитала е държавата и общината, и няма възможност обработването и предаването на документите да се извърши за сметка на дружеството.

Ведомостите за заплати и трудовоправната документация, която подлежи на предаване и на база на която се удостоверяват осигурителни права - трудови договори, заповеди за освобождаване, заповеди за неплатени отпуски, следва да бъдат обработени от осигурителя или представляващото осигурителя лице /в случая назначения постоянен синдик/, съгласно изискванията на раздел II от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г.

Според органа, в конкретния казус синдикът вменявал задължения на НОИ за изземване на документацията на „Спарки“АД - в несъстоятелност, на основание чл. 6 от Инструкцията, при стартирала с решение на ОС - Русе процедура, на основание чл. 5 от същата инструкция и задължение за предаване на ведомостите и трудовоправната документация на осигурителя в 30-дневен срок от влизане в сила на решение № 25 от 08.03.2022 г. на Окръжен съд – Русе (л. л. 31 и 32 от преписката). В тази връзка органът приема, че назначеният постоянен синдик В. С. С. не е изпълнила законоустановените си задължения за извършване на опис на имущество, регламентирано в чл. 652, чл. 653 и чл. 654 от Търговския закон.

Предвид горното и големия брой лица работили в предприятието, на които към момента не можело да бъдат обезпечени осигурителни права, с молба № 1006-17-82#1 от 31.05.2024 г. е отправено волеизявление до Окръжен съд - Русе, с което било изискано да бъде разпоредено на постоянния синдик В. С. С. да организира пълен опис - инвентаризация на наличната счетоводна и трудово-осигурителна документация, която се пази в предприятието „Спарки“ АД - в несъстоятелност; да бъде разпоредено на постоянния синдик В. С. С. да изпълни правомощията си посочени в чл. 658, ал. 1 от ТЗ, като в най-кратък срок след приключване на описа-инвентаризация да организира предаването на ведомостите за заплати и трудовоправната документация на „Спарки“ АД - в несъстоятелност за периода 1974 г. - 2024 г. в ТП на НОИ - Русе, с цел обезпечаване на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите на осигурителя, като изпълни процедурата в съответствие с чл. 5, раздел II и III от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник - обработка, опис и предаване на съхраняваната документация (л. л. 15 и 16 от преписката).

Било получено разпореждане [номер] от 25.06.2024 г. на Окръжен съд – Русе (л. л. 18 и 19 от преписката), в което било посочено, че „Спарки“ АД е обявено в несъстоятелност с решение № 25 от 08.03.2022 г. В диспозитива на това решение било посочено, че задължава длъжника в 30-дневен срок да предаде разплащателните ведомости на осигурените от него лица в съответното ТП на НОИ, заедно с приложени трудови договори, заповеди за назначаване и преназначаване, както и други трудови-правни документи и да представи удостоверението по чл. 5, ал. 10 от КСО. Съдът посочва, че задължението е възложено не на синдика, а на длъжника, който към този момент се представлява от лице с постоянен адрес в Германия, като посочва, че очевидно законният представител на „Спарки“ АД - в несъстоятелност не е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 10 от КСО.

В разпореждането на съда били отбелязани още и издадените предходни съдебни актове - определение № 195 от 27.07.2021 г. на РОС и решение № 25 от 08.03.2022 г. на РОС по визираното търговско дело № 69/2021 г. С посочените актове, същият състав на съда е постановил прекратяване на дейността на предприятието, прекратил е правомощията на органите на длъжника „Спарки“ АД с ЕИК ********* и е назначил В. С. С. за постоянен синдик в производството по несъстоятелност. В посоченото разпореждане [номер] от 25.06.2024 г. на Окръжен съд - Русе, същият посочва, че от публикувания в Търговския регистър годишен доклад за дейността за 2021 г. на „Спарки Русе 2020“ ЕАД, ЕИК ********* е видно, че преди образуване на производството по несъстоятелност съгласно постановления за възлагане на недвижими имоти от 25.01.2021 г. „Спарки Русе 2020“ ЕАД е придобило дълготрайни материални и нематериални активи от „Спарки“ АД. След като контролът върху възложените активи бил изцяло прехвърлен върху „Спарки Русе 2020“ ЕАД, ръководството на дружеството преустановило действието на сключения през 2020 г. договор за наем на предприятие. В резултат на това трудовите правоотношения на всички наети служители били прехвърлени към „Спарки Русе 2020“ ЕАД. Съдът посочва, че трудово-правната документация се намира във владение на „Спарки Русе 2020“ ЕАД в сграда на адрес - гр. Русе, [улица], а синдикът няма контрол върху тази сграда, тъй като тя не е част от масата на несъстоятелността.

Решаващият орган е приел, че в противовес на изложеното в разпореждане [номер] от 25.06.2024 г. на Окръжен съд – Русе било констатираното от контролните органи на ТП на НОИ - Русе за периода 01.07.2021 г. - 09.04.2024 г. при извършена проверка, завършила с ревизионна записка № РЗ-5-17-01588159 от 09.05.2024 г. В хода на проверката било установено, че за периода в „Спарки“ АД - в несъстоятелност е имало назначени лица по трудови договори и са се водили ведомости за заплати, които подлежали на обработка и предаване в осигурителния архив на ТП на НОИ - Русе. Във връзка с горното синдикът на дружеството в несъстоятелност бил уведомен с писмо изх. № 1030-17-503 от 15.05.2024 г., че след приключване на извършената проверка в осигурител „Спарки“ АД, ЕИК *********, от контролните органи на ТП на НОИ - Русе, следвало да се пристъпи към предаването на документите, съгласно изискванията на раздел III от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. Междувременно се оказало и че има назначено лице на граждански договор от синдика на „Спарки“ АД - несъстоятелност, което изготвяло документи за осигурителен стаж и доход, необходими за пенсиониране на бивши служители на осигурителя. За посоченото ТП на НОИ – Русе бил уведомен с писмо вх. № 1029-17-1097 от 28.04.2022 г. (л. л. 35 и 36 от преписката).

В разглеждания случай лично синдикът подал заявление за издаване на удостоверение на основание чл. 5, ал. 10 от КСО за „Спарки“ АД - в несъстоятелност, с което стартирал и приемателно-предавателна процедура за предаване на документацията на осигурителя. В тази връзка синдикът следвало да изпълни и приключи започналата процедура за предаване на документацията като в противен случай и при неизпълнение на задължителните предписания, същият подлежал на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 350, ал. 1 във връзка с чл. 349 и чл. 349а от КСО. Горното синдикът е предприел именно в това му качество и в изпълнение на определение № 195 от 27.07.2021 г. на РОС (л. 27 от преписката) и решение № 25 от 08.03.2022 г. на РОС по търговско дело № 69/2021 г. (л. л. 31 и 32 от преписката). При прекратяване дейността на осигурител, който няма правоприемник ведомостите за заплати и трудовоправните документи следвало да се предадат в съответното териториално поделение на НОИ по реда, предвиден в Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. Когато дружеството е в производство по несъстоятелност и неговите органи са лишени от правото да го управляват и да се разпореждат с имуществото, какъвто бил настоящият случай, това задължение следвало да бъде изпълнено от синдика, в чиито правомощия съгласно чл. 658, ал. 1 от ТЗ е да представлява предприятието и да управлява текущите му дела.

Решение № 1040-17-60 от 05.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе е връчено на 12.09.2024 г., видно от представеното с преписката известие за доставяне (л. 3 от преписката). Жалба до съда срещу него е подадена чрез органа по куриер на 18.09.2024 г. (л. 4 от делото).

Основният довод на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания се състои в това, че последните се явяват дадени в несъответствие с целта на закона, предвид че документите, които следва да се предадат в изпълнение на предписанията, се намират в държане на друг правен субект – „Спарки Русе 2020“ ЕАД, не се намират във фактическата власт на дружеството в несъстоятелност, респ. на неговия постоянен синдик, с оглед на което и той не би могъл да изпълни дадените предписания. В подкрепа на този довод жалбоподателят ангажира както писмени (представени с молба вх. № 5480 от 03.12.2024 г. по описа на съда и с молба вх. № 311 от 27.01.2025 г. по описа на съда), така и гласни доказателства.

Както от събраните писмени доказателства, така и от разпита на свидетелите Т. Д. Т., която е била от 2003 г. до 2021 г. главен счетоводител на „Спарки“ АД, след 2021 г. главен счетоводител на „Спарки Русе 2020“ ЕАД, и двете търговски дружества са били с административен адрес на [улица] И. С. Н., която през 2020 г. е работела в „Спарки“ на длъжност отчетник-счетоводство към отдел „Човешки ресурси“ и на която една от задачите била да изготвя документи на работниците от „Спарки“ за пенсиониране, нейното работно място било също винаги на [улица], там се намирала административната сграда на дружеството, еднозначно и непротиворечиво се установява, че документите, предаването на които е предмет на дадените задължителни предписания, се намират и към настоящия момент в сграда на посочения адрес – гр. Русе, [улица].

Установява се още, че през 2021 г. след преустановяване дейността на „Спарки“ АД цялата дейност е била прехвърлена заедно с персонала в новото дружество - „Спарки Русе 2020“ ЕАД като през този период в различни месеци на 2021 г. било извършено прехвърлянето на собствеността чрез публична продан, а персоналът бил едновременно освободен от едното дружество и назначен в новото дружество, без прекъсване. След прехвърлянето на собствеността на недвижимото и на движимото имущество, на по-голямата част от машините, новото дружество продължило дейността така, както до него момент. Целият персонал бил освободен от „Спарки Русе 2020“ ЕАД на 30.04.2024 г.

Предаване на документация между двете дружества не е имало, тъй като те били на един и същи адрес, а синдикът предприел действия по предаване на ведомостите, по този повод била водена и кореспонденция с ТП на НОИ - Русе.

Последно документацията останала в новото дружество - „Спарки Русе 2020“ ЕАД, но то било с различни управители, респ. без правоприемство. Отделът „Човешки ресурси“, който се занимавал с документацията на служителите, бил един и същ в двете дружества, предвид че целият персонал бил прехвърлен в новото дружество, но включително и „Личен състав“ на „Човешки ресурси“ бил освободен от новото дружество на 30.04.2024 г., към настоящия момент никой не работел. Доколкото св. Т. знае в завода останали като персонал само двама работници, които работели в подстанцията, поради невъзможност да се изключи подстанцията на завода. На практика дружеството нямало никакъв персонал. Било запечатано, с охрана, като към настоящия момент св. Т. изрично заявява, че никой няма достъп до трудовата документация, външни лица вече нямали достъп до дружеството.

Предвид това, че персоналът на „Личен състав“ се запазил в същия състав в старото и в новото дружество, и за да бъде възможно издаването на документи от името на „Спарки“ АД, синдикът сключил граждански договор с един от служителите на „Личен състав“ на „Спарки Русе 2020“ ЕАД, който имал достъп до трудовата документация и въз основа на тези документи продължил да издава УП-2 и УП-3 от името на „Спарки“ АД, това е именно св. Н.. Св. Н. също потвърждава в показанията си факта, че въпросната документация винаги се намирала в административната сграда на завода на [улица] гр. Русе. Посочва, че до освобождаването на целия персонал от „Спарки Русе 2020“ ЕАД на 30.04.2024 г. достъп до тази документация освен нея имали началник „Човешки ресурси“, главен счетоводител, счетоводството, тъй като ведомостите били към счетоводството. Според нея въпросните документи се намират там и към настоящия момент, предвид обема им, но не знае със сигурност, към настоящия момент няма достъп до сградата и документите.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице-адресат на индивидуален административен акт, който засяга неговата правна сфера неблагоприятно и има право на жалба съобразно чл. 147, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК вр.чл. 118, ал. 1 от КСО.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган (по арг. от чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО) в условията на заместване като по преписката са налични данни за отсъствието на титуляря на правомощието на законово основание на датата на издаване на акта (л. л. 4 – 6 от преписката).

Спазена е предписаната от закона писмена форма. Обжалваният акт съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания.

Съгласно нормата на чл. 107 и чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на НОИ, каквито са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. Същите имат право при изпълнение на служебните си задължения да дават задължителни предписания за спазване разпоредбите на държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ.

Съгласно чл. 5, ал. 11 от КСО, документите по ал. 10 се обработват и предават за сметка на осигурителите, освен в случаите, когато се прекратява дейността на търговско дружество, в което едноличен собственик на капитала е държавата и община, и няма възможност обработването и предаването на документите да се извърши за сметка на дружеството.

Действително ведомостите за заплати и трудовоправната документация, която подлежи на предаване и на база на която се удостоверяват осигурителни права - трудови договори, заповеди за освобождаване, заповеди за неплатени отпуски, следва да бъдат обработени от осигурителя или представляващото осигурителя лице /в случая назначения постоянен синдик/, съгласно изискванията на раздел II от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г.

В конкретния спор обаче, предвид установената по несъмнен начин фактическа обстановка по делото, процесните задължителни предписания се явяват практически неизпълними от техния адресат. Това е така, предвид безспорно установените по делото факти и обстоятелства, че въпросните документи се намират в държане на едно трето лице – „Спарки Русе 2020“ ЕАД. Административната сграда на адрес гр. Русе, [улица], в която се намират тези документи и която е собственост на друго дружество, се охранява от охранителна фирма като синдикът няма достъп до тях.

В административноправната теория се приема, че един административен акт се издава, за да може да бъде изпълнен, тъй като такава е и целта на закона. В случая по делото са констатирани обстоятелства, вкл. и по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, които водят на извод, че административният акт не може да бъде изпълнен по независещи от неговия адресат причини и административният акт се явява издаден в несъответствие с неговата цел.

Споделят се съображенията на жалбоподателя, че в случая не се касае за обикновено „предаване“ на документалния масив, наброяващ трудова документация за период от 50 години, съхраняваща се в 2 халета. Видно от чл. 7 на Инструкция № 5 документацията не просто се предава, а се обработва въз основа на определени изисквания – систематизиране в дела, оформеност в отделни папки, групиране по видове и др., като неизпълнението на тези действия не може да се вмени във вина на синдика или на подчинено нему лице по изложените по-горе съображения.

Съобр. чл. 5, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а нарушението на основен принцип на административния процес съставлява нарушение на материалния закон (вж. решение № 10/23.07.2020 г. по КД № 7/2020 г на Конституционния съд на РБ).

Независимо, че искането за предаване на документацията е инициирано от синдика, органът е този който дава правна квалификация относно основателността на искането, а последният, към момента на произнасянето, е разполагал с информация, че тази документация вече не се намира във владение на адресата на предписанията, и е следвало да упражни правомощията си по чл. 6 от Инструкцията и да изземе документацията (арг. чл. 6, т. 3 от Наредба № 5) от дружеството „Спарки Русе 2020“ ЕАД, вместо да дава предписания на заявителя. Обстоятелството дали синдикът подлежи на санкциониране по реда на ЗАНН за неизпълнение на задължение по смисъла на ТЗ е неотносимо към настоящия спор обстоятелство.

При тези данни потвърдените с оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение задължителни предписания се явяват дадени в несъответствие с целта на закона и в разрез с материалноправните разпоредби.

Налице са отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

С оглед гореизложеното обжалваното решение № 1040-17-60 от 05.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Русе и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-17-01654574 от 23.07.2024 г., издадени от И. Х. – контролен орган в ТП на НОИ – Русе следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО вр.чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК Административен съд – Русе, II-ри състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1040-17-60 от 05.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-17-01654574 от 23.07.2024 г., издадени от И. Х. – контролен орган в ТП на НОИ – Русе.

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.