Присъда по дело №2740/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта:	38
Дата:	1 март 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия:	Даниела Борисова

Дело:	20211100602740
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 38
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Гергана Хр. Христова
и прокурора Пл. Г. Р.
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100602740 по описа за 2021 година
П Р И С Ъ Д И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 334, т. 2 НПК
присъда от 12.10.2020 г., постановена по нохд № 373/2020 г. по описа на СРС,
НО, 104 състав и вместо нея постанови
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият М. И.С. – на 40 години, роден на ******* г.
в гр. Перник, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, със
средно образование, работещ, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* и с
настоящ адрес: гр.София, ул. „*******“ № *******, ЕГН ********** ЗА
НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 25.08.2008 г. до 31.08.2011 г., в гр.
София, ж.к. „*******, противозаконно присвоил чужди движими вещи -
парична сума в размер на 19 403,07 /деветнадесет хиляди четиристотин и три
лева и седем стотинки/ лева - собственост на следните живущи в етажната
собственост на адрес ж.к. *******, както следва: М.М.Х., К.М.В., Г.М.Г.,
1

А.В.Д., С. Б. С.ов, П.С.П., Т.Г.К.в, П.Б.П., А.Н.И., И.З.З., Н.П.Г., А.Г.С.,
Б.В.Г., В.Г.М., К. Г. С., А.Г. Ш., Т.Г. Д., Д.Г.Л., Р.С.Б., Д. Й. З., Т. П. Ц., З.Л.
М., Т. В. Т., С. М. С., М. Г. Б.а, Н. Б. П., А.Сп. Г., Б. М. Б., Д.Б. Д., Ю. Д. Г., П.
Г. Д., С. Ив. С., Н.Г. П., К. Й. К., П.Т. П., М.Д. Ст., Д.Н. И.а, П.К. П., Т. Ст. П.,
П. Б. Г., С. М. М., Ц. М. Г., А.Д. И.а, Л. Ст. М., А.Ж. П., Н. Г. Р., М. М. Ф., Н.
П. П.а, Д.М. Т., Е. Д. Т., Т.Г. Н., А.Р. С.., И. Я. ., В.Л. В., М. Ив. К., К. Г. Ж.,
И.Л. Г., Г.П. П., Ц. Н. З., З.Д. Б., И. Д. И., А. Б. Д., И. А.. Д., А. Д. К., М. М. Д.,
В. Хр. Л., М. Л. ., И.Ст. И., Л.Т. М., М.Ив. Д., А.П. Ж., П.Ив. Н., И.И.. А., П.
Ст. Г., С.Г. П., И.Ив. М., Т. И. М., Ц. Н. Н., М. Ил. З., В. Л. М.а, М. Г. К., В.Ат.
М., Н. М. Й., които владеел в качеството си на касиер на етажната собственост
и сумата била формирана от вноски, предоставени му от живущите за
посрещане на разходите по поддръжка на входа, от вноски за месечен наем на
отдадени за възмездно ползване помещения на „АПМП-ИППМПД д-р Р. С.“
ЕТ и от „К.“ ООД (влято в дружеството ,,П.“ ЕООД), вноски от допълнително
събирана сума за ремонт на покрива и приходи за ел. енергия, заплатени от
„П.“ ЕООД, като присвоената сума е в големи размери, поради което и на
основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.
На основание чл.190, ал.1 НПК направените по делото разноски останат
за сметка на държавата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по внохд № 2740/2021 г. по описа на СГС, НО,
ХIII въззивен състав

Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат СВ. Й. срещу присъда от
22.03.2021 г. постановена по нохд № 9109/2017 г. по описа на СРС, НО, 6
състав, с която подсъдимия М. И.С. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК за това, че в
периода от 25.08.2008 г. до 31.08.2011 г., в гр. София, ж.к. ****,
противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в размер на
19 403,07 /деветнадесет хиляди четиристотин и три лева и седем стотинки/
лева - собственост на следните живущи в етажната собственост на адрес ж.к.
„****, както следва: М.М.Х., К.М.В., Г.М.Г., А.В.Д., С. Б. С.ов, П.С.П.,
Т.Г.К.в, П.Б.П., А.Н.И., И.З.З., Н.П.Г., А.Г.С., Б.В.Г., В.Г.М., К. Г. С., А. Г. Ш.,
Т.Г.Д., Д.Г.Л., Р.С.Б., Д.Й.З., Т.П.Ц., З.Л.М., Т.В.Т., С. М. С., М.Г.Б., Н.Б.П.,
А.С.Г., Б.М.Б., Д.Б.Д., Ю.Д.Г., П.Г.Д., С. Ив. С., Н.Г.П., К.Й.К., П.Т.П.,
М.Д.С., Д. Н. И.а, П.К.П., Т.С.П., П.Б.Г., С. М. М., Ц.М.Г., А. Д. И.а, Л.С.М.,
А.Ж.П., Н.Г.Р., М.М.Ф., Н.П.П., Д.М.Т., Е.Д.Т., Т.Г.Н., А.Р.С., И.Я.А., В.Л.В.,
М.И.К., К.Г.Ж., И.Л.Г., Г.П.П., Ц.Н.З., З.Д.Б., И. Д. И., А.Б.Д., И.А.Д., А. Д. К.,
М.М.Д., В.Х.Л., М.Л.С., И.С.И., Л.Т.М., М.И.Д., А.П.Ж., П.И.Н., И.И.А.,
П.С.Г., С.Г.П., И.И.М., Т.И.М., Ц.Н.Н., М.И.З., В. Л. М.а, М.Г.К., В.А.М.в, Н.
М. Й., които владеел в качеството си на касиер на етажната собственост и
сумата била формирана от вноски, предоставени му от живущите за
посрещане на разходите по поддръжка на входа, от вноски за месечен наем на
отдадени за възмездно ползване помещения на „АПМП-ИППМПД д-р Р.С.“
ЕТ и от „КИТ“ ООД (влято в дружеството ,,П.“ ЕООД), вноски от
допълнително събирана сума за ремонт на покрива и приходи за ел. енергия,
заплатени от „П.“ ЕООД, като присвоената сума е в големи размери, за което
при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
в размер на 3 /три/ години. Така наложеното наказание е отложено за
изпитателен срок от 5 /пет/ години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
С присъдата подсъдимия С. е бил оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр.
ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия С. са възложени направените по делото
разноски, поради което и на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъден да заплати
по сметка на СДВР сумата от 680,00 лева и по сметка на СРС сумата от 1320
лева.
С депозираната въззивна жалба се излагат доводи на несъгласие с
първоинстанционната присъда като се твърди, че същата е неправилна и
незаконосъобразна, а наложеното наказание явно несправедливо. Твърди се,
че в хода на съдебното следствие не се е установило по безспорен начин,
подсъдимият да е извършил престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 НК,
защото липсват както преки, така и косвени доказателства, които да сочат на
1

виновността на дееца. Жалбоподателят твърди, че показанията на
разпитаните по делото свидетели са противоречиви, а изготвените експертизи
не са годни доказателства, защото не са изготвени от компетентни лица и при
спазване на счетоводните стандарти. Посочва, че от започване на досъдебното
производство не е изяснено, каква е сумата, която липсва от касата на
Етажната собственост, която сума не се изяснява и чрез информацията
съдържаща се в приетите по делото като писмени документи, като
доказателства. Жалбоподателят счита, че наказанието е явно несправедливо,
защото от първият съд при определяне на неговия размер не са отчетени като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия С.
и продължителността на наказателното производство, което е повече от 8
години. По изложените съображения се моли първоинстанционната
осъдителна присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова
такава, с която подсъдимия С. бъде признат за невинен и оправдан.
Алтернативно се моли за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при
първоинстанционния съд.
С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.
С присъда от 22.02.2017 г., постановена по нохд № 6559/2015 г., по описа
на СРС, НО, 5 състав, подсъдимият М. И.С. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. с
ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на 3 /три/ години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 5
/пет/ години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Със същата присъда, на
подсъдимият С. е наложено на основание чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК и
наказанието „Лишаване от право да заема държавна или обществена
длъжност, както и да упражнява професия или дейност, свързани със стоково-
материални ценности“.
Постановената на 22.02.2017 г., по нохд № 6559/2015 г., по описа на
СРС, НО, 5 състав, присъда е била отменена с решение от 26.04.2017 г.,
постановено по внохд № 1**/2017 г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав
и делото е върнато на СРП за ново разглеждане.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен
състав е приел, че за правилното решаване на делото следва да бъде допуснат
повторен разпит на свидетелите СТ. И.С. и ИВ. Д. ИВ.; да бъде изискано от
ЧСИ А.Д. изпълнително дело № 121/2016 г.; да бъде изискано от СРС, ГО,
гражданското дело, по което е бил издаден изпълнителен лист, който е
послужил за образуване на изпълнителното дело; да бъде изискан съставен
протокол от проведено Общо събрание на Етажната собственост, в който е
отразено взето решение за упълномощаване на председателя на Етажната
собственост или друго лице, което да упражни процесуално представителство
пред съответните съдебни органи във връзка с депозиране на молби срещу
лицето М. И.С.; както и да бъде допусната до разпит вещото лице Д. П.,
2

изготвила допълнителната съдебно счетоводна експертиза в хода на
досъдебното производство.
Пред въззивния съд, процесуалният представител на подсъдимия М.С.,
адвокат ЕМ. Й. моли за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на
нова такава, с която подсъдимия С. бъде признат за невиновен. Твърди, че
наказателното производство срещу неговия подзащитен е започнало с едно
абсолютно неясно обвинение, т.к. не е ясно, как са изброени имената на
пострадалите лица в обвинителния акт, защото една част от тези хора нямат
нищо общо с процесната етажна собственост, а други са роднини на
собствениците в етажната собственост. На следващо място, защитата твърди,
че в обвинителният акт не е посочено изпълнителното деяние, от което да
стане видно, с какви действия подсъдимият е присвоил инкриминираната
сума, която сума в процеса на разглеждане на делото е претърпяла редица
изменения, поради което и няма категоричност според защитата, какви са
действителните средства, които прокуратурата претендира, че липсват.
Защитата анализира събраните по делото гласни доказателствени средства, в
резултат на което твърди, че са налице противоречия в свидетелските
показания, за което посочва показанията на свидетелят ИВ. Д. ИВ., който в
своя разпит пред въззивния съд заявява следното, а именно, че етажните
отговорници на три или четири етажа „не бяха предали парите на Марин и
когато той напусна входа добре, че тези хора не бяха предали парите, та
успяхме да платим на фирмата“. В тази връзка защитата изразява съмнение и
твърди, че в случая няма гаранция за това, дали и другите отговорници на
етажи не са заделяли по някоя и друга сума от дължимите, която не са
предали в общата каса. Заявява, че подсъдимият няма никакви счетоводни
познания и неговото съгласие да стане касиер на входа е било на първо място
увреждащо самия него. На следващо място защитата твърди, че в случая е
налице един класически гражданско-правен спор, който е завършил с влязло в
сила решение и всичко, което трябва да се случи оттук нататък между
страните е развитието на изпълнителното производство по изпълнителното
дело.
Представителят на държавното обвинение моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и постановена
в съответствие с изискванията на материалния и процесуални закон. Заявява,
че по безспорен начин е установено, че подсъдимия е извършил вмененото му
престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. Според
прокурорът е изяснен механизма на извършените присвоителни действия от
подсъдимото лице, за инкриминирания период и при условията на
продължавано престъпление. Счита, че наложеното наказание на подсъдимия
С. отговаря на целите визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
Подсъдимият С. поддържа казаното от своя адвокат.
В своята последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК подсъдимият С.
моли да бъде оправдан.
3

Въззивният съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията изложените във въззивната жалба,
както и тези изложени от страните в съдебно заседание, в хода по същество на
делото, и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, а също и при
самостоятелно извършения анализ на доказателствената съвкупност по делото
намира, че са налице основания за отмяна изцяло на първоинстанционният
съдебен акт и за постановяване на нова присъда, тъй като контролирания съд
не само не е установил правилно фактическата обстановка по делото, но и
извършеният от него доказателствен анализ е неправилен и не кореспондира
със събраните в хода делото доказателства. В резултат на неправилно
извършения анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност,
районният съд е приложил неправилно не само материалния закон, но и в
резултат на това е достигнал до незаконосъобразни правни изводи довели в
случая и до постановяване на неправилен и незаконосъобразен съдебен акт,
поради което и в този смисъл, въззивният съд упражни правомощията си
визирани в процесуалната норма на чл. 316 НПК. Настоящата съдебна
инстанция, както се каза не се съгласява с фактическите изводи на
първостепенния съд, тъй като същите не намират опора в събрания по делото
доказателствен материал, относим към установяване на правно значимите за
предмета на доказване по делото от обективна страна факти и обстоятелства,
поради което след като прецени самостоятелно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият М. И.С. - на 40 години, роден на ******* г. в гр. Перник,
българин, български гражданин, неосъждан, разведен, със средно
образование, работещ, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к. „****, ет. **** и с
настоящ адрес: гр.София, ул. „*******“ № *******, ЕГН **********.
На 25.08.2008 г., подсъдимият М.С. приел от свидетеля ИВ. Д. ИВ.
касата на етажната собственост на вх. 6, в бл. **, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост 3“, като след направен отчет на наличността в касата се установило,
че сумата в нея е в размер на 7220,80 лева. Етажната собственост на вх. 6, в
бл. ** се състояла от 86 апартамента. Когато подсъдимият бил в
невъзможност да изпълнява задълженията си като касиер, той бил заместван
от свидетеля И.И..
Във връзка с предаване на касата на етажната собственост на вх. 6, в бл.
** от свидетеля И.И. на подсъдимия М.С., била извършена ревизия от
свидетеля С.С. и П.П., за което е изготвен протокол за приходите и разходите
за периода от 01.01.2008 г. до 31.08.2008 г. Комисията е установила, че
остатъка в касата към 01.01.2008 г. е в размер на сумата от 6 824,78 лева;
приходите за годината са в размер на сумата от 7 877,00 лева; разходите са в
размер на сумата от 7 480,98 лева, при което остатъка към 31.08.2008 г. е
изчислен в размер на 7 220,80 лева или наличността в касата, която свидетеля
И.И. предава на подсъдимия М.С. е в размер на сумата от 7 220,80 лева.
4

Подсъдимият С., като касиер на етажната собственост на вх. 6, в бл. **
изпълнявал своите задължения до 30.08.2011 г., като до тази дата събирал
месечни вноски от живущите в апартаментите от етажната собственост и от
наемателите на помещения – ЕТ „АПМП-ИППМС-д-р Р.С.“ и „П.“ ЕООД.
Поради обстоятелството, че в етажната собственост живеели много граждани
и блока бил с голяма етажност – състоял се от 15 етажа, били определени
етажни отговорници, които събирали месечните вноски от живущите в
апартаментите на съответните етажи и ги предавали на подсъдимия С..
На 20.12.2011 г. бил изготвен протокол от комисия в състав свидетелите
Е.Т., М.Д., П.П. и СТ. И.С.. За председател на комисията бил определен
свидетеля СТ. И.С.. След като комисията прегледала и проверила
предоставените й от касиера на етажната собственост на вх. 6, в бл. **
приходни и разходни документи е признала достоверността на описаните в
отчетната книга приходи и разходи, които са подкрепени с отчетни документи
и не е признала разходите по представени касови бонове за нужди нямащи
нищо общо с потребностите на входа, съгласно изготвен от нея списък.
Комисията е направила рекапитулация на приходите и разходите за общи
нужди посочвайки началното салдо в размер на сумата от 7 220,80 лева;
приходите за периода от 30.08.2008 г. до 30.08.2011 г. са изчислени в общ
размер на сумата от 38 900,80 лева – от които постъпили наеми „П.“ ЕООД в
размер на сумата от 5 728,00 лева; от наем на зъболекарски кабинет, в размер
на сумата от 5 086,00 лева и месечни такси за общи нужди в размер на сумата
от 20 866,00 лева. Като разходи към 30.08.2011 г., комисията е отчела за
електроенергия сума в размер на 6 658,66 лева; за асансьор сума в размер на
6 367,00 лева; за заплати на управител, касиер и чистачка сума в размер на
10 920,00 лева и за общи разходи за ремонти по протоколи и касови бонове
сума в размер на 5 906,26 лева. Комисията е отчела събрани от подсъдимия
С., като касиер, суми за ремонт на покрива в размер на 6 615,00 лева по
отчетни документи; сума в размер на 1 800 лева предоставена на И.И. и
неотчетена сума от събраната за покрива в размер на 4 815,00 лева. В
заключение комисията е вписала в съставения от нея протокол, че дължимата
сума от касиера – подсъдимият С. е в размер на 13 863,88 лева. Към
протокола, комисията е съставила списък на отчетни документи,
несъответстващи на предназначението си на обща сума в размер на 930,38
лева
На 12.02.2012 г. е съставен протокол-споразумение, подписан от
подсъдимия М.С., от една страна и свидетелите СТ. И.С. и ИВ. Д. ИВ., от
друга страна, в което е посочено, че следва да бъде изготвена запис на
заповед за сумата от 13 863,88 лева; че до 31.03.2012 г., подсъдимият М.С.
следва да внесе в касата на етажната собственост на вх. 6, на бл. ** сума в
размер на 2 000,00 лева, а до 30.10.2012 г. и остатъка в размер на сумата от
11 863,00 лева.
На 12.02.2012 г. е изготвена запис на заповед за сумата в размер от
13 863,00 лева, с която подсъдимият С. безусловно се задължава да я изплати
5

на свидетеля СТ. М. СТ., като председател на Управителния съвет на
етажната собственост на вх. 6, бл. **. В записа на заповед е вписано, че
падежа на плащане е 31.10.2012 г.
На 27.04.2012 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършител, във връзка с постъпил сигнал от свидетеля С.С., председател на
етажната собственост на вх. 6, бл. ** за това, че за времето от 30.08.2008 г. до
30.08.2011 г., в гр. София, ж.к. Младост, в качеството си на длъжностно лице
- касиер на етажната собственост на вх. 6, бл. ** присвоил чужди пари,
връчени в това му качество да ги пази или управлява.
На 25.10.2012 г. е преведена от подсъдимия С. сума в размер на 250,00
лева по банкова сметка открита в Първа Инвестиционна Банка АД, с титуляр
Р.С.Б., касиер на етажната собственост на вх. 6, бл. **. Във вносната бележка
е вписано като основание за извършеното плащане – Споразумение.
На 29.11.2012 г. било подписано споразумение между подсъдимия М.С.,
предвид качеството му на касиер в периода от 01.08.2008 г. до 31.08.2011 г.,
от една страна и свидетелите СТ. М. СТ. и СТ. И.С., от друга страна като
представляващи Общото събрание на собствениците на имоти във вх. 6, бл.
**, с което подсъдимия С. се задължава да изплати установената липсваща
сума в касата, която е в размер от 13 863,00 лева. Страните са се споразумели
подсъдимият С. да изплати сумата на равни месечни вноски от 250,00 лева за
период от 55 месеца, като ги внася по банкова сметка, открита от Общото
събрание на собствениците, съгласно приложен към споразумението
погасителен план. Със същото споразумение страните са се споразумели, е
представляващите Общото събрание на етажната собственост – свидетелите
СТ. М. СТ. и СТ. И.С. се задължават да оттеглят депозираната от тях жалба в
деловодството на СДВР в случай, че резултата от нея приключи с
дисциплинарно наказание за подсъдимия М.С..
На 29.11.2012 г. споразумението между страните е било нотариално
заверено под рег. № 3283 от нотариус Л.Л. вписан под рег. № 044 на
Нотариалната камара.
На 08.02.2013 г., подсъдимият С. е превел по банкова сметка открита в
Първа Инвестиционна Банка АД, с титуляр Р.С.Б., касиер на етажната
собственост на вх. 6, бл. **, сума в размер на 60,00 лева
На 22.01.2016 г. е подадено в Софийски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от свидетеля СТ. М. СТ.,
председател на Управителния съвет на етажната собственост на вх. 6, бл. **,
находяща се в гр. София, ж.к. „Младост 3“. Във връзка с подадено заявление е
образувано ч.гр.д. № 3253/2016 г., по описа на СРС, ГО, 46 състав срещу
длъжника – подсъдимият М. И.С., с размер на паричното вземане от 13 553
лева, представляващо плащане съгласно сключено споразумение на
29.11.2012 г., с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №
3283/29.11.2012 г. на нотариус Л.Л., вписан под рег. № 044 на Нотариалната
камара, поради закъснение с повече от три вноски, съгласно изготвен към
6

споразумението погасителен план, с което сумата е станала предсрочно
изискуема.
На 05.05.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 3253/2016 г., по описа на
СРС, ГО, 46 състав срещу длъжника - подсъдимият М. И.С..
На 11.05.2016 г. е издаден на етажната собственост на вх. 6, бл. **,
находяща се в гр. София, ж.к. „Младост 3“ изпълнителен лист по ч.гр.д. №
3253/2016 г., по описа на СРС, ГО, 46 състав, за сумата от 13 553 лева, срещу
подсъдимият М. И.С..
На 20.05.2016 г. е образувано изпълнително дело № 20168530400121, по
описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853, с район на действие Софийски градски съд, с
цел събиране на парично вземане с взискател етажната собственост на вх. 6,
бл. **, находяща се в гр. София, ж.к. „Младост 3“ и длъжник - подсъдимият
М. И.С..
Нa 07.07.2016 г. е изпратена от ЧСИ А.Д. до подсъдимия С. покана за
доброволно изпълнение изх. № 02293, с която му е съобщено, че във връзка с
образувано изпълнително дело му е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, както и е поканен в срок от две седмици на основание чл.
428, ал. 1, изр. второ ГПК, от връчване на поканата, да изпълни доброволно
задължението си като заплати на взискателя Етажната собственост на вх. 6,
бл. **, находяща се в гр. София, ж.к. „Младост 3“ сума в размер на 13 553,00
лева, ведно със законната лихва считано от 22.01.2016 г., както и такси за
ЧСИ.
На 11.02.2020 г. е издадено запорно съобщение изх. № 00490 от ЧСИ
А.Д. до „С.П.Х.С.“ ООД, с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника – подсъдимия М. И.С., във връзка с
образуваното изпълнително дело, по което подсъдимия дължи сумата от
13 553,00 лева, главница.
От заключението на вещото лице изготвило назначената в хода на
досъдебното производство съдебно счетоводна експертиза, която е изслушана
в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, не е оспорена от
страните и е приета от съда се установява, че към 30.08.2011 г. сумата, която
следва да се намира в касата на етажната собственост е в размер на 19 024,73
лева, която се равнява на 79,27 минимални месечни работни заплати. Вещото
лице е изчислило, че общата сума на неотчетените приходи за периода от
месец 08.2008 г. до месец 11.2011 г. е в размер на 6 770,42 лева. Експерта
също така е изчислил, че подсъдимия С., като касиер е отчел в месечните си
отчети разходи с 1 558,53 лева по-малко, отколкото е установила
експертизата.
От заключението на вещото лице изготвило назначената в хода на
досъдебното производство допълнителна съдебно счетоводна експертиза,
която е изслушана в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, не
е оспорена от страните и е приета от съда се установява, че приходите според
7

касовата книга на касиера са 39 078,80 лева. Вещото лице е установило, че
има реализирани приходи, които не фигурират в касовата книга за съответния
месец, които са в размер на сумата от 15 276,42 лева, а също така и приходи в
размер на 1 653,00 лева, които фигурират в касовата книга, но за които няма
приходен документ за съответния месец. Експерта е изчислил, че разходите
според касовата книга на експерта са в размер на сумата от 30 080,96 лева;
установил е разходи, които не фигурират в касовата книга в съответния месец
и са в размер на сумата от 3 406,40 лева, а също и е установено, че има
разходи в размер на сумата от 1 847,87 лева, които фигурират в касовата
книга, но за които няма разходен документ за съответния месец. В
заключение вещото лице е изчислило, че касиерът – подсъдимият С. дължи на
етажната собственост на вх. 6, бл. **, находяща се в гр. София, ж.к. „Младост
3“ сума в размер на 25 877,73 лева.
От заключението на вещото лице изготвило назначената в хода на
съдебното следствие допълнителна съдебно счетоводна експертиза, която е
изслушана пред първата съдебна инстанция, не е оспорена от страните и е
приета от съда се установява, че остатъка в касата на етажната собственост
към 31.08.2011 г. е в размер на сумата 21 203,07 лева и от този остатък
подсъдимия С. е предоставил на свидетеля И.И. сумата от 1 800,00 лева,
поради което и салдото в касата остава в размер на 19 403,07 лева. Експерта
се е запознал с материалите по образуваното изпълнително дело №
20168530400121, по описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853, с район на действие
Софийски градски съд и е установил, че общия размер на задължението на
подсъдимия С. по делото е 15 628,02 лева /включваща главница, лихви,
разноски за ЧСИ и такси/, от които подсъдимият е заплатил за 2016 г. сума в
размер на 138,00 лева, а за 2017 г. е заплатил сума в размер на 101,00 лева или
общо е заплатил сума в размер на 239,00 лева. С оглед на извършената по
изпълнителното дело проверка, експерта е заключил, че след приспадане на
платената от подсъдимия С. сума в размер на 239,00 от размера на цялото
задължение по изпълнителното дело, а именно от 13 553,00 лева, то остатъка
от задължението ще бъде в размер на сумата от 13 314,00 лева. Експерта е
посочил още, че плащанията направени от подсъдимия С. не са приспаднати
от сумата посочена в обвинителния акт. На следващо място експерта е
установил, че събраните от подсъдимия С. приходи като касиер, за периода
от месец 08.2008 г. до месец 08.2011 г. са в размер на сумата от 46 451,22
лева, разходите за същия период са в размер на сумата от 31 863,15 лева, при
което за същия период касиера – подсъдимият С. е вписал в касовата книга
по-малко приходи със 7 359,42 лева, отколкото е получил приходи, както и е
вписал по-малко извършени разходи с 1 872,19 лева. Установено е от вещото
лице, че тази разлика основно идва от невписани приходи от наем на
зъболекарски кабинет. На последно място експерта е отговорил и на въпрос
поставен му във връзка с извършен на покрива на етажната собственост
ремонт, при което е посочил, че по отчетни документи, признати от
комисията на етажната собственост извършила ревизията на касата, събраната
8

сума за ремонт на покрива е в размер на 6 615,00 лева, ремонта е извършен за
11 000,00 лева съгласно сключен на 15.09.2011 г. договор за строителство,
извършената работа е приета с приемно-предавателен протокол от 30.10.2011
г., но няма информация за това, как е изплатена сумата по договора на
изпълнителя Огнян Найденов Николов.
От заключението на вещото лице изготвило назначената в хода на
съдебното следствие допълнителна съдебно счетоводна експертиза, която е
изслушана пред първата съдебна инстанция, не е оспорена от страните и е
приета от съда се установява, че общо внесените суми от подсъдимия С. по
изпълнително дело № 20168530400121 са в размер на 1860,00 лева, а
преведените на Етажната собственост на вх. 6, бл. **, находящ се в ж.к.
„Младост 3“, гр. София са на стойност 1640,61 лева. Експерта е изчислил, че
разликата до 1 860,00 лева или в размер на 219,39 лева е разпределена от ЧСИ
А.Д. за покрИ.е на разноски.
Така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема за
установена по несъмнен и категоричен начин въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, а именно: гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите СТ. М. СТ., Т.Д., Р.Б., Д.З., М.Х., А.Д., С. С.ов,
И.З., Н.Б.-Г., В.М., А. Ш., Д.Л.-Д., Т.К., Г.Г., П.П., А.И., А.Б.-С., Б.Г., Т.Ц.,
Т.Т., Б.Б., Д.Д., Ю.Г., К.К., П.П., П.Г., М.Б., З.М., П.Д., Н.П., Д. И.а, П.П., С.
М., Н.П., Д.Т., СТ. И.С., А.П., Е.Т., А.Г., М.С., Н.Р., Ц.Г., А. И.а, Л.М., Я.,
Т.Н., Г.П., Ц.Н.-З., А.Д.-С., К.В., К. С., Н.П., К.Ж., И.Г., И.А., З.Б., И.И., А.Д.,
И.Д., М.Д., В.Л., М.С., И.И., Л.М., М.Д., П.Н., П.Г., С.К.-П., И.М., Т.М., И.А.,
В.В., Н. Й., Л.Г., А. К., В. М.а, Р.С., В.В., М.К., Д.Г. и Д.Х., както и
приобщените им показания по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК;
писмени доказателства от досъдебното производство – протокол от
20.12.2011 г. на Комисия извършила проверка на приходни и разходни
документи предоставени от подсъдимия С., като касиер на вх. 6, бл. ** и
списък на отчетени документи, несъответстващи на предназначението си;
протокол за приходите и разходите на Етажната собственост за периода
01.01.2008 г.-31.08.2008 г.; споразумение от 29.11.2012 г., с нотариална
заверка на подписите от нотариус Л.Л., с рег. № 044 на нотариалната камара и
протокол споразумение от 12.02.2012 г. и запис на заповед от дата 12.02.2012
г. нотариално заверени; уведомление от 07.03.2013 г.; протокол от 25.08.2008
г. за приемане на касата от подсъдимия С.; писмени документи
представляващи касовата книга на Етажната собственост; списък на
живущите в Етажната собственост на вх. 6, бл. **;
гласни доказателствени средства и писмени доказателства събрани в хода
на въззивното съдебно следствие – показанията на свидетелите СТ. И.С., ИВ.
Д. ИВ. и СТ. М. СТ., ксерокопие на изпълнително дело № 20168530400121 по
описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853, с район на действие СГС; протокол от
проведено на 10.12.2015 г. Общо събрание на живущите в бл. **, вх. 6;
протокол от проведено на 14.10.2021 г. Общо събрание на живущите в бл. **,
9

вх. 6; справка за регистрирани трудови договори сключени с подсъдимия
М.С.; гражданско дело № 3253/2016 г., по описа на СРС, ГО, 46 състав; писмо
от И.З. Захариев – управител на Етажната собственост на вх. 6, бл. **;
средства за доказване – заключението по допуснатата в хода на
досъдебното производство съдебно счетоводна експертиза – л. 57-68;
допълнителна съдебно счетоводна експертиза – л. 139-151 и приетата в хода
на съдебното следствие допълнителна съдебно счетоводна експертиза – л.
351-376 и л.388-390, както всички приложени, представени и приети по
делото писмени документи като писмени доказателства.
Въззивният съд не се съгласява с извършения от първия съд
доказателствен анализ, като намира, че този съд е извършил несъответна
интерпретация на приобщените по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства. Ето защо въззивният съд направи свой собствен
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствените средства за
тяхното установяване, ръководейки се от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК и
спазвайки основните принципи установени от законодателя в чл. 14 и чл. 18
НПК. Въззивната инстанция констатира, че районния съд при изграждане на
своите фактически изводи е допуснал логически несъответствия и пропуски
при обсъждане събраните по делото гласни доказателствени средства и
писмени доказателства. Също така при обсъждане на събраната по делото
доказателствена съвкупност е излязъл извън предмета на доказване по делото,
който е очертан с внесения в съда обвинителен акт, както и е обсъждал факти
и обстоятелства, които не са били включени в обстоятелствената част на
първоначално внесения в съда обвинителен акт, а така също и такива, които
не са включени в обхвата на обвинението, което е допуснато по реда на чл.
287, ал. 1 НПК в хода на съдебното следствие пред първия съд. Така
допуснатите логически несъответствия в мотивите към присъдата на първия
съд на свой ред са довели и до неправилно изведени от правна страна изводи,
довели до постановяване на атакуваната пред въззивния съд присъда.
Независимо от допуснатите от първия съд нарушения, не може да не се
посочи, че този съд е положил усилия да изясни фактите по делото, доколкото
в хода на съдебното следствие са разпитани значителен брой свидетели и са
изготвени допълнителни съдебно счетоводни експертизи, чрез които се е
целяло да се установи действителната фактическа обстановка и разкрие
обективната истина. Въпреки тези усилия, първият съд не е изяснил по
несъмнен и категоричен начин важни за предмета на доказване правно
релевантни фактически обстоятелства, свързани с времето на твърдяното като
извършено от подсъдимия С. деяние, както и да се установи по несъмнен и
категоричен начин размера на предмета на присвоените чужди движими вещи
– парични средства, а също така и да се установи, с какви извършени от
подсъдимия противоправни действия е извършено вмененото му
престъпление по чл. 206 НК. Това са въпроси, които засягат обективната
страна на процесното престъпление и изясняването им е от съществено
значение за крайния изход от делото, както и че тяхното изясняване може да
10

бъде постигнато само и единствено със събраните и проверени по делото
доказателства.
Въззивният съд при самостоятелно извършения анализ на събраните по
делото доказателства установи, че в преобладаващата част от показанията на
разпитаните по делото свидетели липсва необходимата за нуждите на
наказателното производство конкретика. В случая би могло да се каже, че
наличие на данни свързващи подсъдимия С. с повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление се откриват единствено в показанията на
свидетелите СТ. И.С. и Е.Т., разпитани в хода на съдебното следствие пред
първия съд, а също и в показанията на свидетелите СТ. И.С., ИВ. Д. ИВ. и СТ.
М. СТ., дадени в хода на въззивното съдебно следствие. Като цяло от
показанията на всички разпитани по делото и в двете фази на наказателния
процес свидетели по несъмнен и категоричен начин се установяват следните
обстоятелства, а именно: че всички свидетели са живущи в Етажната
собственост на вх. 6, бл. **, находящ се в ж.к. „Младост-3“, гр. София, като
някои от тях са собственици на апартаменти, други са ползватели, а трети са
живели под наем; че всички са познавали подсъдимия М.С., като техен съсед,
който от месец август 2008 г. до месец август 2011 г. е изпълнявал функциите
на касиер в Етажната собственост и като такъв е събирал месечните вноски от
тях;че е приел касата с наличност от 7 220,80 лева с протокол от 31.08.2008 г.;
че месечните вноски са събирани, както лично от него, така и са му били
предавани след тяхното събиране от отговорници на етажите в Етажната
собственост, които са се сменяли на ротационен принцип; че в Етажната
собственост е събирана и сума за извършване на ремонт на покрива на
Етажната собственост, която е предавана от живущите на подсъдимия С.,
като касиер; че подсъдимия С. е бил освободен месец август 2011 г. от
изпълняваните от него задължения като касиер, поради съмнения, че не
разходва според нуждите на Етажната собственост, събраните от него суми от
месечните вноски платени от живущите; че на касата управлявана от
подсъдимия С. е била извършена ревизия за периода от 30.08.2008 г. до
30.08.2011 г. от свидетелите СТ. И.С., М.Д., Е.Т. и П.П., за което е съставен
протокол на 20.12.2011 г., при която е установено, че към дата 30.08.2011 г.
подсъдимият С. дължи на Етажната собственост сума в общ размер на
13 863,88 лева; че за периода 30.08.2008 г. до 30.08.2011 г. не е правена
ревизия на касата на Етажната собственост и нейната наличност не е била
отчитана пред Общото събрание на Етажната собственост всяка година по
искане на Управителния съвет.
По делото, въпреки положените от съдилищата усилия, не се представят
писмени доказателства, от които да се установи по несъмнен и категоричен
начин, на коя дата подсъдимия С. е бил избран и на коя дата е бил освободен
от изпълняваните от него задължения на касиер на процесната Етажната
собственост. Независимо от тази липса на писмени доказателства, факта, че
подсъдимия С. в периода от 25.08.2008 г., когато е приел касата на Етажната
собственост до датата 31.08.2008 г., когато му е направена ревизия на касата
11

се изяснява, както чрез показанията на разпитаните по делото свидетели,
живущи в процесната Етажна собственост, така и се установява чрез
приложените по делото писмени доказателства – декларация от 25.08.2008 г.,
с която касата е приета от подсъдимия С.; протокол за извършена ревизия на
касиера изпълняващ тези задължения преди подсъдимия С.; протокол от
20.12.211 г. за извършена на касата ревизия, за периода, в който подсъдимия е
изпълнявал задължения на касиер; протокол-споразумение от 12.02.2012 г. и
запис на заповед, с които подсъдимия С. се е задължил да внесе в касата на
Етажната собственост определен размер пари; споразумение от 29.11.2012 г.,
с което подсъдимия С. се задължава да изплати установената в касата на
Етажната собственост сума пари на равни вноски, ведно с изготвен
погасителен план, които са нотариално заверени; заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК; заповед за изпълнение и издаден
изпълнителен лист и данните съгласно писмените документи приложени по
изпълнително дело № 20168530400121, по описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853, с
район на действие Софийски градски съд. От всички посочени писмени
документи категорично в случая се установява, че подсъдимия С. е бил
касиер на Етажната собственост в процесния период, а именно от 25.08.2008
г. до 31.08.2011 г., поради което и в тази насока, въззивният съд намира, че не
са налице съмнения, въпреки, както се каза липсата на писмени
доказателства.
На следващо място от събраните и приобщени по делото гласни
доказателствени средства, изразяващи се в разпитаните пред двете съдебни
инстанции свидетели се установи категорично, че подсъдимия С. като касиер
на процесната Етажна собственост е събирал, както лично от живущите в нея,
така и е получавал от определени етажни отговорници суми представляващи
дължими месечни вноски, представляващи вноски събирани за покрИ.е на
нуждите на Етажната собственост. Също така от показанията на разпитаните
свидетели се установи, че подсъдимия С. е събирал наемни вноски от двамата
наематели на помещения в Етажната собственост - ЕТ „АПМП-ИППМС-д-р
Р.С.“ и „П.“ ЕООД, които вноски били заплащани, както лично на
подсъдимия С. срещу издадени от негова страна разписки, а така също и
плащани по банков път, за което по делото са приложени писмени
доказателства. На следващо място по делото се установи, макар в тази насока
отново да не са налични писмени доказателства, въпреки положените от
въззивния съд усилия, че месечната вноска на човек, която е събирана от
всеки един от живущите в Етажната собственост е била в размер на 4,00 лева,
което е видно от приложената касова книга, а също така данни в тази насока
се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, които
посочват, че са заплащали месечна вноска в размер на 4,00 лева. Няма спор по
делото и от ново се установява от гласните доказателствени средства, че
подсъдимия С. е събирал суми и за ремонт на покрива на процесната Етажна
собственост.
Няма спор по делото, че подсъдимия С. към дата 30.08.2011 г., когато е
12

бил освободен от изпълнение на задълженията си като касиер на Етажната
собственост не е отчел наличността в нея, поради което и била сформирана
комисия от живущи в Етажната собственост – свидетелите СТ. И.С., М.Д.,
Е.Т. и П.П., които са извършили проверка на всички счетоводни отчетни
приходни и разходни документи съхранявани от подсъдимия С. и предадени
им от него, при което са установили липса в касовата наличност в размер на
13 863,00 лева. От показанията на посочените свидетели се установява на
свой ред, че подсъдимият С. е предал наличните в него счетоводни отчетни
приходни и разходни документи, както и касовата книга, а впоследствие се е
съгласил и с крайния резултат на комисията, която е установила липса от
касата в размер на 13 863,00 лева, при което е заявил и желание да възстанови
същата, както и че тази липса според него се дължи на липсата му на
счетоводна компетентност да организира приходно разходните документи.
Обсъдените до момента факти и обстоятелства не се оспорват и от
страните по делото, поради което и съдът ги прие за установени по несъмнен
и категоричен начин.
Спорният в случая факт, който е от значение за крайния изход на делото,
касае изясняване на точния размер на предмета на престъплението – а именно,
каква точно парична сума е липсвала в касата на процесната Етажна
собственост. От друга страна именно този факт е довел и до прилагане на
института на изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК от
страна на първия съд, т.к. именно въз основа на допуснатите от този съд
съдебно счетоводни експертизи е прието чрез новото обвинение, че
присвоените от подсъдимия С. чужди движими вещи – пари са в общ размер
на 19 403,07 лева за целия инкриминиран период от 25.08.2008 г. до
31.08.2011 г., докато в първоначалното обвинение тази присвоена сума пари е
била посочена и възприета от държавното обвинение в размер на 25 877,73
лева. Изясняването на този въпрос е от съществено значение за предмета на
делото, т.к. размера на присвоените от подсъдимия С. чужди движими вещи -
паричната сума, за която се твърди, че е присвоена от него е съществен
съставомерен признак от обективната страна на състава на престъплението по
чл. 206 НК. Въззивният съдебен състав намери, че в случая този обективен
признак не се установи по несъмнен и категоричен начин чрез събраните по
делото писмени доказателства и средства за тяхната проверка, каквито са
изготвените по делото експертни заключения. За изясняване на това спорно
по делото обстоятелство, въззивният съд подложи на внимателен и критичен
анализ събраните по делото писмени доказателства пред двете съдебни
инстанции, както и изготвените съдебно счетоводни експертизи. При това
положение е видно, че непосредствено след освобождаването на подсъдимия
С. от задълженията му като касиер е била извършена ревизия на касата на
Етажната собственост, при която с протокол изготвен на 20.12.2011 г.,
комисията която я е извършила в състав от свидетелите Е.Т., М.Д., П.П. и СТ.
И.С. е установила, че от касата липсва сума в размер на 13 863,00 лева и тази
сума не е отчетена от подсъдимия С.. В случая от данните в показанията на
13

посочените свидетели се установява, че те са проверили всички предоставени
им от подсъдимия приходно разходни счетоводни документи за да стигнат до
посочената от тях в съставения на 20.12.2021 г. протокол. Така установените
от комисията данни на свой ред са били проверени по експертен път, при
което експерта след като е извършил необходимия от него експертен анализ е
стигнал до различни изводи относно размера на присвоените от подсъдимия
С. чужди движими вещи – процесната по делото парична сума. До тези обаче
изводи експерта е стигнал анализирайки и допълнително представени му от
Управителния съвет на Етажната собственост писмени документи, които не са
били представени в хода на досъдебното производство и експертния анализ на
които е довел и до допуснатото по реда на чл. 287 НПК изменение на
обвинението в частта на размера на присвоената сума, която в определението
на съда е посочена като 19 403,07 лева, а в присъдата като сума от 14 907,73
лева, но е прието в крайния си резултат от първия съд, че тя е формирана,
както от вноски предоставени от живущите, така и от вноски представляващи
месечен наем на отдадени за възмездно ползване помещения на ЕТ „АПМП-
ИППМС-д-р Р.С.“ и „П.“ ЕООД, вноски от събирана допълнително сума за
ремонт на покрива и приходи за ел.енергия, заплатени от „П.“ ЕООД.
Действително няма пречка по реда на чл. 287 НПК да бъде направено искане
от страна на прокурора и същото допуснато от съда, когато в хода на
съдебното следствие се установят основания за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, но в конкретния случай писмените
доказателства послужили за изготвяне на експертните заключения, които са в
основата на искането на прокурора отправено по реда на чл. 287, ал. 1 НПК,
са били известни на държавното обвинение още в хода на досъдебното
производство, но видно е че същите не са били включени в предмета на
доказване по делото, който е очертан в обстоятелствената част на внесения в
съда обвинителен акт. Независимо от това и макар в случая прилагането на
института на изменение на обвинението да е допустим процесуален способ,
то същия не може да обоснове в своя краен резултат постановения от първия
съд осъдителен съдебен акт. От друга страна по делото не бяха представени
доказателства, от които да се установи, че подсъдимият С. се е разпоредил с
чуждите движими вещи - парите от касата не в общия интерес на етажната
собственост, а в свой или чужд интерес. Също така по делото не се установи
и дали към датата на която е извършена ревизията на касата от страна на
комисията на етажната собственост – 30.08.2011 г., както и към датата на
която подсъдимия е бил освободен от длъжността касиер, в касата на
етажната собственост действително е била налична процесната сума и след
това тази сума да е била присвоена от него или на дата 31.08.2011 г., когато се
твърди от държавното обвинение, че е довършено инкриминираното деяние.
Това е така, защото процесната сума е била установена като липсваща от
касата на етажната собственост, на която касиер е бил подсъдимия С.
единствено по документи, в каквато насока размера на същата тази липсваща
сума е била установявана от вещото лице изготвило съдебно счетоводните
14

експертизи по делото. Тази липса на установеност на размера на чуждата
движима вещ – паричната сума предмет на обвинението е допълнително
задълбочена от първия съд чрез изготвените от него мотиви. Това е така,
защото първия съд в разрез с повдигнатото обвинение е определил самоцелно
размера на вноските внесени от живущите в Етажната собственост по
различни приети от този съд периоди, в каквато насока по делото липсва
обвинение. Дори прави впечатление, че първия съд в своите мотиви е
възприел и различен размер на присвоената според прокурора парична сума, в
който е включил и суми, посочени като събрани на дата 15.09.2011 г., или
дата, която излиза извън инкриминирания по делото период.
В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция не се събраха
доказателства, които биха навели към безспорния извод, че подсъдимият С. е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение чрез внесения
в съда обвинителен акт, поради недоказаност на основен, съществен от
обективната му страна съставомерен признак, а именно размера на предмета
на престъпление, представляващ присвоените чужди движими вещи –
парична сума, собственост на живущите в етажната собственост. Тук е
мястото да се посочи още, че както в обстоятелствената част на първоначално
внесения обвинителен акт, а така също и в неговия диспозитив, така и в
допуснатото изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, и на
последно място в диспозитива на присъдата и изготвените към нея мотиви не
може категорично да се заключи, чия собственост е неустановения по размер
предмет на престъплението – чуждите движими вещи – инкриминираната
парична сума. Това е така, защото от една страна се посочва, че
инкриминираната парична сума, за която е повдигнато обвинение на
подсъдимия е собственост на живущите в етажната собственост, а от друга
страна се сочи, че тя е собственост на самата Етажна собственост, като
отделен по своя характер субект. При това положение може единствено да се
предполага, какъв е бил размера на паричната сума, която към дата 30.08.2011
г. е липсвала в касата на Етажната собственост и каква сума е била във
фактическата власт на подсъдимия.
Тази обаче в случая неизясненост в обективната страна на повдигнатото
на подсъдимия С. обвинение, наред с недоказаността по категоричен и
несъмнен начин на размера на причинената вреда, изразяваща се в твърдяната
като присвоена от подсъдимия парична сума не се отразява на крайния
резултат възприет от въззивния съд, а именно до признаването на подсъдимия
С. за невиновен и оправдаването му п повдигнатото му обвинение. До този
извод настоящия съд достигна изхождайки от събраните пред него писмени
доказателства изразяващи се в приобщените в хода на въззивното съдебно
следствие писмени доказателства - ксерокопие на изпълнително дело №
20168530400121 по описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853, с район на действие СГС
и гражданско дело № 3253/2016 г., по описа на СРС, ГО, 46 състав, в които
производства от страна на упълномощен представител на Етажната
собственост е претендирана сума в размер на 13 553, 00 лева. От същите се
15

установява, че по отношение на подсъдимия С. е проведено производство по
реда на чл. 417 ГПК, в резултат на което на Етажната собственост е издаден
изпълнителен лист за претендираната в това производство парична сума от
13 553,00 лева и за тази сума впоследствие от страна на ЧСИ А.Д. е издадено
запорно съобщение, с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на
подсъдимия М.С., като длъжник по изпълнителното дело, с взискател –
Етажната собственост на вх. 6, бл. **, находяща се в гр. София, ж.к.
„Младост-3“.
По делото макар и да се установи, че подсъдимия С. е годен субект на
престъплението „обсебване“, както и да се установи, че същия е владеел на
годно правно основание предмета на престъпление, който по своя размер с
оглед на гореизложените съображения не се установи по безспорен и
категоричен начин, както и се установи, че независимо от това е упражнявал
фактическа власт върху парични суми собственост на Етажната собственост,
то не се установяват субективните признаци на престъпния състав по чл. 206
НК въз основа на писмените доказателства по делото – протокол-
споразумение от 12.02.2012 г., който е подписан от подсъдимия С. и издадена
на същата дата запис на заповед за сумата от 13 863,00 лева. Това е така,
защото съставът на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК предпоставя
упражняване на фактическа власт от дееца по отношение на чужда вещ, което
да се извършва на правно основание. Обсебването на вещта може да се
осъществи не само чрез действия – фактическо или юридическо
разпореждане с чуждото имущество, в свой или чужд интерес, но и чрез
бездействие, например при отказ да се върне чуждата вещ. В конкретния
случай от данните съдържащи се приетите по делото писмени доказателства -
протокол-споразумение от 12.02.2012 г., който е подписан от подсъдимия С. и
издадена на същата дата запис на заповед за сумата от 13 863,00 лева се
установява, че подсъдимия С. се е съгласил с констатациите на комисията,
която е извършила ревизия на касата и е имал знанието, че следва да
възстанови тази липса, поради което е подписал и посочения по-горе
протокол споразумение, с който страните по него – подсъдимия С. и
свидетелите И.И. и СТ. И.С., като членове на Управителния съвет са се
споразумели за начина, по който подсъдимия да възстанови липсата в касата
на Етажната собственост, а именно чрез внасяне на уговорени между тях
парични вноски. В резултат на така постигнатото споразумение подсъдимия
С. е внесъл на 25.10.2012 г. парична вноска в размер на 250,00 лева по номер
на банкова сметка, посочена му от Управителния съвет на Етажната
собственост. Липсата на умисъл у подсъдимия С. за отказ да възстанови
липсващата парична сума в касата на Етажната собственост се извежда и от
обстоятелството, че между него и представители на Етажната собственост се
е подписало и последващо на 29.11.2012 г. споразумение и е изготвен
погасителен план, по силата на които подсъдимия се е задължил да заплати за
период от 55 месеца, на равни вноски от 250,00 лева сума в размер на
13 863,00 лева. Ако, изпълнителното деяние на престъплението се изразява
16

именно в отказ да се върне чуждата вещ, какъвто не е настоящият случай, то
този отказ също трябва да бъде противозаконен. В конкретния случай,
подсъдимият не е заявил отказ да върне чуждата движима вещ, а напротив
започнал е да внася, макар и нерегулярно парични суми по посочената му от
Етажната собственост банкова сметка. Вярно е, че до регулярното събиране
на задължението се е стигнало едва след образуване на гражданско дело №
3253/2016 г., по описа на СРС, ГО, 46 състав, а впоследствие и на
изпълнително дело № 20168530400121 по описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853, с
район на действие СГС, в резултат на което е издадено и запорно съобщение,
с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на подсъдимия М.С.,
като длъжник по изпълнителното дело, но тази нерегулярност при
възстановяване на липсващата в касата на Етажната собственост парична
сума, не може да бъде приета сама по себе си като отказ на подсъдимия да
върне чуждата движима вещ и то след поискването й от собственика –
Етажната собственост, и този отказ не може да бъде определен във всички
случаи като акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна
дейност. При така изложеното въззивният съд намира за основателни
възраженията на процесуалния представител на подсъдимия С., че в
конкретния случай са налице гражданско правни отношения между
подсъдимия и Управителния съвет на процесната Етажна собственост, които
са намерили своя израз именно в постигнатите между тях договорености под
формата на споразумения за начина, по който да бъде възстановена
липсващата в касата парична сума, за което подсъдимия се е съгласил и
подписите на страните са били нотариално заверени пред нотариус, а
подсъдимият С. след като е заплатил две суми като вноски по сключените
споразумения, му е бил наложен и запор върху трудовото възнаграждение.
Обстоятелството, че претендираната от прокуратурата сума се възстановява
от подсъдимия С. по образуваното изпълнително дело се установява и чрез
заключението на изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна
съдебно счетоводна експертиза, където експерта е изчислил, че по това дело
подсъдимия е внесъл сума в размер на 1 860,00 лева. При тези данни не би
могло да се приеме, че е налице отказ от връщане на чуждите движими вещи,
който да е противоправен и да изпълва съдържанието на акт на имуществено
разпореждане, сочещ на присвоителна дейност касателно подсъдимия С..
В заключение следва да се посочи, че подсъдимия С. и Управителния
съвет на процесната Етажна собственост са се споразумели относно начина и
механизма, по който следва да бъде възстановена липсващата от касата на
етажната собственост парични средства; подсъдимият С. е приел размера на
липсващата парична сума от касата, който е установен при извършената
ревизия и се е съгласил да я възстанови, поради което изначално у него не е
било налично намерение да не върне чуждата движима вещ – парична сума, а
да я възстанови и се е съгласил с това; също така Управителният съвет на
процесната Етажна собственост също се е съгласил липсващата от касата
парична сума да остане в патримониума на подсъдимия С. до нейното
17

връщане на части, за което е изготвен и погасителен план за един
продължителен период от 55 месеца; на последно място следва да се посочи,
че в случая, макар и процесната сума да не е върната от подсъдимия на
Етажната собственост изцяло, след сключване на споразуменията между
страните, то дори и това задържане на паричната сума липсваща от касата, е
станало в случая със съгласието на нейния собственик – Етажната
собственост, при което не са налице извършени от подсъдимия съставомерни
присвоителни действия. Тези данни са изводими от събраните по делото пред
двете съдебни инстанции писмени доказателства и еднозначно, несъмнено и
категорично водят до извод, че в случая между страните са налице
гражданско правни отношения, поради което и инкриминираното деяние е
несъставомерно.
По изложените съображения въззивната жалба на подсъдимия С.,
депозирана чрез неговия процесуален представител следва да бъде оставена
без уважение, като неоснователна. Въззивният съд след преценка на
събраната по делото доказателствена съвкупност не установи, че престъпното
деяние е извършено от подсъдимия М.С. от субективна страна, поради което
и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 334, т. 2 НПК отмени изцяло
присъдата на първата инстанция и на основание чл. 304 НПК оправдава
подсъдимия С. по повдигнатото срещу него обвинение за извършено
престъпление чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, тъй като в случая са налице
гражданско правни отношения, а не наказателно правни.
С оглед изхода на делото направените разноски по него на основание чл.
190, ал. 1 НПК остават за сметка на държавата.

Така мотивиран, въззивният съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

18

Съобщи за изтекли лични данни