РЕШЕНИЕ
№ 5351
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110100749 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против Г.
П. И., И. М. М., П. Д. Г., Д. Д. С. с искане да бъдат осъдени да заплатят на
топлофикационното дружество сумите от: за Г. П. И., ЕГН ********** - 2/6, а
именно: сума в общ размер на 1168,81 лв., от които 1001,76 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2018г. до м. 04.2020 г., 158,46 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 09.11.2021г., както и сума за дялово разпределение за периода
м. 10.2018г. - м. 04.2020г. в размер на: 7,09 лв. - главница и 1,50 лв. - лихва за
периода от 01.12.2018г. до 09.11.2021г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
за И. М. М. , с ЕГН ********** - 2/6, а именно: сума в общ размер на 1168,81
лв., от които 1001,76 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г, до м. 04.2020 г., 158,46 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 09.11.2021г., както и сума за
дялово разпределение за периода м, 10.2018г. - м. 04.2020г. в размер на: 7,09
лв. - главница и 1,50 лв. - лихва за периода от 01.12.2018г. до 09.11.2021г„
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; за П. Д. Г., с ЕГН ********** - 1/6 - а
именно: сума в общ размер на 584,41 лв., от които 500,89 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2018г. до м. 04.2020 г., 79,23 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 09.11.2021г., както и сума за дялово разпределение за периода
м. 10.2018г. - м. 04.2020г. в размер на: 3,55 лв. - главница и 0,75 лв. - лихва за
периода от 01.12.2018г. до 09.11.2021г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
1
за Д. Д. С., с ЕГН ********** - 1/6 - а именно: сума в общ размер на 584,41
лв., от които 500,89 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м. 04.2020 г., 79,23 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 09.11.2021 г., както и сума за
дялово разпределение за периода м. 10.2018г, - м. 04.2020г. в размер на: 3,55
лв. - главница и 0,75 лв. - лихва за периода от 01Л2.2018г. до 09.11.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след
публикуването им на интернет стрА.цата на дружеството.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговори, с които оспорват
исковата молба. Оспорват наличието на облигационна връзка между стрА.те и
размера на исковете. Правят възражение за изтекла в тяхна полза погасителна
давност.
В последното по делото съдебно заседА.е стрА.те – редовно призовА. –
изпращат представители, чрез които поддържат искА.ята си.
Съдът, като съобрази правните доводи на стрА.те, събрА.те писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевирА.те в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
2
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на огрА.ченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основА.е и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на огрА.ченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител е доказано по отношение на ответниците Г. П. И.,
П. Д. Г. и Д. Д. С.. За установяване на обстоятелството кой от ответниците
бил потребител през процесния период е представено копие от Нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 16.09.2020 г. (л. 10 и л. 11 от делото) от
който се установява, че на посочената дата И. М. М. е дарила на Г. П. И.
собствените си 2/6 идеални части от процесния апартамент. Тъй като датата
на прехвърлянето на собствеността следва периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., съдът намира, че за този период Г. П. И. не е бил собственик
или ползвател на имота, респективно потребител по смисъла на Закона за
енергетиката. Задълженията на П. Д. Г. и Д. Д. С. ищецът е посочил, че са
възникнали поради качеството им на наследници на Д. Ж. С.. Това им
3
качество се доказва от представеното удостоверение за наследници (л. 89 и л.
90 от делото). По делото обаче липсват доказателства Д. Ж. С. да е бил
собственик или вещен ползвател на апартамента респективно потребител по
смисъла на Закона за енергетиката в който и да е момент. На следващо място
от същото удостоверение се установява, че Д. Ж. С. е починал на 11.12.1996 г.
Доколкото по делото се претендира потребена енергия за период от 2018 г. до
2020 г., т.е. след смъртта на Д. Ж. С., ясно е, че тези задължения няма как да
са възникнали в неговия патримониум и да са били наследени от ответниците
П. Д. Г. и Д. Д. С., поради което няма как и да се претендират от тях на
основА.е наследствено правоприемство. По делото е представена и молба-
декларация, подадена от И. Тодорова С.а (л. 15 и л. 16 по делото). Доколкото
същата е починала на 16.06.2003 г. т.е. също преди процесния период, за нея
също се прилагат съображенията за липса на възникнали в нейна тежест
задължения, които да са били наследени. Поради липса на наследени
задължения и липса на доказано качество потребител на друго основА.е,
съдът намира, че всички искове срещу лицата Г. П. И., П. Д. Г. и Д. Д. С. са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По отношение на И. М. М.
качеството собственик, респективно потребител се доказва от представения
нотариален акт, като не се споделят съображенията, направени в отговора на
исковата молба за липса на това качество. Действително в нотариалния акт
сключилите договора стрА. са се уговорили всички консумативи по
отношение на апартамента да бъдат заплатени от Г. П. И.. Доколкото обаче
ищецът по настоящото дело се явява трета страна по отношение на този
договор, съдът намира, че той не е обвързан от тази договорка и на общо
основА.е може да претендира от потребителя по смисъла на Закона за
енергетиката стойността на доставената топлинна енергия и услуга дялово
разпределение.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описА.те във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
стрА.те. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
4
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между ищеца и И. М. М. е налице
облигационно правоотношение. По делото беше прието и неоспорено от
стрА.те заключение на СТЕ. От същата се установява, че за процесния период
в имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имота. Вещото лице е
изяснило, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния
период е в размер на 2945,46 лева.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът
следваше да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
По делото е приета и неоспорена от стрА.те съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че за процесния период дължимата сума за услуга
дялово разпределение възлиза на 21,27 лева.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответниците
следваше да докажат извършване на плащане. Доколкото по делото
единствените доказателства за плащане са представени от ответника Г. П. И.,
съдът намира, че ответникът И. М. М. не е заплатила своето задължение.
Съобразно с твърдените квоти, нейните задължения възлизат на 984,82 лева –
стойност на топлинна енергия и 7,09 лева – стойност на услуга дялово
разпределение.
По отношение исковете за мораторна лихва върху тези две основни
вземА.я, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземА.ята за дължими суми стават изискуеми в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет стрА.цата на продавача. От доказателствената
съвкупност не се установява на коя дата фактурите са публикувА.. На
основА.е чл. 154, ал. 1 ГПК съдът счита този факт за невъзникнал. При това
положение на общо основА.е – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава
след покана. Тъй като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са
изпаднали в забава т.е. този иск е напълно неоснователен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. отново на общо
основА.е – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
С оглед на направеното плащане в размер на 1129,36 лева съдът намира,
че исковете по които И. М. М. е ответник са напълно погасени и също следва
да се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника И. М.. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитирА.те в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
5
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Плащането е направено след входирането
на исковата молба по настоящото дело. Когато причината за завеждането на
делото се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради
негово процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне
до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските.
Въпреки това и доколкото исковете срещу всички останали ответници са
изначално неоснователни, И. М. следва да заплати тази част от тях, която
съответства на нейната квота от общото вземане. Общият размер на вземането
е 3506,44 лева, а дължимата от М. част от него е 991,91 лева. От ищеца са
заплатени 140,26 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производство, 520 лева – депозити за експертизи, както и юрисконсултско
възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна сложност на
делото съдът определя на 150 лева. Заплатените от ищеца 300 лева – депозит
за особен представител на ответника П. Г. следва да останат в негова тежест
поради изначалната неоснователност на исковете по отношение на този
ответник. С оглед на това И. М. дължи на ищеца сумата от 229,21 лева. От
част от ответниците също са сторени разноски, които следва да им се
заплатят от страна на ищеца. От Д. Д. С. са заплатени 350 лева – адвокатско
възнаграждение, които следва да му се заплатят в цялост. От И. М. са
заплатени 300 лева – адвокатско възнаграждение. По отношение на този
ответник исковете за лихви също са изначално неоснователни, т.е. за тях
разноски се дължат. Съобразно с тази част от исковете на този ответник се
дължат 45,41 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: искове срещу И. М. М., ЕГН: ********** със служебен адрес гр.
за осъждане да му заплати сумата от 1001,76 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 158,46 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата
от 7,09 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение за имот
с адрес г за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната
лихва от 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 1,50 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
01.12.2018 г. до 09.11.2021 г., като недоказА. и погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: искове срещу Г. П. И., ЕГН: ********** със служебен адрес гр.
за осъждане да му заплати сумата от 1001,76 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
10.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 158,46 лева
6
– мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до
09.11.2021 г., сумата от 7,09 лева – главница за предоставена услуга дялово
разпределение за имот с адрес г за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.
ведно със законната лихва от 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 1,50 лева – мораторна лихва върху тази главница
за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г., като недоказА..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: г искове срещу П. Д. Г., ЕГН: ********** със служебен адрес
гр. за осъждане да му заплати сумата от 500,89 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес
гр. София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 69, вх. Е, ет. 1, ап. 105 за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 79,23 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата
от 3,55 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение за имот
с адрес гр. София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 69, вх. Е, ет. 1, ап. 105 за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от
10.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
0,75 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.12.2018 г.
до 09.11.2021 г., като недоказА..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТТ С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: искове срещу Д. Д. С., ЕГН: ********** със служебен адрес
гр. за осъждане да му заплати сумата от 500,89 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес
гр. София, ж.к. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 79,23 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата от 3,55 лева – главница за предоставена
услуга дялово разпределение за имот с адрес за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г. ведно със законната лихва от 10.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 0,75 лева – мораторна лихва върху
тази главница за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г., като недоказА..
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН: ********** да заплати на Т С ЕАД, ЕИК: на
основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 229,21 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК: да заплати на И. М. М., ЕГН: **********
на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 45,41 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК: да заплати на Д. Д. С., ЕГН: ********** на
основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач Б
ООД на страната на ищецаТ С ЕАД, ЕИК:
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на стрА.те пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7